Симеон Радев в годините на новата власт – последен отглас на дипломацията на XX век
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Веднага след установяването на държавното управление на обединението „ Отечествен фронт “, Симеон Радев с декрет на регентите на Царство България от 11 септември 1944 година е освободен от служба от Външното министерство. Дори се стига да бъде проверяван за фашистка активност, само че това подозрение бързо е отхвърлено.
Дългогодишният посланик и патриот прави всичко, което е допустимо и по силите му, да оказва помощ на страната си в този сериозен за България интервал, когато още веднъж е изправена пред сключване на мирните контракти и още веднъж така наречен Велики сили, според от техните геополитически ползи, ще дефинират ориста на дребните нации.
Запознат с механизмите на този тип политика Симеон Радев схваща, че в тези времена единственото, което може да се направи, е да се пазят с дребни стъпки изконните български ползи, настойчиво да се работи с всички представители, да се търси историческа правдивост.
Изключителен ценител на проблемите със Западна Тракия, Симеон Радев с няколко писма от лятото на 1945 година до един от тримата регенти, родения в Щип мъдрец Тодор Павлов, с който има остаряло другарство, се пробва внимателно да оказва помощ. В тях той слага въпроса за несъстоялия се, макар разпорежданията на Ньойския контракт, икономически изход на България на Егейско море. Детайлно обяснява, че България отстъпва Западна Тракия не на Гърция, а на Англия, Франция, Италия и Съединени американски щати, че българският изход до морето ще минава през една интернационална територия, че в този момент България чака да бъде изпълнено това заричане. Той упорства да се изучат всички вероятни планове по този въпрос, дава образци по какъв начин е разрешаван сходен икономически изход на Сърбия през Албания на Адриатическо море. Симеон Радев подкрепя българската дипломация с документи, подсказва с кои страни да се търси общ фронт за този икономически изход – Румъния, Полша.
Поставя още веднъж въпроса за жп линията София – Скопие.
Той написа в писмата до Т. Павлов, че неговите ползи са в региона на литературата, че си разрешава да дава препоръки, не от желанието да се меси в политиката, а тъй като желае да помогне на България. Това са писма, писани от способен посланик.
В навечерието на Конференцията за мир в Париж (29 юли – 15 октомври 1946) за подготовка на мирните контракти след края на Втората международна война, Симеон Радев написа до Пол Анри Спаак, министър на външните работи на Белгия и министъра на външните работи на Холандия Елко ван Клефенс, без значение от това, че българското държавно управление е подготвило и изпратило два мемоара до четиримата министри на външните работи на водещите страни на Парижката мирна конференция.
Симеон Радев прибавя свои размисли (мнения), които да добавят формалните български документи, които да обиден моралните въпроси в договорните отношение, за отбрана на европейския ред посредством справедливостта. Отново визира въпроса за Западна Тракия – наблюдава историята му, визира го от позиция на народностни, географски, икономически и морални съображения.
Другият проблем е за репарациите и недопускане разоряването на българската стопанска система, заради несъразмерните претенции от съседите. Подобно е писмото и до сър Орм Саржант, непрекъснат подсекретар във Форин Офис, Лондон, негов добър прочут от времето на задачата му в Лондон, заради което му написа по този начин откровено, както и на времето е разговарял с него.
В писмото С. Радев още веднъж акцентира, че е отвън дипломатическа работа във Външното министерство, само че че следи събитията от изявления и като човек, угрижен за ориста на своето родно място. От позицията си на дълготраен въпреки и някогашен посланик, от позицията си на историк, който четиридесет години учи европейската дипломация той преценя, че Англия ще направи неточност не оценявайки справедливите претенции на българите, че балканските нации се нуждаят от мир, граден върху основите на справедливостта и че никой няма да завоюва от увеличение на враждата на Балканите.
Симеон Радев написа и до американския сенатор Артър Х. Ванденберг. Аргументите за отбрана на българските ползи, посредством икономически изход през Западна Тракия, са същите, само че в това писмо са пречупени през американската политика на Балканите и съответно към България.
От непокътнатата преписка сред Симеон Радев и родения в Дойран Георги Кулишев, министър на външните работи (31 март – 22 ноември 1946), излиза наяве, че писмата са изпратени, въпреки и не от името на Министерството на външните работи и изповеданията до Българската легация в Париж, с цел да бъдат предадени до Парижката конференция.
В същия дух на деликатна невмешателство, а като препоръки от един способен и загрижена за ориста на страната си българин, Симеон Радев написа и до неговия прочут от студентските години в Женева Васил Коларов, краткотрайния ръководител на България (15 септември 1946 – 9 декември 1947), като предлага един план за Декларация, която българското държавно управление да показа във връзка ориста на Западна Тракия и тълкуването на стопанския изход на България на Егейско море.
Писмата, текстовете, напъните на Симеон Радев, са финален отзвук от онази дипломация, родена и образувана при започване на XX век, когато се е разчитало на подготвеност, познания, умения, воля, мощ на духа и която потъва в плаващите пясъци на идващия нов за страната свят, където ориста на народите може да се взема решение от драсканията върху една салфетка. На този декор достойната фигура на дипломата Симеон Радев наподобява доста тъжно.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Веднага след установяването на държавното управление на обединението „ Отечествен фронт “, Симеон Радев с декрет на регентите на Царство България от 11 септември 1944 година е освободен от служба от Външното министерство. Дори се стига да бъде проверяван за фашистка активност, само че това подозрение бързо е отхвърлено.
Дългогодишният посланик и патриот прави всичко, което е допустимо и по силите му, да оказва помощ на страната си в този сериозен за България интервал, когато още веднъж е изправена пред сключване на мирните контракти и още веднъж така наречен Велики сили, според от техните геополитически ползи, ще дефинират ориста на дребните нации.
Запознат с механизмите на този тип политика Симеон Радев схваща, че в тези времена единственото, което може да се направи, е да се пазят с дребни стъпки изконните български ползи, настойчиво да се работи с всички представители, да се търси историческа правдивост.
Изключителен ценител на проблемите със Западна Тракия, Симеон Радев с няколко писма от лятото на 1945 година до един от тримата регенти, родения в Щип мъдрец Тодор Павлов, с който има остаряло другарство, се пробва внимателно да оказва помощ. В тях той слага въпроса за несъстоялия се, макар разпорежданията на Ньойския контракт, икономически изход на България на Егейско море. Детайлно обяснява, че България отстъпва Западна Тракия не на Гърция, а на Англия, Франция, Италия и Съединени американски щати, че българският изход до морето ще минава през една интернационална територия, че в този момент България чака да бъде изпълнено това заричане. Той упорства да се изучат всички вероятни планове по този въпрос, дава образци по какъв начин е разрешаван сходен икономически изход на Сърбия през Албания на Адриатическо море. Симеон Радев подкрепя българската дипломация с документи, подсказва с кои страни да се търси общ фронт за този икономически изход – Румъния, Полша.
Поставя още веднъж въпроса за жп линията София – Скопие.
Той написа в писмата до Т. Павлов, че неговите ползи са в региона на литературата, че си разрешава да дава препоръки, не от желанието да се меси в политиката, а тъй като желае да помогне на България. Това са писма, писани от способен посланик.
В навечерието на Конференцията за мир в Париж (29 юли – 15 октомври 1946) за подготовка на мирните контракти след края на Втората международна война, Симеон Радев написа до Пол Анри Спаак, министър на външните работи на Белгия и министъра на външните работи на Холандия Елко ван Клефенс, без значение от това, че българското държавно управление е подготвило и изпратило два мемоара до четиримата министри на външните работи на водещите страни на Парижката мирна конференция.
Симеон Радев прибавя свои размисли (мнения), които да добавят формалните български документи, които да обиден моралните въпроси в договорните отношение, за отбрана на европейския ред посредством справедливостта. Отново визира въпроса за Западна Тракия – наблюдава историята му, визира го от позиция на народностни, географски, икономически и морални съображения.
Другият проблем е за репарациите и недопускане разоряването на българската стопанска система, заради несъразмерните претенции от съседите. Подобно е писмото и до сър Орм Саржант, непрекъснат подсекретар във Форин Офис, Лондон, негов добър прочут от времето на задачата му в Лондон, заради което му написа по този начин откровено, както и на времето е разговарял с него.
В писмото С. Радев още веднъж акцентира, че е отвън дипломатическа работа във Външното министерство, само че че следи събитията от изявления и като човек, угрижен за ориста на своето родно място. От позицията си на дълготраен въпреки и някогашен посланик, от позицията си на историк, който четиридесет години учи европейската дипломация той преценя, че Англия ще направи неточност не оценявайки справедливите претенции на българите, че балканските нации се нуждаят от мир, граден върху основите на справедливостта и че никой няма да завоюва от увеличение на враждата на Балканите.
Симеон Радев написа и до американския сенатор Артър Х. Ванденберг. Аргументите за отбрана на българските ползи, посредством икономически изход през Западна Тракия, са същите, само че в това писмо са пречупени през американската политика на Балканите и съответно към България.
От непокътнатата преписка сред Симеон Радев и родения в Дойран Георги Кулишев, министър на външните работи (31 март – 22 ноември 1946), излиза наяве, че писмата са изпратени, въпреки и не от името на Министерството на външните работи и изповеданията до Българската легация в Париж, с цел да бъдат предадени до Парижката конференция.
В същия дух на деликатна невмешателство, а като препоръки от един способен и загрижена за ориста на страната си българин, Симеон Радев написа и до неговия прочут от студентските години в Женева Васил Коларов, краткотрайния ръководител на България (15 септември 1946 – 9 декември 1947), като предлага един план за Декларация, която българското държавно управление да показа във връзка ориста на Западна Тракия и тълкуването на стопанския изход на България на Егейско море.
Писмата, текстовете, напъните на Симеон Радев, са финален отзвук от онази дипломация, родена и образувана при започване на XX век, когато се е разчитало на подготвеност, познания, умения, воля, мощ на духа и която потъва в плаващите пясъци на идващия нов за страната свят, където ориста на народите може да се взема решение от драсканията върху една салфетка. На този декор достойната фигура на дипломата Симеон Радев наподобява доста тъжно.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ