Защо Ким Чен Ун води война срещу жаргона, дънките и чуждите филми в Северна Корея
Северна Корея неотдавна одобри просторен нов закон, който се пробва да отстрани всевъзможен тип задгранично въздействие - строго наказвайки всеки, хванат с непознати филми, облекло или даже употребяващ диалект. Но за какво го прави, пита в собствен материал Би Би Си.
Юн Ми Со споделя, че е била на 11 години, когато за пръв път е видяла мъж, екзекутиран за това, че е хванат с южнокорейска драма.
На целия му квартал е било подредено да гледа.
" Ако не го извършите, това ще бъде класифицирано като изменничество ", сподели тя пред Би Би Си от вкъщи си в Сеул.
Севернокорейските граничари са се уверявали, че всички знаят, че наказването за контрабанда на противозаконни видеоклипове е гибел.
" Имам мощен спомен за мъжа, който беше със завързани очи, към момента виждам по какъв начин сълзите му текат. Това беше травматично за мен. Превръзката на очите беше напълно обляна в сълзите му. Сложиха го на прът и го вързаха, след което го гръмнаха ", посочи Юн Ми Со.
Представете си, че сте в непрекъснато положение на локдаун без интернет, обществени мрежи и единствено няколко следени от страната малките екрани, имащи за цел да ви кажат това, което ръководителите на страната желаят да чуете - това е животът в Северна Корея.
А в този момент нейният лидер Ким Чен Ун ускорява репресиите посредством нов просторен закон против това, което режимът дефинира като " реакционна мисъл ".
Всеки, който е хванат с огромни количества медийно наличие от Южна Корея, Съединени американски щати или Япония, в този момент се сблъсква със смъртно наказване. Хванатите да гледат ги грози 15 години затвор.
А не става въпрос единствено за това, което хората гледат.
Наскоро Ким написа писмо в държавните медии, призоваващо Младежката лига на страната да предприеме крути ограничения против " противното, индивидуалистично, антисоциалистическо държание " измежду младежите. Той желае да спре непознатата тирада, прическите и облеклата, които той дефинира като " рискови токсини ".
Daily NK, онлайн издание в Сеул с източници в Северна Корея, оповестява, че трима младежи са били изпратени в превъзпитателен лагер поради това, че са се подстригали като идоли от модерната корейска известна музика и че са подгъвали панталоните си над глезените си.
Всичко това е по този начин, тъй като Ким е във война, която не включва нуклеарни оръжия или ракети.
Анализатори показват, че той се пробва да спре външната информация да доближава до хората в Северна Корея, защото животът в страната става все по-труден.
Смята се, че милиони хора гладуват. Ким желае да подсигурява, че те към момента се хранят с деликатно направената агитация на страната, вместо да получават незадълбочен взор за живота съгласно лъскавите южнокорейски драми, снимани в Сеул, един от най-богатите градове в Азия.
Страната беше откъсната от външния свят повече от всеки път, откакто предходната година запечата границата си в отговор на пандемията. Жизненоважните доставки и търговията от прилежащ Китай съвсем стопираха. Въпреки че някои доставки стартират да минават, вносът към момента е стеснен.
Тази самоналожена изолираност изостри така и така провалящата се стопанска система, където парите се вливат в нуклеарните упоритости на режима. По-рано тази година самият Ким призна, че народът му е изправен пред " най-тежката обстановка, която би трябвало да преодолеем ".
Daily NK са първите, сдобили се с копие на закона.
" Той гласи, че в случай че служащ бъде хванат, ръководителят на фабриката може да бъде осъден, а в случай че дете е проблематично, родителите също могат да бъдат осъдени. Системата за взаимно наблюдаване, насърчавана от севернокорейския режим, е отразена нападателно в този закон ", показва основният редактор на Daily NK Лий Сан Йон пред Би Би Си.
Той споделя, че това има за цел да " разбие " всевъзможни фантазии или обаяние, които младото потомство могат да имат за Южна Корея.
" С други думи, режимът стигна до заключението, че може да се образува възприятие на опозиция, в случай че бъдат въведени култури от други страни ", добави той.
Чой Чен Хун, един от дребното дезертьори, съумели да избягат от страната през последната година, е споделил пред Би Би Си, че " колкото по-тежки са времената, толкоз по-сурови са наредбите, законите, наказванията ".
" Психологически, когато коремът ви е цялостен и гледате южнокорейски филм, това може да е за отдих. Но когато няма храна и е мъчно да се живее, хората стават недоволни ", показва още беглецът.
Предишни репресии единствено демонстрираха какъв брой съобразителни са били хората в циркулирането и гледането на непознати филми, които нормално се прекарват контрабандно през границата от Китай.
В продължение на няколко години драми са прекарвани на USB флашки, които в този момент са " постоянно срещани като камъни " съгласно Чой. Те са лесни за прикриване и също така са криптирани с ключова дума.
" Ако въведете неверна ключова дума три пъти поред, USB изтрива наличието ѝ. Можете даже да го зададете, така че това да се случи след едно погрешно въвеждане на паролата, в случай че наличието е извънредно сензитивно. Има също по този начин доста случаи, в които USB-то е настроено по този начин, че може да се гледа единствено един път на избран компютър, тъй че не можете да го включите към друго устройство или да го дадете на някой различен. Само вие можете да го видите. Така че даже в случай че желаете да го разпространите, не можете ", добавя Чой.
Ми-со си спомня по какъв начин нейният квартал е стигал до рискови дейности, с цел да гледа филми.
Тя споделя, че един път са взели назаем авто батерия и са го присъединили към генератор, с цел да получат задоволително електричество за зареждане на тв приемника. Тя си спомня, че е гледала южнокорейска драма, наречена " Стълба към парадайса ".
Тази епична любовна история за момиче, борещо се първо със своята мащеха, а по-късно с рак, наподобява е била известна в Северна Корея преди към 20 години.
Чой споделя, че това е и тогава, когато очарованието от задграничните медии в действителност се е нараснало - подкрепено от евтини CD и DVD от Китай.
Но по-късно режимът в Пхенян е почнал да вижда. Чой си спомня, че държавна сигурност е нахълтала в университет към 2002 година и е разкрила над 20 000 компактдиска.
" Това беше единствено един университет. Можете ли да си визиите какъв брой имаше в цялата страна? Правителството беше шокирано. Това е когато наказването стана по-сурово ", посочи той.
Ким Гюм-хьок споделя, че е бил единствено на 16 години през 2009 година, когато е бил хванат от охранители от особено поделение, основано да лови и арестува всеки, който споделя противозаконни видеоклипове.
Той е дал на другар няколко DVD-та с южнокорейска поп музика, които татко му е бил вкарал контрабандно от Китай.
С него се отнасяли като с възрастен и са го отвели в загадка стая за разпит, където охранителите отказали да го оставят да спи. Той споделя, че е бил удрян и ритан неведнъж в продължение на четири дни.
" Бях ужасяващ ", разкри той пред Би Би Си от Сеул, където живее сега, като прецизира: " Мислех, че светът ми свършва. Искаха да знаят по какъв начин съм получил това видео и на какъв брой хора съм го посочил. Не можех да кажа, че татко ми е донесъл тези DVD-та от Китай. Какво да кажа? Това беше татко ми. Не споделих нищо, просто споделих " не знам, не знам, апелирам, пуснете ме. "
Гюм-хьок е от едно от елитните фамилии в Пхенян и татко му в последна сметка е съумял да подкупи охранителите, с цел да го освободи. Нещо, което ще бъде съвсем невероятно според новия закон на Ким.
Много от тези, хванати за сходни закононарушения по това време, са били изпратени в трудови лагери. Но това не се оказа задоволително възпиращо средство, тъй че присъдите се усилиха.
" Първоначално присъдата беше към една година в трудов лагер - това се промени на повече от три години в лагера. В момента, в случай че отидете в трудови лагери, повече от 50% от младежите са там, тъй като са гледали непознати медии ", показва Чой и добавя: " Ако някой гледа два часа противозаконен материал, това би било три години в трудов лагер. Това е огромен проблем. "
Редица източници са разкрили пред Би Би Си, че размерът на някои от затворническите лагери в Северна Корея се е нараснал през последната година и Чой счита, че суровите нови закони имат резултат.
" Да гледаш филм е разкош. Първо би трябвало да се нахраниш, преди даже да помислиш за гледане на филм. Когато времената са сложни даже да се яде, изпращането на даже един член на фамилията в трудов лагер може да бъде опустошително. Трябваше да рискуваме толкоз доста, гледайки тези драми. Но никой не може да победи любознанието ни. Искахме да разберем какво се случва във външния свят ", споделя Гюм Хьок.
За Гюм Хьок най-сетне да научи истината за страната си е трансформирало живота му. Той е един от дребното привилегировани севернокорейци, на които му е било позволено да учи в Пекин, където е разкрил интернет.
" Отначало не можех да го допускам (описанията на Северна Корея). Мислех, че западните хора лъжат. " Уикипедия " лъже, по какъв начин мога да допускам в това? Но сърцето и мозъкът ми бяха разграничени. Така че гледах доста документални филми за Северна Корея, четох доста публикации. И тогава разбрах, че те евентуално са правилни, тъй като това, което споделяха, имаше смисъл. След като разбрах, че в мозъка ми се случва преход, беше прекомерно късно, не можах да се върна ", прецизира Гюм Хьок.
В последна сметка Гюм Хьок е избягал в Сеул.
Ми-со живее фантазиите си като фешън консултант. Първото нещо, което тя е направила в новата си татковина, е било да посети всички места, които е видяла в " Стълба към парадайса ".
Но истории като техните стават по-редки от всеки път.
Напускането на страната стана съвсем невероятно с актуалната заповед " стреляй да убиеш " на строго следената граница. И е мъчно да не се чака новият закон на Ким да има по-смразяващ резултат.
Чой, който е трябвало да изостави фамилията си в Северна Корея, счита, че гледането на една или две драми няма да анулира десетилетия идеологически надзор. Но той счита, че севернокорейците подозират, че държавната агитация не е истината.
" Севернокорейският народ има семе на неодобрение в сърцето си, само че не знае към какво е ориентирано неговото неодобрение ", отбелязва той.
" Това е неодобрение без посока. Сърцето ми е разрушено, че те не могат да схванат даже когато им кажа. Има потребност някой да ги разсъни, да ги просветли ", акцентира избягалият от робския режим кореец.
Юн Ми Со споделя, че е била на 11 години, когато за пръв път е видяла мъж, екзекутиран за това, че е хванат с южнокорейска драма.
На целия му квартал е било подредено да гледа.
" Ако не го извършите, това ще бъде класифицирано като изменничество ", сподели тя пред Би Би Си от вкъщи си в Сеул.
Севернокорейските граничари са се уверявали, че всички знаят, че наказването за контрабанда на противозаконни видеоклипове е гибел.
" Имам мощен спомен за мъжа, който беше със завързани очи, към момента виждам по какъв начин сълзите му текат. Това беше травматично за мен. Превръзката на очите беше напълно обляна в сълзите му. Сложиха го на прът и го вързаха, след което го гръмнаха ", посочи Юн Ми Со.
Представете си, че сте в непрекъснато положение на локдаун без интернет, обществени мрежи и единствено няколко следени от страната малките екрани, имащи за цел да ви кажат това, което ръководителите на страната желаят да чуете - това е животът в Северна Корея.
А в този момент нейният лидер Ким Чен Ун ускорява репресиите посредством нов просторен закон против това, което режимът дефинира като " реакционна мисъл ".
Всеки, който е хванат с огромни количества медийно наличие от Южна Корея, Съединени американски щати или Япония, в този момент се сблъсква със смъртно наказване. Хванатите да гледат ги грози 15 години затвор.
А не става въпрос единствено за това, което хората гледат.
Наскоро Ким написа писмо в държавните медии, призоваващо Младежката лига на страната да предприеме крути ограничения против " противното, индивидуалистично, антисоциалистическо държание " измежду младежите. Той желае да спре непознатата тирада, прическите и облеклата, които той дефинира като " рискови токсини ".
Daily NK, онлайн издание в Сеул с източници в Северна Корея, оповестява, че трима младежи са били изпратени в превъзпитателен лагер поради това, че са се подстригали като идоли от модерната корейска известна музика и че са подгъвали панталоните си над глезените си.
Всичко това е по този начин, тъй като Ким е във война, която не включва нуклеарни оръжия или ракети.
Анализатори показват, че той се пробва да спре външната информация да доближава до хората в Северна Корея, защото животът в страната става все по-труден.
Смята се, че милиони хора гладуват. Ким желае да подсигурява, че те към момента се хранят с деликатно направената агитация на страната, вместо да получават незадълбочен взор за живота съгласно лъскавите южнокорейски драми, снимани в Сеул, един от най-богатите градове в Азия.
Страната беше откъсната от външния свят повече от всеки път, откакто предходната година запечата границата си в отговор на пандемията. Жизненоважните доставки и търговията от прилежащ Китай съвсем стопираха. Въпреки че някои доставки стартират да минават, вносът към момента е стеснен.
Тази самоналожена изолираност изостри така и така провалящата се стопанска система, където парите се вливат в нуклеарните упоритости на режима. По-рано тази година самият Ким призна, че народът му е изправен пред " най-тежката обстановка, която би трябвало да преодолеем ".
Daily NK са първите, сдобили се с копие на закона.
" Той гласи, че в случай че служащ бъде хванат, ръководителят на фабриката може да бъде осъден, а в случай че дете е проблематично, родителите също могат да бъдат осъдени. Системата за взаимно наблюдаване, насърчавана от севернокорейския режим, е отразена нападателно в този закон ", показва основният редактор на Daily NK Лий Сан Йон пред Би Би Си.
Той споделя, че това има за цел да " разбие " всевъзможни фантазии или обаяние, които младото потомство могат да имат за Южна Корея.
" С други думи, режимът стигна до заключението, че може да се образува възприятие на опозиция, в случай че бъдат въведени култури от други страни ", добави той.
Чой Чен Хун, един от дребното дезертьори, съумели да избягат от страната през последната година, е споделил пред Би Би Си, че " колкото по-тежки са времената, толкоз по-сурови са наредбите, законите, наказванията ".
" Психологически, когато коремът ви е цялостен и гледате южнокорейски филм, това може да е за отдих. Но когато няма храна и е мъчно да се живее, хората стават недоволни ", показва още беглецът.
Предишни репресии единствено демонстрираха какъв брой съобразителни са били хората в циркулирането и гледането на непознати филми, които нормално се прекарват контрабандно през границата от Китай.
В продължение на няколко години драми са прекарвани на USB флашки, които в този момент са " постоянно срещани като камъни " съгласно Чой. Те са лесни за прикриване и също така са криптирани с ключова дума.
" Ако въведете неверна ключова дума три пъти поред, USB изтрива наличието ѝ. Можете даже да го зададете, така че това да се случи след едно погрешно въвеждане на паролата, в случай че наличието е извънредно сензитивно. Има също по този начин доста случаи, в които USB-то е настроено по този начин, че може да се гледа единствено един път на избран компютър, тъй че не можете да го включите към друго устройство или да го дадете на някой различен. Само вие можете да го видите. Така че даже в случай че желаете да го разпространите, не можете ", добавя Чой.
Ми-со си спомня по какъв начин нейният квартал е стигал до рискови дейности, с цел да гледа филми.
Тя споделя, че един път са взели назаем авто батерия и са го присъединили към генератор, с цел да получат задоволително електричество за зареждане на тв приемника. Тя си спомня, че е гледала южнокорейска драма, наречена " Стълба към парадайса ".
Тази епична любовна история за момиче, борещо се първо със своята мащеха, а по-късно с рак, наподобява е била известна в Северна Корея преди към 20 години.
Чой споделя, че това е и тогава, когато очарованието от задграничните медии в действителност се е нараснало - подкрепено от евтини CD и DVD от Китай.
Но по-късно режимът в Пхенян е почнал да вижда. Чой си спомня, че държавна сигурност е нахълтала в университет към 2002 година и е разкрила над 20 000 компактдиска.
" Това беше единствено един университет. Можете ли да си визиите какъв брой имаше в цялата страна? Правителството беше шокирано. Това е когато наказването стана по-сурово ", посочи той.
Ким Гюм-хьок споделя, че е бил единствено на 16 години през 2009 година, когато е бил хванат от охранители от особено поделение, основано да лови и арестува всеки, който споделя противозаконни видеоклипове.
Той е дал на другар няколко DVD-та с южнокорейска поп музика, които татко му е бил вкарал контрабандно от Китай.
С него се отнасяли като с възрастен и са го отвели в загадка стая за разпит, където охранителите отказали да го оставят да спи. Той споделя, че е бил удрян и ритан неведнъж в продължение на четири дни.
" Бях ужасяващ ", разкри той пред Би Би Си от Сеул, където живее сега, като прецизира: " Мислех, че светът ми свършва. Искаха да знаят по какъв начин съм получил това видео и на какъв брой хора съм го посочил. Не можех да кажа, че татко ми е донесъл тези DVD-та от Китай. Какво да кажа? Това беше татко ми. Не споделих нищо, просто споделих " не знам, не знам, апелирам, пуснете ме. "
Гюм-хьок е от едно от елитните фамилии в Пхенян и татко му в последна сметка е съумял да подкупи охранителите, с цел да го освободи. Нещо, което ще бъде съвсем невероятно според новия закон на Ким.
Много от тези, хванати за сходни закононарушения по това време, са били изпратени в трудови лагери. Но това не се оказа задоволително възпиращо средство, тъй че присъдите се усилиха.
" Първоначално присъдата беше към една година в трудов лагер - това се промени на повече от три години в лагера. В момента, в случай че отидете в трудови лагери, повече от 50% от младежите са там, тъй като са гледали непознати медии ", показва Чой и добавя: " Ако някой гледа два часа противозаконен материал, това би било три години в трудов лагер. Това е огромен проблем. "
Редица източници са разкрили пред Би Би Си, че размерът на някои от затворническите лагери в Северна Корея се е нараснал през последната година и Чой счита, че суровите нови закони имат резултат.
" Да гледаш филм е разкош. Първо би трябвало да се нахраниш, преди даже да помислиш за гледане на филм. Когато времената са сложни даже да се яде, изпращането на даже един член на фамилията в трудов лагер може да бъде опустошително. Трябваше да рискуваме толкоз доста, гледайки тези драми. Но никой не може да победи любознанието ни. Искахме да разберем какво се случва във външния свят ", споделя Гюм Хьок.
За Гюм Хьок най-сетне да научи истината за страната си е трансформирало живота му. Той е един от дребното привилегировани севернокорейци, на които му е било позволено да учи в Пекин, където е разкрил интернет.
" Отначало не можех да го допускам (описанията на Северна Корея). Мислех, че западните хора лъжат. " Уикипедия " лъже, по какъв начин мога да допускам в това? Но сърцето и мозъкът ми бяха разграничени. Така че гледах доста документални филми за Северна Корея, четох доста публикации. И тогава разбрах, че те евентуално са правилни, тъй като това, което споделяха, имаше смисъл. След като разбрах, че в мозъка ми се случва преход, беше прекомерно късно, не можах да се върна ", прецизира Гюм Хьок.
В последна сметка Гюм Хьок е избягал в Сеул.
Ми-со живее фантазиите си като фешън консултант. Първото нещо, което тя е направила в новата си татковина, е било да посети всички места, които е видяла в " Стълба към парадайса ".
Но истории като техните стават по-редки от всеки път.
Напускането на страната стана съвсем невероятно с актуалната заповед " стреляй да убиеш " на строго следената граница. И е мъчно да не се чака новият закон на Ким да има по-смразяващ резултат.
Чой, който е трябвало да изостави фамилията си в Северна Корея, счита, че гледането на една или две драми няма да анулира десетилетия идеологически надзор. Но той счита, че севернокорейците подозират, че държавната агитация не е истината.
" Севернокорейският народ има семе на неодобрение в сърцето си, само че не знае към какво е ориентирано неговото неодобрение ", отбелязва той.
" Това е неодобрение без посока. Сърцето ми е разрушено, че те не могат да схванат даже когато им кажа. Има потребност някой да ги разсъни, да ги просветли ", акцентира избягалият от робския режим кореец.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ