Системата от висши училища и научни организации в България е

Системата от висши учебни заведения и научни организации в България е доста фрагментирана и с цел да се усъвършенства качеството на научните проучвания, е належащо университетите да бъдат понижени до 10, а финансирането за тях да бъде увеличено двойно. В момента те са 52.

Това е една от основните рекомендации от партньорското проучване за възстановяване на оценката и финансирането на научните организации и висшите учебни заведения у нас, заключенията от което бяха показани през вчерашния ден пред научна общественост от проф. Люк Соте, консултант на еврокомисаря за проучвания, просвета и нововъведения Карлос Моедас и началник на експертната група по изследването. Окончателният отчет от него се чака да излезе в края на годината, написа в. „Сега“.

„Българската система на финансиране на научните проучвания е като мармалад – колкото по-малко има, толкоз по-тънко се размазва на филията, която е огромна. И да се усилят средствата, мармаладът отново ще се разстеле тъничко“, онагледи записаната извън родна картина проф. Соте. Според него страната ни би трябвало да се оправи с фрагментацията в този момент, тъй като останалата част от света към този момент се глобализира в научната сфера. „Не чакайте повече! Следвайте естонския и датския пример“, моли той. В Дания университетите от 30 са били понижени на 8. Експертът уточни, че неписаният стандарт е на един университет да се падат 1 млн. поданици, т.е. в България е най-добре висшите учебни заведения да се сведат до осем, и то такива, които имат за съществена задача да се развиват научно. „Четири университета могат да бъдат проучвателен и четири – предприемачески. Един научен вуз, който да натъртва на следдипломните степени, би могъл да бъде основан от Българска академия на науките, а различен – селскостопански университет – от Селскостопанската академия, т.е. общо 10 за страната ви“, заключи проф. Соте, съгласно който страната ни е международен първенец по брой научни институти. Той прикани да се извършат структурни промени във вузовете, както и да се удвои финансирането за тях. Според него, в случай че повече средства се дават за по-малко вузове, ще се пресече „порочният кръг в системата“.

Част от представителите на българската научна общественост обаче реагираха бурно на рекомендациите. Председателят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски поддържа концепцията за финансиране съгласно резултатите, само че изрази мнение, че по-важна от съществуването на доста институти е „спойката“ сред тях, както било в неговата институция. Той даде образец с Германия, която имала доста повече институти, и предложи да се акцентира на другите проблеми в сферата – намаляващите научни служащи, ниските стипендии за докторантите, както и незадоволителното държавно финансиране за фонд „Научни изследвания“. „Не фрагментацията е най-големият проблем на българската просвета, а учените у нас, които са 7 пъти по-малко от останалите страни. Групата на учените изчезва, гилдията застарява“, разяснява и проф. Лъчезар Аврамов. Проф. Соте обаче остана неотстъпчив, заявявайки, че всяка сполучлива научна организация би привлякла младите, което не би могло да стане при настоящето финансиране на толкоз доста организации. Щекотлив се оказа и въпросът дали първо да се осъществят промените и след това да се даде в допълнение финансиране за тях, или противоположното – да се работи по схемата „първо парите, след това резултатите“.

От Европейска комисия са твърдо „за“ първия вид, нашите учени обаче са безапелационни, че той е неупотребим тук, защото това значи броят на учените ни да падне под сериозния най-малко. „Все едно ни казвате: „Първо ни покажете рибата, след това ще ви дадем червейчето“, реагираха учените ни и приканиха да не се не помнят компенсациите, които се дължат по Кодекса на труда при уволняването на десетки чиновници. Просветният министър Красимир Вълчев разяснява, че отчетът „несъмнено е полезен“. Според него, с цел да се решат проблемите в научната сфера, преди всичко, е необходим разговор от двете страни, които без непотребни страсти да се схващат. „Действително неналичието на млади учени е главен проблем у нас, само че също по този начин имаме неефективна научна конструкция и всички спомагателни средства не биха дали търсения резултат, в случай че няма реформи“, разяснява той.