На 6 ноември 1890 г. в София се ражда голямата

На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.

В годините след 1967 година, когато остава без своя брачен партньор – значимия български публицист, историк, критик и посланик Симеон Радев, Бистра Винарова се грижи за опазване паметта за него. Следи за разпространяването на последната му книга – „ Ранни мемоари “ – излязла няколко месеца след кончината му. Лично я изпраща в Македония, в Ресен, с цел да доближи до ръцете на неговите родственици, води с тях преписка с благи пожелания за празници. Удовлетворена е, че, както ѝ написа нейната далечна братовчедка Нели Доспевска, томовете на новото издание на „ Строителите на модерна България “ (1973) бързо са разграбени от книжарниците.

Независимо от тежките и скръбни години Бистра Винарова продължава своята креативна активност. По нейно предложение Съюзът на българските художници провежда сеанси с общ модел, където вървят художници, които нямат опция да работят в свои независими ателиета. Пак по нейно предложение е въведен методът при който моделът се обръща или движи, една опция за рационализиране на художниците. Както отбелязва нейният наследник, Бистра Винарова е ходела на драго сърце на тези така наречен „ сеанси “, чакала ги е с неспокойствие всяка седмица. След тях се чувствала духовно подмладена, усещала го като едно завръщане към чистата, свободна и креативна атмосфера, както по време на младостта. Прибирала се със лице, изпълнено със удовлетворение.

Очевидно ѝ е била нужна тази връзка с създатели, сътрудници, среда която е считала за доста забавна и занимателна. От тези сеанси (особено при графиките) остават десетки актови рисунки, етюди, рисувани с въглен и креда върху гланцови листове. Предадени със забележително майсторство пози и придвижвания на човешкото тяло или на обособени негови елементи – доста рисунки, опити, които не са готови за продажба, по-скоро правени от любознание, от духовна нужда.

Като член на Съюза на българските художници (секция „ Живопис “) от 1947 година Бистра Винарова взе участие в съюзната активност не доста интензивно. Присъства на някои от събранията, става очевидец на разгрома на Александър Жендов, проведен от управлението на съюза под политическа диктовка и е потресена от разправата против художника. Знае за нелеката ориста и на други художници, неуместни на режима. Нейните морални устои ѝ дават силата да резервира отдалеченост от режима.

Съюзното управление, изключително след тежките сталински години демонстрира почитание към по-възрастните художници. Тя получава предложения да взе участие в Първия конгрес на СХБ, състоял се през 1970 година, както и за Втория (1973) и Трети конгрес (1975).

На първия конгрес участва единствено на откриването. Подчертано е вниманието на управлението на СБХ в лицето на Дечко Узунов и Светлин Русев към нея, изключително в по-късната ѝ възраст. Изпращат ѝ приветствени картички и предложения за присъединяване в съюзния живот, включват картини в общите художествени изложения, оферират нейни творби за откупуване в България и чужбина, въпреки и по-рядко включват нейни картини в общи изложения в чужбина.

Поздравително писмо от Съюза на българските художници до Бистра Винарова-Радева по случай нейната 75-годишнина. София. 1965 година ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 14, л. 1

Чрез Съюза на българските художници получава и самопризнание, въпреки и в края на своя витален път. Първата ѝ публична премия е от 1963 година – медал „ Кирил и Методий “, първа степен.

През 1965 година Съюзът отбелязва нейната 75-годишнина. Същата година е поканена на специфична среща с художниците юбиляри. През 1972 година е наградена с медал „ Кирил и Методий “ втора степен. През 1975 година във връзка 85-годишнината е наградена с медал „ Червено знаме на труда “.

Доста късно самопризнание за подобен изявен създател, то идва посредством подтика от художествената колегия и като самопризнание от нейните сътрудници топли душата. На деянията на внимание Бистра Винарова постоянно учтиво и общително благодари.

Орденска брошура на Бистра Винарова. 1972 година ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 15, л. 2, 3

Десетки са поканите, които получава от свои сътрудници художници да участва на откриването на техни изложения, което нерядко, според от здравословното си положение, тя прави – непокътнати са фотоси от тези празници на видната българска интелектуалка с нейни сътрудници.

Благодарение на Бенчо Обрешков, Васил Захариев, Веселин Стайков, Васка Емануилова, Кирил Петров, Георги Бакърджиев – нейните остарели другари и сътрудници, както и на новите художници, които също я открива и ценят, тя се включва в художествения живот на столицата.

Бистра Винарова, Георги Бакърджиев на художествена галерия с керамика. София. Б.д. ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 215, л. 1

Последните положителни пожелания за живот и здраве към нея са напролет на 1977 година Малко след Великденските празници от този свят безшумно си отива един необикновен гений, една изключителна интелектуалка и жена, оставила трайна диря в българската и европейската просвета.

Следват многочислени съболезнователни писма и телеграми от близки, сътрудници, другари, от Съюза на художниците, най-много следва запазване на паметта за нея, както за брачна половинка и Симеон Радев, и в делата на техния наследник Траян Радев.

Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.

Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.