Български алпинист поема към страховит връх, лавина погубила негов приятел в подножието му
След броени дни към Непал отпътува българският планинар Господин Динев. 64-годишният мъж от Сливен ще се опита да изкачи 3 осемхилядника в Хималаите – Анапурна (8091 м), Макалу (8463 м) и Дхаулагири (8167 м).
През 80-те години на предишния век той е част от Националния тим по алпинизъм. През 1986 година изкачва страховитата Южна стена на връх Комунизъм в Памир (сочено за едно от трите най-големи достижения на българския алпинизъм), дружно с Николай Петков, Иван Масларов, Петко Тотев и Петър Петров. Сами в голямата планина,
българите минават 2500-метровата Южна стена
по маршрута “Мисловски ”, който в продължение на близо 30 години преди този момент няма повтаряне.
Следващата цел е К2, само че след 2-годишна подготовка на Националния тим се оказва, че финансите за този връх не доближават и българите се насочват към Анапурна. През 1989 година Динев взе участие в експедицията, осъществила първото българско нанагорнище на този осемхилядник. Заради неприятното време, от 18-членния екип до върха стигат единствено Петър Панайотов, Огнян Стойков и Людмил Янакиев.
Експедицията е сполучлива, само че коства живота на двама от участниците в нея. На слизане от върха тримата, изкачили Анапурна, срещат Милен Метков (дългогодишна взаимозависимост на Господин Динев) – той упорства също да изкачи върха. Огнян Стойков остава с него. По-късно по радиостанцията в Базовия лагер чуват екот от падаща лавина, а връзката с двамата прекъсва.
“Още тогава разбрах, че би трябвало най-малко за тях да го направя (да изкача – бел.ред.) ”, споделя 34 години по-късно Господин Динев.
През 1992 година той и Радко Рачев стават първите българи, стъпили на Гашербрум II. Динев изкачва още един връх над 8000 м – Роки Съмит, предвършие на Броуд Пик, през 2001 година
Носител е на званието Снежен Барс, което се присъжда за сполучливи изкачвания на
петте най-високи върха
в страните от тогавашния Съветски съюз – 4 седемхилядника и 1 шестхилядник.
Сега се насочва още веднъж към високите върхове.
“Колкото и уважителни аргументи да намира човек, с цел да отсрочи една фантазия, мисля, че би трябвало да откри опция в този момент да я осъществя ”, споделя Динев.
Според нашият планинар
комерсиалните експедиции са дали опция на повече хора да се допрян до огромната планина, само че това е прекомерно рисковано.
“Доколкото разбирам, те желаят да си купят една незаслужена популярност за това, че са били някъде, в сравнение с да изживеят страстите на същинското нанагорнище ”.
Над Базов лагер българинът има желание да се движи самичък и без да носи спомагателен О2.
“Когато си самичък в планината, е напълно друго – можеш да погледнеш в бездната и да вървиш нагоре, тъй като си убеден в себе си… За мен България е нещо свято и е горделивост българин да развее знамето ни на който и да е връх по света ”, споделя Господин Динев.
През 80-те години на предишния век той е част от Националния тим по алпинизъм. През 1986 година изкачва страховитата Южна стена на връх Комунизъм в Памир (сочено за едно от трите най-големи достижения на българския алпинизъм), дружно с Николай Петков, Иван Масларов, Петко Тотев и Петър Петров. Сами в голямата планина,
българите минават 2500-метровата Южна стена
по маршрута “Мисловски ”, който в продължение на близо 30 години преди този момент няма повтаряне.
Следващата цел е К2, само че след 2-годишна подготовка на Националния тим се оказва, че финансите за този връх не доближават и българите се насочват към Анапурна. През 1989 година Динев взе участие в експедицията, осъществила първото българско нанагорнище на този осемхилядник. Заради неприятното време, от 18-членния екип до върха стигат единствено Петър Панайотов, Огнян Стойков и Людмил Янакиев.
Експедицията е сполучлива, само че коства живота на двама от участниците в нея. На слизане от върха тримата, изкачили Анапурна, срещат Милен Метков (дългогодишна взаимозависимост на Господин Динев) – той упорства също да изкачи върха. Огнян Стойков остава с него. По-късно по радиостанцията в Базовия лагер чуват екот от падаща лавина, а връзката с двамата прекъсва.
“Още тогава разбрах, че би трябвало най-малко за тях да го направя (да изкача – бел.ред.) ”, споделя 34 години по-късно Господин Динев.
През 1992 година той и Радко Рачев стават първите българи, стъпили на Гашербрум II. Динев изкачва още един връх над 8000 м – Роки Съмит, предвършие на Броуд Пик, през 2001 година
Носител е на званието Снежен Барс, което се присъжда за сполучливи изкачвания на
петте най-високи върха
в страните от тогавашния Съветски съюз – 4 седемхилядника и 1 шестхилядник.
Сега се насочва още веднъж към високите върхове.
“Колкото и уважителни аргументи да намира човек, с цел да отсрочи една фантазия, мисля, че би трябвало да откри опция в този момент да я осъществя ”, споделя Динев.
Според нашият планинар
комерсиалните експедиции са дали опция на повече хора да се допрян до огромната планина, само че това е прекомерно рисковано.
“Доколкото разбирам, те желаят да си купят една незаслужена популярност за това, че са били някъде, в сравнение с да изживеят страстите на същинското нанагорнище ”.
Над Базов лагер българинът има желание да се движи самичък и без да носи спомагателен О2.
“Когато си самичък в планината, е напълно друго – можеш да погледнеш в бездната и да вървиш нагоре, тъй като си убеден в себе си… За мен България е нещо свято и е горделивост българин да развее знамето ни на който и да е връх по света ”, споделя Господин Динев.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ