Открай време обществата се делят на маси и елити. Открай

Открай време обществата се разделят на маси и елити. Открай време има хора искащи тирания, от много време има хора за които е по-важно да основават и провеждат, както има и хора, за които е по-важно да получават и да употребяват. Най-сетне от много време има хора, които се грижат, и хора, за които се грижат.

Днешният свят не е по-различен. Той постоянно е пулсирал, уголемявал се е и се е свивал, вдишал е и е издишал, махалото се е клатило от една прекаленост до другата.

През 90-те години на предишния век Русия претърпява подем на свободната публицистика и невиждана за страната независимост на словото

Събитията към телевизия НТВ (NTV) през април 2001 година обръщат нещата и последователно настава края на самостоятелната проверяваща публицистика. А с нея и края на относителната независимост в Руската Федерация

През нощта на 14 април 2001 година Русия не беше разтърсена от танкове по улиците. Тя беше завладяна безшумно, с юристи, частни охранители и правосъдни решения. Точно по тази причина събитието остана в историята като „ Нощният прелом “.

В тази нощ държавната компания „ Газпром “, настояща като удължена ръка на Кремъл, пое контрола над телевизия НТВ. Частна медия, знак на 90-те години, на проверяващата публицистика, на общественото разкритие на властта и войната в Чечения. Вратите на редакцията бяха блокирани, защитата заменена, а публицистите безусловно изведени на открито.

НТВ беше рискова, тъй като сподели Втората чеченска война такава, каквато беше. Масови опустошения, бежанци, изтезания, „ зачистващи интервенции “. Тази нощ Кремъл даде сигнал, че свободата на словото към този момент не е полезност, а риск.

От този миг насилието против публицисти става редовно. След 2000 година в Русия са убити над 30 публицисти. Това не са инцидентни закононарушения. Това е способ.

ВТОРАТА ЧЕЧЕНСКА ВОЙНА: ФАБРИКА ЗА СТРАХ И ЛЕГИТИМНОСТ

Втората чеченска война, почнала през 1999 година, беше политическият трамплин на Владимир Путин. Тя бе показана като „ антитерористична интервенция “, само че на процедура се трансформира в тотална война против район и цивилното му население.

Грозни беше срутен до основи и по-късно избран от Организация на обединените нации като най-разрушения град в света. „ Филтрационните лагери “, изгубванията и груповите санкции се трансфораха в рутина. Чечения стана лаборатория за методите, които по-късно Русия приложи в Украйна.

Тази война сътвори и друга последица. Тя роди радикализацията, която Кремъл след това употребява като опрощение за всичко.

БЕСЛАН 2004: НАЙ-КЪРВАВАТА ЗАЛОЖНИЧЕСКА КРИЗА

През септември 2004 година учебно заведение в Беслан се трансформира в пъкъл. Над 1100 заложници, множеството деца. След три дни напрежение последва взлом, съпроводен от гърмежи и потребление на тежко въоръжение.

Загинаха над 330 души, от които 186 деца.

Официалното следствие отхвърли потреблението на танкове и огнехвъргачки. По-късни самостоятелни експертизи потвърдиха противоположното. Родителите, които търсеха истината, бяха оповестени за „ екстремисти “.

След Беслан Путин отстрани изборите за губернатори. Трагедията се трансформира в мотив за още повече власт.

РУСКО-ГРУЗИНСКАТА ВОЙНА 2008: ГЕНЕРАЛНА РЕПЕТИЦИЯ

„ Петдневната война “ през август 2008 година беше първият открит боен удар на Русия против суверенна страна в XXI век. Под предлог за „ отбрана на миротворци “ Русия нахлу в Грузия и де факто откъсна Южна Осетия и Абхазия.

Това беше тест. За армията. За реакцията на Запада. За пропагандния модел. Реакцията беше слаба. Санкциите алегорични. Урокът беше ли теоретичен?

СИРИЯ, ТАРТУС И ГАЗЪТ

Подкрепата за Башар Асад имаше прагматични цели. Военноморската база в Тартус е единственото съветско военно наличие в Средиземно море. Освен това Сирия беше основна за блокирането на енергийни коридори от Катар към Европа.

Военната намеса беше и проява. Русия сподели, че е подготвена да употребява бомбардировки против цивилни, с цел да отбрани ползите си.

КРИМ И УКРАЙНА: КОГАТО МИТЪТ съдебна експертиза СЧУПИ

Анексирането на Крим през 2014 година мина съвсем без опозиция. През 2022 година същият сюжет се провали. Украйна не посрещна Русия с цветя. Системата, построена върху преданост и корупция, се оказа сляпа.

Всички тези събития са свързани, а цялата по-подробна информация е предоставена от остарялото Комитет за Държавна сигурност (на СССР), предприемачи, икономисти и интелектуалци, които са в съпротива на кремълското ръководство. Разкритията изцяло подхождат на журналистическите следствия от времето, в което в РФ нямаше цензура.

За тези журналистически следствия и за правото да знаем какво се случва оттатък новата „ желязна завеса “ имаше хора, които заплатиха с живота си.

Борис Немцов – убит до Кремъл, Сергей Магнитски – погубен в пандиза, Александър Литвиненко – токсичен с полоний-210, Анна Политковская – убита поради Чечения, Алексей Навални – погубен в затворническа колония.

Това не е лист. Това е диагноза. Благодарение на тях знаем, че Путин има и друго лице, което не е напълно ангелско.

Генерал-майор Олег Калугин и Комитет за Държавна сигурност (на СССР)

Генерал-майор Олег Калугин е първият почитан офицер от руските служби, който още при започване на 90-те обществено декларира, че системата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е морално и институционално изчерпана. Според него службите се нуждаят не от козметичен ремонт, а от напълно нова парадигма.

В основата на тази визия стоят няколко радикални за времето си хрумвания. Калугин упорства за деполитизация на разузнаването – службите да спрат да обслужват една партия и да бъдат подчинени само на закона и страната. Той приканва и за завършек на идеологическия надзор над културата, църквата, спорта и гражданските организации.

Най-шокиращото му искане обаче е прекратяването на така наречен „ мокри поръчки “ – закриване на лабораториите за токсини и специфични оръжия за политически убийства. Именно Калугин удостоверява присъединяване на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в покушението против българския публицист Георги Марков в Лондон.

Към това той прибавя и концепция, немислима до тогава – действителен цивилен и парламентарен надзор върху спецслужбите, като отбрана против корупция и произвол.

През 1991 година, в ролята си на консултант на последния ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Вадим Бакатин, Калугин взе участие в опитите за ремонт на остарелия уред. Формално структурата е разпусната, само че дълбоката промяна е блокирана от консервативните кръгове, известни като „ клан Андропов “.

Калугин е бил директен шеф на Владимир Путин в Ленинградското ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и през днешния ден намерено го назовава „ боен нарушител “ и „ човек без минало “. Според него актуалните съветски служби освен не са приели новата парадигма, а са се върнали към най-мрачните практики на сталинската ера. Затова Калугин прави пряк паралел сред ФСБ и Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), определяйки я като „ Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в грациозен вид “ – убийства с „ Новичок “ и полоний вместо патрон в тила.

Неговата основна теза е елементарна и безпощадна: диктатурите не понасят хора, които мислят по-добре от диктатора.

Резултатът е предвидим – системата се изпълва с посредствени реализатори, до момента в който най-способните ѝ фрагменти или биват изтласкани, или стартират да работят против нея извън.

Свободата на мисълта

В свят, в който войните към този момент се водят с изкуствен интелект, кибероперации и дронове, тоталитарните режими са структурно неспособни да подтикват нововъведения. Свободата на мисълта е изискване за развиване, а не опасност. Затова и тезата, че „ на някогашни фрагменти от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не може да се има вяра “, постоянно е симптом на обикновено мислене.

В разузнаването информацията има стойност без значение от източника. Дезертьорството на основни фигури е не уязвимост, а най-силното доказателство за неуспеха на една корумпирана система. Ако Западът не се доверяваше на такива хора, нямаше да разполага с детайлни познания за „ Новичок “ или за вътрешните механизми на кремълската корупция.

Точно там е и парадоксът: страните, които гонят личните си мозъци, в последна сметка финансират личния си крах.

В една властническа система, построена върху суетата на един водач, сътрудниците престават да бъдат справедливи анализатори и се трансформират в „ снабдители на положителни вести “. Те рапортуват това, което Путин желае да чуе, с цел да запазят постовете и главите си. Това докара до грандиозния неуспех при започване на войната в Украйна, когато Кремъл вярваше, че ще бъде посрещнат с цветя. Системата е прочистена от „ мислещи “ хора и е запълнена с „ лоялни “ фрагменти.

„ круговая порука “

Корупцията във ФСБ не е просто непряк резултат, а способ за надзор – всеки е подкупен, което значи, че всеки има компромат против всеки. Системата на „ круговая порука “ (взаимна взаимозависимост посредством престъпления) подсигурява, че никой няма да се разпалва, тъй като всеки е в досието на другия.

Путин, който самият е някогашен офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), се изживява като собствен личен анализатор. Той постоянно пренебрегва действителните разследващи данни, в случай че те опонират на неговите „ имперски упоритости “ и персонална визия за историята.

Разследвания на Bellingcat и The Insider потвърдиха, че милиарди долари за „ подготовка на почвата “ в Украйна са били откраднати от сътрудници на ФСБ, които са пращали подправени отчети за всеобща поддръжка за Русия. В последна сметка Русия се трансформира в пленник на един човек, чийто максимален зложелател се оказаха не НАТО или Украйна, а личните му подчинени, които години наред са го лъгали, с цел да си купят вили в Италия.

Русия изгуби. Суетата на Путин му попречи да види, че той е най-големият клиент на личните си измамници. Той подцени интелекта на специалистите и избра „ комфортните “, които му дадоха обещание Киев за 3 дни.

За Тръмп обаче Украйна и Русия не са значими – за него е значим Китай

Затова събитията, които се случват, са необясними за множеството от нас. Всички естествени хора, в това число Тръмп, ги интересува да има завършек на войната, само че единствено Белия дом го интересува какъв тъкмо ще е този край и какво ще последва по-късно.

Търси се баланс сред „ завършек на огъня “ и „ стратегически излаз “.

Ако краят на войната наподобява като победа за Путин, това ще окуражи Китай във връзка с Тайван. Затова те се пробват да балансират сред прекъсването на кръвопролитието и запазването на американското водачество.

В този подтекст Украйна се оказа просто коз в доста по-голямата игра на бридж, в която главният съперник е в Азия.

 

Димитър Димитров/ SafeNews

Източници: Times of Israel,TNY

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News