Председателят на МАНУ: Договорът за приятелство с България е „безсмислен, нищожен, абсурден, неприемлив, празен и неизгоден“
Скопие. Председателят на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) Любчо Коцарев е безапелационен, че Договорът за добросъседство сред РСМ и България е „ неправилен, незабележим, неуместен, недопустим, празен и неблагоприятен “ от научна позиция. В материал на страниците на вестник „ Нова Македония “ от вторник той разяснява на дълго и необятно произхода на „ македонския език “ в светлината на резолюцията за „ алените линии “ в договарянията с България, която бе импортирана в Народното събрание на югозападната ни съседка от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, само че авторството й се приписва на МАНУ, МПЦ-ОА и скопския университет Кирил и Методий (УКИМ).
„ През миналия интервал, изпълнен с празни обещания, бяха мнозина тези, а някои даже към момента са уверени, че политическите водачи трасират пътя към Европейски Съюз. Така тръгнахме преждевременно и неразумно, без да преценяме основателността и размера на инвестицията и дали задачата, наречена Европейски Съюз, оправдава вложените средства, първо с подписването на Договора за добросъседство с България, по-късно с подписването на Преспанския контракт и най-после дойде Рамковата позиция на България във връзка с процеса на стабилизиране и асоцииране на Македония и Албания. През този интервал появяването на резолюцията, която предизвика разнообразни мисли, възгледи, позитивни и негативни усещания и отвори още веднъж въпроса за белезите за еднаквост, по отношение на което мнозина синхронизирано и в един глас споделиха: „ Преговори и диалози за „ македонска еднаквост, за македонският език нито е съществувал, нито съществува, нито ще съществува в бъдеще “. Но кое от това е правилно? “ – написа ръководителят на МАНУ.
„ Да стартира по ред. Вече писах за Преспанския контракт и Договорът с България и поради това тук ще показва някои обстоятелства, по-специално два цитата от уеб страницата на държавното управление на Република България за третия документ, за Рамковата позиция:
„ Трябва да е ясно, че езиковата норма, оповестена за парламентарен език в Република Северна Македония, е обвързвана с еволюцията на българския език и неговите диалекти в някогашната югославска република след тяхната кодификация през 1944 година Нито един документ / изказване в процеса на присъединение не може да се преглежда като самопризнание от българската страна за съществуването на т.нар „ македонски език “, обособен от българския “.
„ Очакваме приемането на подзаконови нормативни актове за използване на закона за малцинствата, като чакаме правата на българското национално малцинство да бъдат оптимално обезпечени, в това число проучването, без административни бариери, на книжовен български като роден език в районите, обичайно обитаеми от тях, като „ Бърдо, Гора, Преспа, Корча, Килкис, Елбасан, само че и на всички места другаде в Албания, където живеят сега “.
За страдание, елементарният и непоколебим разбор на трите документа, Преспанския, Българския и Рамковия, незабавно демонстрира, че:
Трите документа лимитират пространственото измерение на македонския език. Документите настояват, че в прилежащите страни няма македонско малцинство, тъй че македонският език се приказва единствено на територията на днешна Македония.
Рамковият документ лимитира времевата рамка на македонския език и твърди, че македонският език съществува едвам от 1944 година
Но в действителност ли е по този начин? Какво споделя науката за това?
Според международната филология езиците имат пространствено и времево измерение, с пространствено-времеви езиково-диалектически континуум. По този метод, за разлика от националните страни, които се образуват в тъкмо несъмнено време и имат добре дефиниран суверенитет над обещано пространство, езиците, които са комплицирани и адаптивни структури, се образуват за интервал от стотици години, доста преди националните страни и не знаят граници!
С други думи, езиците и техните диалекти нямат ясно дефинирани времеви начала и пространствени граници, само че можем да приказваме за времеви и пространствени шпации. Така да вземем за пример няма прецизен миг във времето, когато латинският е сменен с френски, италиански или различен романски език. Също по този начин в пространствения континуум е мъчно да се каже къде стартира немският и къде стартира холандският.
Македонският език се образува доста преди образуването на страната Македония. Македонските особености на някои църковнославянски ръкописи са посочени от дълго време, да вземем за пример в проучванията на Добромирското евангелие (Ягич 1898), Болонския псалтир (Щепкин 1906), Охридския деятел (Кулбакин 1907). В този подтекст бих желал да подчертая, че в МАНУ и в Института за македонски език „ Кръсте Мисирков “ са оповестени няколко ръкописа, които удостоверяват македонския генезис на документите: Струмишки деятел, Григоровичев Паримейник, Вранешнинически деятел, Радомирово евангелие, Радомиров псалтир, Орбелски триод, Македонско четвърто евангелие, Карпинско евангелие и други. Доказателства за диференциацията на македонския и българския език могат да бъдат открити на уеб страницата на МАНУ. Виктор Фридман, член на Македонската академия на науките и изкуствата, член на няколко балкански академии и езиковед, който владее над 20 езика, споделя: „ Македонският и българският са деца на еднакъв южнославянски родител, както са норвежкият и шведският деца на същия северногермански родител “.
Имайки поради всички тези научни изказвания, обстоятелства и индикации, недвусмислено излиза наяве, че трите документа, Преспанският, Българският и Рамковият, от научна позиция са безсмислени, оскъдни, неуместни, неприемливи, празни и безполезни! “ – безапелационен е Коцарев.
„ По отношение на резолюцията бих желал да отделя някои спомагателни и значими данни, изключително имайки поради публичните полемики по отношение на връзката й с Македонската академия на науките и изкуствата. Резолюцията НЕ е документ на МАНУ. ЧЕТИРИ научно-правни равнища утвърждават преамбюла, от който в действителност е написана резолюцията.
Резолюцията включва елементи от „ Македонския манифест “, който на 3 декември 2020г. е подписан от законните представители на МАНУ,МПЦ-ОА и УКИМ. Това е документ, подписан от трима законни представители на три македонски институции, а не документ на самите институции!
Манифестът е извлечен от документа „ Меморандум за държавност и еднаквост на македонския народ “, признат от председателството на МАНУ на 15 ноември 2020 година В този случай това към този момент не е документ, подписан / утвърден от трима ръководители, а е институционален акт, акт, признат от подобаващ орган към Македонската академия на науките и изкуствата.
Промеморията прави своите изводи от „ Хартата за македонския език “, която беше призната на сесията на Събранието на МАНУ от 3 декември 2019 година Информативно, Събранието на МАНУ се състои от всички членове на МАНУ! И в тази ситуация още веднъж това не е документ, подписан / утвърден от трима ръководители, а институционален акт, акт, признат от най-висшия орган на МАНУ.
Хартата за македонски език обобщава и акцентира законовото и статусното обвързване на Македонската академия на науките и изкуствата да реализира координиращи и сплотяващи грижи за македонския език, като организира предпочитани и фундаментални научни проучвания с други откриватели и висши образователни заведения.
Документите: Законът и Уставът на Македонската академия на науките и изкуствата, Хартата, Меморандумът и Манифестът са налични на уеб страницата на МАНУ за всички, в това число политическите и обществени настоящи лица в страната! Те не би трябвало да злоупотребяват с документите на Македонската академия на науките и изкуствата, а в противен случай, употребявайки ги, те би трябвало да изградят подобаваща научна обосновка, изключително в основните преговорни процеси за страната “ – изяснява още ръководителят на МАНУ.
Превод и редакция: Иван Христов
„ През миналия интервал, изпълнен с празни обещания, бяха мнозина тези, а някои даже към момента са уверени, че политическите водачи трасират пътя към Европейски Съюз. Така тръгнахме преждевременно и неразумно, без да преценяме основателността и размера на инвестицията и дали задачата, наречена Европейски Съюз, оправдава вложените средства, първо с подписването на Договора за добросъседство с България, по-късно с подписването на Преспанския контракт и най-после дойде Рамковата позиция на България във връзка с процеса на стабилизиране и асоцииране на Македония и Албания. През този интервал появяването на резолюцията, която предизвика разнообразни мисли, възгледи, позитивни и негативни усещания и отвори още веднъж въпроса за белезите за еднаквост, по отношение на което мнозина синхронизирано и в един глас споделиха: „ Преговори и диалози за „ македонска еднаквост, за македонският език нито е съществувал, нито съществува, нито ще съществува в бъдеще “. Но кое от това е правилно? “ – написа ръководителят на МАНУ.
„ Да стартира по ред. Вече писах за Преспанския контракт и Договорът с България и поради това тук ще показва някои обстоятелства, по-специално два цитата от уеб страницата на държавното управление на Република България за третия документ, за Рамковата позиция:
„ Трябва да е ясно, че езиковата норма, оповестена за парламентарен език в Република Северна Македония, е обвързвана с еволюцията на българския език и неговите диалекти в някогашната югославска република след тяхната кодификация през 1944 година Нито един документ / изказване в процеса на присъединение не може да се преглежда като самопризнание от българската страна за съществуването на т.нар „ македонски език “, обособен от българския “.
„ Очакваме приемането на подзаконови нормативни актове за използване на закона за малцинствата, като чакаме правата на българското национално малцинство да бъдат оптимално обезпечени, в това число проучването, без административни бариери, на книжовен български като роден език в районите, обичайно обитаеми от тях, като „ Бърдо, Гора, Преспа, Корча, Килкис, Елбасан, само че и на всички места другаде в Албания, където живеят сега “.
За страдание, елементарният и непоколебим разбор на трите документа, Преспанския, Българския и Рамковия, незабавно демонстрира, че:
Трите документа лимитират пространственото измерение на македонския език. Документите настояват, че в прилежащите страни няма македонско малцинство, тъй че македонският език се приказва единствено на територията на днешна Македония.
Рамковият документ лимитира времевата рамка на македонския език и твърди, че македонският език съществува едвам от 1944 година
Но в действителност ли е по този начин? Какво споделя науката за това?
Според международната филология езиците имат пространствено и времево измерение, с пространствено-времеви езиково-диалектически континуум. По този метод, за разлика от националните страни, които се образуват в тъкмо несъмнено време и имат добре дефиниран суверенитет над обещано пространство, езиците, които са комплицирани и адаптивни структури, се образуват за интервал от стотици години, доста преди националните страни и не знаят граници!
С други думи, езиците и техните диалекти нямат ясно дефинирани времеви начала и пространствени граници, само че можем да приказваме за времеви и пространствени шпации. Така да вземем за пример няма прецизен миг във времето, когато латинският е сменен с френски, италиански или различен романски език. Също по този начин в пространствения континуум е мъчно да се каже къде стартира немският и къде стартира холандският.
Македонският език се образува доста преди образуването на страната Македония. Македонските особености на някои църковнославянски ръкописи са посочени от дълго време, да вземем за пример в проучванията на Добромирското евангелие (Ягич 1898), Болонския псалтир (Щепкин 1906), Охридския деятел (Кулбакин 1907). В този подтекст бих желал да подчертая, че в МАНУ и в Института за македонски език „ Кръсте Мисирков “ са оповестени няколко ръкописа, които удостоверяват македонския генезис на документите: Струмишки деятел, Григоровичев Паримейник, Вранешнинически деятел, Радомирово евангелие, Радомиров псалтир, Орбелски триод, Македонско четвърто евангелие, Карпинско евангелие и други. Доказателства за диференциацията на македонския и българския език могат да бъдат открити на уеб страницата на МАНУ. Виктор Фридман, член на Македонската академия на науките и изкуствата, член на няколко балкански академии и езиковед, който владее над 20 езика, споделя: „ Македонският и българският са деца на еднакъв южнославянски родител, както са норвежкият и шведският деца на същия северногермански родител “.
Имайки поради всички тези научни изказвания, обстоятелства и индикации, недвусмислено излиза наяве, че трите документа, Преспанският, Българският и Рамковият, от научна позиция са безсмислени, оскъдни, неуместни, неприемливи, празни и безполезни! “ – безапелационен е Коцарев.
„ По отношение на резолюцията бих желал да отделя някои спомагателни и значими данни, изключително имайки поради публичните полемики по отношение на връзката й с Македонската академия на науките и изкуствата. Резолюцията НЕ е документ на МАНУ. ЧЕТИРИ научно-правни равнища утвърждават преамбюла, от който в действителност е написана резолюцията.
Резолюцията включва елементи от „ Македонския манифест “, който на 3 декември 2020г. е подписан от законните представители на МАНУ,МПЦ-ОА и УКИМ. Това е документ, подписан от трима законни представители на три македонски институции, а не документ на самите институции!
Манифестът е извлечен от документа „ Меморандум за държавност и еднаквост на македонския народ “, признат от председателството на МАНУ на 15 ноември 2020 година В този случай това към този момент не е документ, подписан / утвърден от трима ръководители, а е институционален акт, акт, признат от подобаващ орган към Македонската академия на науките и изкуствата.
Промеморията прави своите изводи от „ Хартата за македонския език “, която беше призната на сесията на Събранието на МАНУ от 3 декември 2019 година Информативно, Събранието на МАНУ се състои от всички членове на МАНУ! И в тази ситуация още веднъж това не е документ, подписан / утвърден от трима ръководители, а институционален акт, акт, признат от най-висшия орган на МАНУ.
Хартата за македонски език обобщава и акцентира законовото и статусното обвързване на Македонската академия на науките и изкуствата да реализира координиращи и сплотяващи грижи за македонския език, като организира предпочитани и фундаментални научни проучвания с други откриватели и висши образователни заведения.
Документите: Законът и Уставът на Македонската академия на науките и изкуствата, Хартата, Меморандумът и Манифестът са налични на уеб страницата на МАНУ за всички, в това число политическите и обществени настоящи лица в страната! Те не би трябвало да злоупотребяват с документите на Македонската академия на науките и изкуствата, а в противен случай, употребявайки ги, те би трябвало да изградят подобаваща научна обосновка, изключително в основните преговорни процеси за страната “ – изяснява още ръководителят на МАНУ.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ