Просвещението
Според Платон пътят на науката е обвързван, архетипно с Истината. Тоест в търсенето на невидимите истини. С други думи знанието, което на първо място интерпретира феномените на физическия свят, или това, което бихме нарекли очевидно, само че освен.
Аристотел, който е първият, който вкарва термина: „ след естественото “ преглежда в своите омонимни трактати научното и невидимото. По същия път върви и науката през днешния ден. Теорията на относителността, квантовата механика… Науката се озовава пред съвсем метафизичните открития, които допират, както забележимото, по този начин и невидимото.
Тази връзка на забележимите и невидимите също тормози всеки,
който се пробва да се задълбочи във философските въпроси. Например връзката сред духа и материята. Във всички метафизичен школи наподобява съществува това двойно битие – Небето и Земята, Душата и тялото. От самото начало се оказва, че невидимото – духът, душата, небето движи материята – тялото и земята. Първото се смята за постоянно, безсмъртно, а второто за тленно и изменчиво.
В персонален проект този човек се вижда елементарно. Мислите (които са невидими) въздействат на нашите страсти (невидими), а те от своя страна въздействат на нашето въодушевление (също невидимо), на нашата сила (способност за работа), на нашата жизнеспособност, на силата ни да действаме (видимо) и съгласно обичайна медицина на нашето здраве (видимо).
Как нематериалните активи могат да повлияят на материала?
Как духът се отнася към материята, и по какъв начин ѝ въздейства? Защо се усещаме добре на едно място, а не на друго? Защо пътуванията въздействат на настроението ни? Как тласъците се предават към невроните на мозъка? Има ли научно пояснение за тях?
Английският физик Майкъл Фарадей, прави доста забавно наблюдаване на 29 август 1831 година:
Интензивността на магнитното поле,Скоростта, с която магнитните линии се пресичат в проводника (скорост на смяна на магнитното поле),Дължината на проводника, който пресича магнитните линии иЪгълът на секване на магнитните линии (по-точно синусът на ъгъла) “.Той просто забелязал, че в случай че физическо тяло,
което има свойството да движи електрическият ток вътре в него (проводник), влезе в контакт с магнитно поле и се движи по отношение на него, тогава в краищата на това тяло (проводник) има напрежение, т.е. електрически заряд. Той от своя страна има способността да генерира електричество и затова да работи с помощта на него.
Понастоящем това изобретение се употребява необятно при производството на електрическа енергия от електрически генератори – водноелектрически централи, вятърни турбини, морски генератори, автомобилни динамота и други Освен голямото значение за нашата просвета (тъй като производството на електричество се основава най-вече на нея), откритието има и доста забавни последствия на философско равнище.
Какво споделя Фарадей?
Ако проводник (напр.: железен кол, намотка, човек (!) ) се движи във връзка с магнитното поле (магнит, земя (!) ), то по този начин се генерира ток. Тоест забележимото и материалното (проводника), движещи се във връзка с невидимото и нематериалното (магнитното поле), се зарежда, придобива напрежение, сила и мощ на действие…
Излишно е да споделяме, че човешкото тяло е проводник. Това е известно. Нито това, че живеем в електромагнитното поле на Земята. И това е известно. Но би трябвало да помислим за последствията от тази доктрина.
Когато вървим, тялото ни се движи в земното магнитно поле. Същото и когато пътуваме…
Земята се движи в магнитното поле на слънцето и взаимодейства с магнитните полета на другите планети…
Нека да отидем малко по-дълбоко…
„ Електромагнитна индукция е появяването на електричеството, дължащо се на магнитното поле. По-конкретно, това е явлението на развиване на евентуалната разлика в краищата на проводника, което се случва, когато магнитният поток, преминаващ през повърхността, избрана от съответния проводник, се промени. По този метод, разстройването на магнитното поле предизвиква разстройване на електрическото поле.
Съответно се разпознават две благоприятни условия,
с цел да се следи феноменът на електромагнитната индукция – посредством смяна на интензитета на магнитното поле в точките на повърхността, избрани от проводника, или посредством пренасяне на проводника в магнитното поле.
Във всеки случай в краищата на проводника се развива евентуална разлика, която заради произхода си е получила името апостериори напрежение или индукционно напрежение.
В случай, че краищата на проводника са свързани с проводящия материал (като в този случай се основава затворена електрическа верига), феноменът на електромагнитната индукция се показва посредством развиването на електродвижещата мощ (EED) във веригата. Според закона за индукцията (или закона на Фарадей ), електродвижещата мощ е пропорционална на скоростта на смяната на магнитния поток ”
Тоест забележимото и материалното се въздействат освен от придвижването, само че и от “смущенията ” или измененията в магнитното поле…
Мисълта създава ли електромагнитни полета? Чувствата? Има ли тяло над това, което визира съществуващите тела?
Ние живеем и се движим в невидимото.
Буквално, научно и метафизичен то взема доста имена като – „ Матрицата “, „ Излети на орли “, „ Морфогенетични полета “, „ Етер “, „ Фохат “. Ние живеем и се движим в невидимото, което невидимо към момента е неразучено.
Нашият забележим притежател, тялото, е комплициран проводник. Нашите невротрансмитери са материални, само че синапсите на нашия мозък са електромагнитни феномени.
Човекът употребява носещ материал, само че този притежател съжителства в нематериалните – невидими полета, чиито промени научно го засягат… Наука или магия…
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
