Рекордното милиардно полугодие на банките
Секторът регистрира над 1 милиарда лева облага за първите шест месеца макар рисковете от войната и инфлацията. Ръстовете във всички сегменти на кредитирането не демонстрират никаква наклонност на закъснение. Покачването на лихвите сигурно ще се отрази на бранша, само че значителните резултати може да са следващата година.
Едно от най-често повтаряните клишета в света на финансите е, че банковият бранш е огледало на действителната стопанска система. Често тази фраза кънти на кухо, само че има и моменти, когато отразеният облик е действителен и в този момент значително в действителност е по този начин. Въпреки не напълно отминалия потрес от пандемията и надвисналите опасности от война и инфлация индикаторите за напредък като икономическата интензивност, производството, приходите и безработицата към този момент не се забавят значително, а по-скоро посочват прегряване в сравнение с рецесия.
Затова и към полугодието на 2022 година данните за банковата система също по никакъв метод не демонстрират някакви облаци на хоризонта. Печалбата за шест месеца надвишава 1 милиарда лева за пръв път, като от показаните в страната 25 институции едвам три бутикови клона на непознати банки са на загуба. Това е близо 360 млн. лева, или 55% повече от регистрираните година по-рано, като финансовият резултат се поддържа по съвсем всички съществени линии на доходи за банките.
Дали това ще значи, че върхът от 1.68 милиарда лева облага за цялата 2018 година ще падне, още е рано да се каже. От една страна, първото полугодие е подкрепено от близо 270 млн. лева дивиденти, които обичайно са съсредоточени при започване на годината. А от друга, резултатите от почналото стягане на паричната политика и повишаване на лихвите занапред ще оказват въздействие. То може да е и в позитивна посока на краткотрайно увеличение на лихвените маржове, само че може да стартира и да забавя кредитния растеж и да създава неприятни заеми. При всяко състояние обаче 2022 година дава обещание да е мощна за банките и да им разреши да изградят в допълнение буфери за идни земетресения. Попътен вятър от кредитния взрив
Реклама
Номинално най-големи облаги, над половината от осъществените в цялата система, регистрират двете най-големи банки по активи на пазара - Уникредит Булбанк (258 млн. лева.) и ДСК (273 млн. лева.). Трета е Пощенска банка с съвсем 90 млн. лева, а двете банки на белгийската KBC (ОББ и неотдавна добитата Райфайзенбанк) сумарно осъществят 140 млн. лева
За значителния растеж по отношение на шестмесечието на 2021 година максимален принос има държавната ББР. Миналата година тя беше в стадий на интензивно провизиране и обезценяване на наследените си огромни експозиции от предходното управление, както и на коронавирус ограниченията, осъществени през нея, и беше на 94 млн. лева загуба, до момента в който в този момент завършва полугодието със 17.6 млн. лева облага. Изненадващ скок от 75 млн. лева (почти 500%) осъществя дребната Ти Би Ай банк, профилирана в потребителското кредитиране. Той в огромната си част идва от 67 млн. лева доход от дивиденти, евентуално от румънските й дъщерни сдружения за бързи заеми.
Разгледан по съставни елементи, растежът на облагата продължава да е широкоспектърен. Нетният лихвен приход се повишава на годишна база със 119 млн. лева, или 8.5%, до 1.46 милиарда лева Това е ускоряване от предходното тримесечие и в действителност най-бърз ритъм от кредитния взрив преди близо 15 години насам, като явно главен мотор е към момента продължаващият плевел растеж в кредитирането.
При чистия приход от такси растежът е даже още по-отчетлив - над 10% по отношение на предходното тримесечие и над 20% за първите шест месеца на 2022 година по отношение на тези на 2021 година Дори номинално резултатът от този индикатор е по-голям - 124 млн. лева повече на годишна база до съвсем 700 млн. лева Затова спомагат и нарасналите такси на банките, само че още веднъж по-голям резултат има икономическата интензивност, която всекидневно се съпътства с повече преводи и други банкови услуги, и новоотпуснатите заеми.
Реклама
От разходната част също има поддръжка в доста по-ниските обезценки - със 118 млн. лева по-малко, до 188 млн. лева за шестте месеца. Така в действителност все още единственото, което осезаемо тежи на облагите, са покачващите се административни разноски със 113 млн. лева до 963.7 млн. лева Това се дължи на растящите заплати в страната и в частност във финансовия бранш, като въпреки всичко растежът на годишна база се укротява леко от 15 на 13%. Скритият водач
През второто тримесечие активите на банките доближават 142.1 милиарда лева Ръстът се успокоява леко до 1.1% за тримесечието, само че остава над 10% за година.
След завършването на най-голямата банкова договорка в страната - продажбата на Райфайзенбанк за 1 милиарда евро, към този момент дефакто има нов водач на пазара. Сумарно двете банки на KBC в страната - ОББ и преименуваната след покупката " KBC България ", имат 27.9 милиарда лева активи, което подхожда на 19.6% пазарен дял. Така след формалното им обединение в края на годината или началото на идната те към този момент на практика обезпечено ще изместят Уникредит Булбанк, защото разликата с нея пораства и тя е 26.4 милиарда лева (лек спад на балансовото число, главно поради изплатения дял към италианската банка майка). ДСК остава последният представител на огромната тройка с 25.2 милиарда лева
Конкуренцията сред трите се изостря и тъй като за разлика от другите KBC на практика попълни и цялата палитра небанкови финансови услуги под крилото си и евентуално ще разчита доста повече на синергии и кръстосани продажби. Всъщност, в случай че се гледа групата в целокупност и се вземат освен банковите й активи, само че и тези на застрахователя й ДЗИ, пенсионните и взаимните фондове и лизинговата компания, то те биха надхвърлили 33 милиарда лева.
Едно от най-често повтаряните клишета в света на финансите е, че банковият бранш е огледало на действителната стопанска система. Често тази фраза кънти на кухо, само че има и моменти, когато отразеният облик е действителен и в този момент значително в действителност е по този начин. Въпреки не напълно отминалия потрес от пандемията и надвисналите опасности от война и инфлация индикаторите за напредък като икономическата интензивност, производството, приходите и безработицата към този момент не се забавят значително, а по-скоро посочват прегряване в сравнение с рецесия.
Затова и към полугодието на 2022 година данните за банковата система също по никакъв метод не демонстрират някакви облаци на хоризонта. Печалбата за шест месеца надвишава 1 милиарда лева за пръв път, като от показаните в страната 25 институции едвам три бутикови клона на непознати банки са на загуба. Това е близо 360 млн. лева, или 55% повече от регистрираните година по-рано, като финансовият резултат се поддържа по съвсем всички съществени линии на доходи за банките.
Дали това ще значи, че върхът от 1.68 милиарда лева облага за цялата 2018 година ще падне, още е рано да се каже. От една страна, първото полугодие е подкрепено от близо 270 млн. лева дивиденти, които обичайно са съсредоточени при започване на годината. А от друга, резултатите от почналото стягане на паричната политика и повишаване на лихвите занапред ще оказват въздействие. То може да е и в позитивна посока на краткотрайно увеличение на лихвените маржове, само че може да стартира и да забавя кредитния растеж и да създава неприятни заеми. При всяко състояние обаче 2022 година дава обещание да е мощна за банките и да им разреши да изградят в допълнение буфери за идни земетресения. Попътен вятър от кредитния взрив
Реклама
Номинално най-големи облаги, над половината от осъществените в цялата система, регистрират двете най-големи банки по активи на пазара - Уникредит Булбанк (258 млн. лева.) и ДСК (273 млн. лева.). Трета е Пощенска банка с съвсем 90 млн. лева, а двете банки на белгийската KBC (ОББ и неотдавна добитата Райфайзенбанк) сумарно осъществят 140 млн. лева
За значителния растеж по отношение на шестмесечието на 2021 година максимален принос има държавната ББР. Миналата година тя беше в стадий на интензивно провизиране и обезценяване на наследените си огромни експозиции от предходното управление, както и на коронавирус ограниченията, осъществени през нея, и беше на 94 млн. лева загуба, до момента в който в този момент завършва полугодието със 17.6 млн. лева облага. Изненадващ скок от 75 млн. лева (почти 500%) осъществя дребната Ти Би Ай банк, профилирана в потребителското кредитиране. Той в огромната си част идва от 67 млн. лева доход от дивиденти, евентуално от румънските й дъщерни сдружения за бързи заеми.
Разгледан по съставни елементи, растежът на облагата продължава да е широкоспектърен. Нетният лихвен приход се повишава на годишна база със 119 млн. лева, или 8.5%, до 1.46 милиарда лева Това е ускоряване от предходното тримесечие и в действителност най-бърз ритъм от кредитния взрив преди близо 15 години насам, като явно главен мотор е към момента продължаващият плевел растеж в кредитирането.
При чистия приход от такси растежът е даже още по-отчетлив - над 10% по отношение на предходното тримесечие и над 20% за първите шест месеца на 2022 година по отношение на тези на 2021 година Дори номинално резултатът от този индикатор е по-голям - 124 млн. лева повече на годишна база до съвсем 700 млн. лева Затова спомагат и нарасналите такси на банките, само че още веднъж по-голям резултат има икономическата интензивност, която всекидневно се съпътства с повече преводи и други банкови услуги, и новоотпуснатите заеми.
Реклама
От разходната част също има поддръжка в доста по-ниските обезценки - със 118 млн. лева по-малко, до 188 млн. лева за шестте месеца. Така в действителност все още единственото, което осезаемо тежи на облагите, са покачващите се административни разноски със 113 млн. лева до 963.7 млн. лева Това се дължи на растящите заплати в страната и в частност във финансовия бранш, като въпреки всичко растежът на годишна база се укротява леко от 15 на 13%. Скритият водач
През второто тримесечие активите на банките доближават 142.1 милиарда лева Ръстът се успокоява леко до 1.1% за тримесечието, само че остава над 10% за година.
След завършването на най-голямата банкова договорка в страната - продажбата на Райфайзенбанк за 1 милиарда евро, към този момент дефакто има нов водач на пазара. Сумарно двете банки на KBC в страната - ОББ и преименуваната след покупката " KBC България ", имат 27.9 милиарда лева активи, което подхожда на 19.6% пазарен дял. Така след формалното им обединение в края на годината или началото на идната те към този момент на практика обезпечено ще изместят Уникредит Булбанк, защото разликата с нея пораства и тя е 26.4 милиарда лева (лек спад на балансовото число, главно поради изплатения дял към италианската банка майка). ДСК остава последният представител на огромната тройка с 25.2 милиарда лева
Конкуренцията сред трите се изостря и тъй като за разлика от другите KBC на практика попълни и цялата палитра небанкови финансови услуги под крилото си и евентуално ще разчита доста повече на синергии и кръстосани продажби. Всъщност, в случай че се гледа групата в целокупност и се вземат освен банковите й активи, само че и тези на застрахователя й ДЗИ, пенсионните и взаимните фондове и лизинговата компания, то те биха надхвърлили 33 милиарда лева.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ