Парламентът почете жертвите на комунизма, БСП и Възраждане седяха...
ПП–ДБ: Дълг към жертвите и борба с „ баналността на злото “
От името на Продължаваме промяната – Демократична България Атанас Атанасов съобщи, че дългът към жертвите на комунистическия режим не се изчерпва с паметта.
„ Този дълг изисква всекидневна борба с баналността на злото и с опитите историческата истина да бъде сменена “, сподели той.
Депутатът Йордан Иванов изиска минута безмълвие в памет на жертвите. Председателят на Народното събрание Рая Назарян подсети, че настояването би трябвало да бъде направено по открития ред, само че изчака реакцията на залата. Депутатите от Българска социалистическа партия – Обединена левица и Възраждане не станаха на крайници.
ГЕРБ–СДС: 1 февруари е резултат от срив на правовия ред
От името на ГЕРБ-СДС Тома Биков съобщи, че 1 февруари 1945 година е законосъобразен резултат от дълъг развой на разрушение на правовия ред.
Той сложи събитията в по-широк исторически подтекст, в това число интервала след Първата международна война, превратите и суспендирането на Търновската конституция. Според Биков датата би трябвало освен да се помни, само че и да се осмисля, с цел да не се повтаря политическото принуждение.
Българска социалистическа партия: Историята да не бъде политически инструмент
От Българска социалистическа партия – Обединена левица приканиха за преустановяване на „ датите на разделянето “.
Депутатът Галин Дурев съобщи, че паметта за трагичните събития не трябва да се употребява за морално предимство или политическа борба. Според него почитта към жертвите изисква тишина, почитание и примирение, а не остра изразителност.
ДПС–Ново начало: Памет и за репресираните мюсюлмани
От Движение за права и свободи – Ново начало сложиха акцент върху репресиите против българската мюсюлманска общественост.
Хюсеин Хафъзов съобщи, че 1 февруари не е единствено ден за жертвите на Народния съд, само че и за всички, подложени на принуждение, асимилация и ограничавания през десетилетията, в това число по време на така наречен Възродителен развой.
Той уточни, че и до през днешния ден няма наказани за тези дейности, и разгласи, че е подаден сигнал до прокуратурата по самодейност на Делян Пеевски.
81 години от изтезанията
На 1 февруари 1945 година Народният съд произнася смъртни присъди против трима регенти, 67 народни представители, 22 министри, военни и общественици. Присъдите са изпълнени същата нощ.
Според данни, представени от Атанас Атанасов, за четирите месеца на битие на Народния съд са задържани над 28 000 души, произнесени са близо 10 000 присъди, от които над 2700 смъртни.
Без обща позиция
Въпреки декларациите и минутата безмълвие, Народното събрание още веднъж не реализира общо схващане за оценката на комунистическия режим и метода, по който следва да се приказва за него през днешния ден.
Отказът да се почетат жертвите на комунистическия режим не е процедурен жест. Той е морална позиция. И когато определени представители остават седнали в миг на минута безмълвие, това не е индиферентност, а проява на пренебрежение към паметта на хиляди убити, наказани без право на отбрана, репресирани, изселени и сломени човешки ориси.
Комунизмът в България не е „ противоречива интерпретация на историята “. Той е режим, построен върху политическо принуждение, изключителни съдилища, всеобщи убийства, лагери, боязън и редовно заличаване на свободата. Народният съд не е акт на правораздаване, а инструмент за кавга. Възродителният развой не е „ неточност “, а целенасочена държавна принуда. Забраната на словото, религията и разликата не са „ подтекст “, а същина.
Опитите през днешния ден тази история да бъде омаловажавана, relativизирана или „ оставяна настрани, с цел да не дели “, в действителност я подменят. Историята не разделя. Разделя отводът да бъде посочена истината.
Няма народна власт без памет. Няма помиряване без самопризнание. И няма бъдеще, в което закононарушенията на един режим могат да бъдат подценени, без това да токсини сегашното. Когато мълчанието се трансформира в политическа позиция, то към този момент не е безмълвие – то е съучастничество.
От името на Продължаваме промяната – Демократична България Атанас Атанасов съобщи, че дългът към жертвите на комунистическия режим не се изчерпва с паметта.
„ Този дълг изисква всекидневна борба с баналността на злото и с опитите историческата истина да бъде сменена “, сподели той.
Депутатът Йордан Иванов изиска минута безмълвие в памет на жертвите. Председателят на Народното събрание Рая Назарян подсети, че настояването би трябвало да бъде направено по открития ред, само че изчака реакцията на залата. Депутатите от Българска социалистическа партия – Обединена левица и Възраждане не станаха на крайници.
ГЕРБ–СДС: 1 февруари е резултат от срив на правовия ред
От името на ГЕРБ-СДС Тома Биков съобщи, че 1 февруари 1945 година е законосъобразен резултат от дълъг развой на разрушение на правовия ред.
Той сложи събитията в по-широк исторически подтекст, в това число интервала след Първата международна война, превратите и суспендирането на Търновската конституция. Според Биков датата би трябвало освен да се помни, само че и да се осмисля, с цел да не се повтаря политическото принуждение.
Българска социалистическа партия: Историята да не бъде политически инструмент
От Българска социалистическа партия – Обединена левица приканиха за преустановяване на „ датите на разделянето “.
Депутатът Галин Дурев съобщи, че паметта за трагичните събития не трябва да се употребява за морално предимство или политическа борба. Според него почитта към жертвите изисква тишина, почитание и примирение, а не остра изразителност.
ДПС–Ново начало: Памет и за репресираните мюсюлмани
От Движение за права и свободи – Ново начало сложиха акцент върху репресиите против българската мюсюлманска общественост.
Хюсеин Хафъзов съобщи, че 1 февруари не е единствено ден за жертвите на Народния съд, само че и за всички, подложени на принуждение, асимилация и ограничавания през десетилетията, в това число по време на така наречен Възродителен развой.
Той уточни, че и до през днешния ден няма наказани за тези дейности, и разгласи, че е подаден сигнал до прокуратурата по самодейност на Делян Пеевски.
81 години от изтезанията
На 1 февруари 1945 година Народният съд произнася смъртни присъди против трима регенти, 67 народни представители, 22 министри, военни и общественици. Присъдите са изпълнени същата нощ.
Според данни, представени от Атанас Атанасов, за четирите месеца на битие на Народния съд са задържани над 28 000 души, произнесени са близо 10 000 присъди, от които над 2700 смъртни.
Без обща позиция
Въпреки декларациите и минутата безмълвие, Народното събрание още веднъж не реализира общо схващане за оценката на комунистическия режим и метода, по който следва да се приказва за него през днешния ден.
Отказът да се почетат жертвите на комунистическия режим не е процедурен жест. Той е морална позиция. И когато определени представители остават седнали в миг на минута безмълвие, това не е индиферентност, а проява на пренебрежение към паметта на хиляди убити, наказани без право на отбрана, репресирани, изселени и сломени човешки ориси.
Комунизмът в България не е „ противоречива интерпретация на историята “. Той е режим, построен върху политическо принуждение, изключителни съдилища, всеобщи убийства, лагери, боязън и редовно заличаване на свободата. Народният съд не е акт на правораздаване, а инструмент за кавга. Възродителният развой не е „ неточност “, а целенасочена държавна принуда. Забраната на словото, религията и разликата не са „ подтекст “, а същина.
Опитите през днешния ден тази история да бъде омаловажавана, relativизирана или „ оставяна настрани, с цел да не дели “, в действителност я подменят. Историята не разделя. Разделя отводът да бъде посочена истината.
Няма народна власт без памет. Няма помиряване без самопризнание. И няма бъдеще, в което закононарушенията на един режим могат да бъдат подценени, без това да токсини сегашното. Когато мълчанието се трансформира в политическа позиция, то към този момент не е безмълвие – то е съучастничество.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ