Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от

Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.

По концепция на акад. Тодор Павлов, ръководител на Българската академия на науките (1947 – 1962), на Симеон Радев е предоставено (чрез договори) да напише мемоари за събития, в които той е директен участник, а това са едни от най-важните и съдбовни моменти в новата българска история. Така от края на 1940-те години Симеон Радев стартира едно огромно дело – да остави за поколенията освен мемоари за събития, на които той е директен очевидец, само че и изложба от облици на значими персони от българската история. Така стартира идващия огромен интервал в творчеството на писателя мемоарист.

Изпълнението на този план е нелека и виновна работа, която е обвързвана с преглеждането на доста документи, работа в библиотеки, четенето на книги за един към този момент възрастен човек, чието зрение отслабва. И тук на помощ се най-близките му хора. Безрезервно преданата му спътница в живота Бистра Винарова, която му чете и преписва текстовете, както и несъмнено техния наследник Траян Радев, който ще откри своята задача в живота да запази направеното от двамата забележителни негови родители.

Така неговият дом, неговият кабинет се трансформират в една креативна работилница. В нея са огромната фигура на Симеон Радев, съпричастната брачна половинка и създател Бистра Винарова и младият и изпълнен с възторг и блян към познания и творчество Траян Радев.

През годините методът на работа на Симеон Радев се трансформира. Известен със своята придирчивост и дисциплинираност при писане (за да приключи Строителите всеки ден написа по няколко часа на ден), след 1950 година с намаляване на зрението и физическата отмалялост, от време на време прекъсва креативния развой (по препоръките само че лекарите), в един миг той диктува, а написа неговият наследник Траян или брачната половинка му Бистра. И все пак в свои писма той е споделял че написа по два часа всеки ден, когато е допустимо (справките по библиотеките прави Траян Радев, а Бистра Винарова превежда за неговите проучвания от британски, френски и немски език). Когато всичко е готово той диктува на секретарката (да сътрудничи за осъществяването на замисленото по проект, от Българска академия на науките е назначена Невена Крапчева, щерка на Данаил Крапчев). Симеон Радев отбелязва, че това креативно занятие поддържа у него едно духовно удовлетворение, тъй като счита, че неговата работа ще бъде потребна за българския народ.

Бистра Винарова. Портрет на Симеон Радев. ЦДА, ф. 77К, оп. 3, а.е. 86

Някои от рецензентите на предадените в Българска академия на науките мемоари, както и модерни създатели, намират спомените за политическите събития в „ Лица и събития от моето време “ за самобитно продължение на „ Строителите “. Разказът за политическите събития стартира с външната политика на държавното управление на Константин Стоилов (1894 – 1899), във втория том, а първият съдържа най-ранните мемоари на Симеон Радев от Македония и Цариград, за идването в София (1898) и срещите с македонските кръгове и студентските години в Женева.

В спомените активността на Симеон Радев като публицист, деятел на освободителното придвижване на македонските българи, с задачите му в Европа и посланик с присъединяване в договаряния, е на фона на политическите събития в България и на Балканите, европейската политика и дипломация, развиването на македонския въпрос. Шестата, последна, книга от спомените е озаглавена „ От Букурещкия мир до Солунското помирение “, само че доближава до 1914 година

В архива на семейство Радеви, наред с ръкописите на обособените томове и раздели на спомените, има бележки по избрани тематики и извлечения от документи, мемоари от диалози с непосредствени участници в събития; бележки от исторически проучвания и документални издания, преписи на части от дневници на националното заседание и дипломатически документи.

Симеон Радев не съумява да приключи, както е умислен, и да издаде този огромен и многопластов ръкопис. Работата по него е продължителна, някои от частите му са като обособени творби, имат своя свършек, други са по-схематични, като че ли е предстояло тяхното допълнение. От кореспонденцията с управлението на Българска академия на науките излиза наяве, че част от записките му е трябвало да бъдат издадени, за което е било належащо и предпечатната им подготовка – например спомените за „ Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир 1913 година “ (договор от 1950), „ От Балканската война до Солунското помирение “ ( контракт от 1960).

Протокол от съвещание на Научния съвет при Архивния институт на Българска академия на науките. София. 9 януари 1959 година ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 374

Получил подтик за работа по отношение на договорите му с Българска академия на науките, подсилен и насърчаван от огромни имена в българската историография и литература като проф. Петър Динеков, проф. Кръстю Миятев, акад. Иван Снегаров, младия историк Николай Тодоров и други, Симеон Радев възобновява заниманията си с допълнение на издирените документи за замисления трети том на Строителите на модерна България.

Вниманието му е ориентирано към „ Произходът на модерна България “, умислен като пролог към Строителите на модерна България, както и към „ Дипломатическа история на Освобождението на България “.

Кореспонденцията му с Тодор Павлов, Архивния институт на Българска академия на науките от края на 1940-те, разкрива тематиките на набелязаните за издаване писания – за Иван Вазов и за Освобождението на България. Писма до ръководителя на Комитета за изкуство и просвета от 1950 година бележат като планове за книги тематиките за българската дипломация и политиката на Англия и Австрия по време на българската рецесия през 1886–1887 година

Писма, разменени с редакцията на сп. „ Исторически обзор “ от средата на 1950-те отразяват планове за издание негови публикации в списанието.

Ще изминат години, до момента в който цялото книжовно благосъстояние, основано от един от най-значимите български историци и литературни критици, ще стане налично за тези, за които е предопределено – българските читатели.

Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.

Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.