Китай ще търси двойници на Земята извън Слънчевата система
След като изпрати проучвателен апарати до Луната и до Марс и построи своя лична галактическа станция, Китай обръща взор към по-далечните галактически обекти.
Очаква се скоро китайските учени да разгласяват подробни проекти за първата задача на страната за разкриване на екзопланети - такива, които се намират отвън Слънчевата система, оповестява списание Nature.
Мисията ще има за цел да изследва планети в други елементи на Млечния път за да се открие такава, която е сходна на Земята - обикаляща в обитаемата зона на звезда, тъкмо както нашата планета към Слънцето.
Астрономите считат, че сходна планета, която те назовават Земя 2.0, би имала верните условия за битие на течна вода и, евентуално, на живот.
Повече от 5000 екзопланети към този момент са открити в Млечния път, най-вече с телескопа на НАСА Кеплер, който беше употребен в продължение на 9 години, преди да му свърши горивото през 2018 година Някои от планетите са със скалиста конструкция, сходни на Земята, обикалящи към дребни звезди от вида на така наречен "червени джуджета ", само че нито една не дава отговор на критериите за Земя 2.0.
"С актуалните технологии и телескопи е извънредно мъчно да се откри сигнал за дребни, сходни на Земята планети, когато техните звезди-домакини са един милион пъти по-тежки и един милиард пъти по-ярки ", споделя астрофизикът от Научния институт за екзопланети на НАСА в Калифорния Джеси Кристиансен.
Китайскатата задача, наречена Земя 2.0, се надява да промени това. Тя ще бъде финансирана от Китайската академия на науките и към този момент е завършила ранната си фаза на планиране. Ако бъде утвърден от експертна група през юни, екипът на задачата ще получи финансиране, с цел да стартира построяването на спътника, с който ще се правят наблюденията.
Екипът възнамерява да изстреля галактическия транспортен съд с ракета Long March преди края на 2026 година Сателитът Earth 2.0 е планиран да носи седем телескопа, които ще следят небето в продължение на четири години. Шест от телескопите ще работят дружно, с цел да проучат съзвездията Лебед-Лира в същия сектор, следен и от телескопа Кеплер.
„ Полето Кеплер е "ниско провесен плод ", тъй като имаме доста положителни данни от там “, споделя астрономът Джиан Ге, който управлява задачата Земя 2.0 в Шанхайската астрономическа обсерватория на Китайската академия на науките.
Телескопите ще търсят екзопланети, засичайки дребни промени в яркостта на звездата, които демонстрират, че пред нея е минала планета. Използването на голям брой дребни телескопи дружно дава на учените по-широко зрително поле от един огромен телескоп, като Kepler.
Шестте телескопа на Земя 2.0 дружно ще следят към 1.2 милиона звезди в сектор от 500 квадратни градуса, което е към пет пъти по-широко от "зрителното поле " на Кеплер. В същото време задачата ще може да следи по-тъмни и по-далечни звезди, в сравнение с спътника за проучване на директни екзопланети на НАСА (TESS), който изследва ярки звезди покрай Земята.
„ Капацитетът на нашия сателит за проучване на небето ще е 10-15 пъти по-мощен от този на телескопа Кеплер на НАСА “, споделя Ге.
Седмият инструмент на спътника ще бъде гравитационен телескоп с микролещи за проучване на така наречен "измамни планети " - свободно движещи се небесни обекти, които не обикалят към нито една звезда, както и на екзопланети, които се намират надалеч от своята звезда, сходно на Нептун в Слънчевата система.
Телескопът ще се насочи към центъра на Млечния път, където се намират голям брой звезди, и в случай че стартът му е сполучлив, ще бъде първият гравитационен телескоп с микролещи, който работи от космоса.
„ Нашият спътник може всъщност да организира броене, което разпознава екзопланети с разнообразни размери, маси и възрасти. Мисията ще обезпечи добра сбирка от пробни планети за бъдещи проучвания “, споделя той.
НАСА започва Кеплер през 2009 година за да разбере какъв брой постоянно в нашата вселена се срещат планети, сходни на Земята. За да потвърдят, че една екзопланета дава отговор на критериите, астрономите би трябвало да измерят времето, належащо за обиколка към нейното слънце.
Такива планети би трябвало да имат орбитален интервал, сходен на земния, и да минават през своите слънца към един път годишно. Челси Хуанг, астрофизик от Университета на Южен Куинсланд в Тувумба, споделя, че учените се нуждаят от най-малко три преноса, с цел да изработят прецизен орбитален интервал, който лишава към три години за събиране на данни, а от време на време и повече, в случай че има пропуски.
Но четири години след началото на задачата на Кеплер, елементи от оборудването се провалиха, което направи телескопа некадърен да се взира в един сектор от небето за нескончаем интервал от време.
"Кеплер беше на крачка да открие някои в действителност сходни на Земята планети ", споделя Хуанг, която е работила с екипа на Земя 2.0 като съветник за симулация на данни.
Мисията може да добави още четири години наблюдения които, комбинирани с данните от Кеплер, биха могли да оказват помощ да потвърдят кои екзопланети са в действителност сходни на Земята. „ Много съм разчувствуван от вероятността да се върна в полето на Кеплер “, споделя Кристиансен, който се надява да изследва данните от Земя 2.0, в случай че бъдат предоставени.
Джиан Ге се надява да откри най-малко дузина планети, които наподобяват на нашата. Той споделя, че възнамерява да разгласява данните в границите на една или две години след събирането им.
„ Ще има доста данни, тъй че имаме потребност от цялата помощ, която можем да получим “, споделя той. В неговия екип към този момент влизат към 300 учени и инженери, най-вече от Китай, само че Ге се надява да се причислят и други астрономи от целия свят. "Земя 2.0 дава опция за по-добро интернационално съдействие ", споделя откривателят.
Европейската галактическа организация също възнамерява задача за търсене на екзопланети, наречена Planetary Transits and Oscillations of Stars (PLATO), като се чака тя да започва през 2026 година
Дизайнът на PLATO има 26 телескопа, което значи, че ще има доста по-голямо зрително поле от Земя 2.0. Но спътникът ще измества погледа си на всеки две години, с цел да следи разнообразни райони на небето.
Очаква се скоро китайските учени да разгласяват подробни проекти за първата задача на страната за разкриване на екзопланети - такива, които се намират отвън Слънчевата система, оповестява списание Nature.
Мисията ще има за цел да изследва планети в други елементи на Млечния път за да се открие такава, която е сходна на Земята - обикаляща в обитаемата зона на звезда, тъкмо както нашата планета към Слънцето.
Астрономите считат, че сходна планета, която те назовават Земя 2.0, би имала верните условия за битие на течна вода и, евентуално, на живот.
Повече от 5000 екзопланети към този момент са открити в Млечния път, най-вече с телескопа на НАСА Кеплер, който беше употребен в продължение на 9 години, преди да му свърши горивото през 2018 година Някои от планетите са със скалиста конструкция, сходни на Земята, обикалящи към дребни звезди от вида на така наречен "червени джуджета ", само че нито една не дава отговор на критериите за Земя 2.0.
"С актуалните технологии и телескопи е извънредно мъчно да се откри сигнал за дребни, сходни на Земята планети, когато техните звезди-домакини са един милион пъти по-тежки и един милиард пъти по-ярки ", споделя астрофизикът от Научния институт за екзопланети на НАСА в Калифорния Джеси Кристиансен.
Китайскатата задача, наречена Земя 2.0, се надява да промени това. Тя ще бъде финансирана от Китайската академия на науките и към този момент е завършила ранната си фаза на планиране. Ако бъде утвърден от експертна група през юни, екипът на задачата ще получи финансиране, с цел да стартира построяването на спътника, с който ще се правят наблюденията.
Екипът възнамерява да изстреля галактическия транспортен съд с ракета Long March преди края на 2026 година Сателитът Earth 2.0 е планиран да носи седем телескопа, които ще следят небето в продължение на четири години. Шест от телескопите ще работят дружно, с цел да проучат съзвездията Лебед-Лира в същия сектор, следен и от телескопа Кеплер.
„ Полето Кеплер е "ниско провесен плод ", тъй като имаме доста положителни данни от там “, споделя астрономът Джиан Ге, който управлява задачата Земя 2.0 в Шанхайската астрономическа обсерватория на Китайската академия на науките.
Телескопите ще търсят екзопланети, засичайки дребни промени в яркостта на звездата, които демонстрират, че пред нея е минала планета. Използването на голям брой дребни телескопи дружно дава на учените по-широко зрително поле от един огромен телескоп, като Kepler.
Шестте телескопа на Земя 2.0 дружно ще следят към 1.2 милиона звезди в сектор от 500 квадратни градуса, което е към пет пъти по-широко от "зрителното поле " на Кеплер. В същото време задачата ще може да следи по-тъмни и по-далечни звезди, в сравнение с спътника за проучване на директни екзопланети на НАСА (TESS), който изследва ярки звезди покрай Земята.
„ Капацитетът на нашия сателит за проучване на небето ще е 10-15 пъти по-мощен от този на телескопа Кеплер на НАСА “, споделя Ге.
Седмият инструмент на спътника ще бъде гравитационен телескоп с микролещи за проучване на така наречен "измамни планети " - свободно движещи се небесни обекти, които не обикалят към нито една звезда, както и на екзопланети, които се намират надалеч от своята звезда, сходно на Нептун в Слънчевата система.
Телескопът ще се насочи към центъра на Млечния път, където се намират голям брой звезди, и в случай че стартът му е сполучлив, ще бъде първият гравитационен телескоп с микролещи, който работи от космоса.
„ Нашият спътник може всъщност да организира броене, което разпознава екзопланети с разнообразни размери, маси и възрасти. Мисията ще обезпечи добра сбирка от пробни планети за бъдещи проучвания “, споделя той.
НАСА започва Кеплер през 2009 година за да разбере какъв брой постоянно в нашата вселена се срещат планети, сходни на Земята. За да потвърдят, че една екзопланета дава отговор на критериите, астрономите би трябвало да измерят времето, належащо за обиколка към нейното слънце.
Такива планети би трябвало да имат орбитален интервал, сходен на земния, и да минават през своите слънца към един път годишно. Челси Хуанг, астрофизик от Университета на Южен Куинсланд в Тувумба, споделя, че учените се нуждаят от най-малко три преноса, с цел да изработят прецизен орбитален интервал, който лишава към три години за събиране на данни, а от време на време и повече, в случай че има пропуски.
Но четири години след началото на задачата на Кеплер, елементи от оборудването се провалиха, което направи телескопа некадърен да се взира в един сектор от небето за нескончаем интервал от време.
"Кеплер беше на крачка да открие някои в действителност сходни на Земята планети ", споделя Хуанг, която е работила с екипа на Земя 2.0 като съветник за симулация на данни.
Мисията може да добави още четири години наблюдения които, комбинирани с данните от Кеплер, биха могли да оказват помощ да потвърдят кои екзопланети са в действителност сходни на Земята. „ Много съм разчувствуван от вероятността да се върна в полето на Кеплер “, споделя Кристиансен, който се надява да изследва данните от Земя 2.0, в случай че бъдат предоставени.
Джиан Ге се надява да откри най-малко дузина планети, които наподобяват на нашата. Той споделя, че възнамерява да разгласява данните в границите на една или две години след събирането им.
„ Ще има доста данни, тъй че имаме потребност от цялата помощ, която можем да получим “, споделя той. В неговия екип към този момент влизат към 300 учени и инженери, най-вече от Китай, само че Ге се надява да се причислят и други астрономи от целия свят. "Земя 2.0 дава опция за по-добро интернационално съдействие ", споделя откривателят.
Европейската галактическа организация също възнамерява задача за търсене на екзопланети, наречена Planetary Transits and Oscillations of Stars (PLATO), като се чака тя да започва през 2026 година
Дизайнът на PLATO има 26 телескопа, което значи, че ще има доста по-голямо зрително поле от Земя 2.0. Но спътникът ще измества погледа си на всеки две години, с цел да следи разнообразни райони на небето.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ