Случващото се в Руската федерация вълнува много българи заради непреодолимия

Случващото се в Руската федерация вълнува доста българи поради непреодолимия сантимент на народа ни към тази страна, която в исторически проект по-скоро ни е нанесла тежки вреди, в сравнение с да ни е помогнала за нещо. И въпреки всичко, когато едно общество се надигне в отбрана на човешки права и желае да извоюва същинска народна власт, не трябва да оставаме безразлични. Още повече, че съветският народ, изключително сегашният му състав, няма директна виновност за държанието на тогавашните, а даже и на сегашните му властници.

Протестите в отбрана на репресирания съветски жител и опозиционен политик - Алексей Навални, разсъниха усеща на съпричастност у целия либерален свят. А наедно с това и яд поради бруталното принуждение, реализирано от съветската полиция над протестиращите спокойно съветски жители. Вследствие на всичко на това от ден на ден хора започнаха да разясняват, а и да се надяват, че този кремълски режим е към края си.

По този мотив, от ФАКТИ взехме решение да беседваме с един хората в България, които най-сериозно и зорко наблюдават протичащото се в Русия в последните няколко години. Това е Асен Генов. Той има свое лично предаване, което осъществя чрез платформите за видео шерване - Youtube и Фейсбук. В " Контракоментар ", както се споделя неговото предаване, процесите в Руската федерация са честа тематика, коментирана в това число и със събеседници от Русия.

Интервюто ни с господин Генов можете да прочете в идващите редове:

- Г-н Генов, по какъв начин оценявате възможностите настоящите събития в Русия - митингите поради случилото се с Навални, да съборят режима на Путин и елита към него?

- Много одобрявам някои исторически паралели, които към този момент съм чувал. В тези исторически съпоставения и паралели се дава доста прелестен и забавен образец, а точно, че по време на властта на императора, преди така наречен ''велика'' Октомврийска социалистическа гражданска война, също, както в този момент, е имало митинги, също, както в този момент, казаците са били протестиращите, царската работа за публичен ред и сигурност - тогавашното Комитет за Държавна сигурност (на СССР), също по този начин е упражнявало принуждение и така нататък, като в последна сметка в огромна степен като че ли са успявали до известно време да потушат тези митинги. Докато в един миг се стига до самата гражданска война, единствено тъй като царският замък не е имал задоволително добра защита, и няколкостотин души съумяват да трансформират хода на историята в доста по-черна посока за десетилетия напред. Даже за епохи, бих споделил. Със сигурност за XX в., а виждаме и въздействието на този исторически миг върху живота ни през XXI в.

Оценката ми е такава, че евентуално тези събития, които следим сега, сигурно оказват своето политическо въздействие върху процесите и събитията в Руската федерация. За мен е доста показателно това, което всички разясняват в последно време, а точно извънредно високия % на младежи, хора, които може би за първи път са в изборна възраст, хора, които са в самото начало на житейския си и професионален път, към 20-годишни, навлизат или са по средата на своето второ десетилетие. Също по този начин, търсейки отговора на това уравнение, не трябва да вадим от целия развой информацията за това, че рейтингът на Путин доста мощно е паднал сега, и то най-много измежду младежите. Тоест, безусловно въпросът ще успее ли Навални да смъкна президента, аз мисля, че ирелевантен. Ясно е на всички, че властта доста надълбоко се е окопала, ясно е на всички, има такива поръчки и индикации забележими от втория митинг, който беше на 31 януари, че властта ще употребява все по-брутални и все по-груби средства. При втория митинг задържаните, съгласно данни на правозащитни организации в Руската федерация, са били над 5000 души. Има информация за това, че тези задържани са били тъпкани, безусловно тъпкани в килиите. Например в килията, планувана за 8 души, са били няколко десетки. Тоест, властта не насмогва, само че не се отхвърля и даже ускорява силата на своята принуда против протестиращите жители.

Дали Навални ще успее напълно да влезе в ролята на Нелсън Мандела, за което към този момент виждаме индикации в тази посока, светът по-скоро реагира по този сюжет, Лех Валенса предлага Навални за Нобелова премия за мир, до момента в който е в пандиза, а той към този момент е там, наказан на първа инстанция, това е по-скоро вторичният въпрос. Първият въпрос е, че като че ли в този момент, по-силно от всеки път, устоите на вертикалата на властта, на върха на която е Путин и неговото обграждане от олигарси, които мнозина назовават " Касичките на Путин ", е доста мощно разтърсена. Така че, коства ми се, че стартира развой, само че, че не трябва да чакаме бърза развръзка - това също е без подозрение съгласно мен.

- В подтекста на това, че властта не се отхвърля - Вие дадохте образеца с тъпкането в килиите, преди към 2 седмици Владимир Милов, сподвижник на Навални, Ви бе събеседник във Вашия видео формат " Контракоментар ". Той сподели нещо от сорта на това, че нещата в Русия не са толкоз черни, колкото си ги представяме в цивилизования свят, в случай че приемем, че България принадлежи към него. Но безусловно преди дни съветският съд е осъдил основния редактор на онлайн изданието " Медиазона " Сергей Смирнов на 25 дни затвор поради туит, който е разяснен като апел за митинг. Не е ли това симптом, стъпка към севернокорейския модел?

- Милов сигурно не отхвърли обстоятелството, че в Русия на процедура сега режимът е диктаторски, властнически. С него говорихме по-скоро на тематика до каква степен в действителност нещата са съществени и, все пак ми се коства, че директни паралели със Северна Корея мъчно могат да бъдат направени, в случай че желаеме да сме оптимално правилни, по една елементарна причина. А точно, че въпреки всичко не става дума за тирания и наказателен режим в такива мащаби. Мисля, че в такава посока беше коментарът на Владимир Милов, когато беше мой събеседник. Ако би трябвало да вършим съпоставения, по-скоро ми се коства, че по-валидно е сравнението сред това, което се случва в Руската федерация в този момент, и това, което се случваше, а и продължава да се случва в огромна степен, в Беларус. Механизмите на принуда, механизмите на принуждение на ръководещите по отношение на протестиращите жители, са аналогични. Тъпкането в килиите е най-малкият образец. Жестокостта, с която се бият, безусловно се пребиват протестиращите, е сравнима. Жената, която беше изритана в корема (б.р. от съветски полицай), е може би съвсем символен облик на това по какъв начин работи съветският ОМОН, а и по какъв начин работят беларуските специфични елементи. Там Лукашенко и негови подчинени непосредствено, безусловно призоваваха към принуждение, имаше и публикувана информация за това, че надали не са били призовавани техните специфични сили да стрелят на проваляне по отношение на протестиращите. В Русия пък тръшкаха хората по земята в снега, биха ги, има фрагменти по какъв начин омоновците се пробват да нанесат съзнателно увреждания на протестиращи. На едни от фрагментите се вижда по какъв начин един служител на реда скача върху крайници на един към този момент повален протестиращ, който в дадения миг предстои на задържане, и се пробва да му счупи крайници, скачайки върху подбедрицата му. Тези паралели бих правил аз.

Разликата сред Лукашенко и Путин е, че въпреки всичко Лукашенко зад тила си има Путин. А Путин от ден на ден към този момент няма упора зад тила си и ми се коства, че обсъждайки процесите сега, сигурно в българското обществено пространство би трябвало да се разисква въпросът за идните наказания. А индикации, че наказания ще има точно във връзка със задържането и безусловно противозаконното наказание и вкарване в пандиза на Алексей Навални, към този момент има и от Щатите, и от Европейския съюз. Путин занапред и от ден на ден ще се трансформира в токсична персона на интернационалната политическа сцена. Руснаците имат една доста хубава думичка - " нерукопожатная ". Това е този, с който не можеш да си стиснеш ръцете, той не е комфортен към този момент да се ръкостискаш обществено с него. Този развой, който в този момент стартира, сигурно ще докара до края на ерата ''Путин''. Неговата обстановка не е лека. Той даже и да желае, не може да се откаже от властта, не може да излезе и да се пенсионира, както всеки различен политик би могъл да направи на една избрана възраст. А не може, точно тъй като е обграден от ужасно доста престъпни ползи. Ако не престъпни, то най-малко от ужасно доста съмнителни, от позиция на западните демокрации, финансови ползи. Има един доста добър анализатор - Пьонтковски, той от няколко години приказва, като, несъмнено, това нещо го споделя във връзка със санкционни ограничения, признати от Конгреса на Съединени американски щати, за така наречен трилион $. Това са пари, които, жестоко казано, са свързани с корупционни схеми и подлежат вероятно на наказания, заледяване, от страна на американската финансова конструкция и институции. Този съветски трилион $ можем да го съпоставим със цената на двореца на Путин, прочут от следствието, което Навални и неговият екип пуснаха ден-два откакто той се прибра и беше задържан в Руската федерация. Този замък от мнозина беше оценен на към 1 милиарда $, а ние приказваме за 1000 пъти повече - за 1 трилион. Тези обвинявания, подозрения за финансови схеми, които е изцяло допустимо да надскачат рамките на закона, както би споделил един някогашен основен прокурор на България, са съгласно мен огромната драма на Путин и днешната Русия. За Путин персонално, точно тъй като той към този момент няма потребен ход и не може просто по този начин да се отдръпна. Философски, концептуално за Руската федерация, това следствие сподели ясно на съветските жители, (допреди дни над 100 млн. преглеждания имаше филмът на ''Фонда за битка с корупцията'' на Алексей Навални, от които най-малко 60% са от територията на Руската федерация, огромната бездна сред елементарния съветски пенсионер и Путин и неговият замък. Въпреки че на процедура съветският президент принуди, най-вероятно, един от неговите близки - Ротенберг, да признае, че той е бенефициентът на този замък. Ротенберг назова апартхотел този замък.

Този замък илюстрира дълбокия недостатък на днешна Русия, който въздейства и върху страни като България сигурно, и той се показва в това, че в последна сметка сега в Русия следим триумфа на службите, наследени от комунистическия режим, триумфът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Независимо дали можем да определим Путин като пряк имплант на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) във властта, с който завзема цялата власт в Руската федерация, или просто за нейна функционалност, той е кагебешник, той е човек, който произлиза от службите и на процедура се качва на върха на страната. Вече 20 години е закрепостен там. А този замък, ще изтъквам Ходорковски, с чиято мисъл съм склонен, е фантазията на руския пенсионер за къща край града. Това е тази дълбока психическа, философска дисторция, която комунизмът е нанесъл на страните, на народите, които е владял и направлявал, и то тотално направлявал. Докопвайки се до властта подобен член на службите, офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), какъвто е Путин, той осъществя тази своя фантазия, само че по извънредно циничен метод, обвързван с тотално мафиотизиране на стопанската система, заграждане с хора касички, които при нужда, а такива процеси виждаме и в България доста постоянно, просто светват и изгарят като бушони, когато е належащо. И ето, въпросният Ротенберг афишира, че въпросният замък е негов, а не на Путин. Сякаш обаче ние не знаем, като че ли светът не знае, че идвайки на власт последователно той основава своя кохорта от олигарси и един от тях при нужда споделя: " Това е мое, това не е Путин ". Същото следим и у нас - Барселонската сага да вземем за пример. Изведнъж се намират комфортни хора, които споделят, че в действителност това нещо там не е на еди-кой си, а тяхно. Схемите, за жалост, са едни и същи.

- Споменахте за очертаващи се наказания. Според Вас поради съмнение у институциите на Европейски Съюз и Щатите ли се забавят те или по-скоро да го отдадем на някаква институционална мудност?

- Санкциите са доста ефикасен, само че доста муден инструмент по една елементарна причина. Те би трябвало да бъдат настроени. Все повече съветски анализатори, в това число хора от екипа и близки до Алексей Навални, споделят, че глобите би трябвало да бъдат поименни и да обиден тъкмо тези кръгове - първият и вторият, най-близките кръгове към Путин. От една страна, склонен съм с това, тъй като в случай че в последна сметка те желаят да си създадат някакъв личен парадайс на земята, в който имат и упражняват безспорната власт напълно в собствен интерес и от свое име, да го вършат това в Русия. Ако ще карат яхти, да ги карат по съветските водни площи. Ако ще строят дворци, да строят дворци край Геленджик. Защо би трябвало да вършат това нещо на Запад?

От друга страна, тези наказания би трябвало да бъдат прецизирани от позиция на интернационалното право. Тоест, те не би трябвало да се смешни и като бъдат наложени един добре заплатен и квалифициран дипломиран юридически екип за няколко седмици или месеца да ги събори в съда и те да бъдат анулирани. В този смисъл, в случай че приказваме за някакво бавене на глобите, то е точно поради потребността да бъдат настроени точно и като ударят в действителност да са блъснали в десетката, а не поради съмнение дали да бъдат нанесени. Вече имаме ясни индикации от мнозина водачи на Западния либерален свят, че такива наказания несъмнено ще има.

- Конкретно във връзка с Алексей Навални, съответен ли е паралелът с Александър Солженицин?

- Този въпрос дано го разясняват хора, които са дълбоки познавачи както на творчеството на Солженицин, по този начин и на политическата персона, политическия профил или деятелят Навални. За мен по-скоро е забавен въпросът, също така, с което започнахме диалога - дали Навални може стремително да провокира някакви промени, какво би правил Навални хипотетично, в случай че приемем, че той успее задоволително съществено да се откопчи от стоманения захват на съветските служби, яви се на избори и вземе властта. Тук влизаме още веднъж в един комплициран диалог, обвързван с разбирането, което ние хората от някогашния соц. лагер, (някои са по-млади и не са живели, само че живеем в страна, която е посткомунистическа), имаме за така наречен дълбока страна и това, което де факто този термин би могъл да дефинира в една развита западна страна или американската народна власт. А това точно са всичките тези хора от втория и третия ешелон на властта, които в действителност движат страната, случват всичките процеси, които се случват в страната, ръководят страната де факто. Те не е наложително да са корумпирани, не е наложително да са мафиоти. Докато в Русия, до каква степен тази дълбока страна не е точно проникната от хора, персони, които са директно или индиректно свързани с тъкмо тези финансови ползи, които могат да бъдат избрани и като престъпни, довели до каймака, " до черешката на тортата " - този замък в местността Геленджик, до каква степен те ще могат да се впишат в една вероятно нова власт, ръководена от Навални, е един доста сериозен въпрос и аз имам своите подозрения по отношение на това дали той би могъл да бъде ефикасен политически или властови водач на тази страна.

Освен това, за Навални ние сега знаем малко. Знаем за неговия обществен, непокорен, обвързван с митинги и следствия против корупцията профил. Ако приказваме за политика Навални, то занапред би трябвало да се стигне до хипотезата, в която той действително да може да взе участие в политиката - да се явява на избори, да ги завоюва, да има задоволително сериозна поддръжка и така нататък Това нещо неизбежно е директно обвързвано с това ние да чуем повече от политика Навални за неговите политически възгледи. На този стадий, както споделих, коства ми се, че знаем малко по тези въпроси. Освен някои неща, в случай че се върна към изявлението ми с Владимир Милов. Последният сподели, че Навални и екипът му виждат немския федеративен модел и конституция като един съвършен, съвсем идеален образец за това каква би трябвало да бъде прелестната Русия на бъдещето. Този израз " прелестната Русия на бъдещето " е дефиниран от самия Навални, като част от една от неговите предизборни акции, в които той е взел участие персонално.

Друго нещо, което съм чувал за неговите политически възгледи, и с това се изчерпват нещата, които съм наблюдавал и зная, е желанието му за дълбока децентрализация. Повече власт на районите, повече власт на локално равнище, с цел да могат тези управляващи на локално, районно равнище на процедура да ръководят в полза на своите съграждани там. Аз не виждам проблем с такава политическа логичност, нито пък виждам проблем с политическата логичност Русия в действителност да се федерализира по един образец от Германия.

Ако обобщя, това са двата въпроса - какви са неговите политически възгледи и какви са действителните благоприятни условия той да взе участие в изборите. Защото на този стадий, най-малко за 2024 година, той е отсечен сигурно от идните президентски избори в Русия.

От Вашето предаване ''Контракоментар'' съм чувал избрани изказвания, че Навални е националист, което в случай че е правилно крие заплахата, че той може да има същото имперско мислене, каквото имат днешните съветски властници и идеолози.

- Аз не съм го казвал и не знам дали това е по този начин. Има такива мнения, само че ми се коства, че те в доста огромна степен не са напълно правилни. На първо място, тъй като въпреки всичко не трябва да забравяме, че днешният Навални, или Навални преди 2,3,4 години, в случай че желае да има политическа поддръжка той не може да приказва доста друго от общите настроения в Русия. Вижте в България какво става. У нас сега, до този миг, (на идващите избори ще видим) не можеше да се упражнява властта, да участваш във властта, в случай че ти не се заиграеш с някакви националистически възгледи. Не приказвам за патриотични или родолюбски възгледи, свързани с същинското родолюбие и национализъм, а приказвам за чисто националистически възгледи. В този смисъл, даже тези изказвания, свързани с това, че Навални е националист, аз не считам, че имат сериозна фактологическа основа.

- Виждате ли прилики сред съветската и българската съпротива в подтекста да вземем за пример на " Няма ляво, няма дясно "? В Русия е " Гласувайте за всяка партия, друга от " Единна Русия " на Путин ", а у нас е " Всички дружно против мафията ".

- Концепцията на Навални за Умното гласоподаване сигурно не разграничава. Той приканва хората да гласоподават за този претендент, който има максимален късмет против " Единна Русия ". И тази система проработи на доста места в действителност. Ако вършим някакъв паралел сред българското " Няма ляво, няма дясно " и концепцията на Навални за умното гласоподаване, с всичките условности може би такова съпоставяне би било годно, тъй като в последна сметка неговата същина е всички против мафията - да гласуваме и да се обединим всички против мафията, с цел да отстраним тези политици от властта, които ние дефинираме като мафия, като корупционери, като хора, които са узурпирали властта, като диктатори. Но това въпреки всичко е деятелят Навални, който е съществено стеснен в своите благоприятни условия да взе участие директно в избори. Ако приказваме за политика Навални, който, да речем, дава поръчка за това да ръководи Руската федерация, сигурно ще е въпрос на безусловно обособен диалог.

- Има и съпоставения сред акцията на Христо Иванов на Росенец и това следствие на Навални за двореца на Путин.

- Да, това се наложи като теза. Забавно е, не в неприятния смисъл, по простата причина, че в действителност става дума за концентриране на голям държавен властови и финансов запас в това да се обезпечат едни приятни палати за някаква мощна политическа персона. Отчитайки фрапиращата разлика в мащабите на финансовите параметри, политическите разлики, разликите сред режима в България и този в Русия, аз мисля, че сравненията сред Геленджик и Росенец са годни.