Съдейки по демократичните избори в Европа през последните няколко седмици,

Съдейки по демократичните избори в Европа през последните няколко седмици, една дума ще продължи да се преглежда и изследва от ден на ден – фашизъм. Известна е на целия свят и въпреки единствено малко на брой да осъзнават и схващат същинския ѝ смисъл, тя в никакъв случай не вещае нищо положително. И това не е никаква изненада. Преди да продължим, дано обърнем внимание на Умберто Еко и обстоятелството, че преди години, тъкмо той написа едно есе с името „ Ur-Fascism “ или по-точно „ Вечният фашизъм “. Писателят израства под режима на Мусолини и е един от най-хубавите източници на информация, които може да съществуват до този миг.

Еко не пропуща да уточни, че казусът е вграден в самото му битие. Още през цялото време се открива една философска дупка на идеологията. Фашизмът в Италия няма философия, няма и някаква особена идеология, той е елементарен за забелязване – всеки обожател се облича в траурно черно и показва наличие. Издигането на Мусолини идва като доста тежък удар за цветните и будни италианци, само че не е изненада – въпреки всичко има доста неуредени сметки от Първата Световна война, които няма по какъв начин да бъдат пропуснати.

Еко е прав единствено за едно, стартираме ли да трансформираме този режим в вяра, възможностите да се зачерни цялата културна еднаквост на една страна ще се покачат фрапантно. И не е изненада, че всичко стартира непосредствено от Италия. Мусолини изпреварва Хитлер, изпреварва Ленин и даже Сталин, когато стартира да разкрива разпоредбите за издигането на деспот. Той ще бъде светлият лъч на доста други тирани в историята.

Еко е на мнение, че нацизмът може да е единствено един, само че съществуват доста форми на фашизъм, които постоянно намират място в политиката и в сърцата на гласоподавателите. И до момента в който мнозина се чудят по какъв начин тъкмо наподобява един евентуален подобен водач, дано побързаме да напомним, Умберто е подчертал някои от главните качества на този тип ръководещи.

Редно е да напомним и още нещо – макар огромните обещания за разцвет и независимост, нито един определен със своите гръмки слова не извършва показаното. Някои български анализатори постоянно припомнят, че тези персони, милеещи за народ, най-често милеят за себе си и в доста редки случаи – за жена си. Как да разпознаете един фашист в зародиш? Умберто Еко дава всички отговори:

1. Култът към традицията. „ Човек би трябвало единствено да огледа образователната стратегия на всяко фашистко придвижване, с цел да открие главните традиционалистки мислители. Нацисткият гнозис беше подхранван от традиционалистки, синкретични, окултни детайли. “

В случай, че се чудите, традицията в никакъв случай не е била проблем. Започва да се трансформира в подобен, когато лимитира и разделя. Странно е, че до момента в който живеем в XXI век и имаме всички запаси на науката, продължаваме да имаме вяра повече на традицията, в сравнение с всичко разумно и към този момент потвърдено.

TUOL SLENG GENOCIDE MUSEUM, PHNOM PENH, CAMBODIA – 2016/03/19: Photographs of prisoners displayed in S-21 Tuol Sleng prison. Approximately 20,000 people were taken to this prison and they were killed after intense torture.There were 343 killing fields, 167 concentration camps and 19440 mass graves under the Pol Pot regime. And approximately 1,700,000 people died under the regime of three years eight months. (Photo by Satoshi Takahashi/LightRocket via Getty Images)

2. Отхвърлянето на модернизма. „ Просвещението, епохата на разсъдъка, се преглеждат като началото на актуалната безнравственост. В този смисъл ур-фашизмът може да се дефинира като ирационализъм. “

Камбоджа и епохата на алените хмери може да се счита за тъкмо подобен интервал. – името идва от политически правилен – не разрешава книгите, проучването на просвета, правенето на проучвания и даже здравната помощ. Пот ще е виновен за един от най-големите геноциди в света, преследвайки всеки образован човек. Хора са убивани, тъй като имат тапия, тъй като знаят непознат език и най-жалкото – тъй като са носели очила. Пот вярвал, че тяхното зрение е влошено от четене.

3. Култът към действието поради самото деяние. „ Тъй като действието е красиво единствено по себе си, то би трябвало да бъде подхванато преди или въобще без размисъл. Мисленето е форма на осакатяване. “

Германия, Италия, Съюз на съветските социалистически републики, Китай, Камбоджа, Виетнам, Ирак, Иран и още доста други страни, могат да се похвалят с практикуване на тъкмо тази политика в предишното. Издигнатият водач или огромният брат, както го разказва, не желае мислещи хора, а послушни хора. Той е прероденото провидение и подсигурява ръководството си благодарение на силата и страхът.

4. Несъгласието е изменничество. „ Критичният дух прави разграничения, а разграничаването е знак на модернизъм. В актуалната просвета научната общественост възхвалява несъгласието като метод за подобряването на знанието. “

Дадох образец с Камбоджа, само че дано обърнем внимание и на Съюз на съветските социалистически републики. Преди Втората Световна война ще открием, че редица от съветските инженери, учени и даже философи, са заети не с науката, а с копаенето на московския канал. С експлоадирането на войната ще открием, че множеството не престават да стоят в трудови лагери, само че някои са имали опция да работят. Партията и водачът ѝ са ангажирани с мисленето, всички останали с осъществяването. Сляпата религия е задоволителна за битово битие.

5. Страх от разликата. „ Първият апел на едно фашистко или прибързано фашистко придвижване е апел против натрапниците. Следователно ур-фашизмът е расистки по формулировка. “

Нека не забравяме, че до момента в който науката продължава да дефинира половите желания като персонален избор, страни като Руската федерация трансформират хората с друга ориентировка в тайнствен безбожник, чиято съществена функционалност ще е да унищожи към този момент откритият строй. Различните се преследват, санкционират, подчиняват и трансформират във зложелател, въпреки и в никакъв случай да не са създали нищо неприятно на самият строй. Различието не може да съществува.

6. Апел към обществено отчаяние. „ Една от най-типичните черти на историческия фашизъм беше привличането на разочарованата междинна класа, която страда от икономическа рецесия или усеща политическо оскърбление, уплашена от натиска на по-ниски обществени групи. “

Интересен феномен, който не може и няма по какъв начин да се осъществя в Съюз на съветските социалистически републики. Първата гражданска война на болшевиките е ориентирана към най-бедните, които би трябвало да получат независимост и тъждество. Има единствено един проблем, Руската империя е на ръба на оцеляването и междинната класа не работи в интерес на страната, а в интерес на своите персонални ползи. Междувременно страни като Италия и Германия ще проповядват тъкмо противоположното, показвайки Русия като образец. Следователно е нужна междинната класа, която да резервира и издигне претендента по-високо в листата. Обещанията са красиви и носят разцвет, по-сериозни стопански облаги и самостоятелност – детайли, невъзможни за осъществяване даже от стопански Бог.

7. Манията по сюжет. „ По този метод в основата на ур-фашистката логика на психиката стои манията по скрит план, евентуално интернационален. Последователите би трябвало да се усещат обсадени. “

Има ли потребност от образци? Студената война съществува напълно от фикс идея за офанзива на злия и нечовечен капитализъм, империализъм и всичко, което не се е родило в тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. Не се разрешава нищо от изкуството, нищо от идеологията или познанията. За да има фашизъм, би трябвало да има един зложелател, а в случай че е групов, това е още по-добре. В момента имаме публични канали, които настояват, че една страна се е изправила против нацизма в целия свят и пази християнски полезности. Куриозно е да си спомним, че същата тази нация отхвърляше напълно религията като инструмент за надзор.

8. Врагът е по едно и също време мощен и слаб. „ Чрез непрекъснатото изместване на реторичния фокус, враговете са по едно и също време прекомерно мощни и прекомерно слаби. “

Препоръчваме на всеки един четец да обърне внимание на филмът „ Сезонът на канарчетата “. Именно там ще видите сцена, в която се свири паника за въздушно нахлуване на противников сили, целящи да ударят мирното население с нуклеарно оръжие. Дежурните паники внушават боязън, суматоха и уязвимост. Тяхната концепция е да припомнят, че актуалните ръководещи може да бъдат всевъзможни, само че взимат най-хубавите решения за всеки един човек. Сцената на този филм приключва със известие, че вражеските сили са отблъснати от националната авиация. Символът и посланието тук е, че врагът не може да е прекомерно мощен, с цел да се изисква събаряне от власт, само че в същото време не може да бъде и прекомерно слаб, с цел да се даде цялостна независимост на поданиците.

9. Пацифизмът е търговия с врага. „ За Ур-фашизма няма битка за живот, а по-скоро животът се живее за битка. “

Някога самият Мусолини е решил, че единственият метод да остане по-дълго на престола, е с разделянето на съсловия и владеенето на омразата. Достатъчно е всички класове да се ненавиждат и борят, с цел да може фокусът им в никакъв случай да не се насочва в йерархията. Няма време за мир, целият живот би трябвало да бъде битка – от време на време класова, от време на време идеологическа, от време на време международна.

10. Презрение към слабите. „ Елитизмът е характерен аспект на всяка реакционна идеология. “

Още по-добре е, в случай че слабите се окажат и врагове на народа, врагове на новата идеология или врагове на света. Учебната стратегия слага нормативи, заводът слага квоти, партията изисква часове в труд. Разминаването от оповестения ред води до наказания, разжалване и отменяне на единицата от цялото другояче болно общество.

11. Всеки е учтив да стане воин. „ В ур-фашистката идеология героизмът е норма. Този фетиш към героизма е тясно обвързван с култа към гибелта. “

Достатъчно е да обърнете внимание на Ленин, Георги Димитров и други светли персони. Те са герои, до момента в който са живи и получават всевъзможни трофеи от герои на труда, до герои на социализма. След като изоставен този свят, нямат право да бъдат заровени, а остават безконечен знак. Липсват особени разлики сред комунизма и фашизма в тази точка. Героят е най-високото равнище в йерархията и вратите се отварят за всеки човек, без значение от неговата позиция в йерархията.

12. Мачизъм и оръжие. „ Мачизмът включва неуважение към дамите, по този начин и нетърпимост и наказание на ексцентрични полови привички, от непорочие до хомосексуализъм. “

Нека не забравяме някои от думите на крайните водачи на партии от новото време. Традицията би трябвало да се върне, а с нея да се одобряват всички догми. Отклоненията от посоката се санкционират и намерено погазват. Любима процедура е да се преписват като качества на врага. Отклоненията от главната линия се лекуват, кастрират, изтезават и подлагат на най-различни унижения.

13. Селективен популизъм. „ В нашето бъдеще има ефирен или интернет популизъм, в който прочувствената реакция на определена група жители може да бъде показана и призната като Глас на народа. “

Противно на упованията, всяка една социология остава своя ступор, когато някой заприказва за народ и неговата хомогенна целокупност. Такова разбиране не може да съществува, само че фашизмът избира да избере комфортната истина и послушниците си, с цел да ги трансформира в единственият чуваем глас. Посочвайки горните обещания и гаранцията за разцвет, същите постоянно ще се кланят и одобряват всичко за чиста монета, до момента в който особеното мнение се трансформира във вражеско, в чуждопоклоническо или даже в платено.

Модерният термин за тези среди остава като „ трол “, „ соросоид “, „ русофоб “, „ русофил “ и други. Изграждането на народ и обществен строй не става за един ден, нито за един мандат. Необходимо е едно цяло и добре възпитано потомство, което да одобри поставените правила и закони, да бъде възпитано с избрани полезности. Следователно няма по какъв начин да приказваме за народ, откакто няма по какъв начин да отгледаме едно кристално общество, без същото да бъде наранено от предходното потомство.

14. Ур-фашизмът приказва новоговор. „ Всички нацистки или фашистки учебници използваха обеднен речник и обикновен синтаксис, с цел да лимитират инструментите за комплицирани и сериозни разсъждения. “

Използването на елементарна тирада ще разреши по-широко асимилиране на посланията, само че няма да стимулира самият четец да се стимулира, да потърси повече информация или да изследва. Лидерът е длъжен да приказва просто, от време на време да употребява диалектни форми, да прави дълбоки паузи, да не показва никакъв разсъдък и постоянно да се възприема като част от цялата маса. От една страна е комфортен за тези, които стоят зад него, тъй като може да бъде бързо сменен с различен. Неговите послания доближават до всички кътчета на ръководената територия. Той е харизматик с ясно обръщение. Тонът му може да е поучителен, само че накъсан, с цел да отеква ясно.