Соломоновата мъдрост, която говори от страниците на свещеното писание Еклисиаст.

...
Соломоновата мъдрост, която говори от страниците на свещеното писание Еклисиаст.
Коментари Харесай

Който трупа познание, трупа тъга – ЕКЛИСИАСТ

Соломоновата мъдрост, която приказва от страниците на свещеното писание „ Еклисиаст ”. Спорният текст на Вехтия завет, който върви по прашния път на времето и ни кара да разпознаем суетата. Защото преимуществото на мъдростта пред нелепостта е таман такова, каквото е преимуществото на светлината пред тъмнината.

От глава Първа

Суета на суетите, сподели Еклисиаст, суетност на суетите – всичко е суетност!

Каква изгода за индивида от всичките му писания, с които се труди под слънцето?

Род прехожда, и жанр дохожда, а земята пребъдва довека.

За всяка работа се желае труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не изпълня от слушане.

Каквото е било, отново ще бъде, и каквото се е предписание, отново ще се прави – няма нищо ново под слънцето.

Случва се да споделят за нещо: “виж, на, това е ново ”; само че то е било към този момент през вековете, що са били преди нас.

Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отсетне.

Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;

и насочих сърцето си да търся и изпитвам посредством мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занимание даде Бог на синовете човешки, с цел да се упражняват с него.

Видях всички работи, които се правят под слънцето, и ето – всичко е суетност и преследване на вятър.

Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.

Думах в сърце си така: ето, аз се въздигнах и получих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя доста мъдрост и познание.

И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумство и глупост; само че узнах, че и това е преследване на вятър;

тъй като, огромна мъдрост – огромно страдалчество, и който натрупа знание, натрупа горест.

От глава Втора

Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, до момента в който сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о нелепостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да вършат те под небето през дребното дни на своя живот.

Предприех огромни работи: съградих си къщи, насадих си лозя,

уредих си градини и садини и посадих там всевъзможни овощни дървета;

направих си водоеми за поливане садините, в които порастват дърветата;

получих прислужници и слугини, имах си и прислужници домородни; също и наедрял и малък добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим;

събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си артисти и певици и това, що любува синовете човешки – всякакви свирала.

И станах аз популярен и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.

Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква забава, тъй като сърцето ми се радваше във всички мои писания, и това ми беше дял от всички тия писания.

И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха направили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето – всичко е суетност и преследване на вятър, и няма от тях изгода под слънцето!

Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и нелепостта: тъй като, какво може да направи човек след царя, вън от това, що е към този момент направено?

И видях, че преимуществото на мъдростта пред нелепостта е таман такова, каквото е преимуществото на светлината пред тъмнината:

на мъдрия очите са в главата му, а глупавият върви в тъмнина; само че узнах, че една орис ги всички реализира.

И споделих в сърце си: и мене ще реализира същата орис, както и глупавия: за какво съм станал доста умен? И споделих в сърце си, че и това е суета;

тъй като няма да помнят мъдрия постоянно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви мъдрият умира така, както и глупавият.

От глава Трета

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.

Със съкращения от „ Книга на Еклисиаста или Проповедника ”/webstage.bg

Източник: diana.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР