Престъплението Гладомор
„ Скъпи, чичо! Нямаме самун и нищо за ястие. Родителите ми са изнемощели от апетит, лежат и не стават от одъра. Майка ми ослепя от апетит и нищо не вижда, на открито аз я експортирам. Много ми се желае самун. Вземи ме при себе си в Харкив, чичо, тъй като ще умра от апетит. Вземи ме, аз съм дребна и желая да пребивавам, а тук ще умра, тъй като всички умират... “ Това написа 10-годишно момиче от Полтавска област, което желае да изостави околните си, с цел да оцелее. Тодос Годун от Черкаска област написа за глада през 1933 година: „ Ядяхме трева и бурени; като говеда пасяхме. “
Едва ли доста хора у нас са осведомени с историята на Гладомора в Украйна. Първата книга на български език, която го изследва, се назовава „ Червен апетит. Войната на Сталин против Украйна “. Авторката Ан Апълбаум е позната у нас с книгите си „ ГУЛАГ. Лагерите на гибелта “ и „ Желязната завеса. Рухването на Източна Европа 1944-1956 “. И в тази своя книга тя поредно и в дълбочина разкрива с документи, обстоятелства, персонални свидетелства и фотоси трагичните събития от този интервал – смъртоносният апетит 1932-1933 година Апълбаум стартира по-отдалеч, от събитията през 1917 година, наблюдава глада от 20-те години на предишния век и колективизацията, с цел да стигне до чудовищното систематично и целеустремено обричане на апетит и гибел на украинците от самата държавна машина, унищожаването на интелектуалния хайлайф, комплицираният еврейски въпрос.
Авторката споделя за реакциите на публицисти от международните медии (помним кино лентата на Агнешка Холанд „ Мистър Джоунс “), както и потулването на тези събития години по-късно, опитите паметта за тях да бъде заличена, да бъде омаловажена нещастието на Гладомора за украинския народ, това закононарушение и разгром над индивида.
Апълбаум се стопира и на преосмислянето на украинския въпрос през днешния ден. Книгата е написана с журналистическа и историческа почтеност и гений. Тя е предизвестие, че историята е развой, в който събитията постоянно оставят дълбоки следи, колкото и времето и политическите ползи да се пробват да ги изтрият или подценен.
Ето какво написа Апълбаум: „ Поради това, че е толкоз унищожителен, толкоз усърдно прикриван и толкоз мощно се отразява на демографията, логиката на психиката и политиката на Украйна, гладът и до през днешния ден оставя своя отпечатък върху мисленето на украинците и руснаците както за самите тях, по този начин и едни за други по явни, само че и не толкоз очевидни способи. Поколението, изстрадало и претърпяло глада, постоянно ще пази спомените за него. Трагедията обаче се е отразила и върху децата и внуците и на жертвите, и на причинителите. “
Прочетете тази книга.
Чуйте Тони Николов
Едва ли доста хора у нас са осведомени с историята на Гладомора в Украйна. Първата книга на български език, която го изследва, се назовава „ Червен апетит. Войната на Сталин против Украйна “. Авторката Ан Апълбаум е позната у нас с книгите си „ ГУЛАГ. Лагерите на гибелта “ и „ Желязната завеса. Рухването на Източна Европа 1944-1956 “. И в тази своя книга тя поредно и в дълбочина разкрива с документи, обстоятелства, персонални свидетелства и фотоси трагичните събития от този интервал – смъртоносният апетит 1932-1933 година Апълбаум стартира по-отдалеч, от събитията през 1917 година, наблюдава глада от 20-те години на предишния век и колективизацията, с цел да стигне до чудовищното систематично и целеустремено обричане на апетит и гибел на украинците от самата държавна машина, унищожаването на интелектуалния хайлайф, комплицираният еврейски въпрос.
Авторката споделя за реакциите на публицисти от международните медии (помним кино лентата на Агнешка Холанд „ Мистър Джоунс “), както и потулването на тези събития години по-късно, опитите паметта за тях да бъде заличена, да бъде омаловажена нещастието на Гладомора за украинския народ, това закононарушение и разгром над индивида. Апълбаум се стопира и на преосмислянето на украинския въпрос през днешния ден. Книгата е написана с журналистическа и историческа почтеност и гений. Тя е предизвестие, че историята е развой, в който събитията постоянно оставят дълбоки следи, колкото и времето и политическите ползи да се пробват да ги изтрият или подценен.
Ето какво написа Апълбаум: „ Поради това, че е толкоз унищожителен, толкоз усърдно прикриван и толкоз мощно се отразява на демографията, логиката на психиката и политиката на Украйна, гладът и до през днешния ден оставя своя отпечатък върху мисленето на украинците и руснаците както за самите тях, по този начин и едни за други по явни, само че и не толкоз очевидни способи. Поколението, изстрадало и претърпяло глада, постоянно ще пази спомените за него. Трагедията обаче се е отразила и върху децата и внуците и на жертвите, и на причинителите. “
Прочетете тази книга.
Чуйте Тони Николов
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ