Селското стопанство е сруктуроопределящa за икономиката и важна за националната

Селското стопанство е сруктуроопределящa за стопанската система и значима за националната сигурност сфера, която не остава настрана от софтуерното развиване. Напротив – технологиите оказват помощ на бизнесмените в сферата да добиват повече от единица повърхност, да усъвършенстват разноските си и да бъдат конкурентноспособни на световните пазари.

Технологии като изкуствения разсъдък, блокчейн и цифровите близнаци трансформират образа на агробизнеса в последните години, трасирайки пътя към бъдещето на бранша, само че това развиване идва със своите условия, провокации и подводни камъни за бизнесмените.

Затова и Стопанският факултет на СУ " Св. Климент Охридски " основава магистърската стратегия „ Иновации и цифрова промяна на агробизнеса “, чиято съществена цел е да приготви бизнесмените в бранша.

Какво е бъдещето на агробизнеса? Какви умения и познания би трябвало да имат бизнесмените в сектора? Какви са провокациите пред дигитализацията на селското стопанство и какви са преимуществата, които технологиите могат да дадат на фирмите в бранша?

Отговорите пред Profit.bg дава проф. доктор Теодора Георгиева, шеф на магистърската стратегия.

Технологиите трансформираха всички промишлености през последните години. Какво въздействие имаше тази самобитна софтуерна гражданска война върху бранша на селското стопанство и агробизнеса?

В момента сме очевидци на обилни софтуерни промени в региона на селското стопанство. Всъщност, агросекторът постоянно е вървял ръка за ръка с новите технологии.

В интервала 17-19 век механизацията замества ръчния труд в селското стопанство. Това води до доста повишение на продуктивността на труда. Създадените в развитите страни нови технологии тогава след това намират приложение в страните от третия свят – развой, който се случва в средата на 20 век и още веднъж е обвързван с повишение на продуктивността на труда и добива от единица повърхност.

Тук можем да прибавим и резултата от потреблението на химически торове и развиването на напоителната инфраструктура, с цел да стигнем до навлизането на осведомителните технологии и дигитализацията на редица процеси в наши дни.

Какви преимущества дават другите технологии на фирмите в бранша? Въобще допустимо ли е в днешно време да съществува агробизнес, без да разчита на тях?

Лицата на агросектора са разнообразни и съществуват дружно. Има дребни стопанства, които разчитат напълно на обичайни способи. Има компании, които се стремят да върнат тези способи, тъй като ги считат за по-щадящи за околната среда. Но когато приказваме за всеобщо произвеждане, продоволствено обезпечаване, експорт и конкурентоспособност на страната на международните пазари, тогава няма по какъв начин да не се разчита на новите технологии.

Такива са световните навигационни системи, изкуственият разсъдък, Интернет на нещата, новите материали, автоматизацията и роботизацията, разбора на огромни данни. Тези сложни технологии разрешават да се предложат съответни решения, които в практиката могат да намерят голям брой приложения.

Предимствата са свързани с по-високата продуктивност – по-голям рандеман от единица повърхност, само че също по този начин обмислен разход на първични материали и материали, лимитирано до нужното потребление на химически препарати, което води до възстановяване на качеството на продуктите и по-чисти подпочвени води. Не на последно място, технологиите могат да основават следена среда за развъждане на растения и животни, което е значимо за оранжерийното произвеждане, да вземем за пример.

Какви умения и познания би трябвало да има един бизнесмен, решил да се насочи към агробизнеса, с цел да може да се възползва от тези преимущества?

Агробизнесът е един от най-интересните и предизвикателни браншове в наше време. Той се дефинира като нискотехнологичен – подобен, който не основава нови технологии, разчита на обичайни такива, а продуктите, които създава, остават едни и същи десетки и даже стотици години. Но наред с това, той се преглежда като приложно поле на редица модерни технологии, което значи, че заетите в този бранш би трябвало да комбинират разнообразни видове познания – както такива за развъждане на култури и животни, тяхната преправка и така нататък, по този начин и да са отворени към новите технологии. Да схващат смисъла на нововъведенията, да могат да се развиват в мрежа.

Както никоя компания, колкото и да е огромна, няма по какъв начин да има всички познания по дадена тематика, по този начин и нито един човек не може да знае всичко, което му е належащо. Затова хората би трябвало да имат подготвеност да учат, да бъдат изобретателни и да са отворени към новите неща, тъй като те са на всички места към нас.

Върху кои от тях акцентирате в ръководената от вас магистърска стратегия „ Иновации и цифрова промяна на агробизнеса “ към Стопанския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Какво включва тази стратегия?

Успяхме да създадем един съвременен набор от дисциплини, който дава познания във връзка с актуалните европейски и национални политики в региона на агробизнеса. Това е един от най-регулираните браншове по доста аргументи. Това е доста значимо въз основата на всички динамични промени, които се случват в региона на законодателството.

Сега започват стратегиите от сегашния програмен интервал, които към момента са нови за фирмите и земеделските производители. Ние предлагаме познания в тази посока, които са извънредно потребни и на практика насочени, с цел да могат бизнесмените да се ориентират в цялата тази информация.

Имаме и дисциплини, свързани със отбраната на интелектуалната благосъстоятелност. Не всички си дават сметка, само че новите сортове растения, породи животни, търговски марки, патенти и потребни модели са едни от най-важните активи за бизнеса. Те би трябвало да се преглеждат като такива и да се употребяват пълноценно.

Наред с това покриваме тематики, свързани с приложение на нововъведения и нови технологии, цифрова промяна, предприемачество, стратегическо ръководство на бранша, биопроизводство, зелена промяна. Това са нови направления, в които се развиват всички браншове, само че са изключително настоящи за агросектора.

Често бизнесът споделя, че има бездна сред академичното обучение и практическите познания. На какво разчитате, с цел да запълните тази празнота във вашата стратегия?

В нашата магистърската стратегия вършим доста в тази посока. Освен че сме присъединили представители на университетските среди, наши преподаватели са и представители на самия агробизнес, на Неправителствени организации бранша в тази област, както и на високотехнологичните компании, които оферират разнообразни решения.

Учебното наличие, което те приготвят, е изключитено настоящо и следва последните трендове – дава познания, които са на практика насочени и напълно нови.

Наред с това, имаме процедура във всяка от дисциплините да каним гост-лектори, които са хора от обществената администрация, финансиращите институции, консултантски и високотехнологични компании, и показват най-новото в бранша, свои разработки, дават отговор на въпроси на студентите. В този смисъл те могат освен да чуят най-новите неща в сектра, само че и да се срещнат с тези хора, да останат в контакт с тях, тъй че във всеки един миг това да бъде потребно за техния бизнес.

Магистърската стратегия към този момент има една година зад тила си. Какви са резултатите, отзивите и вашите усещания от нея?

Ние сме в непрекъснат контакт с нашите студенти и техните мнения потвърждават, че сме на прав път. Не единствено с набора от дисициплини, които сме избрали, само че и с това, че предоставяме на практика насочено образование.

Нашите студенти са хора с друго обучение и професионална реализация – филолози, публицисти, инженери, университетски служащи. Но всеки един от тях е обвързван по някакъв метод с агробизнеса – производители, чиновници в държавната администрация, учени в региона на агросектора. Това им дава опция да поддържат връзка доста ползотворно, защото гледат на агробизнеса от друга позиция и научават доста един от различен.

Част от нашето образование е изнесено на място – в съответна среда, което също е доста потребно за тях, тъй като другояче няма по какъв начин да се допрян до действителната атмосфера. Работата в мрежа, съдействието, връзките, които основават, практическата ориентировка се оказаха едни от най-важните ни преимущества.

Какво е бъдещето на агробизнеса?

Технологичните компании ще продължат да ухажват агросектора, което е огромен късмет за него да притегли младежите. Новите неща, приложението на осведомителните и информационните технологии, са покрай подрастващото потомство и актуалните студенти. Има доста младежи, които са отпътували в чужбина, само че в този момент избират да се върнат и без значение от досегашната си кариера вземат решение да продължат да се развиват в агробизнеса. Именно това софтуерно развиване на бранша допуска този интерес.

Много значимо ще бъде в идващите години да се потърсят решения в няколко направления. На първо място, по-широко разпространяване на цифровите технологии. В момента един съответен набор от решения се ползва от прочут брой аграрни производители, само че това надалеч не е задоволително. Необходими са осведомителни акции. Хората би трябвало да схванат, че това е бъдещето на бранша, а технологиите оферират решения на техните ежедневни проблеми.

Има и провокации, против които би трябвало да се обединят напъните на държавното управление, софтуерните компании и земеделските производители, в това число браншовите асоциации, които ги съставляват. Пример за това са правата върху данните. Приложението на технологиите генерира голям набор от данни. Те са благосъстоятелност на земеделските производители и това би трябвало да се подсигурява.

Има и редица въпроси, свързани с киберсигурността и мрежовата инфраструктура. Все още има дребни обитаеми места, които не разполагат с достъп до интернет и няма обезпечена широколентова връзка. Това е безусловно наложително, когато става въпрос за транспорт и бърза обработка на данни.

Така че следва забавно бъдеще за бранша. Вярвам, че оказваме помощ на нашите студенти да се приготвят за него.

Иван Гайдаров