Нова стратегия в привличането на чужди инвестиции
Според данните, оповестени от разнообразни източници, за първите седем месеца на 2017 година директните задгранични вложения у нас спадат с 55% по отношение на същия интервал на 2016 година Редица анализатори разясняват отрицателно наклонността, само че малко на брой оферират нови решения и хрумвания за съответни начинания и промени, които в кратковременен проект да създадат страната ни още веднъж привлекателна за вложителите. Често се задава въпросът за това дали страната може и би трябвало да схване нови политики за привличане на вложителите у нас. Проблемът е, че страната е прекомерно необятно разбиране и в избран смисъл всичко, което институциите правият или не въздейства както на икономическото развиване, по този начин и на притока на вложения. От изключително значение е дали с дейностите си държавните органи спомагат за възстановяване или за утежняване на националния бранд и интернационалния имидж на страната.
Защитата на собствеността, доверието в правораздаването и институциите, успеваемостта на администрацията, както и предсказуемостта на регулаторната и законодателна среда са значими фактори в този развой. Същевременно, посредством стратегиите за финансови бюджетни разноски и кохезионните средства от Европейски Съюз страната се явява най-големия вложител в инфраструктурното и районно развиване. Могат ли финансовите стратегии на централното държавно управление и общините да бъдат ориентирани по този начин, че да имат мултиплициращ и мотивиращ резултат за частните вложения и характерно за задграничните вложители?
Стратегическото инфраструктурно развиване, в случай че е планувано съответно и про-пазарно, може освен да усъвършенства средата за вложения в средносрочен и дълготраен проект, само че единствено по себе си да бъде опция за привличане на вложителите в публично-частни партньорства за построяването на комерсиална инфраструктура. До в този момент главните цели на държавните инфраструктурни стратегии бяха стимулирани основно от устрема за асимилиране на европейски средства, а главният политически фокус бе върху огромната пътна инфраструктура. Ролята на страната бе да поеме рисковете и да реализира инфраструктурните планове, за които няма вкус в частния бранш и интернационалната финансова общественост. Как тази роля на страната да бъде разширена по този начин, че в границите на къси периоди да се реализира осезателен резултат за привличането на повече задгранични вложители през достъп до инфраструктурното развиване на България и района?
За привличане на задгранични вложители в инфраструктурно развиване е належащо съществуване на банкируеми планове и предложение на ликвидни капиталово-пазарни принадлежности за финансирането им. Банкируеми най-общо казано са плановете с стабилно прогнозируеми парични потоци на приходната и разходни елементи, чиито опасности са количествено оразмерими, а активите им имат пазарна стойност и задоволително равнище на ликвидност. Очевидни образци са летища, пристанища, интермодални терминали, газохранилища, електропреносната и разпределителна мрежа, терминали за полутечен газ, газови интерконектори, телекомуникационната и цифрова инфраструктура. Особено забавни са модерните индустриални зони за дребни и междинни предприятия, както и коуъркинг пространствата за започващи компании.
Що се касае до привличането на огромните европейски и интернационалните институционални вложители, както и близкоизточните и далекоизточни суверенни фондове, то за тях би било от голяма важност да получат достъп до опциите за финансиране на банкируема инфраструктура у нас и в района чрез ликвидни облигационни, деривативни и дялово-капиталови принадлежности, които да са търгуеми свободно на външните финансови пазари.
Държавата не разполага с по-подходяща и готова институция от Българската банка за развиване, която да бъде по едно и също време водач и междинна трансмисия за привличането на задгранични обществени и частни вложения в инфраструктурното развиване на България. От една страна ББР има към този момент построени партньорски взаимоотношения с интернационалните финансови институции и национални банки за развиване като Европейския капиталов фонд, Европейската капиталова банка, Банката за развиване на Съвета на Европа, Черноморската банка за търговия и развиване, немската Кредитанщалт фюр Видерауфбау, Китайската банка за развиване, Японската банка за интернационално съдействие и редица други. Заедно с това Банката има потенциала да прави оценка и структурира банкируеми планове за създаване и употреба на разнообразни видове инфраструктура — транспортна, енергийна, водна, селскостопанска, индустриална, софтуерна, здравна. Разполага с финансовата инфраструктура и квалифициран екип, кадърен да ръководи интензивно и на пазарен принцип финансови опасности. Може да емитира независимо облигационни принадлежности с висок кредитен рейтинг за финансирането на диверсифициран портфейл от инфраструктурни планове, да учредява и ръководи фондове за дялово присъединяване, да синдицира кредитен запас, да предлага на сътрудниците и клиентите си структурирани и деривативни артикули, които са свързани и обезпечени с приходите от построяването, модернизирането и употребата на комерсиалната инфраструктура у нас. Това прави ББР неповторимо позиционирана да партнира от една страна с останалите банки за развиване в Европейски Съюз и по света, а от друга — със суверенните капиталови фондове и комерсиалните участници на финансовите пазари от целия свят — за привличане на нови средства за инфраструктурно и районно развиване у нас. Въз основа на връзката си с пазарните участници и банковия бранш ББР е в положение да предложи нова Инвестиционна тактика за инфраструктурно развиване на района, която да бъде развита на база на авансово изследване на действителните ползи на евентуалните вложители, на техните упования за рентабилност, степен на риск и капиталов небосвод за парите им. Това става все по-наложително поради измененията в ръководството и потреблението на средствата на Европейски Съюз, които неизбежно ще настъпят. Именно концепцията за осъществяване на ефикасна инвестиционно-капиталова трансмисия и построяването на работещо на пазарни правила междинно звено — както за европейските средства, по този начин и за задграничния върховен и частен капитал — бе претекстът, с който още през 2005 година стартира работата по преструктуриране и прерастване на Насърчителна банка в Българска банка за развиване.
Днес, в навечерието на 10-та годишнина от приемането на Закона за Българската банка за развиване, страната и стопанската система ни се нуждаят повече от всеки път от ускорено насърчаване на потенциала и портфейла на ББР до степента, която допускат задачите и целите в активността на банката, заложени от Законодателя. Поемайки своята изобретателна роля за финансиране на най-модерна и необятно налична основна инфраструктура, Българската банка за развиване би подкрепила по-ефективно и перспективно дребните и междинни предприятия, както и започващия бизнес у нас. Така Банката освен би изпълнявала пълноценно задачата си, само че би се трансформирала в основен фактор за дейно привличане на задгранични вложители и вложения у нас.
Илия Лингорски
Защитата на собствеността, доверието в правораздаването и институциите, успеваемостта на администрацията, както и предсказуемостта на регулаторната и законодателна среда са значими фактори в този развой. Същевременно, посредством стратегиите за финансови бюджетни разноски и кохезионните средства от Европейски Съюз страната се явява най-големия вложител в инфраструктурното и районно развиване. Могат ли финансовите стратегии на централното държавно управление и общините да бъдат ориентирани по този начин, че да имат мултиплициращ и мотивиращ резултат за частните вложения и характерно за задграничните вложители?
Стратегическото инфраструктурно развиване, в случай че е планувано съответно и про-пазарно, може освен да усъвършенства средата за вложения в средносрочен и дълготраен проект, само че единствено по себе си да бъде опция за привличане на вложителите в публично-частни партньорства за построяването на комерсиална инфраструктура. До в този момент главните цели на държавните инфраструктурни стратегии бяха стимулирани основно от устрема за асимилиране на европейски средства, а главният политически фокус бе върху огромната пътна инфраструктура. Ролята на страната бе да поеме рисковете и да реализира инфраструктурните планове, за които няма вкус в частния бранш и интернационалната финансова общественост. Как тази роля на страната да бъде разширена по този начин, че в границите на къси периоди да се реализира осезателен резултат за привличането на повече задгранични вложители през достъп до инфраструктурното развиване на България и района?
За привличане на задгранични вложители в инфраструктурно развиване е належащо съществуване на банкируеми планове и предложение на ликвидни капиталово-пазарни принадлежности за финансирането им. Банкируеми най-общо казано са плановете с стабилно прогнозируеми парични потоци на приходната и разходни елементи, чиито опасности са количествено оразмерими, а активите им имат пазарна стойност и задоволително равнище на ликвидност. Очевидни образци са летища, пристанища, интермодални терминали, газохранилища, електропреносната и разпределителна мрежа, терминали за полутечен газ, газови интерконектори, телекомуникационната и цифрова инфраструктура. Особено забавни са модерните индустриални зони за дребни и междинни предприятия, както и коуъркинг пространствата за започващи компании.
Що се касае до привличането на огромните европейски и интернационалните институционални вложители, както и близкоизточните и далекоизточни суверенни фондове, то за тях би било от голяма важност да получат достъп до опциите за финансиране на банкируема инфраструктура у нас и в района чрез ликвидни облигационни, деривативни и дялово-капиталови принадлежности, които да са търгуеми свободно на външните финансови пазари.
Държавата не разполага с по-подходяща и готова институция от Българската банка за развиване, която да бъде по едно и също време водач и междинна трансмисия за привличането на задгранични обществени и частни вложения в инфраструктурното развиване на България. От една страна ББР има към този момент построени партньорски взаимоотношения с интернационалните финансови институции и национални банки за развиване като Европейския капиталов фонд, Европейската капиталова банка, Банката за развиване на Съвета на Европа, Черноморската банка за търговия и развиване, немската Кредитанщалт фюр Видерауфбау, Китайската банка за развиване, Японската банка за интернационално съдействие и редица други. Заедно с това Банката има потенциала да прави оценка и структурира банкируеми планове за създаване и употреба на разнообразни видове инфраструктура — транспортна, енергийна, водна, селскостопанска, индустриална, софтуерна, здравна. Разполага с финансовата инфраструктура и квалифициран екип, кадърен да ръководи интензивно и на пазарен принцип финансови опасности. Може да емитира независимо облигационни принадлежности с висок кредитен рейтинг за финансирането на диверсифициран портфейл от инфраструктурни планове, да учредява и ръководи фондове за дялово присъединяване, да синдицира кредитен запас, да предлага на сътрудниците и клиентите си структурирани и деривативни артикули, които са свързани и обезпечени с приходите от построяването, модернизирането и употребата на комерсиалната инфраструктура у нас. Това прави ББР неповторимо позиционирана да партнира от една страна с останалите банки за развиване в Европейски Съюз и по света, а от друга — със суверенните капиталови фондове и комерсиалните участници на финансовите пазари от целия свят — за привличане на нови средства за инфраструктурно и районно развиване у нас. Въз основа на връзката си с пазарните участници и банковия бранш ББР е в положение да предложи нова Инвестиционна тактика за инфраструктурно развиване на района, която да бъде развита на база на авансово изследване на действителните ползи на евентуалните вложители, на техните упования за рентабилност, степен на риск и капиталов небосвод за парите им. Това става все по-наложително поради измененията в ръководството и потреблението на средствата на Европейски Съюз, които неизбежно ще настъпят. Именно концепцията за осъществяване на ефикасна инвестиционно-капиталова трансмисия и построяването на работещо на пазарни правила междинно звено — както за европейските средства, по този начин и за задграничния върховен и частен капитал — бе претекстът, с който още през 2005 година стартира работата по преструктуриране и прерастване на Насърчителна банка в Българска банка за развиване.
Днес, в навечерието на 10-та годишнина от приемането на Закона за Българската банка за развиване, страната и стопанската система ни се нуждаят повече от всеки път от ускорено насърчаване на потенциала и портфейла на ББР до степента, която допускат задачите и целите в активността на банката, заложени от Законодателя. Поемайки своята изобретателна роля за финансиране на най-модерна и необятно налична основна инфраструктура, Българската банка за развиване би подкрепила по-ефективно и перспективно дребните и междинни предприятия, както и започващия бизнес у нас. Така Банката освен би изпълнявала пълноценно задачата си, само че би се трансформирала в основен фактор за дейно привличане на задгранични вложители и вложения у нас.
Илия Лингорски
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ