От войната към възраждането: Симеон Радев и усилията му за преодоляване на кризата след 1918 г.
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
След подписването на от септември 1918 година България би трябвало да демобилизира армията си, да се изтегли от заетите територии, да понесе частична военна окупация. Хиляди бойци и офицери остават в плен на Съглашението. Следва и абдикацията на цар Фердинанд (3 октомври 1918). Страната е изправена пред тежки тествания.
Трябва да се работи за намиране на външнополитически излаз, след примирието и вътрешнополитически, след войнишките протести. Да се търси метод да се убеди света, че България желае правдивост, че тя има изконни ползи, че една външнополитическа злополука ще докара и до вътрешнополитическа, да се възвръща стопанството, да се уравновесят държанието, настояванията и позициите на обособените политически и публични организации при вземане предвид с действителностите, да се впрегне обществото, неговите интелектуални водачи в името на запазването на България – доста, комплицирани, разнопосочни, и мъчно осъществими задания.
В този сериозен и изключително значим миг всеки от огромните персони, и политици, и държавници, и интелектуалци се пробва да даде своя принос. В тази многолика картина Симеон Радев се демонстрира със своя разсъдък, отговорност, дипломатически опит и неуморност.
Веднага след Солунското помирение, С. Радев е преназначен в Министерството на Външните работи и изповеданията, откъдето му разпореждат разнообразни задачи, осъществяването на които съчетава с работата си като историк – работи в архивите и следи ситуацията и настроенията в Европа и на Балканите.
На Парижката мирна конференция (1919 – 1920), свикана след края на се приготвят и подписват мирните контракти със страните, изгубили войната. Договорът на страните от Съглашението с България, прочут като Ньойски контракт, е подписан на 27 ноември 1919 година Решението за основаване на Обществото на народите (ОН, Лига на нациите) е взето от конференцията през януари 1919 година, а уставът на организацията е подписан от страните учредителки на 28 юни 1919 година България се причислява през 1920 година
В месеците, когато се водят договарянията на конференцията, С. Радев пътува, посещава столици за осведомление и среща с авторитетни персони, поддържа преписка с български дипломати и министъра на външните работи в първото, съдружно държавно управление на Александър Стамболийски, Михаил Маджаров.
В Швейцария, в Берн, той продължава да работи, до момента в който се възстановят дипломатическите връзки на България със страните от Съглашението, с акцент върху информиране европейското общество.
В непокътнатите писма от С. Радев до М. Маджаров още веднъж се вижда неговото схващане за дейна забележима или дискретна работа, за отбрана на националните ползи с тактичност и средства, съобразени със следвоенните условия. Той е в състава на комисията, назначена от Министерски съвет и натоварена с подготовката на българската позиция за идната мирна конференция.
През 1920 година, по време на първото държавно управление на Стамболийски, С. Радев е назначен за пълномощен министър на България в Хага, Нидерландия – едно относително отдалечено място от следвоенния въртоп, прекомерно умерено за неговия характер. Видим е контрастът сред богатата, уредена страна и изтерзаната от загубите и неустановеност България, откъдето идва и чийто ползи би трябвало да пази.
Срещите му с културни и възпитани политици, с школувани дипломати, още повече контрастират с политическите нецивилизовани пристрастености, които се вихрят в София и страната, проведени от земеделци, анархисти и неотговорни фактори.
През 1921 година задачата на С. Радев в Хага е прекъсната, което е мотив още веднъж да се върне към историко-изследователските си занимания.
Пътува и работи в архивите в Берлин, Мюнхен и Виена, събирайки материал за дипломатическата история на Освобождението на България.
Сложни са връзките сред Симеон Радев и Александър Стамболийски, лидер на Българския аграрни национален съюз (БЗНС) и министър-председател на страната до 9 юни 1923 година Архивите пазят доста писма, отчети и отзиви, разменени сред тях като министър-председател и министър от една страна и посланик от друга.
Независимо от уволняването му като пълномощен министър в Нидерландия, Стамболийски продължава да разчита на дипломата Симеон Радев, той е делегат-експерт в състава на българската делегация за Съвета на Обществото на народите в Лондон през юли 1922 година
Включват го като пратеник на Конференцията в Лозана (1922 – 1923), само че заради събитията в Долни Дъбник (през септември 1922 година формирования от оранжевата армия на земеделците малтретират на гара Долни Дъбник пътуващи към Велико Търново водачи на опозицията), С. Радев отхвърля назначението.
В едно късно изявление той написа за Стамболийски, че не е бил елементарен човек, имал е въображение и инстинкт за огромни каузи, само че и човек, позволил доста огромни неточности. Веднага след промяна на властта в София през юни 1923 година С. Радев е помолен да взе участие в Конференцията в Лозана в помощ на българската делегация, което той извършва.
Още съвременниците дават висока оценка на работата на С. Радев като пратеник в Обществото на народите. Неговата тирада в Комисията за малцинствата по въпроса за бежанците е съпроводена с овации и той е препоръчан от комисията за докладчик в Общото заседание на ОН по същия въпрос – отчет пред IV Асамблея на ОН, в който слага и въпроса за българското население, експулсирано от Западна Тракия.
Както написа по-късно С. Радев писмо до министър-председателя (1926 – 1931) Андрей Ляпчев, значима е при воденето на договарянията и подписване на интернационалните актове редакцията на документите. Признати са неговите качества и в това, което изяснява включването му като специалист в съвсем всички интернационалните прояви и участия на България след Първата международна война.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
След подписването на от септември 1918 година България би трябвало да демобилизира армията си, да се изтегли от заетите територии, да понесе частична военна окупация. Хиляди бойци и офицери остават в плен на Съглашението. Следва и абдикацията на цар Фердинанд (3 октомври 1918). Страната е изправена пред тежки тествания.
Трябва да се работи за намиране на външнополитически излаз, след примирието и вътрешнополитически, след войнишките протести. Да се търси метод да се убеди света, че България желае правдивост, че тя има изконни ползи, че една външнополитическа злополука ще докара и до вътрешнополитическа, да се възвръща стопанството, да се уравновесят държанието, настояванията и позициите на обособените политически и публични организации при вземане предвид с действителностите, да се впрегне обществото, неговите интелектуални водачи в името на запазването на България – доста, комплицирани, разнопосочни, и мъчно осъществими задания.
В този сериозен и изключително значим миг всеки от огромните персони, и политици, и държавници, и интелектуалци се пробва да даде своя принос. В тази многолика картина Симеон Радев се демонстрира със своя разсъдък, отговорност, дипломатически опит и неуморност.
Веднага след Солунското помирение, С. Радев е преназначен в Министерството на Външните работи и изповеданията, откъдето му разпореждат разнообразни задачи, осъществяването на които съчетава с работата си като историк – работи в архивите и следи ситуацията и настроенията в Европа и на Балканите.
На Парижката мирна конференция (1919 – 1920), свикана след края на се приготвят и подписват мирните контракти със страните, изгубили войната. Договорът на страните от Съглашението с България, прочут като Ньойски контракт, е подписан на 27 ноември 1919 година Решението за основаване на Обществото на народите (ОН, Лига на нациите) е взето от конференцията през януари 1919 година, а уставът на организацията е подписан от страните учредителки на 28 юни 1919 година България се причислява през 1920 година
В месеците, когато се водят договарянията на конференцията, С. Радев пътува, посещава столици за осведомление и среща с авторитетни персони, поддържа преписка с български дипломати и министъра на външните работи в първото, съдружно държавно управление на Александър Стамболийски, Михаил Маджаров.
В Швейцария, в Берн, той продължава да работи, до момента в който се възстановят дипломатическите връзки на България със страните от Съглашението, с акцент върху информиране европейското общество.
В непокътнатите писма от С. Радев до М. Маджаров още веднъж се вижда неговото схващане за дейна забележима или дискретна работа, за отбрана на националните ползи с тактичност и средства, съобразени със следвоенните условия. Той е в състава на комисията, назначена от Министерски съвет и натоварена с подготовката на българската позиция за идната мирна конференция.
През 1920 година, по време на първото държавно управление на Стамболийски, С. Радев е назначен за пълномощен министър на България в Хага, Нидерландия – едно относително отдалечено място от следвоенния въртоп, прекомерно умерено за неговия характер. Видим е контрастът сред богатата, уредена страна и изтерзаната от загубите и неустановеност България, откъдето идва и чийто ползи би трябвало да пази.
Срещите му с културни и възпитани политици, с школувани дипломати, още повече контрастират с политическите нецивилизовани пристрастености, които се вихрят в София и страната, проведени от земеделци, анархисти и неотговорни фактори.
През 1921 година задачата на С. Радев в Хага е прекъсната, което е мотив още веднъж да се върне към историко-изследователските си занимания.
Пътува и работи в архивите в Берлин, Мюнхен и Виена, събирайки материал за дипломатическата история на Освобождението на България.
Сложни са връзките сред Симеон Радев и Александър Стамболийски, лидер на Българския аграрни национален съюз (БЗНС) и министър-председател на страната до 9 юни 1923 година Архивите пазят доста писма, отчети и отзиви, разменени сред тях като министър-председател и министър от една страна и посланик от друга.
Независимо от уволняването му като пълномощен министър в Нидерландия, Стамболийски продължава да разчита на дипломата Симеон Радев, той е делегат-експерт в състава на българската делегация за Съвета на Обществото на народите в Лондон през юли 1922 година
Включват го като пратеник на Конференцията в Лозана (1922 – 1923), само че заради събитията в Долни Дъбник (през септември 1922 година формирования от оранжевата армия на земеделците малтретират на гара Долни Дъбник пътуващи към Велико Търново водачи на опозицията), С. Радев отхвърля назначението.
В едно късно изявление той написа за Стамболийски, че не е бил елементарен човек, имал е въображение и инстинкт за огромни каузи, само че и човек, позволил доста огромни неточности. Веднага след промяна на властта в София през юни 1923 година С. Радев е помолен да взе участие в Конференцията в Лозана в помощ на българската делегация, което той извършва.
Още съвременниците дават висока оценка на работата на С. Радев като пратеник в Обществото на народите. Неговата тирада в Комисията за малцинствата по въпроса за бежанците е съпроводена с овации и той е препоръчан от комисията за докладчик в Общото заседание на ОН по същия въпрос – отчет пред IV Асамблея на ОН, в който слага и въпроса за българското население, експулсирано от Западна Тракия.
Както написа по-късно С. Радев писмо до министър-председателя (1926 – 1931) Андрей Ляпчев, значима е при воденето на договарянията и подписване на интернационалните актове редакцията на документите. Признати са неговите качества и в това, което изяснява включването му като специалист в съвсем всички интернационалните прояви и участия на България след Първата международна война.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ