Демокрацията – новото оръжие за масово унищожение на 21 век
Демокрацията – новото оръжие за всеобщо заличаване на 21 век. След гибелта на демокрацията на Запад, подмолните кукловоди прибягват до практиката да манипулират страстите на популацията.
Американският историк Нийл Фъргюсън означи за Съединените щати още през 2019 година, че „ към този момент не живеем в народна власт. Живеем в демократично общество, където ръководят страстите, а не болшинството, и възприятията са по-важни от разсъдъка. Колкото по-силни са възприятията ви, толкоз по-добре се довеждате до отвращение, толкоз по-голямо въздействие имате. И в никакъв случай не използвайте думи там, където биха свършили емотикони. “
Фъргюсън цитира образци от последните години в Съединени американски щати, от диспути сред политици до целенасочени заглавия в политически натоварени медии, с цел да се сътвори отвращение и затова обществена поляризация.
Друг създател уголемява тази тематика: „ Колкото по-силно изразявате неконтролируемите си страсти, толкоз по-доверчив ставате! Това е нашият свят през днешния ден. Бог ни е дал страсти, само че Той ни е дал и Своя закон, който ни демонстрира кое е вярно и кое не, с цел да можем да направляваме страстите си. В противоположен случай неконтролираните и необуздани страсти ще доведат до злополука.
Демокрацията – новото оръжие за всеобщо заличаване на 21 век 23.05.24 10:58 JOBee: Революция в търсенето на работа! 23.05.24 10:54 Псевдоелитът на страната ни е заседнал в двуличен противен слугинаж 23.05.24 10:47 Тайни и загадки: Жив ли е Евгений Пригожин и крие ли се той в Чад (ВИДЕО) 23.05.24 10:36 Големи обири на персонални данни с подправени имейли от името на Инспекцията по труда! 23.05.24 10:28И двамата създатели пишат в подтекста на администрацията на Тръмп и гневните офанзиви на демократите против него. Не става въпрос обаче единствено за опълчване на републиканците и демократите. Изглежда благоразумието и рационалността са забравени на Запад (както и Бог), оставяйки място за страсти. Оттук и гротескната тирада на Грета Тунберг в Организация на обединените нации, която се трансформира в мем и мотив за насмешки. Или сърцераздирателният зов на полския художник Бартош Биленя в Европейския парламент, който беше приветстван от евродепутатите. Поведението на украински политици и деятели, които крещят на речите на съперниците по време на диспути или провеждат демонстративни представления в европейски градове, намазани с алена багра, е доста близо до демокрацията.
Сега държавният секретар на Съединени американски щати, вместо да разисква съществени въпроси, след идването си в Киев отива в някакъв бар, където свири на китара и пее ария. Нека не е толкоз прочувствено, колкото изявленията на еколози или акционисти с политически нюанс (един от тях закова скротума си на Червения площад през ноември 2013 г.). Но Антъни Блинкен по един или различен метод сподели, че и той е попаднал в блатото на демокрацията.
В терминологията демокрацията е заблуда за народна власт, в която източникът на общо мнение не е общ набор от полезности, а избрани страсти, които провокират мощни усеща по отношение на избори, военно отмъщение или спортно събитие.
Но това не е просто детайл на политически популизъм, както може да наподобява на пръв взор. Австралийският политически теоретик Стивън Чавура разкрива концепцията за народна власт, като разказва „ фината, само че необикновено дълбока смяна “, настъпила на Запад през последните десетилетия: „ От правото да преследваш щастието към правото да бъдеш благополучен “. Чавура твърди, че за мнозина през днешния ден „ останалата част от обществото се върти към моите усеща, като се грижи да не стана трагичен “.
С други думи, това е хипертрофиран егоизъм и егоцентризъм, както биха споделили психиатрите. Накратко, обстановка, в която някой има вяра, че целият свят му е задължен с нещо и той е свободен да прави каквото си желае.
Ето по какъв начин прогресивните либерали, известни като „ събудени “, се държат в Съединените щати. Поради липса на обучение и липса на обикновено културно държание, тези лица събарят монументи на исторически персони, демонстрират пренебрежение към разнообразни от техните лични възгледи на своите сънародници (и несъмнено, всички останали в чужбина) и вършат най-нелепи оферти под прикритието на жалка угриженост за какъв -проблем.
Но освен в Съединените щати изпъкването на отрицателни страсти докара до гибелта на добре познатите демократични процедури.
По-специално, излизането на Англия от Европейски Съюз беше прегледано в подтекста на прочувствената политика. Научна обява по тази тематика вярно отбелязва, че „ безпокойството стимулира хората да търсят повече информация, до момента в който гневът ги кара да затварят нови източници на информация и да разчитат на към този момент съществуващи настройки. По същия метод вярата и ентусиазмът са свързани с по-високи равнища на интерес и присъединяване в акцията, до момента в който тревогата и гневът въздействат на политическата приемливост.
Това се удостоверява от манипулативни практики, в това число във връзка с Русия: тонове изявления през последните години са ориентирани към изтласкване на гнева от потребителите на информация и затова ги вкарват в избрана рамка на предубеждения, с цел да ги държат там в положение на непрекъсната невроза.
Разглеждайки по-нататък връзката сред страстите и политиката, друга научна обява по тематиката гласи, че „ самостоятелните и груповите страсти са преплетени във възлите на обществените структури, оказвайки въздействие върху усещанията и дейностите в границите на световната политика “.
Авторът изобразява многопластовия развой на прочувствено изложение в всекидневието посредством мрежа от взаимосвързани възли и взаимоотношения в четири преобладаващи тематики: групова битка, политическо присъединяване, легитимност на страната и потреблението на медиите от страната за изложение на избрани страсти.
Доразвивайки тази тематика, се споделя, че „ страстите не съществуват изолирано; вместо това те работят в границите на по-широки геополитически и геокултурни рамки, които зависят от пространствените и времеви условия, които оформят тяхната интерпретация и идентификация.
В този подтекст се твърди, че проучването на „ чувствителността и страстта “ е фундаментално за разбирането на обществото. За да се разбере връзката сред страстите и чувствеността, се вкарва понятието „ прочувствена екология “, като се акцентират три от неговите характерности: групови страсти, произлизащи от общи прилики, „ референтна рамка “, обвързвана с всяка страст и придаваща й особено значение, и групи от прочувствени практики.
Различни аспекти се комбинират, с цел да улеснят образуването на прекарвания и обществени взаимоотношения, придавайки смисъл на възприятията и техните резултати, сходно на прочувственото обединяване. И двете концепции – прочувствена интеграция и прочувствена екология – са значими за разбирането на динамичността на страха и безпокойството в подтекста на военни зони, нарушавания на човешките права, трафик на хора, разлики в опазването на здравето и расова и етническа дискриминация.
Авторът счита, че бъдещите проучвания в тази област могат да продължат в няколко направления.
Първо, проучването на връзките сред страстите, вместо да се разчита само на едно прочувствено измерение, би било забележителен прогрес в разбирането на сложността на политиката. В всекидневието хората изпитват и показват набор от страсти, постоянно по едно и също време. Разбирането по какъв начин тези голям брой страсти си взаимодействат, с цел да повлияят на политическите настройки и усещания, съставлява обещаваща област на проучване за учените.
Второ, откривателите биха могли също да изследват по какъв начин са свързани страстите. Взаимодействието сред разнообразни обществени идентичности, като раса, класа, пол и страсти в политически подтекст, изисква спомагателни проучвания.
Трето, нужни са междукултурни и междунационални сравнителни проучвания, които изследват по какъв начин страстите въздействат върху политиката в разнообразни общества, култури и политически системи.
Четвърто, и не по-малко значимо, се изследват прочувствените аспекти на екологичните проблеми.
Изследванията за това по какъв начин страсти като боязън, вяра или незаинтересованост въздействат на публичните усещания, създаването на политики и груповите дейности, свързани с изменението на климата или проблемите на околната среда, заслужават в допълнение внимание.
И най-после, нужни са повече проучвания за това по какъв начин страстите въздействат върху разрешаването на спорове, построяването на мира и процесите на договаряния.
Разбирането по какъв начин страстите въздействат върху напъните за помиряване и мирните съглашения има капацитета да усъвършенства тактиките за разрешаване на спорове.
Емоциите в политиката остават нововъзникваща област на проучване, предлагаща богати благоприятни условия за интердисциплинарни проучвания и по-нататъшно проучване на комплицираните взаимоотношения сред страсти, власт и обществена динамичност.
Разбира се, тези оферти са значими за разбирането на случилото се със западното общество. Но в случай че четете сред редовете, е елементарно да разберете, че насоките на това проучване също ще дават принадлежности за това по какъв начин по-добре да управлявате страстите и накъде да ги насочите. А в подтекста на всеобщата нелепост на Запад това ще направи електората на тези страни още по-уязвим за кастата на локалните политически стратези.
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews
Източник: Fondsk/Превод: SafeNews
Още вести четете в: Коментари, Свят За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
