Защо мирише чесънът и за какво е полезен?
Щом разрежете, смачкате или въобще „ нараните “ главичката чесън стартира основан от природата развой, който пази растението от " вредители ". Тогава съдържащият се в чесъна ензим алииназа трансформира немиришещия до тогава алиин в алицин. Едва при този развой на раздробяване пораждат интензивната миризма и лютивината на чесъна.
Алицинът и новооформените му съставки, които вземат участие в процесите на обмяната, основават много мощна миризма. Тя зависи доста и от метода, по който е бил употребяван чесънът – свеж, остарял, недопечен, сварен, като хапче или прахче, като капсула или сок.
Вероятно най-хубавото, което можете да извършите, е да се опитате да свикнете с миризмата на чесъна, защото тя не може да бъде избегната напълно. Важното в тази ситуация е, че чесънът е доста потребен, а постоянното му приемане може единствено да помогне да се чувствате по-здрави и витални.
Как да подготвяме чесън?
При варене или печене, огромна част от чесновия алицин се унищожава. Вярно е, че свареният чесън не е толкоз пикантен и не мирише толкоз мощно като суровия, само че един значим детайл от лечебната му мощ липсва.
Много от експертите са уверени в това. Други обаче настояват, че алицинът се образува на ново в организма по време на храносмилане.
Затопленият чесън, прибавен към храната, изрично защищава от сърдечен инфаркт и инсулт, настояват американски учени. Техните изследвания демонстрират, че при стопляне в чесъна се освобождават някои естествени химически вещества.
Към тях принадлежи да вземем за пример айоенът, който предотвратява слепването на тромбоцитите. Киселите храни като домати и оцет подкрепят този развой на превръщане.
Пърженият в гореща лой чесън обаче губи доста от значимите за организма съставки. Ето за какво по-препоръчително е той да се задуши.
Неоспорим факт е, че в последна сметка постоянното приемане на чесън усъвършенства здравето – без значение дали го хапвате недопечен, сварен или като съставка на разнообразни сосове и салати.
