Ще работя за икономическите, социални и културни права, за интеграция

Ще работя за икономическите, обществени и културни права, за интеграция на ромите в българското общество, споделя Стефан Христов

Стефан Христов е роден през 1976г. в гр. Бургас. Живее в с. Равадиново, женен е с три деца. Началните му стъпки в рисуването са по пътя на самообучението и по-скоро като някакво развлечение. Лека-полека обаче този интерес се трансформира в ежедневна нужда, която го кара да одобри рисуването като специалност и да се образова при разнообразни художници. Много непретенциозен и надарен човек, който споделя за себе си: „ Моята автобиография са моите картини “.

Стефан Христов е художник – душеприказчик. Чрез картините си той постоянно споделя истории, които ти дават възприятието за сигурност, за протекция, за обгръщаща топлота, за приютеност. Ето по тази причина, толкоз ни се желае да можем, за малко най-малко, да поживеем вътре в тях.

Христов има една независима галерия в Созопол и присъединяване в голям брой общи художествени изложения. Негови творби са владеене на частни колекционери в Съединени американски щати, Франция, Чехия, Италия, Турция, Сърбия, Русия, Украйна и България.

Той е претендент за общински консултант в Созопол от листата на коалиция „ Българска социалистическа партия за България “ /КП „ Българска социалистическа партия за България “, „ Политическа партия МИР ”, „ Политическа партия Български гласъ ”/, водена от Тихомир Янакиев, който е и претендент за кмет на община Созопол.

- Г-н Христов, Вие сте прочут и съумял художник. Защо се впускате в политиката?

- Знам, че хората на изкуството мъчно се вписват в света на политиката, тъй като те са по-чувствителни, по-сензитивни и гледат на света от по-хубавата му страна. Но с изключение на създател, аз съм и татко, фамилията ми живее в една общественост, която има потребност от поддръжка. Децата от ромския етнос би трябвало да имат образци за подражателство, с цел да се развиват, да учат, да имат положителни специалности и приходи и да станат почтени жители. Мисля, че мога да съм подобен образец за децата на Равадиново. А като общински консултант мога да пазя ползите на тази общественост във всички обитаеми места на община Созопол.  

- Казвате, че няма задоволително грижа за ромската общественост? И в Созопол ли е по този начин?

- През последните години на преход в българското общество институциите, включително президентство, държавни управления и други, неправителствени организации, от ден на ден търсят метод за въвеждане модел на либерален плурализъм, отбрана правата на индивида.

Община Созопол, изключително през последните 4 години, върви по пътя на правилата на народна власт, толериране и уеднаквяване на публичните настройки.

Насоките са за отстояване на позиции в посока развиване на връзки сред етносите, превъзмогване на дистанцията и разговор, подпомагащ процесите за консолидиране на малцинствените общности в българското общество, като задачата е постигането на трайни резултати.

Моето усещане от ръководството на Тихомир Янакиев е, че той и неговата администрация не разделят хората на роми, турци, гърци или българи /както сами се дефинират общностите в общината/.

Придобивките, които са направени през последните години – улици, канализация, тротоари, детски площадки, детски градини, те са за всички и се употребяват от всички. Дава се еднакъв късмет на децата да учат и да се развиват.

- И въпреки всичко, съгласно Вас, какво още е нужно и защо ще работите Вие в Общинския съвет за възстановяване на живота на малцинствата?  

- Ще работя за икономическите, обществени и културни права, за интеграция на ромите в българското общество. Нужна е още воля за решаването на проблемите на ромската общественост, посредством стратегии и планове във всички публични сфери.

Това са обучение, претовареност, просвета, обществена отбрана, благоустрояване. Ще работя за промени, които да подсигуряват непоклатимост и резистентност на развиването на обществото в общината като цяло, а освен за робската общественост.