Синдроми с имена на приказни герои
Съществуват психиатрични термини, които разказват избрани патологични синдроми, и забавното е, че те са с имена на приказни герои.
Такъв е казусът със синдрома на Рапунцел – приказната хубавица с дълга коса, по която нейният обичан се изкачвал всяка вечер до високия прозорец на кулата, в която била затворена.
Синдромът на Рапунцел се демонстрира в непрекъснато отделяне на косми и цели кичури от личната коса и поглъщането им. Това се получава при психологични нарушавания най-много при деца и млади дами.
В резултата на непрекъснатото усвояване на косми в стомаха се образува трихобезоар – топка косми, която може да се в профил единствено оперативно и при закъснение може да има съдбовен излаз.
Сънна апнея, която е присъща със прекъсване на дишането по време на сън, е известна като синдром на проклятието на Ундина. Русалка, която в немските приказки е известна като Ундина, проклела изневерилия й обичан. Тя го лишила от опцията да диша, без да мисли за това, което насън е невероятно.
Синдромът на Алиса в страната на чудесата се демонстрира в дереализация и деперсонализация. Човек с този синдром има възприятието, че всичко, което се случва, не се случва с него, а с някой различен, а той единствено следи.
Освен това той счита, че е отвън действителността и няма естествени чувства за размерите на близките предмети. Усещания като при синдрома на Алиса в страната на чудесата могат да се изпитат при отравяне или зараза с висока температура.
Синдромът на барон Мюнхаузен се показва в симулация и изкуствено предизвикателство на разнообразни феномени, присъщи за някои типове болести.
Хората със синдрома на барон Мюнхаузен провокират повръщане, кръвоизливи и гърчове, с цел да бъдат съжалени и обгрижени. Понякога този синдром се демонстрира в характерна форма и страдащият от него човек провокира болестни прояви у собствен непосредствен, с цел да може по-късно да се погрижи за него и да бъде оценено старанието му.
Така някои майки с този синдром хранят децата си с артикули, към които те са алергични, а по-късно стоят до леглото им и не спят по цели нощи, с цел да им оказват помощ да се лекуват.
