Симеон Радев в София – да се завърнеш в своята среда
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
След установяването си в София през 1940 година Симеон Радев се завръща в своята среда на писатели, учени, публицисти. Поддържа непрекъсната епистоларна връзка с поета Кирил Христов (завърнал се към този момент в София), който му изпраща свои произведения, някои даже съвсем необработени, за оценка. В непрекъснат контакт е с Александър Балабанов и Елин Пелин. Търсен е от публицисти, хора на духа, общественици. В знак на благодарност е провъзгласен за почетен член на Дружеството на столичните публицисти за неговата журналистическа и публицистична активност (юли 1940).
Симеон Радев написа редица публикации за периодическия щемпел. Особено интензивно е съдействието му в авторитетния вестник „ Зора “ (главен редактор е прилепчанинът Данаил Крапчев), където разгласява публикации за историята на България, някои с препратки към настоящите за времето външнополитически проблеми, мемоари за обособени лица и събития.
Пише мнения за тематично разнородни новоизлезли книги – във връзка книгата на Михаил Арнаудов за Екзарх Йосиф и българската културна битка, за първия том от Историята на българския народ на проф. Петър Мутафчиев, във връзка записките на Коце Ципушев, за детска книга от Стефан Мокрев. В публикация за библиографския институт дава стимулирани и непредубедени характерности на учените библиографи Никола Михов и Тодор Боров. Публикувани са негови текстове за изложения на Бенчо Обрешков (през дек. 1940, съгласно някои първата негова обява след завръщането в България, и през 1941 за друга, с пейзажи от Охрид), на Нягул Станчев и Иван Шошков. Освен във в. „ Зора “ разгласява и в други периодически издания – в сп. „ Родна тирада “ публикацията „ За непознатите думи “, във в. „ Целокупна България “ елементи от „ Македония и Българското възобновление “ и други
Дава изявленията (напр. изявлението на Христо Бръзицов от 1943 година, където споделя мемоари за дипломатическите си години, за историографските си търсения и литературната рецензия и др.), намира се с млади публицисти, литературни критици.
Работи старателно, само че не постоянно в спокойна среда и конюнктура – военновременните месеци и години не са уютни времена за творчество. Но през тези години С. Радев съумява да разгърне още веднъж креативните си сили.
Под мощното въздействие на международната литература, политика и исторически проучвания, Симеон Радев написа „ История и персони “. В уводната част той споделя, че у нас такива книги се пишат рядко, че българските създатели пишат основно за просветители, писатели, културни дейци и в случай че инцидентно за политик се напише нещо – той ще или деспот или популярен пълководец или човек, чиято активност е довела до внезапни промени в развиването на обществото. Симеон Радев споделя визията си за ролята на личността в историята като мотор в историческия развой, по този начин добре илюстрирано в неговата творба „ Строителите “. Не е инцидентно, че цитира Тукидит – „ Силата на една страна не е в крепостите и хората, а в личностите “. Изложението включва майсторски направени словесни портрети на видни политически персони на Европа за времето от края на ХІХ до 40-те години на ХХ век, сред които Лойд Джордж, семейство Чембърлейн, Аристид Бриан, Франческо Нити и други
Историята на този труд на С. Радев е забавна и с това, че от него към този момент е прочут единствен образец, като текстът е преписан от Бистра Винарова и първоначално му е маркирано че е писан в София през 1941 година (Симеон Радев. Лица и събития от моето време, т. 7, С. 2014, предговор).
Наред с журналистическите изяви Симеон Радев, изключително след обиколките, срещите и диалозите из Македония, където схваща, че „ Македония и Българското възобновление “ е доста известна (по думите на Траян Радев, с ободрително и духоподкрепящо влияние за македонските българи), работи над авторския превод и допълненията към книгата. Обогатява ревюто със станалите известни нови документи, мемоари, с откритото от излезлите исторически проучвания.
Книгата е препоръчана за щемпел в поредицата на Министерството на националното просвещение „ Библиотека Българска книга “. В предговора на замисленото допълнено издание в два тома, датиран 11 септември 1942 година, С. Радев написа: „ Новото издание, което през днешния ден давам, е някъде кратко, някъде допълнено. Спирам се тоя път повече върху някои дейци, тъй като по този начин тяхното дело става по-понятно, а още и поради това, че най-интересното в историята е въпреки всичко индивидът. Голямо беше изкушението да се простря върху по-далечните аргументи за Възраждането, както и върху неговите отличителни черти. Но трябваше да си наложа едно ограничаване. Ще се задоволя да изкажа тук в резюме някои мисли, които, уповавам се, при различен случай ще мога да развия по-надълго. “.
Първият том излиза подготвен от печатница в Скопие едвам при започване на 1944 година, когато стартира отпечатването на втория том (от него са отпечатани единствено увод и първа глава). Поради военното време и настъпилите политически промени, от първия том са непокътнати единствено няколко обособени бройки, което го прави библиографска необичайност, а идващото издание на двата тома, по ръкописите, непокътнати в фамилния фонд на Симеон и Бистра Радеви в Централния държавен списък, е осъществено след към седемдесет години.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
След установяването си в София през 1940 година Симеон Радев се завръща в своята среда на писатели, учени, публицисти. Поддържа непрекъсната епистоларна връзка с поета Кирил Христов (завърнал се към този момент в София), който му изпраща свои произведения, някои даже съвсем необработени, за оценка. В непрекъснат контакт е с Александър Балабанов и Елин Пелин. Търсен е от публицисти, хора на духа, общественици. В знак на благодарност е провъзгласен за почетен член на Дружеството на столичните публицисти за неговата журналистическа и публицистична активност (юли 1940).
Симеон Радев написа редица публикации за периодическия щемпел. Особено интензивно е съдействието му в авторитетния вестник „ Зора “ (главен редактор е прилепчанинът Данаил Крапчев), където разгласява публикации за историята на България, някои с препратки към настоящите за времето външнополитически проблеми, мемоари за обособени лица и събития.
Пише мнения за тематично разнородни новоизлезли книги – във връзка книгата на Михаил Арнаудов за Екзарх Йосиф и българската културна битка, за първия том от Историята на българския народ на проф. Петър Мутафчиев, във връзка записките на Коце Ципушев, за детска книга от Стефан Мокрев. В публикация за библиографския институт дава стимулирани и непредубедени характерности на учените библиографи Никола Михов и Тодор Боров. Публикувани са негови текстове за изложения на Бенчо Обрешков (през дек. 1940, съгласно някои първата негова обява след завръщането в България, и през 1941 за друга, с пейзажи от Охрид), на Нягул Станчев и Иван Шошков. Освен във в. „ Зора “ разгласява и в други периодически издания – в сп. „ Родна тирада “ публикацията „ За непознатите думи “, във в. „ Целокупна България “ елементи от „ Македония и Българското възобновление “ и други
Дава изявленията (напр. изявлението на Христо Бръзицов от 1943 година, където споделя мемоари за дипломатическите си години, за историографските си търсения и литературната рецензия и др.), намира се с млади публицисти, литературни критици.
Работи старателно, само че не постоянно в спокойна среда и конюнктура – военновременните месеци и години не са уютни времена за творчество. Но през тези години С. Радев съумява да разгърне още веднъж креативните си сили.
Под мощното въздействие на международната литература, политика и исторически проучвания, Симеон Радев написа „ История и персони “. В уводната част той споделя, че у нас такива книги се пишат рядко, че българските създатели пишат основно за просветители, писатели, културни дейци и в случай че инцидентно за политик се напише нещо – той ще или деспот или популярен пълководец или човек, чиято активност е довела до внезапни промени в развиването на обществото. Симеон Радев споделя визията си за ролята на личността в историята като мотор в историческия развой, по този начин добре илюстрирано в неговата творба „ Строителите “. Не е инцидентно, че цитира Тукидит – „ Силата на една страна не е в крепостите и хората, а в личностите “. Изложението включва майсторски направени словесни портрети на видни политически персони на Европа за времето от края на ХІХ до 40-те години на ХХ век, сред които Лойд Джордж, семейство Чембърлейн, Аристид Бриан, Франческо Нити и други
Историята на този труд на С. Радев е забавна и с това, че от него към този момент е прочут единствен образец, като текстът е преписан от Бистра Винарова и първоначално му е маркирано че е писан в София през 1941 година (Симеон Радев. Лица и събития от моето време, т. 7, С. 2014, предговор).
Наред с журналистическите изяви Симеон Радев, изключително след обиколките, срещите и диалозите из Македония, където схваща, че „ Македония и Българското възобновление “ е доста известна (по думите на Траян Радев, с ободрително и духоподкрепящо влияние за македонските българи), работи над авторския превод и допълненията към книгата. Обогатява ревюто със станалите известни нови документи, мемоари, с откритото от излезлите исторически проучвания.
Книгата е препоръчана за щемпел в поредицата на Министерството на националното просвещение „ Библиотека Българска книга “. В предговора на замисленото допълнено издание в два тома, датиран 11 септември 1942 година, С. Радев написа: „ Новото издание, което през днешния ден давам, е някъде кратко, някъде допълнено. Спирам се тоя път повече върху някои дейци, тъй като по този начин тяхното дело става по-понятно, а още и поради това, че най-интересното в историята е въпреки всичко индивидът. Голямо беше изкушението да се простря върху по-далечните аргументи за Възраждането, както и върху неговите отличителни черти. Но трябваше да си наложа едно ограничаване. Ще се задоволя да изкажа тук в резюме някои мисли, които, уповавам се, при различен случай ще мога да развия по-надълго. “.
Първият том излиза подготвен от печатница в Скопие едвам при започване на 1944 година, когато стартира отпечатването на втория том (от него са отпечатани единствено увод и първа глава). Поради военното време и настъпилите политически промени, от първия том са непокътнати единствено няколко обособени бройки, което го прави библиографска необичайност, а идващото издание на двата тома, по ръкописите, непокътнати в фамилния фонд на Симеон и Бистра Радеви в Централния държавен списък, е осъществено след към седемдесет години.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ