Архивът на Симеон Радев и Бистра Винарова: Многопластово наследство
През забележителния си и заслужен живот Симеон Радев, публицист, публицист, историограф, политик, посланик, който живя 88 години, остави в завещание хиляди страници литературни творби, публикации, рецензии, стратегии, манифести, заявления и други, стотици писма. Това голямо писмено благосъстояние е събирано и подреждано в продължение на доста години. Симеон Радев като човек, който работи с архивни документи при писането на своите проучвания, който познава европейските архиви и библиотеки – работил е в архивите в Рим, Мюнхен, Виена, Лондон, Париж, както и с български архиви, например документите на Министерския съвет, има отношение към съхраняването на документалните извори. Независимо от метода на живот, непрекъснатите пътувания, премествания в разнообразни градове в Европа, в Съединени американски щати, той съумява да запази доста от своето писмено благосъстояние. Направени са десетки фотоси, които са и спомен, само че и образно удостоверение за хора и събития. В неговия персонален списък има и доста непознати документи, за които е решил, че са значими и би трябвало да бъдат непокътнати.
Грижливото отношение към документалното завещание е възпитано и образувано и у неговия наследник Траян Радев, чиято задача в живота е събирането, опазването и съхранението на голямото литературно, публицистично и писмено творчество и извънредно скъпите художествени творби на фамилията. Неговият дом се трансформира по едно и също време в списък, библиотека и изложба. Има концепция да сътвори „ Дом-архив Симеон Радев “, за което се обръща към партийни и държавни ръководители, както и до мощни на деня интелектуалци, само че по една или друга причина тази негова концепция не се реализира. След измененията през 1989 година напъните му се насочват към издание на основаното от Симеон Радев.
Към голямото писмено завещание на Симеон Радев се прибавят и документите, свързани с живота, фамилната среда и творчество на Бистра Винарова, нейните картини, рисунки, графики, ескизи, както от ранния интервал при нейното образуване и работа под въздействие на модернизма в Европа, по този начин и творчеството ѝ след завръщането в България през 1940 година, и основаните творби след политическите и публични промени в България. Многобройни папки, сандъци, кутии поели праха на времето.
В последните години от своя живот Траян Радев взема благородното решение всичко, което има – голямото литературно, писмено и художествено завещание – да подари на Държавна организация „ Архиви “.
През 2010 година, след неговата гибел, големият документален масив минава на предпазване в ДАА. Към съществуващия персонален архивен фонд на Симеон Радев са добавени и новите дарени документи и се основава фамилен архивен фонд „ Симеон и Бистра Радеви “, с № 77К в Централния държавен списък (ЦДА). Формирани са нови инвентарни описи: списък 3 – художествени творби на Бистра Винарова и на нейни другари (Бенчо Обрешков, Ото Дикс, Ани Шрьодер, Конрад Феликсмюлер и др.), списък 4 – документите, оставени от ръката на Симеон Радев и свързани с неговата активност, списък 5 – документите от живота и творчеството на Бистра Винарова.
Част от тези документи, групирани в над 2300 броя архивни единици са цифровизирани и са налични онлайн за читателите и ползватели на архивния фонд на Симеон Радев и Бистра Винарова. Заедно с това на Интернет страницата на ДАА е цифровата сбирка „ АртАрхив.бг “, където е разказано и показано цифрово част от огромното художествено творчество на Бистра Винарова. Успешни са напъните на ДАА скъпата художествена сбирка на Бистра Винарова да бъде „ непокътната, цифровизирана и съхранена за бъдещите генерации “, както е записано в задачите на плана АртАрхив.бг.
Книгите, библиотеката на Симеон Радев са неговия свят и светая светих. Огромното завещание е основано и събирано в продължение на целия му живот, а след него продължено от фамилията. Личната библиотеката на Симеон Радев включва неговите книги, и книгите, които той е имал – подарък, нерядко с посвещения, или е купувал в България и чужбина. Част от нея са периодически издания на български, съветски, британски, френски, немски и други езици.
75 от предадените издания са от XIX век, а другите главно от първата половина на XX век. Най-старото издание е от 1849/1850 година – „ Събрани съчинения “ на Молиер.
Много от книгите са подарени от създателите с персонален подпис и посвещение за Симеон Радев – например книги на Кирил Христов, Атанас Далчев, Михаил Арнаудов и други Съгласно дарението на Траян Радев, книгите също минават към ДАА, само че са извадени от архивния документален фонд.
Личната библиотека на Симеон Радев. Столична градска библиотека
От своя страна ДАА прави подаяние на Столична библиотека, към чийто фондове се прибавят тези над 2250 тома книги и периодика, обособени в няколко тематични раздели. Редките и значими заглавия от сбирката на Симеон Радев се цифровизират и качват на налични цифрови платформи, което разрешава да са разполагаем на по-широк кръг читатели. Към сбирката от книги и периодически издания ДАА подарява на Столична библиотека и персонални движимости на Симеон Радев – визитник, очила, кутия за моливи, скъпи мебели и артефакти от интериора на фамилния жилището на Бистра и Симеон Радеви.
Дарение от предмети получава от Траян Радев и Етнографският институт с музей към Българската академия на науките.
Литературното и историографско завещание на Симеон Радев продължава да е обект на литературно-критически и литературноисторически разбори, оповестени и във връзка годишнини, и в тематични сборници. Изследователския интерес притегля и журналистическото и публицистичното му творчество, оповестени бяха библиографски и биографични проучвания.
Строителите на модерна България, 1911
В последните години „ Строителите на Съвременна България “ и „ Македония в Българското възобновление “ са неведнъж преиздавани. След постъпването на архива на семейство Радеви в ЦДА, бяха издадени непубликувани историографски писания на Симеон Радев, обособени документални сборници и монументалната поредност от 7 тома с негови мемоари „ Лица и събития от моето време “ (1914 – 1916).
Опазване на наследството на огромните имена в българската просвета Симеон Радев и Бистра Винарова е знак за отговорност пред поколенията, а дарителството е най-силният честен жест в името на националната памет.
