Завръщането на Бистра Винарова в София – изпитание и духовно обновление
Сподели
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
Завръщането на Бистра и Симеон Радеви в София ги застига много неподготвени даже и в битово отношение. Известно време живеят в хотел „ България “, до този адрес са изпратени писма до него, след което съумяват да намерят домашно успокоение в жилището им в центъра на града. Въпреки войната, фамилията съумява да пътува, и до обичаната на Симеон Радев Македония, където Бистра Винарова се среща с неговия роден град, локалната общественост и роднините на брачна половинка си и споделя страстите му.
Животът в София по време на войната е нито безвреден физически, нито прочувствено лек, само че те го посрещат със издръжливост. Въпреки събитията Бистра Винарова възвръща старите другарски връзки, основава нови. В нейните бележници намираме мемоари за идни срещи, разходки, телефонните номера и визитни картички на семейство Мушанови, Бракалови, Балабанови, Сирак Скитник, и редица други.
Завръщането ѝ в България бележи нов стадий в живота ѝ – тестване, само че и духовно обновяване. Между 1940 и 1944 година художничката има рядката независимост да развива своите креативен хрумвания, подкрепена от дейните старания на дамите художнички в България. Обединени в сдружения и съюзи, към които Винарова-Радева принадлежи още от предходните десетилетия, те ѝ вдъхват сила и смисъл да взе участие в изложения и в художествения живот на страната. Тук тя още веднъж намира своите духовни съмишленички – художничките Васка Попова-Баларева и Зоя Паприкова, интелектуалките доктор София Попова-Клайн и Ивон Петрова. Става член на Съюза на българските художници и поддържа връзка със свои остарели познати от времето в Мюнхен – Дечко Узунов, Бенчо Обрешков и проф. Васил Захариев, към този момент одобрени престижи в българското изкуство.
Творческата ѝ сила, арестувана толкоз години, в този момент се разпростира с цялостна мощ. Още в първите дни след завръщането им тя трансформира стаята в хотел „ България “, където фамилията краткотрайно обитава, в неподготвено ателие. Синът ѝ Траян Радев написа по какъв начин майка му бързо изважда палитрата, четките и боите, и с ентусиазъм стартира да рисува портрета на Симеон Радев с книга в ръка – творба, която по-късно ще стане емблематична.
Оттук стартира нова серия портрети – духовна изложба от облици на учени, писатели, интелектуалци и близки другари на фамилията. Редом с автопортретите се появяват портрети на Симеон Радев, на сина им Траян и на майка ѝ Елиза Винарова.
Постепенно сюжетите се уголемяват – с изключение на интимните портрети и натюрмортите, в творчеството ѝ навлизат трагични подиуми, подбудени от руините на бомбардирана София през февруари 1944 година
Окончателното определяне на семейство съответствува с тежките години на войната. Бистра Винарова е надълбоко разтърсена от бомбардировки над столицата. Домът им е обиден, а те се изтеглят. Писмата, разменени сред съпрузите и със сина им през тези месеци и при пътуванията им из страната, са изпълнени с любов и угриженост.
Свръхчувствителността на Бистра се ускорява от напрежението и страха за околните. Може би това е стресът от претърпяното, може би – интуицията, че следва сложен нов стадий. Тя би трябвало да откри собствен път и своя роля: към този момент не като брачна половинка на посланик, а като опора на фамилията – и като художничка, която продължава да твори, да следи и да остава дружелюбна към всеки нов подтик в културния живот.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
Завръщането на Бистра и Симеон Радеви в София ги застига много неподготвени даже и в битово отношение. Известно време живеят в хотел „ България “, до този адрес са изпратени писма до него, след което съумяват да намерят домашно успокоение в жилището им в центъра на града. Въпреки войната, фамилията съумява да пътува, и до обичаната на Симеон Радев Македония, където Бистра Винарова се среща с неговия роден град, локалната общественост и роднините на брачна половинка си и споделя страстите му.
Животът в София по време на войната е нито безвреден физически, нито прочувствено лек, само че те го посрещат със издръжливост. Въпреки събитията Бистра Винарова възвръща старите другарски връзки, основава нови. В нейните бележници намираме мемоари за идни срещи, разходки, телефонните номера и визитни картички на семейство Мушанови, Бракалови, Балабанови, Сирак Скитник, и редица други.
Завръщането ѝ в България бележи нов стадий в живота ѝ – тестване, само че и духовно обновяване. Между 1940 и 1944 година художничката има рядката независимост да развива своите креативен хрумвания, подкрепена от дейните старания на дамите художнички в България. Обединени в сдружения и съюзи, към които Винарова-Радева принадлежи още от предходните десетилетия, те ѝ вдъхват сила и смисъл да взе участие в изложения и в художествения живот на страната. Тук тя още веднъж намира своите духовни съмишленички – художничките Васка Попова-Баларева и Зоя Паприкова, интелектуалките доктор София Попова-Клайн и Ивон Петрова. Става член на Съюза на българските художници и поддържа връзка със свои остарели познати от времето в Мюнхен – Дечко Узунов, Бенчо Обрешков и проф. Васил Захариев, към този момент одобрени престижи в българското изкуство.
Творческата ѝ сила, арестувана толкоз години, в този момент се разпростира с цялостна мощ. Още в първите дни след завръщането им тя трансформира стаята в хотел „ България “, където фамилията краткотрайно обитава, в неподготвено ателие. Синът ѝ Траян Радев написа по какъв начин майка му бързо изважда палитрата, четките и боите, и с ентусиазъм стартира да рисува портрета на Симеон Радев с книга в ръка – творба, която по-късно ще стане емблематична.
Оттук стартира нова серия портрети – духовна изложба от облици на учени, писатели, интелектуалци и близки другари на фамилията. Редом с автопортретите се появяват портрети на Симеон Радев, на сина им Траян и на майка ѝ Елиза Винарова.
Постепенно сюжетите се уголемяват – с изключение на интимните портрети и натюрмортите, в творчеството ѝ навлизат трагични подиуми, подбудени от руините на бомбардирана София през февруари 1944 година
Окончателното определяне на семейство съответствува с тежките години на войната. Бистра Винарова е надълбоко разтърсена от бомбардировки над столицата. Домът им е обиден, а те се изтеглят. Писмата, разменени сред съпрузите и със сина им през тези месеци и при пътуванията им из страната, са изпълнени с любов и угриженост.
Свръхчувствителността на Бистра се ускорява от напрежението и страха за околните. Може би това е стресът от претърпяното, може би – интуицията, че следва сложен нов стадий. Тя би трябвало да откри собствен път и своя роля: към този момент не като брачна половинка на посланик, а като опора на фамилията – и като художничка, която продължава да твори, да следи и да остава дружелюбна към всеки нов подтик в културния живот.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ