Просвещението
Синьото око на Сахара, известно още като Ричатската конструкция е геоложка групировка в пустинята Сахара, която наподобява на голямо биково око. Формацията се намира в пустинята Сахара на територията на Мавритания.
От епохи единствено няколко локални номадски племена са знаели за образуванието. За първи път е снимано през 60-те години на предишния век от Американски спътник. По-късно спътникът Landsat направил спомагателни фотоси и дал информация за размера, височината и степента на образуването.
Първоначално геолозите вярвали, че „ Окото на Сахара “ е кратер, който е основан от удар на метеорит, само че след дълги изследвания на скалите вътре в самата конструкция се открило, че нейният генезис е напълно учреден на Земята.
Окото на Сахара Геоложки чудеса
Геолозите са заключили, че Окото на Сахара е геоложки купол. Формацията съдържа скали на възраст минимум 100 милиона години, като някои датират доста преди появяването на живота на Земята. Тези скали включват магматични (вулканични) отлагания, както и утаечни пластове, които се образуват, защото вятърът изтласква пластове прахуляк и вода, които от своя страна отсрочват пясък и тиня. Днес геолозите могат да намерят няколко типа магматични скали в региона на окото, в това число кимберлит, карбонатити, черни базалти (подобно на това, което може да се види на Големия остров в Хаваи) и риолити.
Следи от Пангея
Древните скали в окото на Сахара са дали на откривателите информация за произхода му. Най-ранното формиране на Окото почнало още, когато е съществувал суперконтинентът Пангея.
Докато Пангея постепенно се откъсвала, магмата, която изригвала надълбоко от земните глъбини почнала да се изтласква от мантията на Земята, като образувала каменист купол във формата на кръг заобиколена от пластове пясъци.
Окото на Сахара Бъдещето на Окото
Окото на Сахара притегля, освен туристи, само че и геолози, които се стичат до там с цел да изучат персонално неповторимата геоложка специфичност. Въпреки това, защото Окото е ситуирано в едва обитаем регион в пустинята с доста малко вода и превалявания, поради което много от учените геолози отбягват този регион.
Това оставя Окото отворено към капризите на природата. Продължаващите резултати на ерозията заплашват пейзажа, както и на други места на планетата. Пустинните ветрове донасят повече дюни в района, изключително след изменението на климата, което предизвиква увеличение на опустиняването в региона. Напълно допустимо е в далечно бъдеще Окото на Сахара да бъде залято с пясък и прахуляк. Бъдещите пътешественици ще могат да намерят единствено ветровита пустиня, погребваща една от най-поразителните геоложки характерности на планетата.
