Аут ли е Турция от НАТО след Африн?
Ще напусне ли най-накрая Турция НАТО? Въпросът би бил невъобразим единствено преди няколко години, когато тази страна, която се причисли към Атлантическия алианс през 1952 година в разгара на Студената война, беше един от главните стълбове на източния " фланг ". Днес този въпрос е подложен още веднъж, доколкото турският президент Реджеп Ердоган е във фронтална съпротива на най-хубавия си някогашен съдружник, Съединени американски щати, и се пробва да се наложи в преустрояването на Близкия изток, коeто съпровожда оповестения завършек на войната в Сирия. Това написа Пиер Аски в разбор за френския вестник Le Nouvel Observateur.
Офанзивата, подхваната от турската войска против кюрдските сили в Африн, северната част на Сирия, е последният знак за коренно другите тактики на Съединени американски щати и Турция. И президентът Ердоган даже не се пробва да го скрие. Той го заявява при оповестяването на интервенцията, иронично наречена " Mаслинова клонка ": " Това, което Съединените щати споделят, към този момент не е значимо за нас. Операцията против Африн стартира, след това ще се разшири към Манбидж (към иракската граница) и ще сме прочистили целия път чак до Ирак. "
Глуха съпротива
Месеци наред продължава към този момент тази глуха съпротива, откогато американците избраха да разчитат на сирийските кюрди от организацията " Отдели за отбрана на народа ", с цел да се бият против джихадистите от " Ислямска страна " и да завладяват столицата им Ракка. Тази тактика се отплати, откакто Ракка падна в ръцете на сирийските демократични сили (SDF), съюз сред кюрдски и арабски бойци, който се употребява от въздушната и наземна поддръжка на американските специфични сили. " Отделите за отбрана на народа " в Сирия са еманация на Кюрдската работническа партия, турското ПКК, с което турските управляващи още веднъж са в тотална война.
Новината отпреди няколко дни, че американците са на път да образуват " гранична войска " от 30 000 мъже в северната част на Сирия, която се изплъзва от властта на Башар ал-Асад, към ядрото, формирано от " Отделите за отбрана на народа " (YPG), разгневи турския президент. Ердоган приказва за " офанзива " против турския суверенитет и даде обещание да " задуши в зародиш " тази самодейност... на своите съдружници в НАТО.
" Няма да се откажем от Ерусалим "
Това не е единственият източник на спор сред двете страни, в миналото толкоз близки. Неотдавнашното решение на Доналд Тръмп да признае Ерусалим за столица на Израел и най-много да трансферира американското посолство там, разреши на Ердоган да застане в позицията на бранител на третото свещено за исляма място, в духа на праволинейната политика на османския султан Абдул Хамид ІІ, който се e противопоставил на основаването на еврейски дом в Палестина. Пред своята ислямистка " Партия на справедливостта и развиването " (ПСР) турският президент разгласи през декември: " Няма да се откажем от Йерусалим, господин Тръмп. Йерусалим е алена линия за мюсюлманите. "
Съединените щати следят също с доста сериозно око доближаването на Анкара с Русия на Путин, включително закупуването от страна на Турция на съветска противоракетна система S 400, извънредно необикновен ход за страна-членка на НАТО. Ердоган се появи предишния месец с Путин и президента на Иран Хасан Рохани в съветския град Сочи, с цел да обсъдят Сирия в миг, когато Вашингтон осъжда играта на Иран в Близкия изток. Той, апропо, изпрати най-висшите си военни в Москва, с цел да обсъдят авансово офанзивата против Африн.
Тези повтарящи се стратегически разлики отслабват връзката сред Турция и НАТО. Атлантическият алианс неведнъж е преживявал политически рецесии, в това число с Турция през 1974 година, когато нахлу в Кипър, или през 2003 година, когато не разреши на американските сили да преминат през територията й по време на нашествието в Ирак.
Противоположни ползи
Алиансът обаче се основава на доверието, залегнало в член 5 от Хартата, в който се показва, че нападението против един от неговите членове ще се смята за офанзива против всички държави-членки. Но през днешния ден, в сирийската война, ползите на турци и американци се разминават и даже могат да се окажат един против различен в една невиждана обстановка.
Турция към този момент е в развой на разкъсване на връзките с значим член на Алианса, Германия, която реши през юни предходната година да изтегли бойците си, ситуирани в турската база " Инджирлик ", като част от обединението анти-ИДИЛ. Решението на немското държавно управление беше разследване на отхвърли на Анкара да разреши на немски парламентаристи да посетят тези бойци.
Още по-наскоро, една недомислена постъпка по време на маневрите на НАТО в Норвегия изостри неприятните трептения. Oснователят на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк беше показан там като " зложелател ", а самият президент Ердоган като " работещ в тясно съдействие с врага ", което наложи най-плоските извинения на генералния секретар на Алианса...
Обкръжението на Ердоган неведнъж е размахвало опасността да напусне НАТО - решение, което не би изненадало никого. Не е несъмнено обаче, че то е в полза на турския президент, който се мъчи да дефинира тактика за различни съюзи. Неотдавнашното му посещаване в Париж демонстрира, че той не прекъсва мостовете с някогашните си съдружници макар рецензиите и обвиняванията.
Кюрдската фикс идея се трансформира в призрачен сън
Сближаването на Турция с Русия и Иран в действителност има своите граници. Русия, която поддържа Дамаск, има отдавнашни връзки с кюрдските милиции от Сирия, които в един миг даже имаха свое посланичество в Москва. A Москва имаше представители в Африн, които бяха изтеглени тъкмо преди турската атака. От началото на януари Анкара също стачкува против офанзивата, водена от армията на Башар ал-Асад, и подкрепена от съветската авиация в региона на Идлиб.
Всъщност турският президент видя, че целия му стратегически избор се провали през последните години, като се стартира от сирийската политика, която даже в един миг мина през незаконна поддръжка на избрани джихадистки групи, с цел да форсира рухването на Башар ал-Асад. И неговата кюрдска фикс идея се трансформира в призрачен сън, когато сирийските съдружници на ПКК започнаха да получават американска поддръжка и да се обрисуват като преобладаваща мощ на самите порти на Турция. Анкара смяташе да се възползва от интервала, който откриха арабските революции през 2011 година и да се утвърди като преобладаващата и стабилизираща мощ на района. Случи се обаче тъкмо противоположното, тя е отслабена и дезориентирана.
Трудността на Ердоган да дефинира печеливша тактика в миг, когато се предефинира районното равновесие след катаклизмите от последните няколко години, безспорно не е непозната на бруталността, с която турският президент се оправи с опита за прелом през юли 2016 година
Журналисти, юристи, държавни чиновници, учители - нямаше публичен бранш, който да избегна прочистването и произвола. Дори армията и турското посланичество в НАТО. Позовавайки се на източници в седалището на НАТО в Брюксел, през месец ноември вестник Le Monde писа, че 60-80% от турските войски в структурите на Алианса са били отстранени от Анкара. А някои са поискали леговище в страните, където са били основани.
Автократичните отклонения на Ердоган
НАТО няма мандат да реагира на вътрешното състояние на страните-членки и си е затварял очите, когато Турция е била във военна тирания в предишното. Той няма да реагира и през днешния ден.
Но огромната стратегическа бездна сред Турция и нейните хипотетични съдружници, съчетана с aвтократичните отклонения на президента Ердоган, затруднява следването на връзки от вида " просто работа ". Емануел Макрон сподели на турския президент по време на визитата му в Париж при започване на януари, че фантазията му за присъединение към Европейския съюз през днешния ден е нереалистична. Можем ли да заключим същото във връзка с участието на Турция в НАТО?
Във водовъртежа на края на войната в Сирия сред американските съмнения, съветската увереност, иранското въздействие и саудитската контраофанзива, играта на Турция цели на първо място да не бъде огромния губещ в този спор, като не разреши на неговата врата да се издигне застрашително кюрдско феодално притежание. При това състояние тя рискува да компрометира старите си съюзи, до степен да й се наложи един ден да отговори на въпроса, който към момента е значително табу: Ще се наложи ли Турция да напусне НАТО?
Превод: Петя Михайлова, news.bg
Офанзивата, подхваната от турската войска против кюрдските сили в Африн, северната част на Сирия, е последният знак за коренно другите тактики на Съединени американски щати и Турция. И президентът Ердоган даже не се пробва да го скрие. Той го заявява при оповестяването на интервенцията, иронично наречена " Mаслинова клонка ": " Това, което Съединените щати споделят, към този момент не е значимо за нас. Операцията против Африн стартира, след това ще се разшири към Манбидж (към иракската граница) и ще сме прочистили целия път чак до Ирак. "
Глуха съпротива
Месеци наред продължава към този момент тази глуха съпротива, откогато американците избраха да разчитат на сирийските кюрди от организацията " Отдели за отбрана на народа ", с цел да се бият против джихадистите от " Ислямска страна " и да завладяват столицата им Ракка. Тази тактика се отплати, откакто Ракка падна в ръцете на сирийските демократични сили (SDF), съюз сред кюрдски и арабски бойци, който се употребява от въздушната и наземна поддръжка на американските специфични сили. " Отделите за отбрана на народа " в Сирия са еманация на Кюрдската работническа партия, турското ПКК, с което турските управляващи още веднъж са в тотална война.
Новината отпреди няколко дни, че американците са на път да образуват " гранична войска " от 30 000 мъже в северната част на Сирия, която се изплъзва от властта на Башар ал-Асад, към ядрото, формирано от " Отделите за отбрана на народа " (YPG), разгневи турския президент. Ердоган приказва за " офанзива " против турския суверенитет и даде обещание да " задуши в зародиш " тази самодейност... на своите съдружници в НАТО.
" Няма да се откажем от Ерусалим "
Това не е единственият източник на спор сред двете страни, в миналото толкоз близки. Неотдавнашното решение на Доналд Тръмп да признае Ерусалим за столица на Израел и най-много да трансферира американското посолство там, разреши на Ердоган да застане в позицията на бранител на третото свещено за исляма място, в духа на праволинейната политика на османския султан Абдул Хамид ІІ, който се e противопоставил на основаването на еврейски дом в Палестина. Пред своята ислямистка " Партия на справедливостта и развиването " (ПСР) турският президент разгласи през декември: " Няма да се откажем от Йерусалим, господин Тръмп. Йерусалим е алена линия за мюсюлманите. "
Съединените щати следят също с доста сериозно око доближаването на Анкара с Русия на Путин, включително закупуването от страна на Турция на съветска противоракетна система S 400, извънредно необикновен ход за страна-членка на НАТО. Ердоган се появи предишния месец с Путин и президента на Иран Хасан Рохани в съветския град Сочи, с цел да обсъдят Сирия в миг, когато Вашингтон осъжда играта на Иран в Близкия изток. Той, апропо, изпрати най-висшите си военни в Москва, с цел да обсъдят авансово офанзивата против Африн.
Тези повтарящи се стратегически разлики отслабват връзката сред Турция и НАТО. Атлантическият алианс неведнъж е преживявал политически рецесии, в това число с Турция през 1974 година, когато нахлу в Кипър, или през 2003 година, когато не разреши на американските сили да преминат през територията й по време на нашествието в Ирак.
Противоположни ползи
Алиансът обаче се основава на доверието, залегнало в член 5 от Хартата, в който се показва, че нападението против един от неговите членове ще се смята за офанзива против всички държави-членки. Но през днешния ден, в сирийската война, ползите на турци и американци се разминават и даже могат да се окажат един против различен в една невиждана обстановка.
Турция към този момент е в развой на разкъсване на връзките с значим член на Алианса, Германия, която реши през юни предходната година да изтегли бойците си, ситуирани в турската база " Инджирлик ", като част от обединението анти-ИДИЛ. Решението на немското държавно управление беше разследване на отхвърли на Анкара да разреши на немски парламентаристи да посетят тези бойци.
Още по-наскоро, една недомислена постъпка по време на маневрите на НАТО в Норвегия изостри неприятните трептения. Oснователят на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк беше показан там като " зложелател ", а самият президент Ердоган като " работещ в тясно съдействие с врага ", което наложи най-плоските извинения на генералния секретар на Алианса...
Обкръжението на Ердоган неведнъж е размахвало опасността да напусне НАТО - решение, което не би изненадало никого. Не е несъмнено обаче, че то е в полза на турския президент, който се мъчи да дефинира тактика за различни съюзи. Неотдавнашното му посещаване в Париж демонстрира, че той не прекъсва мостовете с някогашните си съдружници макар рецензиите и обвиняванията.
Кюрдската фикс идея се трансформира в призрачен сън
Сближаването на Турция с Русия и Иран в действителност има своите граници. Русия, която поддържа Дамаск, има отдавнашни връзки с кюрдските милиции от Сирия, които в един миг даже имаха свое посланичество в Москва. A Москва имаше представители в Африн, които бяха изтеглени тъкмо преди турската атака. От началото на януари Анкара също стачкува против офанзивата, водена от армията на Башар ал-Асад, и подкрепена от съветската авиация в региона на Идлиб.
Всъщност турският президент видя, че целия му стратегически избор се провали през последните години, като се стартира от сирийската политика, която даже в един миг мина през незаконна поддръжка на избрани джихадистки групи, с цел да форсира рухването на Башар ал-Асад. И неговата кюрдска фикс идея се трансформира в призрачен сън, когато сирийските съдружници на ПКК започнаха да получават американска поддръжка и да се обрисуват като преобладаваща мощ на самите порти на Турция. Анкара смяташе да се възползва от интервала, който откриха арабските революции през 2011 година и да се утвърди като преобладаващата и стабилизираща мощ на района. Случи се обаче тъкмо противоположното, тя е отслабена и дезориентирана.
Трудността на Ердоган да дефинира печеливша тактика в миг, когато се предефинира районното равновесие след катаклизмите от последните няколко години, безспорно не е непозната на бруталността, с която турският президент се оправи с опита за прелом през юли 2016 година
Журналисти, юристи, държавни чиновници, учители - нямаше публичен бранш, който да избегна прочистването и произвола. Дори армията и турското посланичество в НАТО. Позовавайки се на източници в седалището на НАТО в Брюксел, през месец ноември вестник Le Monde писа, че 60-80% от турските войски в структурите на Алианса са били отстранени от Анкара. А някои са поискали леговище в страните, където са били основани.
Автократичните отклонения на Ердоган
НАТО няма мандат да реагира на вътрешното състояние на страните-членки и си е затварял очите, когато Турция е била във военна тирания в предишното. Той няма да реагира и през днешния ден.
Но огромната стратегическа бездна сред Турция и нейните хипотетични съдружници, съчетана с aвтократичните отклонения на президента Ердоган, затруднява следването на връзки от вида " просто работа ". Емануел Макрон сподели на турския президент по време на визитата му в Париж при започване на януари, че фантазията му за присъединение към Европейския съюз през днешния ден е нереалистична. Можем ли да заключим същото във връзка с участието на Турция в НАТО?
Във водовъртежа на края на войната в Сирия сред американските съмнения, съветската увереност, иранското въздействие и саудитската контраофанзива, играта на Турция цели на първо място да не бъде огромния губещ в този спор, като не разреши на неговата врата да се издигне застрашително кюрдско феодално притежание. При това състояние тя рискува да компрометира старите си съюзи, до степен да й се наложи един ден да отговори на въпроса, който към момента е значително табу: Ще се наложи ли Турция да напусне НАТО?
Превод: Петя Михайлова, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ