Ловните стопанства, начин за лична употреба
Седем милиона декара държавни земи и гори в ловните стопанства, които на процедура съставляват 6.4% от площта на цялата страна, са предоставени на частни сдружения по изпитаната формула „ взаимна активност “.
„ БАНКЕРЪ “ от години слага тематиката за метода на това действително концесиониране на държавните ловни стопанства, които през последните 20 години се трансфораха в апетитна хапка за доближени до властта предприемачи.
Анализ на гражданската самодейност „ Зелени закони “ сподели, че този стабилен държавен запас е раздаден на частните сдружения при неналичието на какъвто и да е публичен надзор. Създадените през 2011 година под шапката на Министерството на земеделието шест държавни горски холдинга, би трябвало да бдят за метода, по който се ръководят горите и ловните стопанства. Вместо това, ръководещите тези холдинги от години играят по свирката на компаниите, с които би трябвало да си партнират.
Лобизмът в този бранш ,
не е от през вчерашния ден. А чиновници на страната, обслужващи ползите на частниците, докараха работата до цялостна феодализация на горите и ловните територии.
Причината за това не е мъчно да бъде разгадана. Достатъчно е да си напомним единствено кои са играчите тук.
От години се знае, че ръка на ловните стопанства са поставили много известни нашенски олигарси. Дори единствено обществено известните обстоятелства сочат, че измежду тях няма нито един инцидентен. Изпъкват да вземем за пример имената на компании, свързани с популяризиралите се около свадите в парламентарната комисия за проверка на кабинета " Борисов 3 " – " Градусите ", т.е. братя Ангелови, Валентин Златев, Цоло Вутов, Лъчезар Цоцорков, любимецът на Ахмед Доган - Румен Гайтански - Вълка, който подвигна хотел в ловното стопанство Искър, затулен като " ремонт на работилница.
В листата с настоящите контракти за стопанисване и прилагане на дивеча в държавните дивечовъдни сектори от преди две години можем да открием имената на предприемача, непосредствен до ГЕРБ - Емил Димитров, на Фуат Гювен, Тодор Батков, Делян Пеевски, Тихомир Трендафилов, Христо Ковачки, Гео Дундаров и доста други - популяризирали се по кое време с положително, по кое време не - предприемачи.
Ето за какво е чудно, че призваните по закон да реализират контрола (в случая началниците на шестте държавни горски предприятия, които са под шапката на Министерството на земеделието) върху активността и осъществяването на капиталовите стратегии, посредством които са „ извоювани “ състезанията за стопанисването на тези ловни терени, правят наложителните по „ правилник “ инспекции със затворени очи.
Така, че не е неприятно настоящето служебно държавно управление, което потегли с летящ старт
да пренаписва разпоредбите за ръководство
на страната, да се взре по-внимателно и в тънещите в мъгла дарове за определени. И най-много - в изцяло непрозрачните за обществото контракти, посредством които беше захласнат голям обществен запас (гори, дивеч, сгради).
Сигналите за споровете в горите, произлизащи от ловно-стопанската активност, от дълго време занимават природозащитните организации.
В тази връзка Инициатива „ Зелени Закони “ поде акция по осветление на аргументите за този развой. В направените от специалистите й разбори се подчертава върху няколко казуса, които стоят за разрешаване и би трябвало да влязат в дневния ред на новата администрация на Министерството на земеделието, храните и горите.
От гражданската самодейност подчертават върху
слагането на ловни огради
и издаване на заповеди за ограничение на достъпа на редови ловци, туристи, колоездачи, мотористи, гъбари, дървосекачи и други публични групи до обилни площи от българската гора.
И всичко това, посредством „ законови “ механизми, с които страната на процедура разрешава да бъдат ограничавани конституционните права на всеки жител на Републиката за свободен достъп до горите.
Експертите на организацията припомнят, че в Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) са планувани три вида процедури за
отдаването на ловни територии за период до 15 години
отдаване на ловностопански региони на ловни дружинки,
отдаване на дивечовъдни сектори в горските стопанства на частни фирми;
подписване на контракти за взаимна активност с частни компании в ловните стопанства.
Отдадените все още сектори са с обща повърхност 4.3 милиона декара или една десета от всички горски територии, като 99% от тях се ръководят от над 150 частни компании.
Сред най-големите концесионери са:
- " Етрополски бук " ЕООД и " Експрес-Турс " ЕООД на Емил Димитров (над 140 000 дка в Етрополе, Шерба и Несебър);
- " Гимел " АД на Гео Дундаров (близо 120 хиляди дка в Еленския Балкан);
- " Асарел-Медет " АД на фамилия Цоцорков и (близо 120 хиляди дка в Панагюрище);
- " Ви Ай хънтинг " ООД , обвързвана с Христо Ковачки (над 80 хиляди дка в Странджа и Рила);
- " Геотехмин " на Цоло Вутов (над 145 хиляди дка във Витиня);
- Таурус консулт ЕООД на Боян Кършаков , обвързван с чешкият милиардер Яромир Тесарж, който през 2017 година беше мераклия да купи активите на ЧЕЗ България ( 16 462 дка в Черни лом);
- пловдивската строителна компания „ Ем Си Инвест " (над 30 хил. дка в Странджа)
и ред други юридически лица, зад които се крият други фамозни български предприемачи.
Този огромен интерес към дивечовъдните сектори се дължи на опцията за дейно ограничение на обществения достъп и налагане на цялостен надзор в големи по повърхност горски територии. И всичко това - с помощта на заповедите на районните дирекции по горите за ограничение на достъпа под претекст „ отбраната на ловностопански уреди " и " отбрана здравето на хората “ (т.е. да не бъдат отстреляни „ по случайност “). Физически, рестриктивните мерки се постановат посредством бариери, забранителни табели, видеонаблюдение и жива защита.
Несъмнено има и сектори, в които компаниите са на честни ловни деятели, полагащи безкористни грижи за дивеча, само че те са по-скоро изключение, означават природозащитниците.
Сериозен акцент се слага на една
законодателна " кръпка ", обслужваща избрани кръгове.
Става дума за член 36л (4) от ЗЛОД, който разрешава посредством преподписване на 15-годишни договори всеки дивечовъден сектор да остане под владението на една и съща компания без нов конкурс за безконечни времена.
Тази малка врата в закона, в допълнение с натиска на частните компании към районните дирекции на горите да лимитират достъпа на трети лица, основава опция за продължително отнемане на тези горските територии от частните концесионери.
Гражданската организаия показва и съответни емблематични образци за това – дивечовъдните сектори „ Герзовица “ от компания „ Красин “ ООД, „ Омана “ от „ Интерагро Сливен “ ЕООД, „ Дяк “ от „ Каро трейдинг “ ООД, „ Дъбрава “ от „ Кондор “ ЕООД и „ Буковец “ от „ Гимел “ АД на Гео Дундаров.
Затова
най-голямата загадка в ловните среди
са договорите за взаимно осъществяване на действия по чл.9 от ЗЛОД, въз основа на които държавните ловни стопанства „ споделят “ с частния сътрудник всички вложения , разноски и доходи при развиването на ловностопанската активност в стопанството .
Именно посредством тези договори е феодализирана повърхност от близо 3 милиона дка, което е близо 7% от всички горските територии в България. А ръководството на 20 от всички 30 държавни ловни стопанства в България към този момент е в ръцете на известни ловни богаташи.
Именно на база анализите, природозащитниците вършат безапелационния извод, че посредством договорите за взаимна активност страната и държавните институции освен преотстъпват обилни площи от българските гори, само че влизат и в неприемливи стопански и политически зависимости с най-богатите и авторитетни български предприемачи.
Дали и по какъв начин ще се промени това, на този стадий не е известно.
По закон
Преобладаваща част от ловните територии в България е обособена в ловностопански региони, в които стопанисването на дивеча се прави от локалните ловно-рибарски сдружения по силата на чл.36, ал.3 от Закона за лова и запазване на дивеча (ЗЛОД). Ежегодно сдруженията по контракт заплащат на страната към 1 лева на хектар под формата на вноски за стопанисване и за прилагане на дивеча. Отделно имат обвързване да правят и избрани вложения, включващи отбрана от бракониерство, засяване на фуражни култури, поддържане на дивеча и така нататък.
От самодейността „ Зелени Закони “ показват, че главен проблем при ловностопанските региони са спорадичните спорове сред ловците и останалите ползватели на гората, дължащи се на краткотрайното ограничение на достъпа в дните, в които се организира лов. Според тях казусът е разгадаем посредством повече бистрота, само че държавните горски стопанства, които са виновни за контрола върху ловните дружинки, не виждат стопански интерес в това, защото вноските на ловните дружинки не постъпват в бюджета на стопанствата, а в този на Изпълнителната организация по горите.
Част от ловните територии в страната, отвън тези попадащи в ловностопанските региони на дружинките и ловните стопанства, са обособени като държавни дивечовъдни сектори (ДДУ) по член 10 от ЗЛОД. Някои от тези сектори се ръководят от държавните горски стопанства, само че преобладаваща част от тях се отдават по реда на член 36 (1) от ЗЛОД посредством конкурс, в който могат да вземат участие както частни юридически лица, по този начин и държавните ловни стопанства и ловно-рибарските сдружения.
„ БАНКЕРЪ “ от години слага тематиката за метода на това действително концесиониране на държавните ловни стопанства, които през последните 20 години се трансфораха в апетитна хапка за доближени до властта предприемачи.
Анализ на гражданската самодейност „ Зелени закони “ сподели, че този стабилен държавен запас е раздаден на частните сдружения при неналичието на какъвто и да е публичен надзор. Създадените през 2011 година под шапката на Министерството на земеделието шест държавни горски холдинга, би трябвало да бдят за метода, по който се ръководят горите и ловните стопанства. Вместо това, ръководещите тези холдинги от години играят по свирката на компаниите, с които би трябвало да си партнират.
Лобизмът в този бранш ,
не е от през вчерашния ден. А чиновници на страната, обслужващи ползите на частниците, докараха работата до цялостна феодализация на горите и ловните територии.
Причината за това не е мъчно да бъде разгадана. Достатъчно е да си напомним единствено кои са играчите тук.
От години се знае, че ръка на ловните стопанства са поставили много известни нашенски олигарси. Дори единствено обществено известните обстоятелства сочат, че измежду тях няма нито един инцидентен. Изпъкват да вземем за пример имената на компании, свързани с популяризиралите се около свадите в парламентарната комисия за проверка на кабинета " Борисов 3 " – " Градусите ", т.е. братя Ангелови, Валентин Златев, Цоло Вутов, Лъчезар Цоцорков, любимецът на Ахмед Доган - Румен Гайтански - Вълка, който подвигна хотел в ловното стопанство Искър, затулен като " ремонт на работилница.
В листата с настоящите контракти за стопанисване и прилагане на дивеча в държавните дивечовъдни сектори от преди две години можем да открием имената на предприемача, непосредствен до ГЕРБ - Емил Димитров, на Фуат Гювен, Тодор Батков, Делян Пеевски, Тихомир Трендафилов, Христо Ковачки, Гео Дундаров и доста други - популяризирали се по кое време с положително, по кое време не - предприемачи.
Ето за какво е чудно, че призваните по закон да реализират контрола (в случая началниците на шестте държавни горски предприятия, които са под шапката на Министерството на земеделието) върху активността и осъществяването на капиталовите стратегии, посредством които са „ извоювани “ състезанията за стопанисването на тези ловни терени, правят наложителните по „ правилник “ инспекции със затворени очи.
Така, че не е неприятно настоящето служебно държавно управление, което потегли с летящ старт
да пренаписва разпоредбите за ръководство
на страната, да се взре по-внимателно и в тънещите в мъгла дарове за определени. И най-много - в изцяло непрозрачните за обществото контракти, посредством които беше захласнат голям обществен запас (гори, дивеч, сгради).
Сигналите за споровете в горите, произлизащи от ловно-стопанската активност, от дълго време занимават природозащитните организации.
В тази връзка Инициатива „ Зелени Закони “ поде акция по осветление на аргументите за този развой. В направените от специалистите й разбори се подчертава върху няколко казуса, които стоят за разрешаване и би трябвало да влязат в дневния ред на новата администрация на Министерството на земеделието, храните и горите.
От гражданската самодейност подчертават върху
слагането на ловни огради
и издаване на заповеди за ограничение на достъпа на редови ловци, туристи, колоездачи, мотористи, гъбари, дървосекачи и други публични групи до обилни площи от българската гора.
И всичко това, посредством „ законови “ механизми, с които страната на процедура разрешава да бъдат ограничавани конституционните права на всеки жител на Републиката за свободен достъп до горите.
Експертите на организацията припомнят, че в Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) са планувани три вида процедури за
отдаването на ловни територии за период до 15 години
отдаване на ловностопански региони на ловни дружинки,
отдаване на дивечовъдни сектори в горските стопанства на частни фирми;
подписване на контракти за взаимна активност с частни компании в ловните стопанства.
Отдадените все още сектори са с обща повърхност 4.3 милиона декара или една десета от всички горски територии, като 99% от тях се ръководят от над 150 частни компании.
Сред най-големите концесионери са:
- " Етрополски бук " ЕООД и " Експрес-Турс " ЕООД на Емил Димитров (над 140 000 дка в Етрополе, Шерба и Несебър);
- " Гимел " АД на Гео Дундаров (близо 120 хиляди дка в Еленския Балкан);
- " Асарел-Медет " АД на фамилия Цоцорков и (близо 120 хиляди дка в Панагюрище);
- " Ви Ай хънтинг " ООД , обвързвана с Христо Ковачки (над 80 хиляди дка в Странджа и Рила);
- " Геотехмин " на Цоло Вутов (над 145 хиляди дка във Витиня);
- Таурус консулт ЕООД на Боян Кършаков , обвързван с чешкият милиардер Яромир Тесарж, който през 2017 година беше мераклия да купи активите на ЧЕЗ България ( 16 462 дка в Черни лом);
- пловдивската строителна компания „ Ем Си Инвест " (над 30 хил. дка в Странджа)
и ред други юридически лица, зад които се крият други фамозни български предприемачи.
Този огромен интерес към дивечовъдните сектори се дължи на опцията за дейно ограничение на обществения достъп и налагане на цялостен надзор в големи по повърхност горски територии. И всичко това - с помощта на заповедите на районните дирекции по горите за ограничение на достъпа под претекст „ отбраната на ловностопански уреди " и " отбрана здравето на хората “ (т.е. да не бъдат отстреляни „ по случайност “). Физически, рестриктивните мерки се постановат посредством бариери, забранителни табели, видеонаблюдение и жива защита.
Несъмнено има и сектори, в които компаниите са на честни ловни деятели, полагащи безкористни грижи за дивеча, само че те са по-скоро изключение, означават природозащитниците.
Сериозен акцент се слага на една
законодателна " кръпка ", обслужваща избрани кръгове.
Става дума за член 36л (4) от ЗЛОД, който разрешава посредством преподписване на 15-годишни договори всеки дивечовъден сектор да остане под владението на една и съща компания без нов конкурс за безконечни времена.
Тази малка врата в закона, в допълнение с натиска на частните компании към районните дирекции на горите да лимитират достъпа на трети лица, основава опция за продължително отнемане на тези горските територии от частните концесионери.
Гражданската организаия показва и съответни емблематични образци за това – дивечовъдните сектори „ Герзовица “ от компания „ Красин “ ООД, „ Омана “ от „ Интерагро Сливен “ ЕООД, „ Дяк “ от „ Каро трейдинг “ ООД, „ Дъбрава “ от „ Кондор “ ЕООД и „ Буковец “ от „ Гимел “ АД на Гео Дундаров.
Затова
най-голямата загадка в ловните среди
са договорите за взаимно осъществяване на действия по чл.9 от ЗЛОД, въз основа на които държавните ловни стопанства „ споделят “ с частния сътрудник всички вложения , разноски и доходи при развиването на ловностопанската активност в стопанството .
Именно посредством тези договори е феодализирана повърхност от близо 3 милиона дка, което е близо 7% от всички горските територии в България. А ръководството на 20 от всички 30 държавни ловни стопанства в България към този момент е в ръцете на известни ловни богаташи.
Именно на база анализите, природозащитниците вършат безапелационния извод, че посредством договорите за взаимна активност страната и държавните институции освен преотстъпват обилни площи от българските гори, само че влизат и в неприемливи стопански и политически зависимости с най-богатите и авторитетни български предприемачи.
Дали и по какъв начин ще се промени това, на този стадий не е известно.
По закон
Преобладаваща част от ловните територии в България е обособена в ловностопански региони, в които стопанисването на дивеча се прави от локалните ловно-рибарски сдружения по силата на чл.36, ал.3 от Закона за лова и запазване на дивеча (ЗЛОД). Ежегодно сдруженията по контракт заплащат на страната към 1 лева на хектар под формата на вноски за стопанисване и за прилагане на дивеча. Отделно имат обвързване да правят и избрани вложения, включващи отбрана от бракониерство, засяване на фуражни култури, поддържане на дивеча и така нататък.
От самодейността „ Зелени Закони “ показват, че главен проблем при ловностопанските региони са спорадичните спорове сред ловците и останалите ползватели на гората, дължащи се на краткотрайното ограничение на достъпа в дните, в които се организира лов. Според тях казусът е разгадаем посредством повече бистрота, само че държавните горски стопанства, които са виновни за контрола върху ловните дружинки, не виждат стопански интерес в това, защото вноските на ловните дружинки не постъпват в бюджета на стопанствата, а в този на Изпълнителната организация по горите.
Част от ловните територии в страната, отвън тези попадащи в ловностопанските региони на дружинките и ловните стопанства, са обособени като държавни дивечовъдни сектори (ДДУ) по член 10 от ЗЛОД. Някои от тези сектори се ръководят от държавните горски стопанства, само че преобладаваща част от тях се отдават по реда на член 36 (1) от ЗЛОД посредством конкурс, в който могат да вземат участие както частни юридически лица, по този начин и държавните ловни стопанства и ловно-рибарските сдружения.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ