”Моето отмъщение ще бъде ужасно” на Фердинанд е факт. Да върнем костите на нашите предци
Самонадеяният, изживяващ се като последна инстанция А.Д. от тумбата на самозванците „ войводи “ ме провокира да напише тези редове.
Не затихват разногласията към гробовете на български воини, починали през Първата международна война в региона на град Кавадарци, Северна Македония. Твърденията са, че две наши военни гробища са унищожени. Тези две гробища били регистрирани в българското Министерство на защитата.
Трябва да имаме памет и почитание към всички българи, починали за страната си, без значение каква идея или политика са провеждали държавните управления в дадени исторически моменти. Те са наши предшественици и всяко семейство е слагало черни забрадки за изгубени близки.
Примерът, който ще дам е наличен и съдържа значими отговори по тематиката.
Под заглавието „ България в Първата международна война “ българският вид на Уикипедия разказва събитията в размер от 95 реда.
Англоезичната Уикипедия е отделила на същата тематика 680 реда, плюс карти, фотоси и графики!
Рускоезичният вид на интернет енциклопедията дава 560 реда за присъединяване на България в ПСВ.
Това сякаш дребнаво преброяване на редове има смисъл, тъй като демонстрира какво е нашето отношение към този исторически интервал.
Третото Българско царство се включва във войната на 14 октомври 1915 година. „ Войските на Фердинанд I удариха в тил сръбската войска, която води война с австро-унгарските елементи “ – това е най-честото заглавие в европейските и международните медии. И през днешния ден историци и анализатори назовават претекстовете за българското включване във войната „ желан реваншизъм “. Този подтик за възмездие не крие и самият Фердинанд, който е мощно злобен от изгубената Междусъюжническа война и изгубените български територии. Поражението на България е известно като Първа национална злополука.
Честа са представени думите на Фердинанд: Ma vengeance sera terrible (Моето възмездие ще бъде извънредно!) Той не крие и териториални искания към прилежащи на България страни.
Ударът е предшестван от масирана медийна агитация, в която изключително се открояват реваншистките и антисръбски публикации в „ Утро “, „ Дневник “, „ Камбана “, „ Народ и войска “, „ Отечество “ и други На остри офанзиви е подложена и Русия, която поддържа Сърбия в оня миг. Не била пощадена и Гърция.
Да не забравяме, че в Междусъюзническата война България се изправя против своите досегашни съдружници Гърция, Сърбия, Черна гора, по-късно и против Румъния и Турция.
През октомври 1914 година членове на Вътрешна македонска революционна организация, които обитавали на българска територия с разрешението на властта в София, стартират партизанска война на територията на Македония, която тогава е част от Сърбия. През ноември дейностите на въоръжените чети ескалира, а четниците наброяват към 25 000 души. Въпреки доказателствата за осъществени жестокости от някои от тях Германия и Австро-Унгария мълчешком поддържат Вътрешна македонска революционна организация, тъй като нанася вреди на сръбската войска и всява боязън у локалното население. В България пропагандата изяснява тези дейности с националния интерес Македония да бъде присъединена към Българското царство.
Чуждите исторически източници във Wikipedia разказват нашите дипломатически, политически и военни подлости в Първата международна война, само че признават в това време гения на българските военачалници и качествата на българския боец. И в случай че ние държим на гледната точка, че България взе участие в Първата международна война с цел да придобие още веднъж свои територии, то за другите нещата са много по-ралични.
А тази политика на Фердинанд довежда до Втората национална злополука.
Немалко българи и до момента имат вяра в тайната доктрина, че светът и най-много великите сили са против България, която е жертва на международен скрит план. Нека прочетат какво написа в Wikipedia (версиите на британски, френски, съветски – най-богатите като размер и информация и най-четените) за Сръбско-българската война. Ще останат сюрпризирани.
Днес ние срамежливо премълчаваме част от истината за това време, тъй като тя не е изключително лицеприятна. Българските командири и воини са воювали за България, несъмнено, само че са изпращани от време на време в окопите поради ползата на Фердинанд и политически кръгове.
Резултатът - две национални произшествия!
Днес настояваме в Северна Македония да почитат и да тачат починалите там наши предшественици. Не е доста тактично, да не кажа по-силна дума… Не е ли по-добре да приберем тленните остатъци на нашите хора у нас в особено военно гробище, мемориал или нещо сходно. Българската православна черква също би трябвало да се засилва. Както и представителите на други вероизповедания също, тъй като в армията са воювали и представители на други етноси и религии.
Някога комунистическата власт изпраща останките на Гоце Делчев в Скопие. По пътя до там българите в Пиринския край плачели край пътя…
Днес предявяваме искания. Тези редове ще ядосат така наречен патриоти и други шумни бранители на националната чест. С потури, подправени пищови и саби по празници, водно хоро и „ Бъл-га-ри, ю-на-ци “ народен дух не се крепи. Той е нещо напълно друго е се нуждае от повечко познания и почтеност пред историята.
Огнян Стефанов
Не затихват разногласията към гробовете на български воини, починали през Първата международна война в региона на град Кавадарци, Северна Македония. Твърденията са, че две наши военни гробища са унищожени. Тези две гробища били регистрирани в българското Министерство на защитата.
Трябва да имаме памет и почитание към всички българи, починали за страната си, без значение каква идея или политика са провеждали държавните управления в дадени исторически моменти. Те са наши предшественици и всяко семейство е слагало черни забрадки за изгубени близки.
Примерът, който ще дам е наличен и съдържа значими отговори по тематиката.
Под заглавието „ България в Първата международна война “ българският вид на Уикипедия разказва събитията в размер от 95 реда.
Англоезичната Уикипедия е отделила на същата тематика 680 реда, плюс карти, фотоси и графики!
Рускоезичният вид на интернет енциклопедията дава 560 реда за присъединяване на България в ПСВ.
Това сякаш дребнаво преброяване на редове има смисъл, тъй като демонстрира какво е нашето отношение към този исторически интервал.
Третото Българско царство се включва във войната на 14 октомври 1915 година. „ Войските на Фердинанд I удариха в тил сръбската войска, която води война с австро-унгарските елементи “ – това е най-честото заглавие в европейските и международните медии. И през днешния ден историци и анализатори назовават претекстовете за българското включване във войната „ желан реваншизъм “. Този подтик за възмездие не крие и самият Фердинанд, който е мощно злобен от изгубената Междусъюжническа война и изгубените български територии. Поражението на България е известно като Първа национална злополука.
Честа са представени думите на Фердинанд: Ma vengeance sera terrible (Моето възмездие ще бъде извънредно!) Той не крие и териториални искания към прилежащи на България страни.
Ударът е предшестван от масирана медийна агитация, в която изключително се открояват реваншистките и антисръбски публикации в „ Утро “, „ Дневник “, „ Камбана “, „ Народ и войска “, „ Отечество “ и други На остри офанзиви е подложена и Русия, която поддържа Сърбия в оня миг. Не била пощадена и Гърция.
Да не забравяме, че в Междусъюзническата война България се изправя против своите досегашни съдружници Гърция, Сърбия, Черна гора, по-късно и против Румъния и Турция.
През октомври 1914 година членове на Вътрешна македонска революционна организация, които обитавали на българска територия с разрешението на властта в София, стартират партизанска война на територията на Македония, която тогава е част от Сърбия. През ноември дейностите на въоръжените чети ескалира, а четниците наброяват към 25 000 души. Въпреки доказателствата за осъществени жестокости от някои от тях Германия и Австро-Унгария мълчешком поддържат Вътрешна македонска революционна организация, тъй като нанася вреди на сръбската войска и всява боязън у локалното население. В България пропагандата изяснява тези дейности с националния интерес Македония да бъде присъединена към Българското царство.
Чуждите исторически източници във Wikipedia разказват нашите дипломатически, политически и военни подлости в Първата международна война, само че признават в това време гения на българските военачалници и качествата на българския боец. И в случай че ние държим на гледната точка, че България взе участие в Първата международна война с цел да придобие още веднъж свои територии, то за другите нещата са много по-ралични.
А тази политика на Фердинанд довежда до Втората национална злополука.
Немалко българи и до момента имат вяра в тайната доктрина, че светът и най-много великите сили са против България, която е жертва на международен скрит план. Нека прочетат какво написа в Wikipedia (версиите на британски, френски, съветски – най-богатите като размер и информация и най-четените) за Сръбско-българската война. Ще останат сюрпризирани.
Днес ние срамежливо премълчаваме част от истината за това време, тъй като тя не е изключително лицеприятна. Българските командири и воини са воювали за България, несъмнено, само че са изпращани от време на време в окопите поради ползата на Фердинанд и политически кръгове.
Резултатът - две национални произшествия!
Днес настояваме в Северна Македония да почитат и да тачат починалите там наши предшественици. Не е доста тактично, да не кажа по-силна дума… Не е ли по-добре да приберем тленните остатъци на нашите хора у нас в особено военно гробище, мемориал или нещо сходно. Българската православна черква също би трябвало да се засилва. Както и представителите на други вероизповедания също, тъй като в армията са воювали и представители на други етноси и религии.
Някога комунистическата власт изпраща останките на Гоце Делчев в Скопие. По пътя до там българите в Пиринския край плачели край пътя…
Днес предявяваме искания. Тези редове ще ядосат така наречен патриоти и други шумни бранители на националната чест. С потури, подправени пищови и саби по празници, водно хоро и „ Бъл-га-ри, ю-на-ци “ народен дух не се крепи. Той е нещо напълно друго е се нуждае от повечко познания и почтеност пред историята.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ