Слънцето е изпъстрено с малки ярки точици и вече знаем какъв е техният източник
Слънчевите петна не са единствените детайли, които украсяват динамичното лице на Слънцето. Слънчеви физици направиха по-задълбочено проучване на дребните ярки петънца, които се появяват и изчезват (в райони, където плазмените примки се издигат над слънчевата повърхност) приблизително за по-малко от минута.
Според новия разбор този краткотраен феномен най-вероятно е директно разследване от магнетизма, което не е изключително изненадващо, защото измененията в магнитното поле предизвикат най-различни слънчеви явления.
Въпреки това новото изобретение подсказва, че Слънцето е още по-комплексен обект, в сравнение с изобщо сме предполагали. Анализът на тези слънчеви точици би могъл да надгради знанията ни за ролята на магнитното поле върху слънчевата динамичност (както прочее и за самото магнитно поле).
Забележителните точици са видяни в фотоси, направени от „ Солар орбитър “ на NASA и Европейската галактическа организация, който бе изстрелян през 2020 година (точно когато слънцето навлезе в нов цикъл и стана доста по-активно).
На 20 май 2020 година галактическият уред снима някои райони с магнитен поток (както и с магнитни примки, извисяващи се над слънчевата фотосфера).
Слънчевото магнитно поле е нещо в действителност сложно. То се генерира от самобитно динамо в слънчевия интериор, а точно – от придвижването на конвекционна, електропроводима течност, която генерира електрическото и магнитното поле. Не знаем по какъв начин тъкмо работи, само че формираните вследствие на това магнитни линии са многочислени, динамични и комплицирани.
Слънчевите петна да вземем за пример съставляват райони, в които магнитните полета са изключително мощни, а слънчевите изригвания и короналните изхвърляния на маса се образуват от пречупването и повторното свързване на магнитните линии.
11-годишният цикъл, за който споменахме по-рано, се задвижва от преобръщането на полюсите на магнитното поле (което се случва един път на 11 години).
Екип от учени, ръководени от астрофизика Санджив Тивари от слънчевата лаборатория на „ Локхийд Мартин “, прави изчерпателен разбор на един от тези райони с магнитен поток, снимани в рисково ултравиолетовите дължини на вълната. Специалистите откриват дребни и кръгли ярки петънца, сгушени в слънчевата плазма.
Допълнителната обработка на изображенията съумява да изкара тези точици на напред във времето и да разреши на екипа да ги изучи по-подробно. В рамките на един час астрономите съумяват да следят и опишат към 170 точици.
Като цяло тези формирания са с диаметър към 675 км (да, когато става дума за Слънцето, това в действителност е малко). Освен това са с към 30 % по-ярки от обкръжаващата ги плазма и се задържат за към 50 секунди, след което изчезват. Приблизително половината от тези точици остават изолирани в границите на късия си живот, до момента в който останалите се разделят на две, сливат се с други или образуват избухливи примки или струи.
След като съпоставят данните с тези, получени от обсерваторията „ Солар дайнамикс “ на NASA (и които демонстрират магнитното поле на Слънцето), учените откриват, че точките се появяват в цялото „ полезрение “ на „ Солар орбитър “, само че са струпани най-вече в по-магнитно дейните райони (това важи в цялостна мощ за по-големите и по-ярките точки).
Впоследствие астрономите се пробват да открият какво тъкмо провокира образуването на тези петънца. За тази цел те прибягват до помощта на програмен продукт, наименуван Bifrost, който симулира магнитохидродинамките на слънчевата атмосфера.
Симулацията разкрива, че точиците евентуално се образуват в моментите, в които магнитните линии, появяващи се над слънчевата повърхнина, се свързват наново с тези, които потъват в нея. Тъй като този развой е виновен за образуването на така наречен примки, това би обяснило за какво и самите точици съществуват за толкоз къси интервали от време.
Ярките петънца обаче пораждат и в райони с безредни магнитни полета, което значи, че те се образуват по повече от един метод. Според учените доста евентуално е разпространяването на магнитоакустичните талази в слънчевата плазма да образува ударни талази, които да образуват въпросните точици.
Мистерията обаче към момента не е разплетена изцяло. Точиците, снимани от „ Солар орбитър “, не са единствените, които сме откривали по слънчевата повърхнина. Освен това те са засичани и в разнообразни дължини на вълната и в разнообразни магнитни среди.
Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal.
Източник: Science Alert
