Волгин: ДБ ще пострада най-много от новия проект
Съвсем скоро на нашата политическа сцена ще се появи нов план. При това приказваме не за някакъв епизодичен персонаж, а за състезател, който ще има претенциите да играе основната роля. Служебният министър на стопанската система Кирил Петков към този момент е единствено на крачка от това да разгласи, че с „ малко помощ от другари “, както пееха „ Бийтълс “, ще се ангажира със основаването на нова партия. Все още изчаква да стори това, евентуално съобразявайки се с нуждата да има драматургично напрежение. Имайки поради известността, на която се радва господин Петков, в сходен ход няма нищо изненадващо. Едва ли някой ще се изненада и в случай че бъдещата партия реализира значими електорални триумфи. В станалата към този момент популярна фейсбук група, която упорства Кирил Петков да бъде министър председател, към този момент има над 100 000 души. Отношението към служебния министър е като към рок-звезда. Няма да се учудя, в случай че на предизборните събирания възторжени почитателки хвърлят по него сутиените си, както са правели преди време фенките на към този момент упоменатите момчета от „ Бийтълс “.
Бъдещата партия ще се стреми да притегля гласоподаватели от всички вероятни направления. Тоест ще работи на правилото „ няма ляво, няма дясно “. И сравненията на Кирил Петков с Еманюел Макрон са разумни. Настоящият френски президент в предизборната си акция преди четири години правеше тъкмо това. Ухажваше еднообразно настойчиво както десните, по този начин и левите гласоподаватели. И в последна сметка, макар че имаше явен десен профил, бидейки милионер и чиновник в банковите структури на Ротшилд, Макрон завоюва сърцата и на хора, които в продължение на доста години са дали своят вот за левицата. Вероятно сходна ще бъде тактиката на Кирил Петков, Асен Василев и техните другари. Да привлекат електорат отвред.
И въпреки всичко някои партии ще пострадат повече от появяването на новия политически индивид. Струва ми се, че най-потърпевша от плана на Кирил Петков ще бъде групировката „ Демократична България “. Отношенията сред към момента неродената партия и Демократична България доста ми припомнят една обстановка отпреди двайсет години, от времето, когато Симеон Сакскобургготски се готвеше да се включи в политическия ни живот. В един миг всички знаеха, че царят ще разгласи нещо значимо, само че не знаеха какво тъкмо ще бъде то. Тогава деятели и последователи на могъщото по това време Съюз на демократичните сили споделяха: „ А, няма ужасно. Симеон е наш съидейник. Еднакви полезности имаме с него. Той ще излезе и публично ще разгласи, че би трябвало да се гласоподава за Съюз на демократичните сили. “ И Симеон в действителност излезе и публично разгласи нещо напълно друго. Каза, че ще прави партия. Два месеца по-късно Национална движение „Симеон Втори" разруши Съюз на демократичните сили, което тогава изглеждаше несъкрушимо.
Днес ръководителите на Демократична България приказват ласкаво за Петков и Василев, назовават ги съидейници, само че какво ли ще кажат, когато планът на служебните министри изсмуче електората им. А това е неизбежно. Да, бъдещата партия ще дърпа гласове отвред, само че профилът на нейните основатели е дясно-либерален и е най-логично точно този електорат да им даде най-масова поддръжка. Освен това този умнокрасив електорат се отнася към политиката като към питейно заведение. Тоест постоянно отива там, където се счита, че е най-модерно да се върви. Преди време хората с огромни интелектуални искания обожаваха Иван Костов, след това заобичаха Христо Иванов, в този момент преориентират възприятията си към Кирил Петков. Това е последният вик на модата, който те не могат да подценен.
Има и други фактори, които предопределят триумфа на бъдещата партия. Безспорна е поддръжката за нея на нашите евроатлантически сътрудници. Това, че американският президент Джо Байдън загатна поименно Кирил Петков в обръщението си към участниците в плана „ Три морета “ даже няма потребност от коментар. Много показателно е и отношението на медиите към партията на служебните министри. Повечето от тях ѝ се радват още преди формалната ѝ поява. Точно по този начин се държаха и френските медии, когато стана ясно, че Еманюел Макрон ще се кандидатира за президент. Почти всички непрекъснато обясняваха на читателите, слушатели и феновете какъв прелестен човек е Макрон и какъв брой хубаво ще бъде, в случай че застане отпред на страната. И той застана. По този метод сякаш под формата на някаква генерална смяна финансово-политическият хайлайф резервира властта си във Франция. Струва ми се, че същата пиеса се разиграва и у нас. Новият план ще наподобява като „ нова вълна “, само че същинската му цел ще бъде да затвърди демократичното статукво. Онова статукво, което от десетилетия господства в развития свят. Да, то сменя партиите и фронтмените си, само че в никакъв случай не трансформира същността си.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Бъдещата партия ще се стреми да притегля гласоподаватели от всички вероятни направления. Тоест ще работи на правилото „ няма ляво, няма дясно “. И сравненията на Кирил Петков с Еманюел Макрон са разумни. Настоящият френски президент в предизборната си акция преди четири години правеше тъкмо това. Ухажваше еднообразно настойчиво както десните, по този начин и левите гласоподаватели. И в последна сметка, макар че имаше явен десен профил, бидейки милионер и чиновник в банковите структури на Ротшилд, Макрон завоюва сърцата и на хора, които в продължение на доста години са дали своят вот за левицата. Вероятно сходна ще бъде тактиката на Кирил Петков, Асен Василев и техните другари. Да привлекат електорат отвред.
И въпреки всичко някои партии ще пострадат повече от появяването на новия политически индивид. Струва ми се, че най-потърпевша от плана на Кирил Петков ще бъде групировката „ Демократична България “. Отношенията сред към момента неродената партия и Демократична България доста ми припомнят една обстановка отпреди двайсет години, от времето, когато Симеон Сакскобургготски се готвеше да се включи в политическия ни живот. В един миг всички знаеха, че царят ще разгласи нещо значимо, само че не знаеха какво тъкмо ще бъде то. Тогава деятели и последователи на могъщото по това време Съюз на демократичните сили споделяха: „ А, няма ужасно. Симеон е наш съидейник. Еднакви полезности имаме с него. Той ще излезе и публично ще разгласи, че би трябвало да се гласоподава за Съюз на демократичните сили. “ И Симеон в действителност излезе и публично разгласи нещо напълно друго. Каза, че ще прави партия. Два месеца по-късно Национална движение „Симеон Втори" разруши Съюз на демократичните сили, което тогава изглеждаше несъкрушимо.
Днес ръководителите на Демократична България приказват ласкаво за Петков и Василев, назовават ги съидейници, само че какво ли ще кажат, когато планът на служебните министри изсмуче електората им. А това е неизбежно. Да, бъдещата партия ще дърпа гласове отвред, само че профилът на нейните основатели е дясно-либерален и е най-логично точно този електорат да им даде най-масова поддръжка. Освен това този умнокрасив електорат се отнася към политиката като към питейно заведение. Тоест постоянно отива там, където се счита, че е най-модерно да се върви. Преди време хората с огромни интелектуални искания обожаваха Иван Костов, след това заобичаха Христо Иванов, в този момент преориентират възприятията си към Кирил Петков. Това е последният вик на модата, който те не могат да подценен.
Има и други фактори, които предопределят триумфа на бъдещата партия. Безспорна е поддръжката за нея на нашите евроатлантически сътрудници. Това, че американският президент Джо Байдън загатна поименно Кирил Петков в обръщението си към участниците в плана „ Три морета “ даже няма потребност от коментар. Много показателно е и отношението на медиите към партията на служебните министри. Повечето от тях ѝ се радват още преди формалната ѝ поява. Точно по този начин се държаха и френските медии, когато стана ясно, че Еманюел Макрон ще се кандидатира за президент. Почти всички непрекъснато обясняваха на читателите, слушатели и феновете какъв прелестен човек е Макрон и какъв брой хубаво ще бъде, в случай че застане отпред на страната. И той застана. По този метод сякаш под формата на някаква генерална смяна финансово-политическият хайлайф резервира властта си във Франция. Струва ми се, че същата пиеса се разиграва и у нас. Новият план ще наподобява като „ нова вълна “, само че същинската му цел ще бъде да затвърди демократичното статукво. Онова статукво, което от десетилетия господства в развития свят. Да, то сменя партиите и фронтмените си, само че в никакъв случай не трансформира същността си.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ