Дъщерята на Енчо Пиронков избухна: Замазаха мозайката на баща ми, докато той откриваше изложба
Снимка trafficnews.bg
Стана ми неприятно. Помагайте. Алармирам всички свои родственици и другари! Моля ви, в действителност помогнете да изправим този вандализъм, друго не знам какво да кажа. С тези прочувствени думи се обърна към приятелите си композиторът и текстописец Вида Пиронкова, откакто разбра, че в Пловдив е замазано пано на татко й – художника Енчо Пиронков, написа trafficnews.bg.
Преди дни сътрудника му Иван Тотев алармира, че върху творбата в подлеза на бул. „ България “ в Пловдив е нанесен фасаген и по този начин е заличено живописно-керамичното пано на великия маестро, който подари на Пловдив картините си и те в този момент красят една от къщите в Стария град.
Голяма благодарност национална - няма що, разяснява вандалския акт Вида Пиронкова напомни, че замацването на творбата на татко й е направено в миг, когато маестрото е откривал изложбата си в София.
Вида показа, че маестро Пиронков още не знае за замазаното пано, само че ще се наложи фамилията му да реагира. Ето какво сподели тя от името на околните си:
„ Възмутени и омерзени сме от нихилистичното и разрушително отношение на община Пловдив като притежател и отговарящ за опазването на паметниците на културата. Тази мозайка е правена от Енчо Пиронков през 70-те години. Има голяма стойност за града. Семейството желаеме да се почисти, реставрира и възвърне творбата на изкуството в първичния му тип. Да се ремонтира подлезът и да се слагат камери. Това е европейският метод за запазване на културното завещание. “
Пиронкова добави, че се срами от нищетата на духа на актуалното ни общество и то на град Пловдив, където татко й е почетен жител.
Преди дни художникът Иван Тотев разгласява в обществените мрежи фотография, на която се вижда прясно пребоядисания подлез пред СОУ „ Пейо Яворов “. На нея ясно проличава, че живописно-керамично пано от именития художник Енчо Пиронков, което красеше оборудването, в този момент е покрито с фасаген, с цел да се заличат драсканиците от графити по него.
По думите на жителя, боядисването на всеки графит вместо, да вземем за пример, почистването му с пароструйка под надзора на реставратори, би трансформирало града в „ белосана духовна пустиня “.
От мненията излиза наяве, че към този момент е отправено предложение към инж.Ральо Ралев – кмет на регион „ Северен “, паното да бъде демонтирано от подлеза и съхранено на по-подходящо място. Според жителите, случаите на вандализъм, в това число и в този подлез, няма да намалеят. Поради това е належащо „ да се сътвори сериозно равнище на социална паника “ във връзка с вредата която предизвиква това изкуство на града, само че най-много стрийт артистите да бъдат посочени като вандали.
„ Това е война и имаме против себе си войска от вандали “ – изрича разочарованието си създателят на поста. Според него, „ армията “ се дели на два типа – хулигани и разрушители, както и такива, решили да „ осъществят творчеството си “, като нападат творби на изкуството.
Постът провокира редица гневни мнения в обществената мрежа, в това число и иронична констатация, че бъдещите цивилизации могат да „ разкрият “ паното при проучване на културните пластове на Пловдив.
Това е единствено една от творбите на забележителния Енчо Пиронков в Пловдив, която тъне в съсипия.
Стенописът “Развитие на строителството ” на Енчо Пиронков също е в тежко положение. Монументалната творба на именития пловдивски художник е нарисувана върху 13-метрова стена във фоайето на административната постройка на площад “Съединение ” № 3. Тя е изпълнена в техника секо през 1973 година
45 година по-късно стенописът е в тежко положение поради влагата и кабелите, които са пробутване по него. Част от красивата творба на маестрото бе замацана в зоните, където е сменяна дограмата.
„ Развитие на строителството “ е в постройката, където се обитават Административен съд Пловдив, Апелативна, Окръжна и Районна прокуратура и част от Следствената работа. Вместо стенописът на Пиронков да се трансформира във визитка на постройката, е оставен на произвола на ориста.
Цели 32 монументални произведения е извършил маестрото в Пловдив и района през 60-те и 70-те години на предишния век. Голяма част от тях към този момент ги няма - замазани, съборени или дорисувани от елементарни бояджии.
Разсипията стартира с една от най-забележителните работи на Енчо Пиронков. Преди 10 ноември е погубен стенописът му “Кирил и Методий ” при закриването на детския отдел на библиотека “Иван Вазов ” със заповед на тогавашния кмет Иван Панев. През 1985 година помещението е превърнато в постройка на музей “Съединение ” и творбата на Пиронков е заличена. При това стенописът е приключен безусловно преди месеци.
Няма го и фреското „ Културен живот “ във фоайето на Руската гимназия. И то е унищожено преди демокрацията при ремонт. За благополучие там е оживяло паното “Букви ”. То е на фасадата на постройката, а мозайката „ Спорт “ – на фасадата на физкултурния салон.
Подобна е ориста и на голям брой други произведения в държавни преди 10 ноември 1989 година здания – хотели, фабрики, институции. Днес те са частни и на никого не му пука за изкуството на едни от най-забележителните ни художници.
Голяма част от огромните произведения паднаха в жертва на мистриите и шпаклите на модерните дизайнери.
В някогашната сладкарница на последния етаж на хотел “Тримонциум ” изчезна стенописът “Флейтист и женска фигура ”. Сега там се намира съвременен панорамен ресторант. Монументалната творба в смесена техника “Почивка ”, направена дружно с Георги Божилов-Слона, в дневния бар на хотел “Марица ” също е в историята. В новия лоби бар няма и помен от стенописа.
Близките на именития художник с болежка описват по какъв начин каменното фреско в ресторанта на същия хотел - мозайка, изпълнена с бели речни камъчета, лакови бои, восък и цимент, е дорисувана от незнаен бояджия през 90-те години на 20 в. За да оцвети творбата, той изографисва плитки на женските глави. Само като план в архивите на Народната библиотека е съхранена и монументалната творба “Развитие на изкуството ”. Стенописът е погубен през 2000 година при реорганизация на някогашната постройка на Проектантска организация на площад “Съединение ”. Неясна е ориста на доста други произведения, оставени на актуалното потомство от маестрото. Унищожени са керамични пана в подлези, фрески в сладкарници и кинозали.
Немалко са и работите, които Пиронков основава в района - оформление на жилищен блок в Първомай, стенна живопис в тепавицата на с. Първенец, дървопластика в сладкарница в Първомай, творба във фоайето на кинозалата в Стамболийски. Някои от тях като сграфитото на северната стена на кафе-сладкарницата на Стамболийски, са унищожени след поправки.
Стана ми неприятно. Помагайте. Алармирам всички свои родственици и другари! Моля ви, в действителност помогнете да изправим този вандализъм, друго не знам какво да кажа. С тези прочувствени думи се обърна към приятелите си композиторът и текстописец Вида Пиронкова, откакто разбра, че в Пловдив е замазано пано на татко й – художника Енчо Пиронков, написа trafficnews.bg.
Преди дни сътрудника му Иван Тотев алармира, че върху творбата в подлеза на бул. „ България “ в Пловдив е нанесен фасаген и по този начин е заличено живописно-керамичното пано на великия маестро, който подари на Пловдив картините си и те в този момент красят една от къщите в Стария град.
Голяма благодарност национална - няма що, разяснява вандалския акт Вида Пиронкова напомни, че замацването на творбата на татко й е направено в миг, когато маестрото е откривал изложбата си в София.
Вида показа, че маестро Пиронков още не знае за замазаното пано, само че ще се наложи фамилията му да реагира. Ето какво сподели тя от името на околните си:
„ Възмутени и омерзени сме от нихилистичното и разрушително отношение на община Пловдив като притежател и отговарящ за опазването на паметниците на културата. Тази мозайка е правена от Енчо Пиронков през 70-те години. Има голяма стойност за града. Семейството желаеме да се почисти, реставрира и възвърне творбата на изкуството в първичния му тип. Да се ремонтира подлезът и да се слагат камери. Това е европейският метод за запазване на културното завещание. “
Пиронкова добави, че се срами от нищетата на духа на актуалното ни общество и то на град Пловдив, където татко й е почетен жител.
Преди дни художникът Иван Тотев разгласява в обществените мрежи фотография, на която се вижда прясно пребоядисания подлез пред СОУ „ Пейо Яворов “. На нея ясно проличава, че живописно-керамично пано от именития художник Енчо Пиронков, което красеше оборудването, в този момент е покрито с фасаген, с цел да се заличат драсканиците от графити по него.
По думите на жителя, боядисването на всеки графит вместо, да вземем за пример, почистването му с пароструйка под надзора на реставратори, би трансформирало града в „ белосана духовна пустиня “.
От мненията излиза наяве, че към този момент е отправено предложение към инж.Ральо Ралев – кмет на регион „ Северен “, паното да бъде демонтирано от подлеза и съхранено на по-подходящо място. Според жителите, случаите на вандализъм, в това число и в този подлез, няма да намалеят. Поради това е належащо „ да се сътвори сериозно равнище на социална паника “ във връзка с вредата която предизвиква това изкуство на града, само че най-много стрийт артистите да бъдат посочени като вандали.
„ Това е война и имаме против себе си войска от вандали “ – изрича разочарованието си създателят на поста. Според него, „ армията “ се дели на два типа – хулигани и разрушители, както и такива, решили да „ осъществят творчеството си “, като нападат творби на изкуството.
Постът провокира редица гневни мнения в обществената мрежа, в това число и иронична констатация, че бъдещите цивилизации могат да „ разкрият “ паното при проучване на културните пластове на Пловдив.
Това е единствено една от творбите на забележителния Енчо Пиронков в Пловдив, която тъне в съсипия.
Стенописът “Развитие на строителството ” на Енчо Пиронков също е в тежко положение. Монументалната творба на именития пловдивски художник е нарисувана върху 13-метрова стена във фоайето на административната постройка на площад “Съединение ” № 3. Тя е изпълнена в техника секо през 1973 година
45 година по-късно стенописът е в тежко положение поради влагата и кабелите, които са пробутване по него. Част от красивата творба на маестрото бе замацана в зоните, където е сменяна дограмата.
„ Развитие на строителството “ е в постройката, където се обитават Административен съд Пловдив, Апелативна, Окръжна и Районна прокуратура и част от Следствената работа. Вместо стенописът на Пиронков да се трансформира във визитка на постройката, е оставен на произвола на ориста.
Цели 32 монументални произведения е извършил маестрото в Пловдив и района през 60-те и 70-те години на предишния век. Голяма част от тях към този момент ги няма - замазани, съборени или дорисувани от елементарни бояджии.
Разсипията стартира с една от най-забележителните работи на Енчо Пиронков. Преди 10 ноември е погубен стенописът му “Кирил и Методий ” при закриването на детския отдел на библиотека “Иван Вазов ” със заповед на тогавашния кмет Иван Панев. През 1985 година помещението е превърнато в постройка на музей “Съединение ” и творбата на Пиронков е заличена. При това стенописът е приключен безусловно преди месеци.
Няма го и фреското „ Културен живот “ във фоайето на Руската гимназия. И то е унищожено преди демокрацията при ремонт. За благополучие там е оживяло паното “Букви ”. То е на фасадата на постройката, а мозайката „ Спорт “ – на фасадата на физкултурния салон.
Подобна е ориста и на голям брой други произведения в държавни преди 10 ноември 1989 година здания – хотели, фабрики, институции. Днес те са частни и на никого не му пука за изкуството на едни от най-забележителните ни художници.
Голяма част от огромните произведения паднаха в жертва на мистриите и шпаклите на модерните дизайнери.
В някогашната сладкарница на последния етаж на хотел “Тримонциум ” изчезна стенописът “Флейтист и женска фигура ”. Сега там се намира съвременен панорамен ресторант. Монументалната творба в смесена техника “Почивка ”, направена дружно с Георги Божилов-Слона, в дневния бар на хотел “Марица ” също е в историята. В новия лоби бар няма и помен от стенописа.
Близките на именития художник с болежка описват по какъв начин каменното фреско в ресторанта на същия хотел - мозайка, изпълнена с бели речни камъчета, лакови бои, восък и цимент, е дорисувана от незнаен бояджия през 90-те години на 20 в. За да оцвети творбата, той изографисва плитки на женските глави. Само като план в архивите на Народната библиотека е съхранена и монументалната творба “Развитие на изкуството ”. Стенописът е погубен през 2000 година при реорганизация на някогашната постройка на Проектантска организация на площад “Съединение ”. Неясна е ориста на доста други произведения, оставени на актуалното потомство от маестрото. Унищожени са керамични пана в подлези, фрески в сладкарници и кинозали.
Немалко са и работите, които Пиронков основава в района - оформление на жилищен блок в Първомай, стенна живопис в тепавицата на с. Първенец, дървопластика в сладкарница в Първомай, творба във фоайето на кинозалата в Стамболийски. Някои от тях като сграфитото на северната стена на кафе-сладкарницата на Стамболийски, са унищожени след поправки.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ