Просвещението
Според някои историци и археолози, Атлантида се смятала за метафизичен мит, който бил напълно фиктивен от Платон, или за мит, формиран въз основа на мемоари за някаква антична злополука, която се била случила в средиземноморските води или в Черно море. В същото време в псевдонаучните кръгове Атлантида е била обект на огромно многообразие от хипотези. Атлантида също се е била трансформирала в известен обект на художествено творчество на фантастични творби. Може би тази антична цивилизация е била доста по-напреднала от останалите.
Легендата за Атлантида
се е била зародила в Древна Гърция и разбужда въображението на хората повече от две хиляди години. Проблемът с Атлантида обаче визира цялостен един пласт от познания, които са били свързани с историческите и естествените науки.
Литературата за Атлантида е голяма – от научно-популярната фантастика и мистичните творби до чисто научните писания. Много източници предоставяли информация за Атлантида и нейното допустимо местонахождение, от позиция на достиженията на актуалната просвета, оценяваща причините на атлантолозите.
Интересът към проблемите на Атлантида още веднъж нарастнали след известно мъртвило. Интересът още веднъж се появил след археологическа и геоложка работа на остров Санторини в Егейско море и край крайбрежията на остров Крит.
Разкопките на гръцкия археолог Спиридон Маринатас в Санторини и Крит, както и геофизични проучвания на пагубното изригване на вулкана Стронгиле, което се било случило преди 3500 години, дали храна за полемики и размишления по отношение на вероятното битие на Средиземноморска Атлантида.
В Санторини преди няколко десетилетия почнали да приказват за Атлантида за първи път, свързвайки археологическите находки с нея. А. Галанопулос, професор в Атинския университет, бил написал няколко творби, в които са били показани доказателства за съществуването на Атлантида в Егейско море. Той вярвал, че страната Атлантида е била ситуирана на островите Санторини и Крит. В отговор на съперници, които се позовавали на обстоятелството, че основателят на Атлантида, е бил древногръцкият мъдрец Платон, показал местоположението на митичният остров или континент, отвън Херкулесовите стълбове (скалите на Гибралтарския проток). Галанопулос бил цитирал античните източници, в които и двата най-южни скалисти носа са се споменавали като стълбовете на полуостров Херкулес Пелопонес.
Геоморфологичното изследване
към острова показвали, че диаметърът на Санторини (тогава той е бил именуван “Strongile ”, което значи “кръгъл ”) е бил с 6 км по-голям от настоящия. През пролетта на 1967 година археолози, водени от Маринатос, почнали разкопки. Те били разкрили цялостен град, заровен под пълен пласт вулканична пепел. Това бил град на опитни занаятчии и художници, които били рисували стените на къщите си с цветя, птици и животни. Смятало се, че в града са били живеели най-малко 30 000 души.
Според гръцки учени античната цивилизация е била починала при изригването на вулканите. Повърхността на острова била покрита със пласт лава и пепел. Вътре във вулкана са се били образували празнота и цялата централна част на вулканския остров се била срутила под тежестта на лавата. Изригването на вулкана Стронгил и земетресението били провокирали гигантска вълна цунами, която била блъснала брега на остров Крит.
Цъфналите градини и полета в Крит били покрити с пепел, като настъпило екологично злополучие. Точната дата на изригването в Санторини е било мъчно за определяне. Тук обаче специалистите се разминават в мненията си.
Преди повече от 50 години руският географ Л. С. Берг изложил хипотезата си за съществуването на огромна част на Атлантида в Егейско море, само че тя не е била обвързвана със Санторини.
Според мнението на руския океанолог В. Орленок споделя, че “Херкулесовите стълбове ” е трябвало да се търсят не към Гибралтар, а към пролива Тунис, сред остров Сицилия и Африка. Освен това, базирайки се на Ератостен, той написа, че Тунисският пролив по време на Троянската война е бил неосъществим за корабоплаване. В. Орльонок считал, че повода за неплавателността на пролива е по-ниското равнище на водата в Средиземно море (последиците от ледниковия период). И по този начин, в случай че западните и източните елементи на Средиземно море били разграничени, то тогава флотът на Атлантите е трябвало да работи против ахейските гърци единствено в източната част на това море.
С други думи, Атлантида е трябвало да се намира в Източното Средиземноморие. Платон бил сложил своята Атлантида някъде покрай Херкулесовите стълбове. В. Орленок, отклонявайки се от текста на Платон, бил сложил именития остров в Егейско море, в региона на архипелага Циклади.
Ето, какво написа той: „ Предвид сегашната плиткост на Егейско море в архипелага Циклади, където се намира единственият настоящ вулкан в Средиземно море Санторини, може да се допусна, че преди 9500 години е можел да бъде обширна земя. В рамките на този огромен като цяло остров би могъл да побере множеството от градовете и популацията на мегаполиса на Атлантската страна.
След детонацията и изригването на вулкана, островът е бил отчасти потънал, образувайки архипелаг по време на последващото повишаване на морското ниво. Невъзможността да се плава в морето в региона на потъналия атлантически остров, е било маркирано от Платон, като се обяснявало с обстоятелството, че също така той е бил затрупан с многометров пласт вулканична пепел ”.
Един от импулсите,
който още веднъж бил провокирал интерес към казуса за Атлантида, били изследванията в Атлантическия океан в региона на морския връх Ампер. В един от броевете на списание „ Знание – мощ “ за 1978 година са били оповестени фотоси на върха на тази планина, която е част от подводния архипелаг Подкова, ситуиран на 300 благи западно от Гибралтар. Авторът на фотосите, инженер В. Маракуев, през 1977 година бил взел участие в експедицията на руския проучвателен транспортен съд „ Академик Петровски “. Снимките на В. Маракуев показвали очертанията на град с крепостна стена.
Учените през 1979 година били следили океанското дъно благодарение на подводно пилотирано средство „ Пайсис “, което за първи път се е било спуснало от кораба „ Академик Курчатов “, създадено особено за руския океанографски флот. Тогава наблюдаващите стигнали до извода, че „ стената “, направена от камъни, в действителност е била естествено образувание. Геоложките проби-конгломерати от заоблени камъчета, взети от манипулатора, красноречиво свидетелствали, че по време на последното замръзване, когато равнището на океана е било почти на 150 м под днешното равнище, част от планината се е била подавала от водата. По това време морският връх Ампер бил дребен остров с повърхност от към 6 квадратни километра, което е прекомерно малко, с цел да побере мощната страна на Атлантите на него.
През юни 1981 година, на изследователския транспортен съд „ Академик Келдиш “, е бил сниман дребен ефирен филм за връх Ампер благодарение на теглено подводно транспортно средство, оборудвано с телевизионна камера. Устройството е било спуснато доста покрай връх Ампер, откъдето са били взети геоложки проби, само че не са открити следи от наличието на човек на него.
През зимата на 1982 година пробно корабоплаване на новия научноизследователски транспортен съд на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики „ Витяз “, екипиран с дълбоководен водолазен звънец с един тип транспортен асансьор, кадърен да спусне трима водолази на дълбочина 250 м, се състояла нова научна експедиция. За да се тества тази камбана, се възнамерявала да стартира нова работа в региона на морския връх Ампер. Вероятно за първи път освен в цялата история на проучването, само че и в цялата история на съществуването на този планински остров човек е бил влезнал в хидропространството и е стъпил на върха му. Това бил водолазът Николай Резников. След като направил няколко крачки по дъното, той бил видял черен камък, който го вдигнал на борда на Витяз. Геолозите са били открили, че камъкът е шуплест, което незабавно предиздвикало учените да предположат, че изригването е било станало не под вода, а във въздуха.
За да се разпознава Ампер с Атлантида, е било належащо да се откри нещо толкоз ненадейно и изрично, че до момента очевидно е убягвало от вниманието на учените.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
