Кой е Халифа Хафтар и каква ще е ролята му в бъдещето на Либия
Силите, лоялни към военачалник Халифа Хафтар, военният мощен на деня, който управлява източната част на Либия, оповестиха, че са направили въздушни удари против цели в Триполи в неделя в внезапно усилване на спора в изнасящата нефт северноафриканска страна.
Ожесточени конфликти в южните околности на либийската столица също са в ход, защото милициите, които пазят града, се пробват да отхвърлен офанзивата, стартирана в четвъртък от Либийската национална войска на военачалник Хафтар.
Мисията на Организация на обединените нации в Либия, UNSMIL, в това време прикани за двучасово помирение за изтегляне на ранените от южните елементи на града.
Съединени американски щати оповестиха също в неделя, че краткотрайно отзовават сили от Либия поради разпалването на революция.
“Реалността, обвързвана с сигурността в Либия става все по-сложна и непредсказуема ”, сподели ген. Томас Валдхаузер, пълководец на американското командване в Африка.
Либия сред пъкъла и вярата
Богатата на нефт Либия е раздирана от междуособици, откакто подкрепяните от НАТО бунтовници през 2011 година смъкнаха от власт и по-късно убиха диктатора Муамар Кадафи. От години две съперничещи си администрации и въоръжени групировки си оспорват властта в страната. През последните пет години Либия е разграничена сред държавно управление, подкрепяно от Организация на обединените нации в Триполи на запад, и конкурентно държавно управление под управлението на военачалник Хафтар на изток. Няколкото опита да се откри спокойно решение на спора се провалиха.
Възобновените конфликти заплашват напъните на Организация на обединените нации за образуване на национална конференция идната седмица, на която да бъдат реализирани договорености за преустановяване на разделянето в Либия сред съперничещи държавни управления на изток и запад и за осъществяване на избори. Специалният делегат на Организация на обединените нации в Либия Гасан Саламе съобщи в събота, че работи за преодоляване на рецесията и към момента е “решен ” да организира в точния момент конференцията.
Хафтар стартира последната офанзива с вярата да извърши обещанието си да сплоти Либия под негов надзор.
Мохамед Елярх, анализатор, който оглавява органът за изследвания и съвещания в Либия, основан в източната част на страната, съобщи, че военачалник Хафтар е почнал офанзивата си към Триполи, тъй като не получава отстъпките, които желае от Организация на обединените нации. „ Той има вяра, че без военно наличие в или към Триполи, няма да получи това, което желае, а то е монопол върху вземането на военни решения [в единна Либия], сподели Елярх.
Според Елярх, ген. Хафтар има минимум две военни преимущества пред своите съперници: той има превъзходна огнева мощност и неговата бойна мощ има „ релативно дисциплинирана командна конструкция “, за разлика от милициите на запад, които Серадж едвам в този момент се пробва да провежда под единно управление.
Но, кой в действителност е Халифа Хафтар?
Какво съставлява той за сегашното и бъдещето на Либия? И, държи ли ключовете за бъдещето на страната като началник на Либийската национална войска?
Това, което произтича от част от политическите разбори и най-вече от медиите, наподобява изобразява мистериозен, само че в последна сметка спокоен темперамент.
Халифа Хафтар е част от либийската политическа сцена повече от четири десетилетия, като се реалокира от центъра към периферията и назад, предвид на изменящата му се орис.
Фелдмаршал Халифа Белкасим Хафтар e роден през 1943 година и е либийски боен офицер и началник на Либийската национална войска, понастоящем ангажирана с Втората либийска революция. На 2 март 2015 година той е назначен за пълководец на въоръжените сили, които са лоялни към определения законодателен орган, Камарата на представителите на Либия.
Хафтар е роден в либийския град Айдабия. Той служи в либийската войска при Муамар Кадафи и взе участие в преврата, който възкачи Кадафи на власт през 1969 година, завземайки властта от крал Идрис.
Той е част от либийския контингент против Израел в Йом-Кипърската война от 1973 година През 1987 година той става боен пандизчия по време на войната против Чад.
Муамар Кадафи възприема тази война като свое проваляне, защото Либия е победена от подкрепяните от Франция чадски сили, а Хафтар и 300 от неговите хора са хванати от чадците. Преди да отхвърли наличието на либийски войски в страната, Кадафи се отхвърля на първо време от него. Това е повода Хафтар да посвети идващите две десетилетия на свалянето на либийския водач. Той прави това от мястото на изгнанието си в щата Вирджиния. Близостта му до централата на Централно разузнавателно управление на САЩ в Лангли е намек за близки връзки с разследващите служби на Съединени американски щати, застанали зад няколко опита за ликвидиране на Кадафи.
Докато е пандизчия, той образува група, която се надява да смъкна Кадафи. Той е освободен към 1990 година в договорка с държавното управление на Съединени американски щати и прекарва съвсем две десетилетия в Лангли, Вирджиния, в Съединени американски щати, придобивайки американско поданство. През 1993 година, до момента в който е в Съединените щати, той е наказан задочно за закононарушения против Джамахирия и наказан на гибел.
След началото на въстанието против Кадафи през 2011 година Хафтар се връща в Либия, където става основен пълководец на спонтанните размирен сили на изток.
Хафтар заема върховен пост в силите, свалили Кадафи в гражданската война през 2011 година в Либия. След рухването на Кадафи, Хафтар се изправя пред нацията през февруари 2014 година с проекта си да избави страната и прикани либийците да се изправят против определения парламент – Генералния народен конгрес (ГНК), чийто мандат към момента е годен тогава. Неговото трагично изказване е направено в миг, когато вторият град на Либия, Бенгази и други градове на изток в реалност са поети от локалния филиал на „ Ал Кайда “, „ Ансар ал Шариа “ и други ислямистки групи, организирали акции за убийства и бомбени атентати против военните, полицейския личен състав и другите държавни чиновници.
Въпреки че Хафтар не разполага с нужните средства, с цел да приложи проекта си, неговото изказване отразява публичните настроения, изключително в Бенгази, отчаян от цялостния неуспех на ГНК и неговото държавно управление да се изправят против ислямистите.
През 2014 година е пълководец на либийската войска, когато ГНК отхвърля да съобщи от властта до приключване на мандата си. Хафтар стартира акция против ГНК и неговите ислямски фундаменталистки съдружници. През май 2014 година Хафтар стартира интервенция “Достойнство ” против ислямистките бунтовници в Бенгази и на изток. През март 2015 година определеният от Либия парламент, Камарата на представителите – която заменя ГНК – го назначава за пълководец на Либийската национална войска (ЛНА).
След година на дребен прогрес, през февруари 2016 година ЛНА изтласква ислямистките бунтовници от огромна част от Бенгази.
През септември 2016 година ЛНА започва интервенция “Внезапна стихия ”, в която взима властта над петролните уреди на основни нефтени терминали.
Като самопризнание за това, ръководителят на Камарата на представителите и висш главнокомандващ на въоръжените сили Агила Салех покачва Хафтар от генерал-лейтенант до фелдмаршал.
Въпреки че е оповестена за Либийска национална войска, силите се състоят от военни елементи, някогашни служители на реда, родови милиции и въоръжени групи на локално равнище.
Хафтар е разказан като “най-мощният пълководец на Либия ”, воювайки “с и против съвсем всяка значима секта ” при споровете в Либия и с “репутация от непостижим боен опит ”. Но предходните му връзки с режима на Кадафи и Съединените щати го вършат непопулярна фигура за някои в Либия.
От 2014 година силите на Хафтар са изтръгнали контрола върху петрола на Либия от напълно ситуирани от държавното управление милиции и ислямистки групи на изток, където се намират петролни полета и терминали за експорт.
Неубедително съглашение за разделение на властта
През 2015 година договорката на Организация на обединените нации за разделение на властта сътвори орган, прочут като Президентски съвет, воден от Файез Серадж. Международно приетото държавно управление беше основано в Триполи при започване на 2016 година, само че от този момент се бори да упражнява надзор върху страната и многочислените милиции към Триполи.
Президентският съвет и държавното управление наблюдаващ, краткотрайното Правителство на националното единение, трябваше да преодолеят политическите разлики сред съперничещите администрации на изток и на запад.
Въпреки това Камарата на представителите, която остава интернационално приет законен парламент, в никакъв случай не утвърждава Правителството на националното единение като предвиждано от съглашението, подкрепено от Организация на обединените нации.
Оттогава Организация на обединените нации, френски, италиански и арабски страни от Персийския залив се пробват да посредничат в политическа договорка сред Хафтар и Серадж за преустановяване на гражданската война. Следващият кръг от договаряния, подкрепяни от Организация на обединените нации на Националната конференция на Либия, планувана за по-късно през април, имат за цел да разработят пътна карта за отсрочените парламентарни и президентски избори, ориентирани към сливане на страната.
Стремеж и цели на Халифа Хафтар
Целта на 75-годишния военачалник Хафтар е да оглавява либийската войска при каквато и да било национална конвенция, като Либийската национална войска се трансформира във въоръжените сили на страната. Но със сегашните си сили пред портите на Триполи, Хафтар преценя, че може да употребява военна мощ, с цел да грабне властта или да реализира настояванията си по време на договарянията.
Той се ангажира да се опълчи на всяка насилствена ислямистка група „ по всевъзможен начин в интерес на цялата нация “. Перфектен съдружник за западните страни, удобен за по този начин наречените „ секуларистични ” сили, които Хафтар явно подкрепя. Но като се вгледаме надълбоко във вътрешната динамичност на Либия и в тактиката, подхваната от военачалник Хафтар, може да се построи профил на един доста друг артист на политическата сцена, доста по-тревожен, в сравнение с различен един либийски боен чиновник: Муамар Кадафи.
Той е правилен антиислямистки военачалник, подсилен от Египет и Обединените арабски емирства. Хафтар получава помощ от Русия, както и от Франция, която си партнира с генерала с вярата, че може да помогне за закъснение на африканската имиграция. Въпреки тази поддръжка, съществуват продължаващи терзания, че Хафтар може да се окаже същия като Кадафи и даже освен това.
Според анализатори, Халифа Хафтар може да не е индивидът, който наподобява. Той може да работи, като преследва най-много егоистични планове, стремейки се да концентрира военната и политическата власт единствено върху себе си.
Те поучават погледите да се съсредоточат върху двусмислената идеологическа основа на неговото деяние: битката против всеки ислямски екстремизъм в интерес на „ секуларистите артисти “. За това написа и Медитераниън Афеарс, като твърди, че всеки, който се интересува от Либия, би трябвало да знае доста добре, че това е надълбоко ислямска страна. „ Въпреки че Кадафи се опита да направи всичко, с цел да отстрани обичайния ислям, искащ да популяризира персонална визия за религията, в този момент Либия може да се преглежда като консервативна страна от религиозна позиция. Не е ислямистка (като да вземем за пример Саудитска Арабия) или екстремистка, само че консервативна. Така че дейностите на Хафтар, постоянно показани като секуларистки кръстоносен поход против ислямския екстремизъм, може да са единствено предлог за придобиване на известна известност и поддръжка от Европа и Съединени американски щати “, написа изданието.
Друг основен фактор е връзката сред генерала и неговия египетски сътрудник, военачалник ел-Сиси. Хафтар е боен офицер, не крие експанзионистката си позиция и цели да деструктурира също тъй наречените Мюсюлманско приятелство, продължава медията.
Тук е мястото, където сходството с ел-Сиси става по-видимо: и двамата се стремят да подкопаят уверено групата на Мюсюлманското приятелство. Основната причина, която стои зад тази тактика, е оттатък “западноориентираната ” изразителност против напредъка на антидемократичните ислямисти. В Либия, както и в Египет, Мюсюлманското приятелство постоянно е било най-големият зложелател на всеки олигархичен или властнически режим. Като организация тя е учредена в Египет и по-късно е оповестена за противозаконна от всеки боен режим; в Либия Кадафи вкара нещо доста сходно на сталинските чистки, с цел да избегне разпространяването на Мюсюлманското приятелство в страната. Сега то се завръща, като и в двете страни придобива власт и въздействие в демократичните институции и се радва на необятно публикуван триумф измежду гражданското общество. Затова, както и Ел-Сиси в Египет, Хафтар е подготвен да спре тази наклонност, която съставлява тревожна опасност за персоналната му мощ.
Има и друга „ тревога ”: в речите на Хафтар съперникът постоянно се трансформира, според от това кой слуша в този миг. Когато желае да притегли вниманието на Съединени американски щати, той акцентира нуждата от изтриване на наличието на „ Ансар ал Шариа “ от страната. Тя е главният отговорник на гибелта на дипломат Стивън, основен представител на „ Ал Кайда “ в Либия и в този момент хипотетичен съдружник на „ Ислямска страна “.
Поради всички тези аргументи е ясно, че Хафтар няма да се стреми просто към най-високите военни звания, а ще се опита да продължи: той желае да бъде воин на нова Либия, единственият, който ще я докара към идната епоха.
Ако се вземе поради неуместната и неуверена политика на Камарата на представителите, която някои анализатори назовават “правителство, което не ръководи ”, в Либия, както и в други страни, даването на толкоз доста власт на един човек (особено на офицер с ясна властническа склонност) може да бъде извънредно рисково. В месеците след началото на интервенцията „ Достойнство “ обстановката на терена се утежни и военното държание на Хафтар губи поддръжници всеки ден. Мнозина го считат за човек, който работи отвън правила на политиката и дипломацията.
Ето за какво би трябвало да се обърне огромно внимание на наблюдението на държанието на Хафтар. И е нужен внимателен дипломатически метод, изключително от европейските сътрудници, които го виждат като елементарен метод за стабилизиране на страната. В сегашния либийски подтекст акцията на Хафтар основава още по-големи разтърсвания: спрямо пътната карта, създадена от специфичния представител на Организация на обединените нации и ръководителя на Мисията на Организация на обединените нации за поддръжка в Либия, Бернардино Леон, който се стреми да реализира разговор сред фракциите, Хафтар води Либия в противоположна посока. И той изцяло осъзнава това. Той твърдо желае да продължи по този метод по всевъзможен начин, положителни или неприятни, даже против интернационалните конвенции. Отношението на този човек би трябвало да бъде сигнал за западните страни да бъдат по-внимателни, когато става въпрос за избор на съдружници, с цел да не се повторят към този момент направени неточности.
Фахми Хюсеин и Сударсан Рагхаван от “Вашингтон пост ” споделят, че виждат в лицето на Хафтар Муамар Кадафи. „ Много поданици на Мисурата – и милициите в града – презират Хафтар и го възприемат като следващия деспот “, настояват те. /БГНЕС
———————————————————–
Коментар на БГНЕС по материали на Би Би Си, Медитераниан Афеарс, Дойче Веле, Вокс, Файненшъл Таймс
Ожесточени конфликти в южните околности на либийската столица също са в ход, защото милициите, които пазят града, се пробват да отхвърлен офанзивата, стартирана в четвъртък от Либийската национална войска на военачалник Хафтар.
Мисията на Организация на обединените нации в Либия, UNSMIL, в това време прикани за двучасово помирение за изтегляне на ранените от южните елементи на града.
Съединени американски щати оповестиха също в неделя, че краткотрайно отзовават сили от Либия поради разпалването на революция.
“Реалността, обвързвана с сигурността в Либия става все по-сложна и непредсказуема ”, сподели ген. Томас Валдхаузер, пълководец на американското командване в Африка.
Либия сред пъкъла и вярата
Богатата на нефт Либия е раздирана от междуособици, откакто подкрепяните от НАТО бунтовници през 2011 година смъкнаха от власт и по-късно убиха диктатора Муамар Кадафи. От години две съперничещи си администрации и въоръжени групировки си оспорват властта в страната. През последните пет години Либия е разграничена сред държавно управление, подкрепяно от Организация на обединените нации в Триполи на запад, и конкурентно държавно управление под управлението на военачалник Хафтар на изток. Няколкото опита да се откри спокойно решение на спора се провалиха.
Възобновените конфликти заплашват напъните на Организация на обединените нации за образуване на национална конференция идната седмица, на която да бъдат реализирани договорености за преустановяване на разделянето в Либия сред съперничещи държавни управления на изток и запад и за осъществяване на избори. Специалният делегат на Организация на обединените нации в Либия Гасан Саламе съобщи в събота, че работи за преодоляване на рецесията и към момента е “решен ” да организира в точния момент конференцията.
Хафтар стартира последната офанзива с вярата да извърши обещанието си да сплоти Либия под негов надзор.
Мохамед Елярх, анализатор, който оглавява органът за изследвания и съвещания в Либия, основан в източната част на страната, съобщи, че военачалник Хафтар е почнал офанзивата си към Триполи, тъй като не получава отстъпките, които желае от Организация на обединените нации. „ Той има вяра, че без военно наличие в или към Триполи, няма да получи това, което желае, а то е монопол върху вземането на военни решения [в единна Либия], сподели Елярх.
Според Елярх, ген. Хафтар има минимум две военни преимущества пред своите съперници: той има превъзходна огнева мощност и неговата бойна мощ има „ релативно дисциплинирана командна конструкция “, за разлика от милициите на запад, които Серадж едвам в този момент се пробва да провежда под единно управление.
Но, кой в действителност е Халифа Хафтар?
Какво съставлява той за сегашното и бъдещето на Либия? И, държи ли ключовете за бъдещето на страната като началник на Либийската национална войска?
Това, което произтича от част от политическите разбори и най-вече от медиите, наподобява изобразява мистериозен, само че в последна сметка спокоен темперамент.
Халифа Хафтар е част от либийската политическа сцена повече от четири десетилетия, като се реалокира от центъра към периферията и назад, предвид на изменящата му се орис.
Фелдмаршал Халифа Белкасим Хафтар e роден през 1943 година и е либийски боен офицер и началник на Либийската национална войска, понастоящем ангажирана с Втората либийска революция. На 2 март 2015 година той е назначен за пълководец на въоръжените сили, които са лоялни към определения законодателен орган, Камарата на представителите на Либия.
Хафтар е роден в либийския град Айдабия. Той служи в либийската войска при Муамар Кадафи и взе участие в преврата, който възкачи Кадафи на власт през 1969 година, завземайки властта от крал Идрис.
Той е част от либийския контингент против Израел в Йом-Кипърската война от 1973 година През 1987 година той става боен пандизчия по време на войната против Чад.
Муамар Кадафи възприема тази война като свое проваляне, защото Либия е победена от подкрепяните от Франция чадски сили, а Хафтар и 300 от неговите хора са хванати от чадците. Преди да отхвърли наличието на либийски войски в страната, Кадафи се отхвърля на първо време от него. Това е повода Хафтар да посвети идващите две десетилетия на свалянето на либийския водач. Той прави това от мястото на изгнанието си в щата Вирджиния. Близостта му до централата на Централно разузнавателно управление на САЩ в Лангли е намек за близки връзки с разследващите служби на Съединени американски щати, застанали зад няколко опита за ликвидиране на Кадафи.
Докато е пандизчия, той образува група, която се надява да смъкна Кадафи. Той е освободен към 1990 година в договорка с държавното управление на Съединени американски щати и прекарва съвсем две десетилетия в Лангли, Вирджиния, в Съединени американски щати, придобивайки американско поданство. През 1993 година, до момента в който е в Съединените щати, той е наказан задочно за закононарушения против Джамахирия и наказан на гибел.
След началото на въстанието против Кадафи през 2011 година Хафтар се връща в Либия, където става основен пълководец на спонтанните размирен сили на изток.
Хафтар заема върховен пост в силите, свалили Кадафи в гражданската война през 2011 година в Либия. След рухването на Кадафи, Хафтар се изправя пред нацията през февруари 2014 година с проекта си да избави страната и прикани либийците да се изправят против определения парламент – Генералния народен конгрес (ГНК), чийто мандат към момента е годен тогава. Неговото трагично изказване е направено в миг, когато вторият град на Либия, Бенгази и други градове на изток в реалност са поети от локалния филиал на „ Ал Кайда “, „ Ансар ал Шариа “ и други ислямистки групи, организирали акции за убийства и бомбени атентати против военните, полицейския личен състав и другите държавни чиновници.
Въпреки че Хафтар не разполага с нужните средства, с цел да приложи проекта си, неговото изказване отразява публичните настроения, изключително в Бенгази, отчаян от цялостния неуспех на ГНК и неговото държавно управление да се изправят против ислямистите.
През 2014 година е пълководец на либийската войска, когато ГНК отхвърля да съобщи от властта до приключване на мандата си. Хафтар стартира акция против ГНК и неговите ислямски фундаменталистки съдружници. През май 2014 година Хафтар стартира интервенция “Достойнство ” против ислямистките бунтовници в Бенгази и на изток. През март 2015 година определеният от Либия парламент, Камарата на представителите – която заменя ГНК – го назначава за пълководец на Либийската национална войска (ЛНА).
След година на дребен прогрес, през февруари 2016 година ЛНА изтласква ислямистките бунтовници от огромна част от Бенгази.
През септември 2016 година ЛНА започва интервенция “Внезапна стихия ”, в която взима властта над петролните уреди на основни нефтени терминали.
Като самопризнание за това, ръководителят на Камарата на представителите и висш главнокомандващ на въоръжените сили Агила Салех покачва Хафтар от генерал-лейтенант до фелдмаршал.
Въпреки че е оповестена за Либийска национална войска, силите се състоят от военни елементи, някогашни служители на реда, родови милиции и въоръжени групи на локално равнище.
Хафтар е разказан като “най-мощният пълководец на Либия ”, воювайки “с и против съвсем всяка значима секта ” при споровете в Либия и с “репутация от непостижим боен опит ”. Но предходните му връзки с режима на Кадафи и Съединените щати го вършат непопулярна фигура за някои в Либия.
От 2014 година силите на Хафтар са изтръгнали контрола върху петрола на Либия от напълно ситуирани от държавното управление милиции и ислямистки групи на изток, където се намират петролни полета и терминали за експорт.
Неубедително съглашение за разделение на властта
През 2015 година договорката на Организация на обединените нации за разделение на властта сътвори орган, прочут като Президентски съвет, воден от Файез Серадж. Международно приетото държавно управление беше основано в Триполи при започване на 2016 година, само че от този момент се бори да упражнява надзор върху страната и многочислените милиции към Триполи.
Президентският съвет и държавното управление наблюдаващ, краткотрайното Правителство на националното единение, трябваше да преодолеят политическите разлики сред съперничещите администрации на изток и на запад.
Въпреки това Камарата на представителите, която остава интернационално приет законен парламент, в никакъв случай не утвърждава Правителството на националното единение като предвиждано от съглашението, подкрепено от Организация на обединените нации.
Оттогава Организация на обединените нации, френски, италиански и арабски страни от Персийския залив се пробват да посредничат в политическа договорка сред Хафтар и Серадж за преустановяване на гражданската война. Следващият кръг от договаряния, подкрепяни от Организация на обединените нации на Националната конференция на Либия, планувана за по-късно през април, имат за цел да разработят пътна карта за отсрочените парламентарни и президентски избори, ориентирани към сливане на страната.
Стремеж и цели на Халифа Хафтар
Целта на 75-годишния военачалник Хафтар е да оглавява либийската войска при каквато и да било национална конвенция, като Либийската национална войска се трансформира във въоръжените сили на страната. Но със сегашните си сили пред портите на Триполи, Хафтар преценя, че може да употребява военна мощ, с цел да грабне властта или да реализира настояванията си по време на договарянията.
Той се ангажира да се опълчи на всяка насилствена ислямистка група „ по всевъзможен начин в интерес на цялата нация “. Перфектен съдружник за западните страни, удобен за по този начин наречените „ секуларистични ” сили, които Хафтар явно подкрепя. Но като се вгледаме надълбоко във вътрешната динамичност на Либия и в тактиката, подхваната от военачалник Хафтар, може да се построи профил на един доста друг артист на политическата сцена, доста по-тревожен, в сравнение с различен един либийски боен чиновник: Муамар Кадафи.
Той е правилен антиислямистки военачалник, подсилен от Египет и Обединените арабски емирства. Хафтар получава помощ от Русия, както и от Франция, която си партнира с генерала с вярата, че може да помогне за закъснение на африканската имиграция. Въпреки тази поддръжка, съществуват продължаващи терзания, че Хафтар може да се окаже същия като Кадафи и даже освен това.
Според анализатори, Халифа Хафтар може да не е индивидът, който наподобява. Той може да работи, като преследва най-много егоистични планове, стремейки се да концентрира военната и политическата власт единствено върху себе си.
Те поучават погледите да се съсредоточат върху двусмислената идеологическа основа на неговото деяние: битката против всеки ислямски екстремизъм в интерес на „ секуларистите артисти “. За това написа и Медитераниън Афеарс, като твърди, че всеки, който се интересува от Либия, би трябвало да знае доста добре, че това е надълбоко ислямска страна. „ Въпреки че Кадафи се опита да направи всичко, с цел да отстрани обичайния ислям, искащ да популяризира персонална визия за религията, в този момент Либия може да се преглежда като консервативна страна от религиозна позиция. Не е ислямистка (като да вземем за пример Саудитска Арабия) или екстремистка, само че консервативна. Така че дейностите на Хафтар, постоянно показани като секуларистки кръстоносен поход против ислямския екстремизъм, може да са единствено предлог за придобиване на известна известност и поддръжка от Европа и Съединени американски щати “, написа изданието.
Друг основен фактор е връзката сред генерала и неговия египетски сътрудник, военачалник ел-Сиси. Хафтар е боен офицер, не крие експанзионистката си позиция и цели да деструктурира също тъй наречените Мюсюлманско приятелство, продължава медията.
Тук е мястото, където сходството с ел-Сиси става по-видимо: и двамата се стремят да подкопаят уверено групата на Мюсюлманското приятелство. Основната причина, която стои зад тази тактика, е оттатък “западноориентираната ” изразителност против напредъка на антидемократичните ислямисти. В Либия, както и в Египет, Мюсюлманското приятелство постоянно е било най-големият зложелател на всеки олигархичен или властнически режим. Като организация тя е учредена в Египет и по-късно е оповестена за противозаконна от всеки боен режим; в Либия Кадафи вкара нещо доста сходно на сталинските чистки, с цел да избегне разпространяването на Мюсюлманското приятелство в страната. Сега то се завръща, като и в двете страни придобива власт и въздействие в демократичните институции и се радва на необятно публикуван триумф измежду гражданското общество. Затова, както и Ел-Сиси в Египет, Хафтар е подготвен да спре тази наклонност, която съставлява тревожна опасност за персоналната му мощ.
Има и друга „ тревога ”: в речите на Хафтар съперникът постоянно се трансформира, според от това кой слуша в този миг. Когато желае да притегли вниманието на Съединени американски щати, той акцентира нуждата от изтриване на наличието на „ Ансар ал Шариа “ от страната. Тя е главният отговорник на гибелта на дипломат Стивън, основен представител на „ Ал Кайда “ в Либия и в този момент хипотетичен съдружник на „ Ислямска страна “.
Поради всички тези аргументи е ясно, че Хафтар няма да се стреми просто към най-високите военни звания, а ще се опита да продължи: той желае да бъде воин на нова Либия, единственият, който ще я докара към идната епоха.
Ако се вземе поради неуместната и неуверена политика на Камарата на представителите, която някои анализатори назовават “правителство, което не ръководи ”, в Либия, както и в други страни, даването на толкоз доста власт на един човек (особено на офицер с ясна властническа склонност) може да бъде извънредно рисково. В месеците след началото на интервенцията „ Достойнство “ обстановката на терена се утежни и военното държание на Хафтар губи поддръжници всеки ден. Мнозина го считат за човек, който работи отвън правила на политиката и дипломацията.
Ето за какво би трябвало да се обърне огромно внимание на наблюдението на държанието на Хафтар. И е нужен внимателен дипломатически метод, изключително от европейските сътрудници, които го виждат като елементарен метод за стабилизиране на страната. В сегашния либийски подтекст акцията на Хафтар основава още по-големи разтърсвания: спрямо пътната карта, създадена от специфичния представител на Организация на обединените нации и ръководителя на Мисията на Организация на обединените нации за поддръжка в Либия, Бернардино Леон, който се стреми да реализира разговор сред фракциите, Хафтар води Либия в противоположна посока. И той изцяло осъзнава това. Той твърдо желае да продължи по този метод по всевъзможен начин, положителни или неприятни, даже против интернационалните конвенции. Отношението на този човек би трябвало да бъде сигнал за западните страни да бъдат по-внимателни, когато става въпрос за избор на съдружници, с цел да не се повторят към този момент направени неточности.
Фахми Хюсеин и Сударсан Рагхаван от “Вашингтон пост ” споделят, че виждат в лицето на Хафтар Муамар Кадафи. „ Много поданици на Мисурата – и милициите в града – презират Хафтар и го възприемат като следващия деспот “, настояват те. /БГНЕС
———————————————————–
Коментар на БГНЕС по материали на Би Би Си, Медитераниан Афеарс, Дойче Веле, Вокс, Файненшъл Таймс
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ