Пламена Димитрова-Рачева: Изложбата „Отвъд портрета“ разкрива света на Бистра Винарова чрез лицата, които я заобикалят
Сподели
Пламена Димитрова-Рачева е куратор на изложбата „ Бистра Винарова-Радева (1890-1977). Отвъд портрета “. Тя е българска изкуствоведка и художничка. Работи в областта на художествената рецензия, историята на остарялото и модерно изкуство, графиката и неконвенционалните форми. Авторка е на монографии и проучвателен студии. Завършва компетентност „ Изкуствознание “ във Висшия институт за изобразително изкуство „ Николай Павлович “ в София през 1977 година Член е на Съюза на българските художници от 1982 година Уредник е на „ Графичен кабинет “ на Международното биенале на графиката във Варна (1980 – 1997). Уредник е в Градска художествена изложба – Добрич (2006 – 2008) и в НМБИИ (2010). Главен специалист в Държавна организация „ Архиви “ от юли 2010 година до зимата на 2015 година От пролетта на 2015 година е шеф на Градската художествена изложба „ Борис Георгиев “ във Варна. Тя е създател на проучвания върху остарялото и модерно изкуство. Председател е на Представителството на СБХ във Варна. Има специализации в Русия, Израел, Франция, Германия, Сърбия. В тя споделя за изложбата „ Бистра Винарова-Радева (1890-1977). Отвъд портрета “ по, сбъднат по самодейност на Емил Стоянов.
– Преди изложбата, отдадена на Бистра Винарова-Радева, имало ли е други такива, с нейни картини?
– През 2010 година, след кончината на сина на Бистра Винарова и Симеон Радев – Траян Радев, в Държавна организация „ Архиви “ постъпи третото постъпление на Фонд „ Симеон Радев “, който в този момент към този момент е „ Семеен фонд Радеви, Симеон и Бистра (1879–2010) “. В това трето постъпление бяха и творбите на Бистра Винарова, които по бройка бяха 747. Това е едно добре непокътнато творчество, с цел да може да показа един създател, който е безусловно чужд и пропуснат в България. За мен беше извънредно забавно, мъчно и огромна чест да стартира да изследвам изкуството ѝ. Аз бях изумена от това, че толкоз години са минали от кончината ѝ през 1977 година. Тя е получила и държавни оценки, самопризнания в последните години от живота ѝ…
– Орден „ Св. Св. Кирил и Методий II степен “…
– Да, в това число и „ Червено знаме на труда “, апропо, което е за 75-годишнината ѝ. Тоест, тя е имала признанието на Съюза на художниците до кончината си през 1977 година, само че по-късно, защото нейното изкуство не е било очевидно, то е било архивирано от сина ѝ, не е имало по какъв начин да се види в целокупност.
– Колко време продължава интензивният креативен интервал на Бистра Винарова? Защо остава по този начин малко позната на необятната аудитория у нас?
– Нейният креативен интервал продължава от 1915 до 1964 година, когато е последната ѝ датирана творба. Може би причина за това е, че в последните години от живота си тя има проблем с лявата си ръка и това я затруднява да продължи. Не е могла да държи палитрата с лявата си ръка.
Но това, което беше скъпо в новото постъпление и което оказа помощ да се изследва изкуството ѝ, бяха спомените на нейния наследник Траян Радев, който е писал и виждал в бъдещето си да издаде книга за нея и изкуството ѝ. За страдание не е съумял. Има изявления в пресата – негови изявленията, които влизат и в книгата му, само че, по този начин или другояче, той е разбирал изкуството ѝ, следвал е точната последователност. Но въпреки всичко изкуствоведческият разбор при него липсва.
– Тъй като тя е считана за първата експресионистка в нашето изобразително изкуство, по какъв начин се трансформира нейният жанр през годините? Променят ли се изразните средства, жанровете, в които работи?
– Да, трансформират се, несъмнено. Защото в началото, когато учи в Дрезден при проф. Фердинанд Дорш – от този интервал има непокътнати рисунки, има и графики, които са доста забавни, тъй като те са в изцяло експресионистичен жанр и изпълнени върху метал, със суха игла и демонстрират един нюх към модернизма и едно знание, в което тя, посредством, може би, на другарството си с Конрад Феликсмюлер, приема и попада по-късно в сдружението „ Мост “, където са експресионистите. Тя развива едно зряло експресионистично изкуство, за което Андрей Протич я назовава „ апостолка на модернизма в България “.
– Ако се обърнем и към нейния генезис – тя е от тези възрожденски фамилии, които са ядрото, духовният хайлайф на нацията, който губим, за огромно страдание, след Втората международна война и по майчина и по бащина линия наследява знакови за българския политически и публичен живот, нали по този начин?
– Точно по този начин. Нейният дядо е доктор Георги Вълкович, за който неотдавна излезе една монография на Алека Стрезова, едно изследване, което дава цялостна визия за приносите му в историята на България.
Тя е наследница на Чалъковия жанр от Копривщица, за който споделят, че побългарява Пловдив в епохата на Възраждането. Да не приказваме за това, че ктиторските портрети на нейните прародители са в Бачковския и Рилския манастир. Отделно стоят и в болничното заведение на Хилендар от 17 в. Най-важното е, че това е един жанр, който е дал доста за културата във Възраждането.
– Баща ѝ е ген. Винаров, също по този начин огромна личност…
– Да, също огромна персона. Но преди този момент желая да кажа и още нещо – нейната баба Елисвета е от доблестен жанр от Самоков и Християния, която е брачна половинка на Димитър Зограф – брат на Захари Зограф, е нейна сестра.
– Къде се срещат Бистра Винарова и Симеон Радев?
– Много е забавно това, тъй като тяхното запознанство стартира още в 1906 година, когато Симеон Радев посещава семейство Винарови, с цел да направи изявление за своята книга „ Строители на модерна България “. Тогава Бистра Винарова е 16-годишна, само че тази среща потъва в предишното.
Разбира се, връзката сред Симеон Радев и Елиза Винарова, майката на Бистра Винарова, продължава в годините и през 1922 година, когато Бистра Винарова има галерия във Виена…
– Това, в действителност, е единствената галерия, която тя прави приживе…
– Да, тя е взаимна с Ани Еренфест – нейна другарка и, може да се каже в прочут смисъл – нейна ученичка, особено за графиката и то за гравюрата на дърво. Тогава Султана Рачо Петрова, която е доста близка другарка на Елиза Винарова, е на посетители във Виена. Двете вземат решение да изпратят Симеон Радев и Бистра Винарова на опера.
– Там ли се срещат?
– Там се срещат. Първата среща е много тягостна за Бистра Винарова. Тя съвсем не желае да приказва с него, държи се много строго и дистанцирано, тъй като Симеон Радев, по време на операта се мъчи да влезе в контакт, да я впечатли с познанията си в музиката. Но среща единствено упреците, че не е редно това да се прави в опера.
Минават дни, майките още веднъж вземат решение да ги срещнат отново на събитие и след втората среща стартира едно другарство сред тях, което на интелектуално равнище. Симеон Радев е извънредно впечатлен от гения и целостта на мисленето на Бистра Винарова, която се гради на нейните обширни знания в доста области – лирика, литература, музика, изобразително изкуство.
Годежът им е през 1923 година, а през 1924 година, те се женят в Истанбул, където Симеон Радев е към този момент пълномощен министър.
– Изложбата, с която ни връщате към паметта на Бистра Винарова, в нея са включени основно портретните ѝ произведения, има и документи. Какво да чакат да видят столичани, които ще посетят изложбата?
– Изложбата е забавна тъкмо с това, че тя включва портрети, които са създавани в разнообразни интервали от творчеството на Бистра Винарова. Тоест, до 1940 година, когато тя има изяви в Европа, а по-късно към този момент, като брачна половинка на посланик спомага за представянето на българското изкуство и българските музиканти и художници.
– Тя е впечатлила много известни персони отвън граница. Знае се за Никос Казандзакис, известно е за Райнер Мария Рилке…
– Ще кажа и за това, само че първо желаех да кажа, че след 1940 година тя основава една портретна изложба, която, точно дружно с ранните ѝ произведения, е показана в изложбата.
Това са 50 творби, които са извънредно забавни, тъй като зад всяка една персона се крие една персонална история. А персоналните истории вършат огромната история.
Документите, които са показани в изложбата, са доста любопитни, тъй като измежду тях са фотоси на фамилията на художничката, нейните родители – военачалник Върбан и Елисавета Винарови, както и на нейните братя. Показани са фотографии от детството, младежките години и интервала, когато е брачна половинка на писателя, историка и дипломата Симеон Радев.
Снимките наблюдават артистичното ѝ наличие от ателиетата на фотографа Иван Карастоянов – ще я видите в нейната младост и хубост, през портретите, които са снимани от нейните учители проф. Фердинанд Дорш и проф. Хофман, до фрагменти от дипломатическите задачи на брачна половинка ѝ във Вашингтон и Париж.
Сред документите се открояват венчалното удостоверение на семейство Радеви, както и двете доста скъпи писма на Райнер Мария Рилке и Никос Казандзакис, които свидетелстват за интернационалното ѝ самопризнание и духовното ѝ сходство с видни интелектуалци от 20 век.
„ Отвъд портрета “ разкрива света на Бистра Винарова посредством лицата, които я заобикалят, хората, които тя рисува и тези, които въодушевяват художествения ѝ взор.
Изложбата демонстрира по какъв начин животът се трансформира в изкуство и точно това е скъпото – че Фондация „ Пигмалион “ одобри в този план – „ Между изкуството и паметта на Симеон Радев и Бистра Винарова “, да се реализира тази галерия по самодейност на господин Емил Стоянов. Този план е към Национален фонд „ Култура “ и стана вероятен с помощта на Държавна организация „ Архиви “ и Националната изложба „ Двореца “.
Изложбата „ Бистра Винарова-Радева (1890-1977). Отвъд портрета “ ще бъде изложена за гости в Национална изложба „ Двореца “ до 30 ноември 2025 година.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Пламена Димитрова-Рачева е куратор на изложбата „ Бистра Винарова-Радева (1890-1977). Отвъд портрета “. Тя е българска изкуствоведка и художничка. Работи в областта на художествената рецензия, историята на остарялото и модерно изкуство, графиката и неконвенционалните форми. Авторка е на монографии и проучвателен студии. Завършва компетентност „ Изкуствознание “ във Висшия институт за изобразително изкуство „ Николай Павлович “ в София през 1977 година Член е на Съюза на българските художници от 1982 година Уредник е на „ Графичен кабинет “ на Международното биенале на графиката във Варна (1980 – 1997). Уредник е в Градска художествена изложба – Добрич (2006 – 2008) и в НМБИИ (2010). Главен специалист в Държавна организация „ Архиви “ от юли 2010 година до зимата на 2015 година От пролетта на 2015 година е шеф на Градската художествена изложба „ Борис Георгиев “ във Варна. Тя е създател на проучвания върху остарялото и модерно изкуство. Председател е на Представителството на СБХ във Варна. Има специализации в Русия, Израел, Франция, Германия, Сърбия. В тя споделя за изложбата „ Бистра Винарова-Радева (1890-1977). Отвъд портрета “ по, сбъднат по самодейност на Емил Стоянов.
– Преди изложбата, отдадена на Бистра Винарова-Радева, имало ли е други такива, с нейни картини?
– През 2010 година, след кончината на сина на Бистра Винарова и Симеон Радев – Траян Радев, в Държавна организация „ Архиви “ постъпи третото постъпление на Фонд „ Симеон Радев “, който в този момент към този момент е „ Семеен фонд Радеви, Симеон и Бистра (1879–2010) “. В това трето постъпление бяха и творбите на Бистра Винарова, които по бройка бяха 747. Това е едно добре непокътнато творчество, с цел да може да показа един създател, който е безусловно чужд и пропуснат в България. За мен беше извънредно забавно, мъчно и огромна чест да стартира да изследвам изкуството ѝ. Аз бях изумена от това, че толкоз години са минали от кончината ѝ през 1977 година. Тя е получила и държавни оценки, самопризнания в последните години от живота ѝ…
– Орден „ Св. Св. Кирил и Методий II степен “…
– Да, в това число и „ Червено знаме на труда “, апропо, което е за 75-годишнината ѝ. Тоест, тя е имала признанието на Съюза на художниците до кончината си през 1977 година, само че по-късно, защото нейното изкуство не е било очевидно, то е било архивирано от сина ѝ, не е имало по какъв начин да се види в целокупност.
– Колко време продължава интензивният креативен интервал на Бистра Винарова? Защо остава по този начин малко позната на необятната аудитория у нас?
– Нейният креативен интервал продължава от 1915 до 1964 година, когато е последната ѝ датирана творба. Може би причина за това е, че в последните години от живота си тя има проблем с лявата си ръка и това я затруднява да продължи. Не е могла да държи палитрата с лявата си ръка.
Но това, което беше скъпо в новото постъпление и което оказа помощ да се изследва изкуството ѝ, бяха спомените на нейния наследник Траян Радев, който е писал и виждал в бъдещето си да издаде книга за нея и изкуството ѝ. За страдание не е съумял. Има изявления в пресата – негови изявленията, които влизат и в книгата му, само че, по този начин или другояче, той е разбирал изкуството ѝ, следвал е точната последователност. Но въпреки всичко изкуствоведческият разбор при него липсва.
– Тъй като тя е считана за първата експресионистка в нашето изобразително изкуство, по какъв начин се трансформира нейният жанр през годините? Променят ли се изразните средства, жанровете, в които работи?
– Да, трансформират се, несъмнено. Защото в началото, когато учи в Дрезден при проф. Фердинанд Дорш – от този интервал има непокътнати рисунки, има и графики, които са доста забавни, тъй като те са в изцяло експресионистичен жанр и изпълнени върху метал, със суха игла и демонстрират един нюх към модернизма и едно знание, в което тя, посредством, може би, на другарството си с Конрад Феликсмюлер, приема и попада по-късно в сдружението „ Мост “, където са експресионистите. Тя развива едно зряло експресионистично изкуство, за което Андрей Протич я назовава „ апостолка на модернизма в България “.
– Ако се обърнем и към нейния генезис – тя е от тези възрожденски фамилии, които са ядрото, духовният хайлайф на нацията, който губим, за огромно страдание, след Втората международна война и по майчина и по бащина линия наследява знакови за българския политически и публичен живот, нали по този начин?
– Точно по този начин. Нейният дядо е доктор Георги Вълкович, за който неотдавна излезе една монография на Алека Стрезова, едно изследване, което дава цялостна визия за приносите му в историята на България.
Тя е наследница на Чалъковия жанр от Копривщица, за който споделят, че побългарява Пловдив в епохата на Възраждането. Да не приказваме за това, че ктиторските портрети на нейните прародители са в Бачковския и Рилския манастир. Отделно стоят и в болничното заведение на Хилендар от 17 в. Най-важното е, че това е един жанр, който е дал доста за културата във Възраждането.
– Баща ѝ е ген. Винаров, също по този начин огромна личност…
– Да, също огромна персона. Но преди този момент желая да кажа и още нещо – нейната баба Елисвета е от доблестен жанр от Самоков и Християния, която е брачна половинка на Димитър Зограф – брат на Захари Зограф, е нейна сестра.
– Къде се срещат Бистра Винарова и Симеон Радев?
– Много е забавно това, тъй като тяхното запознанство стартира още в 1906 година, когато Симеон Радев посещава семейство Винарови, с цел да направи изявление за своята книга „ Строители на модерна България “. Тогава Бистра Винарова е 16-годишна, само че тази среща потъва в предишното.
Разбира се, връзката сред Симеон Радев и Елиза Винарова, майката на Бистра Винарова, продължава в годините и през 1922 година, когато Бистра Винарова има галерия във Виена…
– Това, в действителност, е единствената галерия, която тя прави приживе…
– Да, тя е взаимна с Ани Еренфест – нейна другарка и, може да се каже в прочут смисъл – нейна ученичка, особено за графиката и то за гравюрата на дърво. Тогава Султана Рачо Петрова, която е доста близка другарка на Елиза Винарова, е на посетители във Виена. Двете вземат решение да изпратят Симеон Радев и Бистра Винарова на опера.
– Там ли се срещат?
– Там се срещат. Първата среща е много тягостна за Бистра Винарова. Тя съвсем не желае да приказва с него, държи се много строго и дистанцирано, тъй като Симеон Радев, по време на операта се мъчи да влезе в контакт, да я впечатли с познанията си в музиката. Но среща единствено упреците, че не е редно това да се прави в опера.
Минават дни, майките още веднъж вземат решение да ги срещнат отново на събитие и след втората среща стартира едно другарство сред тях, което на интелектуално равнище. Симеон Радев е извънредно впечатлен от гения и целостта на мисленето на Бистра Винарова, която се гради на нейните обширни знания в доста области – лирика, литература, музика, изобразително изкуство.
Годежът им е през 1923 година, а през 1924 година, те се женят в Истанбул, където Симеон Радев е към този момент пълномощен министър.
– Изложбата, с която ни връщате към паметта на Бистра Винарова, в нея са включени основно портретните ѝ произведения, има и документи. Какво да чакат да видят столичани, които ще посетят изложбата?
– Изложбата е забавна тъкмо с това, че тя включва портрети, които са създавани в разнообразни интервали от творчеството на Бистра Винарова. Тоест, до 1940 година, когато тя има изяви в Европа, а по-късно към този момент, като брачна половинка на посланик спомага за представянето на българското изкуство и българските музиканти и художници.
– Тя е впечатлила много известни персони отвън граница. Знае се за Никос Казандзакис, известно е за Райнер Мария Рилке…
– Ще кажа и за това, само че първо желаех да кажа, че след 1940 година тя основава една портретна изложба, която, точно дружно с ранните ѝ произведения, е показана в изложбата.
Това са 50 творби, които са извънредно забавни, тъй като зад всяка една персона се крие една персонална история. А персоналните истории вършат огромната история.
Документите, които са показани в изложбата, са доста любопитни, тъй като измежду тях са фотоси на фамилията на художничката, нейните родители – военачалник Върбан и Елисавета Винарови, както и на нейните братя. Показани са фотографии от детството, младежките години и интервала, когато е брачна половинка на писателя, историка и дипломата Симеон Радев.
Снимките наблюдават артистичното ѝ наличие от ателиетата на фотографа Иван Карастоянов – ще я видите в нейната младост и хубост, през портретите, които са снимани от нейните учители проф. Фердинанд Дорш и проф. Хофман, до фрагменти от дипломатическите задачи на брачна половинка ѝ във Вашингтон и Париж.
Сред документите се открояват венчалното удостоверение на семейство Радеви, както и двете доста скъпи писма на Райнер Мария Рилке и Никос Казандзакис, които свидетелстват за интернационалното ѝ самопризнание и духовното ѝ сходство с видни интелектуалци от 20 век.
„ Отвъд портрета “ разкрива света на Бистра Винарова посредством лицата, които я заобикалят, хората, които тя рисува и тези, които въодушевяват художествения ѝ взор.
Изложбата демонстрира по какъв начин животът се трансформира в изкуство и точно това е скъпото – че Фондация „ Пигмалион “ одобри в този план – „ Между изкуството и паметта на Симеон Радев и Бистра Винарова “, да се реализира тази галерия по самодейност на господин Емил Стоянов. Този план е към Национален фонд „ Култура “ и стана вероятен с помощта на Държавна организация „ Архиви “ и Националната изложба „ Двореца “.
Изложбата „ Бистра Винарова-Радева (1890-1977). Отвъд портрета “ ще бъде изложена за гости в Национална изложба „ Двореца “ до 30 ноември 2025 година.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ