Колко назад във времето можем да стигнем, когато погледнем нагоре
Счита се, че живеем в сегашното, само че това не е тъкмо по този начин – нашите осезания и усеща са ненапълно в предишното. След блясъка на мълнията, минава известно време, до момента в който се чуе екота на далечния гръм. Тоест, ние чуваме нещо от предишното. По същия метод може освен да чуем, само че и да забележим предишното. Когато виждаме светкавицата, паднала на три километра от нас, в действителност ние виждаме това, което се е случило преди една стотна от милисекундата. Това е едно напълно близко минало.
Но когато вдигнем взор към небето, ние можем да погледнем доста надалече. Можем да забележим секунди, минути, часове и години, даже стотици и милиони години от предишното със своите очи. А когато гледаме през телескопа, може да надникнем още по-далече в предишното – в самото начало на съществуването на нашата Вселена.
Една секунда обратно във времето
Ако в действителност желаете да надзърнете в предишното за по-съществен интервал от време, би трябвало да излезете отвън рамките на Земята. Дължината на екваторa на нашата планета е към 40 хиляди км и светлината (или радиосигналите) изминават това разстояние единствено за 130 милисекунди. Нашите органи с огромна компликация разпознават сходна задръжка на времето.
Но нали имаме Луната – нашият непосредствен галактически комшия, свят с долини, морета и кратери. Луната се намира на разстояние към 380 000 км и светлината доближава до нас за 1,3 секунди. Ние в действителност не виждаме естествения сателит на Земята какъвто е в действителност, а какъвто е бил преди секунда и половина.
Луната няма да помръдне изключително доста за това време, само че това забавяне е прекомерно осезаемо, когато Центърът за ръководство на полетите беседва с астронавтите. Радиовълните се популяризират със скоростта на светлината и сигналите на Центъра също пътуват 1,3 секунди, а отговорът идва след още толкоз. На процедура паузите в диалозите доближават от 3 до 5 секунди, което доста добре се усеща.
Това закъснение очевидно е още по-голямо за китайския роувър Чанъе-4, който сполучливо кацна на противоположната страна на Луната и изпраща фотоси и видеа посредством спътника ретранслатор Цюецяо. Сателитът се намира в хало орбита към точката на Лагранж L2 на системата Земя-Луна, която е на разстояние 65-80 хиляди км от повърхността на Луната.
Минути и часове обратно във времето
Луната ни дава опция да усетим няколко секунди от предишното. А Слънцето, което се намира на разстояние към 150 милиона километра, ние виждаме, каквото е било преди осем минути. Тоест, когато се радвате на красивия залез, в действителност Слънцето е към този момент залязло.
Дори най-близките ни планетарни съседи Венера и Марс се намират на разстояние десетки милиони километри от нас и ние ги виждаме такива, каквито са били преди няколко минути. Когато Марс е най-близко до Земята, ние го виждаме подобен, какъвто е бил преди към 3 минути. Но когато е най-отдалечен от нас, светлината пътува от Марс до Земята цели 20 минути.
Това несъмнено основава проблеми, в случай че от Земята се ръководи роувър на Марс. Ако той се движи със скорост 1 км/ч, то заради забавянето от скоростта на светлината, роувърът към този момент ще е минал 200 метра от мястото, където го виждате и може да измине още 200 метра, преди да извърши командата за задействане на спирачките и прекъсване.
Ето за какво, не е за удивление, че марсианските роувъри напълно не са бързи. Те се движат със скорост едвам 5 сантиметра в секунда или 0,18 км/ч и са оборудвани със особено настроени бордови компютри, предпазващи машините от конфликт и щета на колелата. Все отново, най-близкият ремонтен сервиз е далечен на десетки милиони километри.
Да се отдалечим още малко в космоса. Когато се намира най-близо до Земята, Сатурн е на разстояние над един милиард километра и ние го виждаме подобен, какъвто е бил преди един час.
Когато през 2017 година светът гледаше спускането на галактическата сонда Касини в атмосферата на Сатурн, ние гледахме изображенията от галактическия уред, който е бил опустошен 30 минути по-рано.
Години обратно във времето
Нощното небе е цялостно със звезди, които са необикновено отдалечени от нас. Разстоянията в космоса се мерят в светлинни години – към 9 трилиона километра – точно толкоз изминава светлината за една година.
Алфа Kентавър, най-близката до нас звезда, забележима с невъоръжено око, се намира на 270 000 пъти по-голямо разстояние, в сравнение с е Слънцето до Земята. Това са 4 светлинни години и ние виждаме звездата такава, каквато е била преди 4 години. Да, Кентавърианците към момента не знаят, че е излязъл iPhone 7.
Някои ярки звезди се намират на още по-големи дистанции. Бетелгейзе да вземем за пример, от съзвездието Орион, е отдалечена от нас на към 640 хиляди светлинни години. Ако на следващия ден Бетелгейзе избухне (а това един ден ще стане), ние цели епохи няма да разберем, че това се е случило.
Но в космоса могат да се следят събития от доста по-далечно бъдеще. Така да вземем за пример, мъглявината Рак е излишък от гърмежа на свръхнова, разказан от китайските и арабските астрономи през 1054 година. Разстоянието до мъглявината е към 6500 светлинни години. Тоест, самият гърмеж е станал във времената, когато едвам е почнало образуването на първите древноегипетски страни в долината на река Нил.
Но и това не е лимитът да се надникне в предишното. Дори и без телескоп ние можем да висим двете близки до нас галактики Андромеда и Магелановите Облаци. Първата е отдалечена от нас на разстояние от към преди 2,5 милиона години. Тоест, ние в този момент я виждаме във типа, както е изглеждала при започване на човешката еволюция, когато едвам стартира да се появява типа Homo. Втората е по-близо – на към 160 000 светлинни години: по това време на Земята царува световно замръзване.
Милиарди години обратно в предишното
Уви, човешкото око не може да види галактическите обекти, които са толкоз отдалечени от нас както по разстояние, по този начин и по време. Но телескопите дават тази опция. Да се спрем да вземем за пример на квазара 3C 273, който е доста ослепителен обект, по-ярък от обособените галактики, захранван от голяма черна дупка.
Но той е 1000 пъти по-тъмен, в сравнение с може да види човешкото око, тъй като до него има 2,5 милиарда години. Но квазарът може да се следи с любителски телескоп от междинен клас.
И какво ще видят хипотетичните същества покрай този квазар, в случай че насочат телескопи към Земята? Да, нашата планета ще наподобява напълно друго, без никаква зеленина – преди 3 милиарда години едвам стартира появяването на първите едноклетъчни организми, способни на фотосинтеза. До появяването на първите зелени растения остават над два милиарда години.
Огромните телескопи в лабораториите могат да проникват още по-дълбоко в космоса. С тяхна помощ може да бъде забелязан да вземем за пример квазарът APM 08279+5255, който даже и благодарение на 1,5-метров телескоп наподобява като много тъмна точка, тъй като е далечен на 12 милиарда светлинни години.
За съпоставяне, Земята е на към 4,5 милиарда години, а Слънцето – на малко повече. Тоест в случай че там има наблюдаващ, който да насочи мощен телескоп към нашата Слънчева система, то той нищо няма да види: до появяването на първия лъч светлина от Слънцето остават над 7 милиарда години. И още, през това голямо време квазарът може да изчезне и ние в никакъв случай да не разберем това. След 12 милиарда години от Слънчевата система ще остане единствено неособено блестящо бяло джудже. Земята ще се изпари, погълната от Слънцето по време на неговото разширение.
Ето за какво, когато погледнем към небето е добре да си напомним, че това не е сегашното, а близкото или далечното минало. Според актуалната просвета, Земята е единствено на 4,5 милиарда години, а Слънцето – на 13,8 милиарда. Но ние без особени старания можем да надникнем стотици хиляди години обратно, а благодарение на телескопите имаме късмет да следим първите моменти от развиването на нашата Вселена, протекли преди милиарди години. И може би и да забележим остатъците от Големия гърмеж, положил началото на всичко.
When You Look Up, How Far Back in Time Do You See?
Но когато вдигнем взор към небето, ние можем да погледнем доста надалече. Можем да забележим секунди, минути, часове и години, даже стотици и милиони години от предишното със своите очи. А когато гледаме през телескопа, може да надникнем още по-далече в предишното – в самото начало на съществуването на нашата Вселена.
Една секунда обратно във времето
Ако в действителност желаете да надзърнете в предишното за по-съществен интервал от време, би трябвало да излезете отвън рамките на Земята. Дължината на екваторa на нашата планета е към 40 хиляди км и светлината (или радиосигналите) изминават това разстояние единствено за 130 милисекунди. Нашите органи с огромна компликация разпознават сходна задръжка на времето.
Но нали имаме Луната – нашият непосредствен галактически комшия, свят с долини, морета и кратери. Луната се намира на разстояние към 380 000 км и светлината доближава до нас за 1,3 секунди. Ние в действителност не виждаме естествения сателит на Земята какъвто е в действителност, а какъвто е бил преди секунда и половина.
Луната няма да помръдне изключително доста за това време, само че това забавяне е прекомерно осезаемо, когато Центърът за ръководство на полетите беседва с астронавтите. Радиовълните се популяризират със скоростта на светлината и сигналите на Центъра също пътуват 1,3 секунди, а отговорът идва след още толкоз. На процедура паузите в диалозите доближават от 3 до 5 секунди, което доста добре се усеща.
Това закъснение очевидно е още по-голямо за китайския роувър Чанъе-4, който сполучливо кацна на противоположната страна на Луната и изпраща фотоси и видеа посредством спътника ретранслатор Цюецяо. Сателитът се намира в хало орбита към точката на Лагранж L2 на системата Земя-Луна, която е на разстояние 65-80 хиляди км от повърхността на Луната.
Минути и часове обратно във времето
Луната ни дава опция да усетим няколко секунди от предишното. А Слънцето, което се намира на разстояние към 150 милиона километра, ние виждаме, каквото е било преди осем минути. Тоест, когато се радвате на красивия залез, в действителност Слънцето е към този момент залязло.
Дори най-близките ни планетарни съседи Венера и Марс се намират на разстояние десетки милиони километри от нас и ние ги виждаме такива, каквито са били преди няколко минути. Когато Марс е най-близко до Земята, ние го виждаме подобен, какъвто е бил преди към 3 минути. Но когато е най-отдалечен от нас, светлината пътува от Марс до Земята цели 20 минути.
Това несъмнено основава проблеми, в случай че от Земята се ръководи роувър на Марс. Ако той се движи със скорост 1 км/ч, то заради забавянето от скоростта на светлината, роувърът към този момент ще е минал 200 метра от мястото, където го виждате и може да измине още 200 метра, преди да извърши командата за задействане на спирачките и прекъсване.
Ето за какво, не е за удивление, че марсианските роувъри напълно не са бързи. Те се движат със скорост едвам 5 сантиметра в секунда или 0,18 км/ч и са оборудвани със особено настроени бордови компютри, предпазващи машините от конфликт и щета на колелата. Все отново, най-близкият ремонтен сервиз е далечен на десетки милиони километри.
Да се отдалечим още малко в космоса. Когато се намира най-близо до Земята, Сатурн е на разстояние над един милиард километра и ние го виждаме подобен, какъвто е бил преди един час.
Когато през 2017 година светът гледаше спускането на галактическата сонда Касини в атмосферата на Сатурн, ние гледахме изображенията от галактическия уред, който е бил опустошен 30 минути по-рано.
Години обратно във времето
Нощното небе е цялостно със звезди, които са необикновено отдалечени от нас. Разстоянията в космоса се мерят в светлинни години – към 9 трилиона километра – точно толкоз изминава светлината за една година.
Алфа Kентавър, най-близката до нас звезда, забележима с невъоръжено око, се намира на 270 000 пъти по-голямо разстояние, в сравнение с е Слънцето до Земята. Това са 4 светлинни години и ние виждаме звездата такава, каквато е била преди 4 години. Да, Кентавърианците към момента не знаят, че е излязъл iPhone 7.
Някои ярки звезди се намират на още по-големи дистанции. Бетелгейзе да вземем за пример, от съзвездието Орион, е отдалечена от нас на към 640 хиляди светлинни години. Ако на следващия ден Бетелгейзе избухне (а това един ден ще стане), ние цели епохи няма да разберем, че това се е случило.
Но в космоса могат да се следят събития от доста по-далечно бъдеще. Така да вземем за пример, мъглявината Рак е излишък от гърмежа на свръхнова, разказан от китайските и арабските астрономи през 1054 година. Разстоянието до мъглявината е към 6500 светлинни години. Тоест, самият гърмеж е станал във времената, когато едвам е почнало образуването на първите древноегипетски страни в долината на река Нил.
Но и това не е лимитът да се надникне в предишното. Дори и без телескоп ние можем да висим двете близки до нас галактики Андромеда и Магелановите Облаци. Първата е отдалечена от нас на разстояние от към преди 2,5 милиона години. Тоест, ние в този момент я виждаме във типа, както е изглеждала при започване на човешката еволюция, когато едвам стартира да се появява типа Homo. Втората е по-близо – на към 160 000 светлинни години: по това време на Земята царува световно замръзване.
Милиарди години обратно в предишното
Уви, човешкото око не може да види галактическите обекти, които са толкоз отдалечени от нас както по разстояние, по този начин и по време. Но телескопите дават тази опция. Да се спрем да вземем за пример на квазара 3C 273, който е доста ослепителен обект, по-ярък от обособените галактики, захранван от голяма черна дупка.
Но той е 1000 пъти по-тъмен, в сравнение с може да види човешкото око, тъй като до него има 2,5 милиарда години. Но квазарът може да се следи с любителски телескоп от междинен клас.
И какво ще видят хипотетичните същества покрай този квазар, в случай че насочат телескопи към Земята? Да, нашата планета ще наподобява напълно друго, без никаква зеленина – преди 3 милиарда години едвам стартира появяването на първите едноклетъчни организми, способни на фотосинтеза. До появяването на първите зелени растения остават над два милиарда години.
Огромните телескопи в лабораториите могат да проникват още по-дълбоко в космоса. С тяхна помощ може да бъде забелязан да вземем за пример квазарът APM 08279+5255, който даже и благодарение на 1,5-метров телескоп наподобява като много тъмна точка, тъй като е далечен на 12 милиарда светлинни години.
За съпоставяне, Земята е на към 4,5 милиарда години, а Слънцето – на малко повече. Тоест в случай че там има наблюдаващ, който да насочи мощен телескоп към нашата Слънчева система, то той нищо няма да види: до появяването на първия лъч светлина от Слънцето остават над 7 милиарда години. И още, през това голямо време квазарът може да изчезне и ние в никакъв случай да не разберем това. След 12 милиарда години от Слънчевата система ще остане единствено неособено блестящо бяло джудже. Земята ще се изпари, погълната от Слънцето по време на неговото разширение.
Ето за какво, когато погледнем към небето е добре да си напомним, че това не е сегашното, а близкото или далечното минало. Според актуалната просвета, Земята е единствено на 4,5 милиарда години, а Слънцето – на 13,8 милиарда. Но ние без особени старания можем да надникнем стотици хиляди години обратно, а благодарение на телескопите имаме късмет да следим първите моменти от развиването на нашата Вселена, протекли преди милиарди години. И може би и да забележим остатъците от Големия гърмеж, положил началото на всичко.
When You Look Up, How Far Back in Time Do You See?
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ