Косово – другият горещ картоф, който пари в ръцете на Европа след Украйна
След убийството на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд от сръбски националист през 1914 година в Сараево, което хвърли европейския континент в Първата международна война, Балканите остават бурето с барут на Европа, вулканично сърце, постоянно разтърсвано от прояви на лава. Последното изригване излезе тази седмица от зле угасналата жарава на последния спор от войните в някогашна Югославия, този, който опълчи Сърбия и Косово в края на 90-те години. При него бяха ранени няколко десетки военнослужещи от силите на НАТО, които към момента служат като буфер сред дребното сръбско малцинство на север и преобладаващото албанско болшинство в тази някогашна провинция на Сърбия. Откакто силите на Атлантическия алианс помогнаха на косоварите да се освободят от репресиите на някогашния сръбски президент Слободан Милошевич, именуван " касапина на Балканите ", и откогато албанците оповестиха своята самостоятелност през 2008 година, която Белград в никакъв случай не е признавал, районът е останал заложник на своите исторически демони. Това написа в коментар за авторитетния френски вестник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.
Ако след рухването на Югославия през 90-те години огънят постоянно е бил разпалван от сърбите, които сходно на руснаците през днешния ден в никакъв случай не са признавали загубата на тяхната " империя ", западняците, които служат като медиатори в разговора сред Косово и Сърбия са частично виновни за обстоятелството, че блатата в никакъв случай не са били пресушени. " Те сгрешиха, като третираха Сърбия като безкористен артист. Косово направи неточности, само че снизхождението на Запада към антизападната външна политика на Сърбия проправи пътя за неотдавнашното принуждение ", написа специалистът на Съвета по външни работи (ECFR) Енгелуше Морина.
След убийството през 2003 година на демократичния и проевропейски министър-председател Зоран Джинджич, национализмът още веднъж се развихри в Сърбия, където управляващите предизвикват сърбите в Косово да оспорват властта на Прищина. Въпреки множеството срещи сред американски водачи, непопулярни в Сърбия след бомбардировките на НАТО през 1999 година, и сегашния сръбски президент Александър Вучич, казусът с Косово не откри решение. " Процесът на разговор е жертван, до момента в който огромните западни столици не признаят, че са подкрепили неверния кон ", продължава експертът от ECFR.
По-общо казано, двадесет и пет години след войните в някогашна Югославия целият район на Западните Балкани се трансформира в сива и нестабилна зона. В Босна и Херцеговина Дейтънското съглашение, подписано през 1995 година, посредством заледяване на фронтовите линии без решение на казуса, раздели тази дребна страна на две: едната половина е сръбска, а другата хърватско-босненска, неуправляема, със комплицирана система на разделение на властта посредством ротация. Подкрепян от Сърбия и Русия, водачът на сръбската област, президентът на Република Сръбска Милорад Додик, към момента демонстрира сепаратистки трендове. " Но не можем да го отстраняваме. Институциите на Босна и Херцеговина значат, че сме длъжни да работим с него, с цел да накараме страната да работи, да гласуваме бюджета. Додик е политическа действителност, не можем без него, ние сме длъжни да вършим взаимни отстъпки ", съжалява Елмедин Конакович, министър на външните работи на Босна и Херцеговина, на конференцията Globsec в Братислава за сигурността в Европа. Не толкоз в Босна, колкото в Косово, времето, на което западняците разчитаха да успокои споровете, не си свърши работата.
Страните от Западните Балкани, чието европейско предопределение въпреки всичко беше прието на срещата на върха в Солун през 2003 година, бяха оставени в задния двор от западните страни. " За няколко години известността на Европейския съюз падна от 90% на 59%. Скоро Европейски Съюз към този момент няма да бъде печеливш билет за избори. Бавният прогрес подхранва разочарованието на популацията ", предизвестява Буяр Османи, министър на външните работи на Северна Македония (бивша Македония), страна, която, с цел да се приближи до Европейски Съюз, се съгласи да направи забележителна отстъпка, като си смени името по искане на Гърция. Дори Урсула фон дер Лайен, ръководителят на Европейската комисия, призна това пред Globsec: " Не е задоволително да кажем, че вратата е отворена и да чакаме тези прилежащи страни на Съюза да се приближат до нас. Трябва да разпространяваме европейския дух измежду тях. "
Защото празнотата, оставена от европейците, беше запълнена от други сили: Русия, Китай и Турция. Неслучайно Кремъл побърза да окаже своята " безусловна поддръжка на косовските сърби " в насилието, което раздрусва района от началото на седмицата. Сърбия, която поддържа Република Сръбска, се трансформира в съществена пешка в антиевропейската тактика, ръководена от Кремъл и Пекин. Китай влага стопански в района, а Турция на Ердоган постанова своята политическа просвета на албанската страна. Накратко, Балканите се трансфораха в площадка за неевропейски артисти.
Но след съветското навлизане в Украйна статуквото стана несъстоятелно. Докато Украйна и Молдова в този момент са във фокуса на цялото внимание на членовете на Европейския съюз, усещането, че са изоставени, разпалва още веднъж разочарованието на Балканите, където постепенно назряват евентуални нови спорове. Усещане за суматоха се популяризира в някои столици. " Моята страна проспа 10 години, без да направи нищо, без да приложи нито една промяна. Днес тя реши да се разбърза, тъй като съветската война трансформира политиката на разширение на Европейския съюз. Но имаме потребност от протегната ръка ", изяснява Елмедин Конакович.
За няколко дни европейците схванаха, че към този момент нямат един, а два горещи казуса, с които да се оправят. Европа рядко е имала толкоз огромни провокации, същински главоболия, които би трябвало да бъдат позволени незабавно. " Не можем да оставим Балканите зад Украйна, като й предложим бърз достъп до Европейски Съюз, без да им предложим нищо. Ако изчакаме до 2040 година, с цел да интегрираме тези страни, ще сме изгубили района в интерес на Китай и Русия. Нямаме процедурна рецесия, а рецесия на политическата воля. Украйна би трябвало да бъде вектор за Балканите. В положение ли сме да подсигуряваме сигурност и непоклатимост на нашите граници? Ако се провалим там, дано неотложно забравим за геополитическа Европа! ", предизвестява външният министър на Австрия Александър Шаленберг.
Ако след рухването на Югославия през 90-те години огънят постоянно е бил разпалван от сърбите, които сходно на руснаците през днешния ден в никакъв случай не са признавали загубата на тяхната " империя ", западняците, които служат като медиатори в разговора сред Косово и Сърбия са частично виновни за обстоятелството, че блатата в никакъв случай не са били пресушени. " Те сгрешиха, като третираха Сърбия като безкористен артист. Косово направи неточности, само че снизхождението на Запада към антизападната външна политика на Сърбия проправи пътя за неотдавнашното принуждение ", написа специалистът на Съвета по външни работи (ECFR) Енгелуше Морина.
След убийството през 2003 година на демократичния и проевропейски министър-председател Зоран Джинджич, национализмът още веднъж се развихри в Сърбия, където управляващите предизвикват сърбите в Косово да оспорват властта на Прищина. Въпреки множеството срещи сред американски водачи, непопулярни в Сърбия след бомбардировките на НАТО през 1999 година, и сегашния сръбски президент Александър Вучич, казусът с Косово не откри решение. " Процесът на разговор е жертван, до момента в който огромните западни столици не признаят, че са подкрепили неверния кон ", продължава експертът от ECFR.
По-общо казано, двадесет и пет години след войните в някогашна Югославия целият район на Западните Балкани се трансформира в сива и нестабилна зона. В Босна и Херцеговина Дейтънското съглашение, подписано през 1995 година, посредством заледяване на фронтовите линии без решение на казуса, раздели тази дребна страна на две: едната половина е сръбска, а другата хърватско-босненска, неуправляема, със комплицирана система на разделение на властта посредством ротация. Подкрепян от Сърбия и Русия, водачът на сръбската област, президентът на Република Сръбска Милорад Додик, към момента демонстрира сепаратистки трендове. " Но не можем да го отстраняваме. Институциите на Босна и Херцеговина значат, че сме длъжни да работим с него, с цел да накараме страната да работи, да гласуваме бюджета. Додик е политическа действителност, не можем без него, ние сме длъжни да вършим взаимни отстъпки ", съжалява Елмедин Конакович, министър на външните работи на Босна и Херцеговина, на конференцията Globsec в Братислава за сигурността в Европа. Не толкоз в Босна, колкото в Косово, времето, на което западняците разчитаха да успокои споровете, не си свърши работата.
Страните от Западните Балкани, чието европейско предопределение въпреки всичко беше прието на срещата на върха в Солун през 2003 година, бяха оставени в задния двор от западните страни. " За няколко години известността на Европейския съюз падна от 90% на 59%. Скоро Европейски Съюз към този момент няма да бъде печеливш билет за избори. Бавният прогрес подхранва разочарованието на популацията ", предизвестява Буяр Османи, министър на външните работи на Северна Македония (бивша Македония), страна, която, с цел да се приближи до Европейски Съюз, се съгласи да направи забележителна отстъпка, като си смени името по искане на Гърция. Дори Урсула фон дер Лайен, ръководителят на Европейската комисия, призна това пред Globsec: " Не е задоволително да кажем, че вратата е отворена и да чакаме тези прилежащи страни на Съюза да се приближат до нас. Трябва да разпространяваме европейския дух измежду тях. "
Защото празнотата, оставена от европейците, беше запълнена от други сили: Русия, Китай и Турция. Неслучайно Кремъл побърза да окаже своята " безусловна поддръжка на косовските сърби " в насилието, което раздрусва района от началото на седмицата. Сърбия, която поддържа Република Сръбска, се трансформира в съществена пешка в антиевропейската тактика, ръководена от Кремъл и Пекин. Китай влага стопански в района, а Турция на Ердоган постанова своята политическа просвета на албанската страна. Накратко, Балканите се трансфораха в площадка за неевропейски артисти.
Но след съветското навлизане в Украйна статуквото стана несъстоятелно. Докато Украйна и Молдова в този момент са във фокуса на цялото внимание на членовете на Европейския съюз, усещането, че са изоставени, разпалва още веднъж разочарованието на Балканите, където постепенно назряват евентуални нови спорове. Усещане за суматоха се популяризира в някои столици. " Моята страна проспа 10 години, без да направи нищо, без да приложи нито една промяна. Днес тя реши да се разбърза, тъй като съветската война трансформира политиката на разширение на Европейския съюз. Но имаме потребност от протегната ръка ", изяснява Елмедин Конакович.
За няколко дни европейците схванаха, че към този момент нямат един, а два горещи казуса, с които да се оправят. Европа рядко е имала толкоз огромни провокации, същински главоболия, които би трябвало да бъдат позволени незабавно. " Не можем да оставим Балканите зад Украйна, като й предложим бърз достъп до Европейски Съюз, без да им предложим нищо. Ако изчакаме до 2040 година, с цел да интегрираме тези страни, ще сме изгубили района в интерес на Китай и Русия. Нямаме процедурна рецесия, а рецесия на политическата воля. Украйна би трябвало да бъде вектор за Балканите. В положение ли сме да подсигуряваме сигурност и непоклатимост на нашите граници? Ако се провалим там, дано неотложно забравим за геополитическа Европа! ", предизвестява външният министър на Австрия Александър Шаленберг.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ