Траян Радев – достойният син, не допуснал кариера срещу позорТраян

Траян Радев – достойният наследник, не позволил кариера против срам

Траян Радев, синът на Симеон и Бистра Радеви, роден през 1929 година, е потомък на ресенския жанр на Трайче Радев. Семейството се стреми да даде доста положително обучение на Траян, освен посредством израстването му измежду високоинтелектуалната фамилна среда, само че и като школувано обучение.

Първоначално, паралелно с учебното заведение, Бистра Винарова се заема да му дава уроци по изобразяване – вкарва го в живописта, графиката. Малкият Траян рисува с възторг, непокътнати са негови детски рисунки от това време. Но не е единствено усетът към рисуването – тя му открива смисъла и хубостта в текстовете на немските философи – посредством нея се допира до Имануел Кант, Гьоте, Шилер и други създатели.

Чуждите езици, които учи още като младеж, му оказват помощ да чете истинските метафизичен творби, посредством и на богатата фамилна библиотека. И в случай че майка му го вкарва в хубостта на немските философско-литературни текстове, в немската митология, татко му, огромният ценител на френската история и литература, му открива света на френската лирика, литература и просвета. Двамата са тези, които посредством своите разкази, насоки и мемоари за познанства, му разрешават да види новите феномени в изкуството.

Бистра Винарова, Елиза Винарова и Траян Радев. София. 1947 – 1948 година ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 214, л. 1

Но неговото увлечение и интерес е историята, публичните науки. Искал е да приключи право в чужбина, по сходство на своя популярен татко, само че обществено-политическите промени в страната осуетяват неговите стремежи и приключва история и литература в Софийския университет. Тук, в Историческия факултет, се възпламенява по археологията, взе участие в археологически разкопки, ръководени от известния български археолог проф. Гаврил Кацаров, другар на Симеон Радев. За страдание и тази фантазия на Траян Радев не се реализира.

В сложното следвоенно време пробва да откри каквато и да е работа, даже обвързвана с най-непривлекателен труд, само че властта му пречи и му се отхвърля всичко, към което се насочи, разгласен за „ зложелател на режима “. За малко работи физически или нощен труд в ТПК (създадените Трудово-производителни кооперации) против мизерно възнаграждение, в строителството на пътища в Родопите и в мини.

Симеон Радев се пробва да го избави и насочи към интелектуален труд. Успява да издейства, с помощта на договорите с Българска академия на науките за написване на спомените, да работи като негов асистент – да чете в библиотеките, да превежда непознати документи, да чете на към този момент губещия своето зрение Симеон Радев, който в един миг стартира да диктува на Траян освен творбите си, само че и писмата до приятелите, сътрудниците, до институциите.

Тежкият физически труд навън, терзанията, натискът от режима, безнадеждното политическо състояние се отразяват върху здравето на Траян Радев, само че той нито за момент не приема „ кариера против срам “, не е позволен да бъде преподавател, да бъде назначен в редакция, да бъде преводач.

За да не „ ръждяса “ перото му, както самичък написа, стартира да основава епиграми, посредством които дава форма и рими на връхлитащите го безредици, основно обществено-политически. Епиграмите нарастват, стигат до стотици и се пробва да ги прочисти.

Тези негови занимания стават известни на майка му, която реагира доста прочувствено, разбирайки, че тези излияния излизат от една скована и нещастна душа. Със синовна признателност Траян я успокоява, че това не е жалост от жестоката фамилна орис, че в противен случай, неговото семейство е неговата опора и избавление.

Бистра Винарова. Портрет на Траян Радев. 1947 – 1948 година ЦДА, ф. 77К, оп. 3, а.е. 101, л. 1

Машината за тормоз, която цели, както написа Траян Радев „ поддай се, продай се “, не съумява при тези интелектуалци, най-много с помощта на мощните морални устои на Симеон и Бистра Радеви, предадени и на техния наследник.

След гибелта на Симеон Радев през 1967 година Траян поема синовната грижа за майка си Бистра, останала без своя брачен партньор. До последния ѝ момент Траян е до нея и морално и физически.

Останал самичък след гибелта на Бистра Винарова през 1977 година, той продължава грижите за своето семейство, само че към този момент да опази значимото им културно наследството и паметта за тях. Непосредствено след гибелта ѝ Траян Радев получава многото съболезнователни писма, за него са разтуха изказаните думи, че е бил „ отличен “ наследник (Нели Доспевска).

Все отново с либерализацията на режима съумява – занимава се с журналистика, работи в Националната библиотека „ Св. Кирил и Методий “. Наред с това, през целия си живот Траян Радев отдава сили да се грижи за наследството на фамилията – опазва архива им, написа писма до партийните и държавни ръководители, до интелектуалци за издаване на книгите и спомените на Симеон Радев, излага концепцията за основаване на „ Дом-архив на Симеон Радев “.

След измененията през 1989 година ползата към него се ускорява – дава изявленията, в които споделя за именитите си родители.

Траян Радев работи по биография на Симеон Радев във връзка 120 годишнината от рождението му и по биографичен етюд за Бистра Винарова, сформира алманах в памет на Симеон Радев (1994), посвещава биографично проучване за Симеон Радев в годините към Илинденско-Преображенското въстание и началото на неговата обществено-политическа активност (1986) – непокътнати в архива на фамилията.

През 1993 година излизат спомените на Симеон Радев „ Какво видях от Балканската война “ с увод, бележки и приложения от Траян Радев, а през 1994 г.– третото издание на „ Ранни мемоари “ под редакцията на Траян Радев. Следват „ От успех към покруса: Това, което видях от Балканската война, Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 година Първата злополука “ с увод от Тр. Радев (2003) и предговори към други издания на мемоари на Симеон Радев.

Дочакал измененията през 1989 година, Траян Радев има опция да види живия интерес към наследството на родителите си. Спокоен за това, което оставя след себе си, прави запаметяващ се доблестен дарителски жест – всичко, което наследява и има завещава на Държавна организация „ Архиви “ и си отива от този свят на 1 юли 2010 година, извършил това, на което безрезервно се е обрекъл – да съхранява паметта за Бистра и Симеон Радеви.

Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.

Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.