Чума, шарка, холера ~ Защо болестите носят женски имена
Споделено от книгата „ По няколко думи ” на огромния наш възрожденски публицист, политик, държавник, академик и краевед Цани ГИНЧЕВ
Представянето на заболяванията във тип на същества от женски жанр е прекомерно публикувано и е самобитен акт на персонификация в националните вярвания. Чума, холера, тресчица, шарка, лехуса, дамла и други, са все от женски жанр. Дори чумата се показва за остаряла жена с рошави коси и с бележник в едната ръка, която мори хората, до момента в който не си изпълни бележника. В тези названия се долавя въздействие по прилика – да вземем за пример в турския език, чумата се назовава CUMA, само че също по този начин евентуално е тя да произлиза от още по-древен корен, от арабски – със значение „ надувам се ”, „ изпъквам ”.
На равнище митологема обаче, женското начало е синоним на природата, т.е. на хаоса, безредието, беззаконието, откъдето е прекомерно евентуално да произлезе схващането за болестите-жени. В публикацията си „ Няколко думи за нашите национални баяния ” Ц. Гинчев твърди: „ Баянията и заклеванията на заболяванията са много остарели неща в народите. Тези баяния и заклинания са останали още от това време, когато человек, в своето младенческо положение е вярвал, че сичките заболявания са живи същества, както и през днешния ден има доста, които имат вяра, че чумата, треската, и огницата са дами, нежитя мъж, шарката по този начин жена и така нататък и също така, на някои хора сякаш се били вестили и ги видели!... ”
Явно тук се намесва освен персонификацията, само че и механизмът на метафоричното мислене, които разрешават да се откри прилика сред понятията за болест и женското начало в природата и мисленето на индивида. Освен това Ц. Гинчев очевидно е бил осведомен с голямото значение на подсъзнателното в човешкото мислене и антропологичния метод при изясняване проблемите на човешката душeвност.
От книгата: „ По няколко думи ”, Цани Гинчев, съставител Симеон Янев
