Сергей Лавров (а всъщност Владимир Путин) отправи резки критики срещу

...
Сергей Лавров (а всъщност Владимир Путин) отправи резки критики срещу
Коментари Харесай

Неблагодарните арменци ядосаха Путин

Сергей Лавров (а в действителност Владимир Путин) насочи внезапни рецензии против държавното управление на съюзническа Армения. Гневът на съветския външен министър бе провокиран от ареста на някогашния президент Роберт Кочарян, упрекнат в събаряне на конституционния строй, и от формираните каузи против някогашния арменски министър на защитата Микаел Арутюнян (обявен за издирване) и против генерал-полковник Юрий Хачатуров, някогашен шеф на Генералния щаб, а през днешния ден общоприет секретар на Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКС) - спонсориран от Русия боен блок на режими, лоялни към Кремъл.

Роберт Кочарян: часът на възмездието

Хачатуров бе пуснат под гаранция. Но престъпното гонене против номиналния началник на ОДКС единствено по себе си разяри Москва. Изявленията на Лавров не оставят подозрения по въпроса. " Събитията там (в Армения, бел. на " Дойче веле " ) няма по какъв начин да не ни тревожат, в това число с оглед дилемите да работят обикновено организациите с арменско присъединяване в пространството на Оперативно-наблюдателно дело ", сподели той. Министърът насочи рецензии против кабинета на новия министър председател Никол Пашинян, който нарушил единодушието да не преследва политическите си съперници, реализирано при мирното предаване на властта от някогашния президент Серж Саркисян през април т. година

Лавров прикани арменските управляващи да укрепват " националното единение " и " стабилността ". Същият този Лавров обаче не прояви угриженост, когато през март 2008 година полицията и военните, правилни на президента Кочарян, разпръснаха протестни манифестации на опозицията в Ереван. Те убиха неколцина стачкуващи, а видни опозиционери бяха наказани на затвор. Сред тях бе и Никол Пашинян. Никакви митинги във връзка подхванатите от Кочарян и Саркисян гонения против опозицията не се чуха преди 10 години нито от Кремъл, нито от Смоленския площад (руското външно министерство, б. пр.).

Днес е пристигнал часът на възмездието за " карабахския клан ", въртял над 20 години кормилото на Армения. Има ли и персонално възмездие в дейностите на Пашинян? Навярно да. Има ли действителен мотив за престъпно гонене на Кочарян и генералите? Безспорно. Президентските избори от 2008 година, когато управляващите очевидно пробутваха Серж Саркисян за държавен глава, и последвалите митинги сигурно са мотив за следствие. Дали ще е независимо? Трудно е да се каже, само че без оптималната гласност този развой на века изрично ще е неосъществим в Армения.

Кочарян и Саркисян имат цялостен куп последователи, че и парламентарна група, и симпатизанти по медиите. Гледането на тези каузи ще е най-важният изпит за арменската народна власт, откогато страната е добила самостоятелност през 1991 година В този смисъл се изрече и Държавният департамент на Съединени американски щати. Ведомството напомни, че постоянно е приканвало за без значение и независимо следствие на събитията от 2008 година, и изрази вяра, че всичко ще протече в духа на " интернационалните стандарти за правосъдие ".

Кремъл е разгневен

Официална Москва е вбесена. Първо, самото правосъдно гонене на нейни спътници, въпреки и някогашни, към този момент се възприема като политическо предизвикателство против преобладаващата позиция на Русия в арменската политика. Второ, нищо чудно правосъдното дирене да провокира полемики за ролята на Кремъл в потушаването на митингите от 2008 година Кочарян надали ще си мълчи. Подбирайки линии на отбрана, той очевидно ще спомене и за напън от страна на Путин. Трето, антикорупционната акция, стартирана от кабинета на Пашинян, тревожи от ден на ден съветското управление.

За Кремъл корупцията е измежду главните способи да поддържа въздействието си в постсъветското пространство, изключително в остатъка от Общността на самостоятелните страни. Както сподели преди време образецът на Грузия при ръководството на Михаил Саакашвили, измененията във вътрешната политика много бързо стартират да се отразяват върху външнополитическата ориентировка на една страна. Колкото е по-чиста бюрокрацията и по-прозрачно - ръководството, толкоз повече нарастват вложенията от чужбина, толкоз по-разнообразни стават външните контакти.

Изобщо не приказваме за влизане в НАТО - Армения няма нито предпочитание, нито шансове за участие в алианса. Всеки опит за от малко малко сериозна интеграция ще бъде блокиран от Турция. Сигурността на Армения и ориста на Нагорни Карабах зависят от Русия. Не го оспорва и Никол Пашинян. При посещаване в Москва той възпя в хвалебствена ода ОДКС и Митническия съюз - двата съществени плана, посредством които Москва държи в орбитата си постсъветски страни. Арменският министър председател има прочее и лични цели. От него се желае битка с корупцията, възобновление на стопанската система, приток на вложения. Полученият от него тази пролет мандат на доверие може доста бързо да се изчерпи.

Стабилност, както я вижда Москва

Обаче Кремъл отново е неудовлетворен. Той желае от Армения и друго с изключение на външнополитическата преданост. Настоява за цялостен надзор и за характерната московска " непоклатимост ", обезпечавана посредством сенчести сделки, гонения против политически съперници и трансгранична корупция. За днешното съветско управление такава Армения ще е напълно комфортна, щом освен това се опира на парични преводи от диаспората в Русия.

Скастрянето от Москва разруши очакванията на арменците с проруска настройка, че ще им се разреши да сложат малко ред в личната си къща. Външният министър на Русия се изявява като вицекрал на Британска Индия, подразнен от " неблагодарността " на " туземците ", ощастливени от държавното управление на Нейно Величество.

Упоритото отвращение да употребява оправдателен звук даже в диалог със съдружници, да вниква в лъкатушните хитрини на локалната политика (в Армения - къде по-демократична и по-свободна от руската) ще донесе на публична Москва нови провали в постсъветското пространство и може би даже в страни, считани през днешния ден за съдружници. Британска Индия, ако някой е не запомнил, спря да съществува през 1947 година

* * *

Коментарът отразява персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с мнението на съветската редакция и на " Дойче веле " като цяло.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР