До момичето, което премина през ада
Скъпа,
Тук съм, с цел да ти покажа какъв брой красива и мощна си!
Знам, че нямаш повече сили да се бориш, тъй като всичко, през което си минала, те кара да се чувстваш изтощена.
Когато се погледнеш в огледалото, всичко, което виждаш, е изтощен човек, който не знае по какъв начин да продължи. Знаеш ли какво виждам аз? Виждам боец. Виждам човек, който е минал през пъкъла, само че и човек, който е претърпял пъкъла. И е издържал. Ти си жива. Това е най-големият знак, че към момента нищо не е завършило.
Животът хвърли всичко върху теб и го хвърли едновременно. Сякаш те тестваше, с цел да видиш дали си задоволително мощна, с цел да издържиш на бурята. В един миг се измори и искаше да се откажеш, нали?
Не се виждаше и диря от светлина - единствено тъмни дни, които идваха един след различен, в никакъв случай не даваха вяра, че в последна болката ще отмине.
Но нито една стихия не трае постоянно. Независимо за каква стихия става въпрос, тя не трае постоянно. И това, което би трябвало да направиш, е да задържиш нещата, до момента в който бурята свърши или още по-добре, научи се да танцуваш в бурята. Защото в случай че искаш да видиш дъгата, ще би трябвало да се научиш да обичаш дъжда.
Нищо в живота не е такова, каквото наподобява първоначално. Знам, че се виждаш като човек, който не е задоволително добър. Знам, че мислиш, че си родена на този свят да страдаш и нищо повече, само че грешиш. Животът просто те кара да преминеш през пъкъла, с цел да оцениш щастието и да станеш още по-силен човек.
Била си засегната прекалено много пъти, евентуално в множеството от тях не си заслужавала това. Наранена си от хората, за които смяташе, че няма да създадат нищо, с цел да те накарат да плачеш, само че все пак го направиха.
Ти им се довери, а те те предадоха. Разбирам те изцяло. Хората, които те нараняват, ти демонстрираха на кого можеш да се довериш и на кого не, и зависи от теб какво ще правиш с този урок.
Трябва да осъзнаеш едно нещо:
Понякога това, което виждаме като проклинание, в действителност е благословение в дегизировка. Така че всички хора, които са излезли от живота ти, са тези, които в действителност не са заслужили да останат там.
Знам, че си предходна през пъкъла, само че в никакъв случай не би трябвало да разрешаваш на раните ти да те трансфорат в човек, който не си. Никога не би трябвало да се отчайваш поради нещата, които са се случвали в предишното.
Да, животът ти е бил необработен, само че би трябвало да помниш какво ни учи остарялата златна сентенция за живота: Никога неуспех, постоянно урок!
Тук съм, с цел да ти покажа какъв брой красива и мощна си!
Знам, че нямаш повече сили да се бориш, тъй като всичко, през което си минала, те кара да се чувстваш изтощена.
Когато се погледнеш в огледалото, всичко, което виждаш, е изтощен човек, който не знае по какъв начин да продължи. Знаеш ли какво виждам аз? Виждам боец. Виждам човек, който е минал през пъкъла, само че и човек, който е претърпял пъкъла. И е издържал. Ти си жива. Това е най-големият знак, че към момента нищо не е завършило.
Животът хвърли всичко върху теб и го хвърли едновременно. Сякаш те тестваше, с цел да видиш дали си задоволително мощна, с цел да издържиш на бурята. В един миг се измори и искаше да се откажеш, нали?
Не се виждаше и диря от светлина - единствено тъмни дни, които идваха един след различен, в никакъв случай не даваха вяра, че в последна болката ще отмине.
Но нито една стихия не трае постоянно. Независимо за каква стихия става въпрос, тя не трае постоянно. И това, което би трябвало да направиш, е да задържиш нещата, до момента в който бурята свърши или още по-добре, научи се да танцуваш в бурята. Защото в случай че искаш да видиш дъгата, ще би трябвало да се научиш да обичаш дъжда.
Нищо в живота не е такова, каквото наподобява първоначално. Знам, че се виждаш като човек, който не е задоволително добър. Знам, че мислиш, че си родена на този свят да страдаш и нищо повече, само че грешиш. Животът просто те кара да преминеш през пъкъла, с цел да оцениш щастието и да станеш още по-силен човек.
Била си засегната прекалено много пъти, евентуално в множеството от тях не си заслужавала това. Наранена си от хората, за които смяташе, че няма да създадат нищо, с цел да те накарат да плачеш, само че все пак го направиха.
Ти им се довери, а те те предадоха. Разбирам те изцяло. Хората, които те нараняват, ти демонстрираха на кого можеш да се довериш и на кого не, и зависи от теб какво ще правиш с този урок.
Трябва да осъзнаеш едно нещо:
Понякога това, което виждаме като проклинание, в действителност е благословение в дегизировка. Така че всички хора, които са излезли от живота ти, са тези, които в действителност не са заслужили да останат там.
Знам, че си предходна през пъкъла, само че в никакъв случай не би трябвало да разрешаваш на раните ти да те трансфорат в човек, който не си. Никога не би трябвало да се отчайваш поради нещата, които са се случвали в предишното.
Да, животът ти е бил необработен, само че би трябвало да помниш какво ни учи остарялата златна сентенция за живота: Никога неуспех, постоянно урок!
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ




