Сагата „Трейс” в Narod.bg: 17 млн. потънаха в куците павета на пъпа на София, има ли прокуратура?
Сагата с некачествените, постоянно рискови за живота ни поправки на „ Трейс Груп Холд ”, продължава в Narod.bg – в третата част ще ви разкажем по какъв начин 17 милиона лв. от нашите пари потънаха в сакат ремонт на жълтите павета, от който можем единствено да се срамим.
Това сходство на ремонт, осъществен от богопомазаното по времето на ГЕРБ сдружение на Николай Михайлов, поражда разумният въпрос – имал изобщо прокуратура, която да повдигне обвинявания за пладнешкия обир?
„ Работата ” на „ Трейс ” в центъра на София завърши със следните констатации – фалшив ремонт на паветата по бул. „ Княз Александър Дондуков ”, забавяне със периода за осъществяване на богатствата социална поръчка и, забележете – подмяна на паветата от бул. „ Г.С. Раковски ” до бул. „ Васил Левски ” с асфалт!
Излиза, че всичко в ремонта на жълтите павета е сбъркано: от плануванаъа от проектанта технология, сметки за преминаващи 50 коли дневно (толкова минават на минута, б.ред.), през осъществяването и надзора.
Проектът за 14 млн. лева без Данък добавена стойност, т.е., близо 17 милиона лв., включва и пренареждане на паветата към пл. „ Александър Невски “, което следва да се случи.
А общината гони периоди, с цел да не изгуби средствата от Европейски Съюз, и ще бърза още повече.
До 50 коли дневно. Такова натоварване е било заложено за бул. „ Цар Освободител “ в плана за ремонта на жълтите павета, който завърши със скандал преди месец.
И без да е броил трафика, всеки знае, че толкоз автомобила минават пред Народното събрание даже в границите на минути. Но общината и проектантът не мислят по този начин, а изпълнителят и надзорът следват сляпо заданието.
Всъщност това до известна степен е повтаряне на фиаското с ремонта на „ Графа “. В осъществяването и на двата плана има доста прилики – проектантът е еднакъв (бюро АДА на арх. Иво Пантелеев), строителният надзор – също („ Проджект контрол София “), а осъществяването (дали от „ Джи Пи груп “ или „ Трейс “) е все по този начин неприятно.
На всеки ред – неточност
За ремонта на жълтите павета се оказва, че процесът е сгрешен на всички вероятни равнища:
• Общината не се е интересувала какво и по какъв начин желае да бъде направено
• Проектантът е употребявал явно несъответствуваща технология с неверни сметки.
• Самото осъществяване на ремонта също е неприятно.
• Експерти изобщо не са питани – а към момента има хора, разбиращи от паваж, чиято история стартира от Школата за павьори в с. Дивля, Радомирско.
• Строителен контрол изобщо не проличава да е реализиран.
А още по-лошата вест е, че това е единствено началото: следва и ремонт на по-големите сектори, които са включени в плана за така наречен Зона 4 (наречена иронично или не „ Златна София “), като най-знаков е площад „ Александър Невски “. И там се планува пренареждане на старите гранитни павета, които сходно на жълтите са заявена културна полезност.
Любопитното тук е, че общината изненадващо реши да преработи плана през 2020 година и включи въпросното пренареждане – преди се предвиждаше слагане на гранитни плочи (като тези по „ Графа “) и унищожаване на паважа. Но на база изпълненото до момента наподобява все по-сигурно, че ще се случи същото – големи фуги, потънали и изчезнали павета и изобщо заличаване на още един знак на София.
Кметът на София Йорданка Фандъкова и ръководителят на общинския съвет Георги Георгиев към този момент обявиха, че не са удовлетворени от резултатите при жълтите павета. Георгиев изясни, че ремонтираният сектор коства 206 хиляди лева, като общината към този момент е глобила „ Трейс груп холд “ със 100 хиляди лева
И съобщи, че всички по веригата ще понесат отговорност, като „ нито един лев от парите на софиянци не е заплатен и няма да бъде заплатен, до момента в който пътната настилка не бъде приключена качествено “. Същото прочее се говореше и след ремонта на „ Графа “ преди няколко години.
Но се пропуща това, че самата община е част от тази „ верига “, а рекомендацията на специалисти е една и съща: „ идващия път извикайте някой, който схваща, да ви изясни “. Както и че за усвояването на парите от Европейски Съюз, с които се финансира ремонтът, има период – и той е до март 2023 година
За възобновяване на градския център (условно „ Графа “ и пл. „ Александър Невски “ с жълтите павета) са дадени общо 46 млн. лева от еврофондовете. Опасността София да загуби „ безплатните “ пари по оперативната стратегия „ Региони в напредък “ обаче към този момент е напълно действителна и даже бе доказана от районният длъжностен министър арх. Иван Шишков, написа и „ Капитал ”.
Питай павьора
Всичко потегля от метода, по който общината работи – „ на парче “, без внимание към детайла, без отношение към града.
Първо, тя е трябвало да вземе поради това, че ще се ремонтира монумент на културата, както и да изследва по какъв начин е юридически паважът преди време и по каква технология, тъй че да не „ мърда “ до ден сегашен макар големия авто трафик, който се е появил в следствие, разяснява за „ Капитал “ инж. Атанас Гиздов, шеф на учредената през 1988 година компания СУКМО, с опит с полагането на паваж пред Националния исторически музей, както и пред Народното събрание в Братислава.
Той изяснява, че „ Трейс “ са се допитали до него за помощ, желали са му оферта, само че след това по този начин и не са се обадили.
Според него общината би трябвало да включва при сходни действия специалисти, разбиращи от тази активност. Гиздов признава, че не са останали доста павьори, в миналото обучавани в школа за павьори в село Дивля, само че сигурно има такива, наследили знанието, които схващат технологията и работят качествено. Проблемът е, че никой не ги търси.
Реклама
На същото мнение е и арх. Антонова от Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН). „ Според мен би трябвало да се обучат хора по какъв начин да работят с паважа, тъй като той изисква поддръжка – от време на време пренареждане.
Защо не се сътвори такава бригада към Столичната община, както и в други градове, където има павирани улици? В предишното е имало доста положителни павьори, още ги има, въпреки и малко. Това е умеене, което ще продължи да бъде търсено, и по тази причина занаятът би трябвало да бъде удължен. Паважите в София са редени от майстори от село Дивля, Радомирско, и евентуално тези познания са живи към момента “, разяснява тя.
Грешни сметки, неприятен ремонт
Избраната технология за пренареждането на жълтите павета обаче не е съгласувана с специалисти (навремето е имало Наръчник за редене на павета, както и в детайли изложение на метода на работа с павета, оповестен в годишната отчетна книга на кмета инж. Иванов от 1937 г.).
Тя е разказана от проектантското студио АДА на арх. Иво Пантелеев, който преработи плана си през 2020 година, след рекомендации на основния проектант.
Това, което прави усещане, е, че при частта с пренареждането на жълтите павета изчисленията са за „ леко автомобилно придвижване “ с „ оразмерителна активност на придвижването 50 коли/ден “. Арх. Иво Пантелеев не отговори на позвъняванията на „ Капитал “, с цел да даде пояснение какво се има поради под съкращението ОА.
От „ Трейс груп холд “ обаче обясниха за медиата, че „ приложената технология е главно за леко и пешеходно придвижване – най-много до 50 МПС дневно, в това число спешни коли, а не както е в този момент, хиляди коли на денонощие “.
Според арх. Антонова от НИНКН в плана е планувано леко натоварване и евентуално това са посочили изследванията. „ Ако в този момент се твърди, че натоварването в действителност е по-интензивно и това е повода за деформациите, то евентуално не са направени правилни изследвания “, споделя тя.
Впрочем от по този начин написания план излиза, че натоварването пред Народното събрание и това към църквата „ Александър Невски “ е едно и също – т.е. „ леко “. В същото време е реалност, че „ старите “ жълти павета (от 1908 г.) са претърпели голяма смяна в натоварването за столетие, че даже са издържали и прекосяване на танкове с тежки вериги. Но въпреки всичко не са пропаднали. Сегашният ремонт действително е първото им огромно пренареждане, откогато са положени.
Така че сигурно огромна роля за последвалите фалове е изиграла точно определената технология.
От „ Трейс “ изясняват, че при започване на XX век жълтите павета са редени върху пясъчна възглавница, без свързващ детайл, до момента в който от компанията са следвали заданието на АДА и първо са създали здрава основа от трошен камък и по-късно са положили изравнителна пясъчна поставка.
В „ Трейс “ има да се учат по какъв начин се работи качествено…. Паветата преди 100 години са безупречни
Освен това технологията в плана на АДА разрешава при нареждането на паветата да се оставят до 10 мм фуги (на места обаче стигат и 30 мм след ремонта), до момента в който инж. Гиздов е безапелационен, че това е прекалено много. „
Той разказва в резюме по какъв начин се работи с паваж: „ Основата, върху която се реди, е пясък, който не би трябвало да е по-дебел от 3-4 сантиметра най-много, с цел да може, като се уплътни, да няма условия да пропада.
По-дебела пясъчна поставка е гаранция това паве да плува. Подрежда се паважът, опесъчава се догоре с тънък пясък, при изискване че фугата е не повече от 5 мм. След това се вкарва валяк, който минава цялата настилка, само че без да пуска осцилация. Той подравнява паважа.
След това отново се опесъчава, тъй като фугите поемат пясъка. След това валякът се пуска да валира към този момент с трептения и се опесъчава непрестанно, до момента в който пясъкът потъне във фугите. След това се полива щедро с вода, която уплътнява пясъка във фугите и чак тогава секторът се пуска. “ Почти нищо от това не е направено в този момент.
Според „ Трейс груп холд “ „ всички опити да се осъществя „ достоверната технология “, разказана в заданието, ще бъдат неефективни и ще доведат до същите проблеми. От компанията смятат, че е належащо проектанти и специалисти да предложат нейната смяна, като споделят, че са подготвени да изпълнят съвременни технологии, които се употребяват при реставрирането на културни полезности.
Бързата работа – позор за майстора
Друг проблем са периодите. Общината има време до март 2023 година да е подготвена с всички поправки, в това число зоната пред пл. „ Александър Невски “, а поради идващата зима това се трансформира в сложна задача и води до заплахата всички пари (защото отпуснатото финансиране е по едно и също време за двете зони) да бъдат изгубени.
Ремонтът на Зона 4 един път към този момент беше прекратяван през 2018 година – когато беше извоюван от „ ПСТ груп “, само че след това некачествено изпълнен. Общината въпреки всичко разплати на ПСТ 4.6 млн. лева за свършеното тогава. После изненадващо основният проектант подреди преправяне на плана на арх. Пантелеев и това лиши време до октомври 2020 година
Така чак напролет на 2022 година София разгласи публичната поръчка за ремонта на площад „ Александър Невски “ (за 16.5 млн. лева с ДДС), както и на улиците „ Шишман “ и „ Шести септември “ за общо 5.3 млн. лева с Данък добавена стойност. Договорите бяха подписани през лятото.
„ Този търг за ремонта на паветата се точи 3-4 години. И внезапно се споделя, че за три месеца би трябвало да го създадем. За да се направи качествена настилка, би трябвало време.
Един павьор за ден може да направи прекрасен паваж 7-8 кв.м и това би трябвало да подхожда на уместно възнаграждение. Така става дългогодишен. Когато прави 10-12-15 кв.м дневно, както слушам, че се хвалят, това е обезпечена некачествена работа “, разяснява инж. Гиздов.
Той предлага още да се стартира с пробен сектор от 100-200 кв.м, преди да се премине към огромния ремонт, с цел да може общината да тества авансово технологията. „ И там се доуточнява всичко, което допуска добра изработка на паважа. А тук на всички места сигурно има пропуски – къде от неведение, къде поради някаква друга причина “, споделя той.
И преди София си е навличала проблеми с паветата – подобен образец е ремонтът на бул. „ Дондуков “ преди четири години, където има същите талази и дупки, а реализатор още веднъж е „ Трейс “. Заради огромните фуги там общината е икономисала и от паважа, споделят специалисти – на същата повърхност са поставени по-малко павета за сметка на пясъка.
Същото в този момент се е случило и с жълтите павета. От НИНКН пък обясниха, че ръководещите са уверили, че ще запазят паважа на склад и след време, когато центърът стане пешеходна зона (което за момента е сферата на мечтите), паветата ще бъдат върнати.
Заради тези и още доста провали общината сякаш стартира да внимава с ремонтите. А евентуална причина за забавянето на този на пл. „ Александър Невски ” и ул. „ Шишман ” беше това, че кметът Фандъкова не искаше осъществяването да стартира тъкмо преди локалните избори през 2019 година
Но в този момент общината сама падна в своя капан. Отново предстоят избори след година. Разликата е, че финансирането, без което не може, е в заплаха, а това изкарва нескрито доста плуващи павета.
Това сходство на ремонт, осъществен от богопомазаното по времето на ГЕРБ сдружение на Николай Михайлов, поражда разумният въпрос – имал изобщо прокуратура, която да повдигне обвинявания за пладнешкия обир?
„ Работата ” на „ Трейс ” в центъра на София завърши със следните констатации – фалшив ремонт на паветата по бул. „ Княз Александър Дондуков ”, забавяне със периода за осъществяване на богатствата социална поръчка и, забележете – подмяна на паветата от бул. „ Г.С. Раковски ” до бул. „ Васил Левски ” с асфалт!
Излиза, че всичко в ремонта на жълтите павета е сбъркано: от плануванаъа от проектанта технология, сметки за преминаващи 50 коли дневно (толкова минават на минута, б.ред.), през осъществяването и надзора.
Проектът за 14 млн. лева без Данък добавена стойност, т.е., близо 17 милиона лв., включва и пренареждане на паветата към пл. „ Александър Невски “, което следва да се случи.
А общината гони периоди, с цел да не изгуби средствата от Европейски Съюз, и ще бърза още повече.
До 50 коли дневно. Такова натоварване е било заложено за бул. „ Цар Освободител “ в плана за ремонта на жълтите павета, който завърши със скандал преди месец.
И без да е броил трафика, всеки знае, че толкоз автомобила минават пред Народното събрание даже в границите на минути. Но общината и проектантът не мислят по този начин, а изпълнителят и надзорът следват сляпо заданието.
Всъщност това до известна степен е повтаряне на фиаското с ремонта на „ Графа “. В осъществяването и на двата плана има доста прилики – проектантът е еднакъв (бюро АДА на арх. Иво Пантелеев), строителният надзор – също („ Проджект контрол София “), а осъществяването (дали от „ Джи Пи груп “ или „ Трейс “) е все по този начин неприятно.
На всеки ред – неточност
За ремонта на жълтите павета се оказва, че процесът е сгрешен на всички вероятни равнища:
• Общината не се е интересувала какво и по какъв начин желае да бъде направено
• Проектантът е употребявал явно несъответствуваща технология с неверни сметки.
• Самото осъществяване на ремонта също е неприятно.
• Експерти изобщо не са питани – а към момента има хора, разбиращи от паваж, чиято история стартира от Школата за павьори в с. Дивля, Радомирско.
• Строителен контрол изобщо не проличава да е реализиран.
А още по-лошата вест е, че това е единствено началото: следва и ремонт на по-големите сектори, които са включени в плана за така наречен Зона 4 (наречена иронично или не „ Златна София “), като най-знаков е площад „ Александър Невски “. И там се планува пренареждане на старите гранитни павета, които сходно на жълтите са заявена културна полезност.
Любопитното тук е, че общината изненадващо реши да преработи плана през 2020 година и включи въпросното пренареждане – преди се предвиждаше слагане на гранитни плочи (като тези по „ Графа “) и унищожаване на паважа. Но на база изпълненото до момента наподобява все по-сигурно, че ще се случи същото – големи фуги, потънали и изчезнали павета и изобщо заличаване на още един знак на София.
Кметът на София Йорданка Фандъкова и ръководителят на общинския съвет Георги Георгиев към този момент обявиха, че не са удовлетворени от резултатите при жълтите павета. Георгиев изясни, че ремонтираният сектор коства 206 хиляди лева, като общината към този момент е глобила „ Трейс груп холд “ със 100 хиляди лева
И съобщи, че всички по веригата ще понесат отговорност, като „ нито един лев от парите на софиянци не е заплатен и няма да бъде заплатен, до момента в който пътната настилка не бъде приключена качествено “. Същото прочее се говореше и след ремонта на „ Графа “ преди няколко години.
Но се пропуща това, че самата община е част от тази „ верига “, а рекомендацията на специалисти е една и съща: „ идващия път извикайте някой, който схваща, да ви изясни “. Както и че за усвояването на парите от Европейски Съюз, с които се финансира ремонтът, има период – и той е до март 2023 година
За възобновяване на градския център (условно „ Графа “ и пл. „ Александър Невски “ с жълтите павета) са дадени общо 46 млн. лева от еврофондовете. Опасността София да загуби „ безплатните “ пари по оперативната стратегия „ Региони в напредък “ обаче към този момент е напълно действителна и даже бе доказана от районният длъжностен министър арх. Иван Шишков, написа и „ Капитал ”.
Питай павьора
Всичко потегля от метода, по който общината работи – „ на парче “, без внимание към детайла, без отношение към града.
Първо, тя е трябвало да вземе поради това, че ще се ремонтира монумент на културата, както и да изследва по какъв начин е юридически паважът преди време и по каква технология, тъй че да не „ мърда “ до ден сегашен макар големия авто трафик, който се е появил в следствие, разяснява за „ Капитал “ инж. Атанас Гиздов, шеф на учредената през 1988 година компания СУКМО, с опит с полагането на паваж пред Националния исторически музей, както и пред Народното събрание в Братислава.
Той изяснява, че „ Трейс “ са се допитали до него за помощ, желали са му оферта, само че след това по този начин и не са се обадили.
Според него общината би трябвало да включва при сходни действия специалисти, разбиращи от тази активност. Гиздов признава, че не са останали доста павьори, в миналото обучавани в школа за павьори в село Дивля, само че сигурно има такива, наследили знанието, които схващат технологията и работят качествено. Проблемът е, че никой не ги търси.
Реклама
На същото мнение е и арх. Антонова от Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН). „ Според мен би трябвало да се обучат хора по какъв начин да работят с паважа, тъй като той изисква поддръжка – от време на време пренареждане.
Защо не се сътвори такава бригада към Столичната община, както и в други градове, където има павирани улици? В предишното е имало доста положителни павьори, още ги има, въпреки и малко. Това е умеене, което ще продължи да бъде търсено, и по тази причина занаятът би трябвало да бъде удължен. Паважите в София са редени от майстори от село Дивля, Радомирско, и евентуално тези познания са живи към момента “, разяснява тя.
Грешни сметки, неприятен ремонт
Избраната технология за пренареждането на жълтите павета обаче не е съгласувана с специалисти (навремето е имало Наръчник за редене на павета, както и в детайли изложение на метода на работа с павета, оповестен в годишната отчетна книга на кмета инж. Иванов от 1937 г.).
Тя е разказана от проектантското студио АДА на арх. Иво Пантелеев, който преработи плана си през 2020 година, след рекомендации на основния проектант.
Това, което прави усещане, е, че при частта с пренареждането на жълтите павета изчисленията са за „ леко автомобилно придвижване “ с „ оразмерителна активност на придвижването 50 коли/ден “. Арх. Иво Пантелеев не отговори на позвъняванията на „ Капитал “, с цел да даде пояснение какво се има поради под съкращението ОА.
От „ Трейс груп холд “ обаче обясниха за медиата, че „ приложената технология е главно за леко и пешеходно придвижване – най-много до 50 МПС дневно, в това число спешни коли, а не както е в този момент, хиляди коли на денонощие “.
Според арх. Антонова от НИНКН в плана е планувано леко натоварване и евентуално това са посочили изследванията. „ Ако в този момент се твърди, че натоварването в действителност е по-интензивно и това е повода за деформациите, то евентуално не са направени правилни изследвания “, споделя тя.
Впрочем от по този начин написания план излиза, че натоварването пред Народното събрание и това към църквата „ Александър Невски “ е едно и също – т.е. „ леко “. В същото време е реалност, че „ старите “ жълти павета (от 1908 г.) са претърпели голяма смяна в натоварването за столетие, че даже са издържали и прекосяване на танкове с тежки вериги. Но въпреки всичко не са пропаднали. Сегашният ремонт действително е първото им огромно пренареждане, откогато са положени.
Така че сигурно огромна роля за последвалите фалове е изиграла точно определената технология.
От „ Трейс “ изясняват, че при започване на XX век жълтите павета са редени върху пясъчна възглавница, без свързващ детайл, до момента в който от компанията са следвали заданието на АДА и първо са създали здрава основа от трошен камък и по-късно са положили изравнителна пясъчна поставка.
В „ Трейс “ има да се учат по какъв начин се работи качествено…. Паветата преди 100 години са безупречни Освен това технологията в плана на АДА разрешава при нареждането на паветата да се оставят до 10 мм фуги (на места обаче стигат и 30 мм след ремонта), до момента в който инж. Гиздов е безапелационен, че това е прекалено много. „
Той разказва в резюме по какъв начин се работи с паваж: „ Основата, върху която се реди, е пясък, който не би трябвало да е по-дебел от 3-4 сантиметра най-много, с цел да може, като се уплътни, да няма условия да пропада.
По-дебела пясъчна поставка е гаранция това паве да плува. Подрежда се паважът, опесъчава се догоре с тънък пясък, при изискване че фугата е не повече от 5 мм. След това се вкарва валяк, който минава цялата настилка, само че без да пуска осцилация. Той подравнява паважа.
След това отново се опесъчава, тъй като фугите поемат пясъка. След това валякът се пуска да валира към този момент с трептения и се опесъчава непрестанно, до момента в който пясъкът потъне във фугите. След това се полива щедро с вода, която уплътнява пясъка във фугите и чак тогава секторът се пуска. “ Почти нищо от това не е направено в този момент.
Според „ Трейс груп холд “ „ всички опити да се осъществя „ достоверната технология “, разказана в заданието, ще бъдат неефективни и ще доведат до същите проблеми. От компанията смятат, че е належащо проектанти и специалисти да предложат нейната смяна, като споделят, че са подготвени да изпълнят съвременни технологии, които се употребяват при реставрирането на културни полезности.
Бързата работа – позор за майстора
Друг проблем са периодите. Общината има време до март 2023 година да е подготвена с всички поправки, в това число зоната пред пл. „ Александър Невски “, а поради идващата зима това се трансформира в сложна задача и води до заплахата всички пари (защото отпуснатото финансиране е по едно и също време за двете зони) да бъдат изгубени.
Ремонтът на Зона 4 един път към този момент беше прекратяван през 2018 година – когато беше извоюван от „ ПСТ груп “, само че след това некачествено изпълнен. Общината въпреки всичко разплати на ПСТ 4.6 млн. лева за свършеното тогава. После изненадващо основният проектант подреди преправяне на плана на арх. Пантелеев и това лиши време до октомври 2020 година
Така чак напролет на 2022 година София разгласи публичната поръчка за ремонта на площад „ Александър Невски “ (за 16.5 млн. лева с ДДС), както и на улиците „ Шишман “ и „ Шести септември “ за общо 5.3 млн. лева с Данък добавена стойност. Договорите бяха подписани през лятото.
„ Този търг за ремонта на паветата се точи 3-4 години. И внезапно се споделя, че за три месеца би трябвало да го създадем. За да се направи качествена настилка, би трябвало време.
Един павьор за ден може да направи прекрасен паваж 7-8 кв.м и това би трябвало да подхожда на уместно възнаграждение. Така става дългогодишен. Когато прави 10-12-15 кв.м дневно, както слушам, че се хвалят, това е обезпечена некачествена работа “, разяснява инж. Гиздов.
Той предлага още да се стартира с пробен сектор от 100-200 кв.м, преди да се премине към огромния ремонт, с цел да може общината да тества авансово технологията. „ И там се доуточнява всичко, което допуска добра изработка на паважа. А тук на всички места сигурно има пропуски – къде от неведение, къде поради някаква друга причина “, споделя той.
И преди София си е навличала проблеми с паветата – подобен образец е ремонтът на бул. „ Дондуков “ преди четири години, където има същите талази и дупки, а реализатор още веднъж е „ Трейс “. Заради огромните фуги там общината е икономисала и от паважа, споделят специалисти – на същата повърхност са поставени по-малко павета за сметка на пясъка.
Същото в този момент се е случило и с жълтите павета. От НИНКН пък обясниха, че ръководещите са уверили, че ще запазят паважа на склад и след време, когато центърът стане пешеходна зона (което за момента е сферата на мечтите), паветата ще бъдат върнати.
Заради тези и още доста провали общината сякаш стартира да внимава с ремонтите. А евентуална причина за забавянето на този на пл. „ Александър Невски ” и ул. „ Шишман ” беше това, че кметът Фандъкова не искаше осъществяването да стартира тъкмо преди локалните избори през 2019 година
Но в този момент общината сама падна в своя капан. Отново предстоят избори след година. Разликата е, че финансирането, без което не може, е в заплаха, а това изкарва нескрито доста плуващи павета.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ