Симеон Радев след обществено-политическите промени – път към творчеството
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Живот на Симеон Радев след огромните обществено-политически промени в България потегля в едно по-различно русло спрямо дотогавашния му път. Останал без работа, пенсиониран, без финансови благоприятни условия, с национализирани парцели на фамилията, със пречки за намиране на работа на неговия наследник Траян, той би трябвало да откри своя сложен път и да върви по него с достолепие, с горест, само че без обезсърчение.
Пред него са обичаните му креативен занимания, срещите с другари, остарели и нови, с доста познати от литературните, и освен, среди. Пред него са зелените паркове на София, по чиито алеи самичък, или с приятни събеседници, приказва за македонските дейци, за българските и международни поети и писатели, за исторически събития.
Истински късмет за тогавашните литературни критици, публицисти и хора на духа е общуването със красноречив събеседник, съхранил паметта си, само че и нещо доста значимо – възприятието си за комизъм. Всички, запазили усещанията от тези срещи, в по-късни мемоари или във връзка негови годишнини, означават живописния му роман, проницателната бдителност и най-много неговата тирада, неговия език – богат, изразителен и елегантен.
Симеон Радев постоянно посещава Съюза на българските писатели, по спомените на Николай Дончев, книжовен критик, стихотворец и есеист, както и издателство „ Български публицист “, в приятни диалози с литераторите Симеон Султанов и изключително Борис Делчев. Разговорите с Кирил Христов, с Тодор Боров носят приятност и за двамата събеседници, и за присъстващите.
За срещите си с поета Николай Лилиев, тогава драматург на Народния спектакъл, Симеон Радев споделя в „ Моите визити у Николай Лилиев в Народния спектакъл “ (Погледи върху литературата и изкуството и персонални спомени). Познанството им е от Виена, при започване на 1920-те години. След повече от двадесет години Симеон Радев посещава Лилиев в Народния спектакъл, с цел да занесе своя ръкопис за сборника за Иван Вазов, и, както самичък отбелязва, приемът, който намерил у Лилиев, му доставил „ огромно душевно удовлетворение “. Срещите и диалозите им в кабинета на Лилиев, от време на време прекъсвани от артисти и актриси, за лирика, драматургия, френската литература, българската национална ария и други, са най-малко един път в седмицата и в описа за тях Симеон Радев вмъква и свои мемоари за театралните артисти Никола Балабанов, Кръстьо Сарафов, Вера Игнатиева, Иван Попов и други.
От своя страна огромният историк получава признанието и възхищението на тогавашните му събеседници за своите тогавашни публикации, рецензии, книги, благодарност, която топли душата му. Все още не е забравено неговото схващане и познаване на международното изкуство, заради което е поканен да взе участие в жури за картини за галерия в Париж, канен е да открива изложения.
Въпреки че самият той и фамилията му изпитват компликации, Симеон Радев не губи възприятието за съпричастност и прави всичко допустимо, където може да помогне – застъпва се за фамилията на огромния публицист Данаил Крапчев, както и на други хора, свързани с българската просвета, за издание на публикации на литератори, историци и други
Продължават кореспонденциите му с писатели и историци, въпреки, че неумолимата орис последователно му лишава най-близките. В доста от писмата към него се обръщат историци или мемоаристи за изясняване на исторически събития, за интервала след Освобождението или за македонските битки.
Към него се обръщат и той се среща с проф. Гаврил Кацаров, проф. Иван Дуйчев, проф. Михаил Димитров, проф. Георги П. Генов и други Получава покана да взе участие в разискване в Института по история към Българската академия на науките на макета на „ История на България “. Продължава да мисли върху втория том на „ Македония и Българското възобновление “, което по думите на патриарх Кирил би било „ доста значимо “, тъй като няма различен „ по-компетентно да се заеме с този въпрос “.
Мемоарист-изследователят в него не му разрешава да премълчи или подмине срещите си с огромните имена от българската литература. Продължава ползата му към Иван Вазов. Спомените за патриарха на българската литература, с който се познават още от началото на XX век, са оповестени в излезлия през 1949 година под редакцията на Николай Лилиев „ Иван Вазов. Сборник от мемоари, материали и документи “, включващ и документалното издание на Симеон Радев „ Неиздадени писма на Ив. Вазов до К. Величков “.
Симеон Радев продължава работата си върху биографичен труд за Иван Вазов, който остава незавършен и носи заглавието „ Иван Вазов до връщането му от емигрантство. Животопис “. Приживе съумява да разгласява, дружно със загатна „ Бегли срещи с Иван Вазов “, единствено третата глава, „ Иван Вазов в Постоянния комитет и Областното заседание на Източна Румелия “, от биографията на Вазов в „ Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари “, 1965 година (другите елементи от книгата, непокътнати в неговия списък, са оповестени доста по-късно, през 2014 г.).
Сборникът „ Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари “ е публикуван от издателство „ Български публицист “. Както отбелязва Симеон Радев в късия увод, не е имал желание още веднъж да издава свои работи, оповестени в сп. „ Художник “, само че съгласно негови другари са към този момент мъчно налични, а към тях има необятен интерес. Той се заема да даде нов прочит на в миналото изваяните облици, да ги добави с непосредствени усещания и мемоари.
Включените от списание „ Художник “ работи са литературнокритически за Елин Пелин, Георги Стаматов, доктор Кръстев и кръга „ Мисъл “ и политическото сладкодумство в България, и художествено-критически за Клод Моне, Йожен Кариер, френската подигравка и художествена галерия на южнославянски създатели от началото на ХХ век.
Сборникът е обогатен със мемоари за Георги Стаматов, Елин Пелин, Кирил Христов, Пейо Яворов, другарството с Александър Балабанов. За писатели, публицисти, философи, художници, общественици сред които Димо Кьорчев, Йосиф Хербст, Трифон Кунев и други е разказът в „ Моите приятели от кафене „ България “ и казиното “.
Завършващият текст е „ Как замислих и написах „ Строителите на модерна България “. Това томче с определено е първата издадена, след към двадесетгодишна пауза, книга на С. Радев, съгласно неговите биографи.
Адаптирането на Симеон Радев към измененията и новите условия за живот и работа без да отстъпи нито от историческите, нито от литературните си позиции, което прави с почтена за почитание неотстъпчивост, издига още повече величината на неговата персона.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Живот на Симеон Радев след огромните обществено-политически промени в България потегля в едно по-различно русло спрямо дотогавашния му път. Останал без работа, пенсиониран, без финансови благоприятни условия, с национализирани парцели на фамилията, със пречки за намиране на работа на неговия наследник Траян, той би трябвало да откри своя сложен път и да върви по него с достолепие, с горест, само че без обезсърчение.
Пред него са обичаните му креативен занимания, срещите с другари, остарели и нови, с доста познати от литературните, и освен, среди. Пред него са зелените паркове на София, по чиито алеи самичък, или с приятни събеседници, приказва за македонските дейци, за българските и международни поети и писатели, за исторически събития.
Истински късмет за тогавашните литературни критици, публицисти и хора на духа е общуването със красноречив събеседник, съхранил паметта си, само че и нещо доста значимо – възприятието си за комизъм. Всички, запазили усещанията от тези срещи, в по-късни мемоари или във връзка негови годишнини, означават живописния му роман, проницателната бдителност и най-много неговата тирада, неговия език – богат, изразителен и елегантен.
Симеон Радев постоянно посещава Съюза на българските писатели, по спомените на Николай Дончев, книжовен критик, стихотворец и есеист, както и издателство „ Български публицист “, в приятни диалози с литераторите Симеон Султанов и изключително Борис Делчев. Разговорите с Кирил Христов, с Тодор Боров носят приятност и за двамата събеседници, и за присъстващите.
За срещите си с поета Николай Лилиев, тогава драматург на Народния спектакъл, Симеон Радев споделя в „ Моите визити у Николай Лилиев в Народния спектакъл “ (Погледи върху литературата и изкуството и персонални спомени). Познанството им е от Виена, при започване на 1920-те години. След повече от двадесет години Симеон Радев посещава Лилиев в Народния спектакъл, с цел да занесе своя ръкопис за сборника за Иван Вазов, и, както самичък отбелязва, приемът, който намерил у Лилиев, му доставил „ огромно душевно удовлетворение “. Срещите и диалозите им в кабинета на Лилиев, от време на време прекъсвани от артисти и актриси, за лирика, драматургия, френската литература, българската национална ария и други, са най-малко един път в седмицата и в описа за тях Симеон Радев вмъква и свои мемоари за театралните артисти Никола Балабанов, Кръстьо Сарафов, Вера Игнатиева, Иван Попов и други.
От своя страна огромният историк получава признанието и възхищението на тогавашните му събеседници за своите тогавашни публикации, рецензии, книги, благодарност, която топли душата му. Все още не е забравено неговото схващане и познаване на международното изкуство, заради което е поканен да взе участие в жури за картини за галерия в Париж, канен е да открива изложения.
Въпреки че самият той и фамилията му изпитват компликации, Симеон Радев не губи възприятието за съпричастност и прави всичко допустимо, където може да помогне – застъпва се за фамилията на огромния публицист Данаил Крапчев, както и на други хора, свързани с българската просвета, за издание на публикации на литератори, историци и други
Продължават кореспонденциите му с писатели и историци, въпреки, че неумолимата орис последователно му лишава най-близките. В доста от писмата към него се обръщат историци или мемоаристи за изясняване на исторически събития, за интервала след Освобождението или за македонските битки.
Към него се обръщат и той се среща с проф. Гаврил Кацаров, проф. Иван Дуйчев, проф. Михаил Димитров, проф. Георги П. Генов и други Получава покана да взе участие в разискване в Института по история към Българската академия на науките на макета на „ История на България “. Продължава да мисли върху втория том на „ Македония и Българското възобновление “, което по думите на патриарх Кирил би било „ доста значимо “, тъй като няма различен „ по-компетентно да се заеме с този въпрос “.
Мемоарист-изследователят в него не му разрешава да премълчи или подмине срещите си с огромните имена от българската литература. Продължава ползата му към Иван Вазов. Спомените за патриарха на българската литература, с който се познават още от началото на XX век, са оповестени в излезлия през 1949 година под редакцията на Николай Лилиев „ Иван Вазов. Сборник от мемоари, материали и документи “, включващ и документалното издание на Симеон Радев „ Неиздадени писма на Ив. Вазов до К. Величков “.
Симеон Радев продължава работата си върху биографичен труд за Иван Вазов, който остава незавършен и носи заглавието „ Иван Вазов до връщането му от емигрантство. Животопис “. Приживе съумява да разгласява, дружно със загатна „ Бегли срещи с Иван Вазов “, единствено третата глава, „ Иван Вазов в Постоянния комитет и Областното заседание на Източна Румелия “, от биографията на Вазов в „ Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари “, 1965 година (другите елементи от книгата, непокътнати в неговия списък, са оповестени доста по-късно, през 2014 г.).
Сборникът „ Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари “ е публикуван от издателство „ Български публицист “. Както отбелязва Симеон Радев в късия увод, не е имал желание още веднъж да издава свои работи, оповестени в сп. „ Художник “, само че съгласно негови другари са към този момент мъчно налични, а към тях има необятен интерес. Той се заема да даде нов прочит на в миналото изваяните облици, да ги добави с непосредствени усещания и мемоари.
Включените от списание „ Художник “ работи са литературнокритически за Елин Пелин, Георги Стаматов, доктор Кръстев и кръга „ Мисъл “ и политическото сладкодумство в България, и художествено-критически за Клод Моне, Йожен Кариер, френската подигравка и художествена галерия на южнославянски създатели от началото на ХХ век.
Сборникът е обогатен със мемоари за Георги Стаматов, Елин Пелин, Кирил Христов, Пейо Яворов, другарството с Александър Балабанов. За писатели, публицисти, философи, художници, общественици сред които Димо Кьорчев, Йосиф Хербст, Трифон Кунев и други е разказът в „ Моите приятели от кафене „ България “ и казиното “.
Завършващият текст е „ Как замислих и написах „ Строителите на модерна България “. Това томче с определено е първата издадена, след към двадесетгодишна пауза, книга на С. Радев, съгласно неговите биографи.
Адаптирането на Симеон Радев към измененията и новите условия за живот и работа без да отстъпи нито от историческите, нито от литературните си позиции, което прави с почтена за почитание неотстъпчивост, издига още повече величината на неговата персона.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ