Какво е спортното ходене?
С приближаването на Световния екипен шампионат по спортно вървене (5-6 май 2018 г.) и с концепцията за разпространение на дисциплината от Международната асоциация на атлетическите федерации (IAAF) стартираха акция, която цели да направи по-ясни Правилата на спортното вървене, в това число и за необятната аудитория.
Едни от легендите на дисциплината дадоха особено изявление по тематиката. Джеферсън Перес, Джейн Савил и Робърт Коржениовски описват по какъв начин действа системата с по този начин наречените „ червени карти”.
Можете ли да ни обясните по какъв начин наказателната система работи на огромните шампионати?
Джейн Савил (олимпийски бронзов медалист от Атина 2004 г.): На огромните шампионати 9 съдии се ситуирани по трасето с дължина от 2 km. Има един Старши арбитър, който носи алена палка и още осем други съдии, чиято работа е да подсигуряват, че състезателите се движат съгласно Правилата. Ако някой от останалите 8 съдии (т.е. без старшия) има подозрения по отношение на техниката на спортиста и спазването на разпоредбите, тези съдии ще покажат на спортистите жълта палка със знак, наподобяващ на математическия за по-голямо(>) – за прегъване в коляното или вълнообразна линия (~) – за загуба на контакт със земята. Жълтите палки не способстват за дисквалификация.
Веднъж предизвестен с жълта палка спортистът знае, че съдията ще се вглежда в техниката му. Ако съдията е изцяло сигурен, че състезателят не съблюдава разпоредбите, той ще пусне за него алена карта, като по време на надпреварата спортистът не знае кой арбитър по трасето е пуснал тази карта. На огромните шампионати има осведомително табло за дисквалификациите, което показва дали даден спортист има алена карта и признака на повода за нея (> или ~). След третата алена карта, състезателят ще бъде дисквалифициран и Старшият арбитър или Помощник-старшият арбитър ще му покажат алена палка и ще отстранят спортиста от трасето при първа опция.
Дали това е обективна система?
Държавна сигурност: Можем да я подобрим и да я създадем по-малко субективна. Вярвам, че благодарение на високите технологии ще спомогнем за по-голямото доверие в спортното вървене. Всички одобряваме метода, по който се съдийства в дисциплината, само че той може да бъде доста разочароващ.
Робърт Коржениовски (3-кратен олимпийски първенец на 50 km): Мисля, че терминът "червена карта " е доста отрицателен, изключително когато го сравнявате с използването му в други спортове (б.р. има се поради най-популярният му превод на български: червен картон). Червената карта в спортното вървене е най-много поради липса на техника и надзор. Важно е да се подчертае, че този термин (червена карта) е по-негативен за по-младите състезатели и необятната аудитория.
Ако спортист получи една или две червени карти в съревнование, по какъв начин това влияе върху спортната тактика?
РК: Много въздейства на спортната тактичност. Спомням си Световния шампионат през 1997 година (ходенето на 50 km), и двамата с Хесус Анхел Гарсия имахме по две червени карти. Имахме преимущество пред останалите участници, само че никой от нас не искаше да нападна златото. Мисля, че и двамата се опитахме да се задържим, с цел да сме сигурни, че няма да бъдем дисквалифицирани. И въпреки всичко тактиката може да се разграничава и зависи от спортистите. Някои състезатели с две червени карти ще се опитат да се овладеят, с цел да избегнат третата карта. Други биха рискували повече.
Държавна сигурност: Зависи. Трябва да запомните, че доста спортисти са спечелили надпревари с по две червени карти, само че това не се е отразило на резултатите. Когато получа червени карти в съревнование, се пробвам да подобря концентрацията си и да работя по-усилено за техниката. Някои хора ще се забавят, само че когато се забавите, това може да промени техниката ви и тя да се утежни. Така че всеки играч би трябвало да откри баланс. Знам, че когато съм била под стрес по време на надпревари, раменете ми започваха да се движат нагоре и крачката ми се съкратяваше. Трябваше да се опитам да се отпусна и да работя за удължаването на крачката.
Джеферсън Перес (олимпийски първенец от Атланта 1996 г.): Никога не съм бил дисквалифициран по време на спортно вървене, а най-вече карти, които съм получавал са били две на Олимпийските игри в Атланта, като една от тях беше, с цел да избегна дупка по пътя. Опитах се да не мисля за картите и просто да се съсредоточа върху финалната линия.
Какъв съвет бихте дали на млад спортист, когато получи алена карта?
РК: Имам единствено един съвет. Вгледайте се в себе си. Фокусирайте се единствено върху личното придвижване и не се опитвайте да бъдете повлияни от външни фактори. Атлетите няма да научат още веднъж техниката в средата на надпреварата.
Едни от легендите на дисциплината дадоха особено изявление по тематиката. Джеферсън Перес, Джейн Савил и Робърт Коржениовски описват по какъв начин действа системата с по този начин наречените „ червени карти”.
Можете ли да ни обясните по какъв начин наказателната система работи на огромните шампионати?
Джейн Савил (олимпийски бронзов медалист от Атина 2004 г.): На огромните шампионати 9 съдии се ситуирани по трасето с дължина от 2 km. Има един Старши арбитър, който носи алена палка и още осем други съдии, чиято работа е да подсигуряват, че състезателите се движат съгласно Правилата. Ако някой от останалите 8 съдии (т.е. без старшия) има подозрения по отношение на техниката на спортиста и спазването на разпоредбите, тези съдии ще покажат на спортистите жълта палка със знак, наподобяващ на математическия за по-голямо(>) – за прегъване в коляното или вълнообразна линия (~) – за загуба на контакт със земята. Жълтите палки не способстват за дисквалификация.
Веднъж предизвестен с жълта палка спортистът знае, че съдията ще се вглежда в техниката му. Ако съдията е изцяло сигурен, че състезателят не съблюдава разпоредбите, той ще пусне за него алена карта, като по време на надпреварата спортистът не знае кой арбитър по трасето е пуснал тази карта. На огромните шампионати има осведомително табло за дисквалификациите, което показва дали даден спортист има алена карта и признака на повода за нея (> или ~). След третата алена карта, състезателят ще бъде дисквалифициран и Старшият арбитър или Помощник-старшият арбитър ще му покажат алена палка и ще отстранят спортиста от трасето при първа опция.
Дали това е обективна система?
Държавна сигурност: Можем да я подобрим и да я създадем по-малко субективна. Вярвам, че благодарение на високите технологии ще спомогнем за по-голямото доверие в спортното вървене. Всички одобряваме метода, по който се съдийства в дисциплината, само че той може да бъде доста разочароващ.
Робърт Коржениовски (3-кратен олимпийски първенец на 50 km): Мисля, че терминът "червена карта " е доста отрицателен, изключително когато го сравнявате с използването му в други спортове (б.р. има се поради най-популярният му превод на български: червен картон). Червената карта в спортното вървене е най-много поради липса на техника и надзор. Важно е да се подчертае, че този термин (червена карта) е по-негативен за по-младите състезатели и необятната аудитория.
Ако спортист получи една или две червени карти в съревнование, по какъв начин това влияе върху спортната тактика?
РК: Много въздейства на спортната тактичност. Спомням си Световния шампионат през 1997 година (ходенето на 50 km), и двамата с Хесус Анхел Гарсия имахме по две червени карти. Имахме преимущество пред останалите участници, само че никой от нас не искаше да нападна златото. Мисля, че и двамата се опитахме да се задържим, с цел да сме сигурни, че няма да бъдем дисквалифицирани. И въпреки всичко тактиката може да се разграничава и зависи от спортистите. Някои състезатели с две червени карти ще се опитат да се овладеят, с цел да избегнат третата карта. Други биха рискували повече.
Държавна сигурност: Зависи. Трябва да запомните, че доста спортисти са спечелили надпревари с по две червени карти, само че това не се е отразило на резултатите. Когато получа червени карти в съревнование, се пробвам да подобря концентрацията си и да работя по-усилено за техниката. Някои хора ще се забавят, само че когато се забавите, това може да промени техниката ви и тя да се утежни. Така че всеки играч би трябвало да откри баланс. Знам, че когато съм била под стрес по време на надпревари, раменете ми започваха да се движат нагоре и крачката ми се съкратяваше. Трябваше да се опитам да се отпусна и да работя за удължаването на крачката.
Джеферсън Перес (олимпийски първенец от Атланта 1996 г.): Никога не съм бил дисквалифициран по време на спортно вървене, а най-вече карти, които съм получавал са били две на Олимпийските игри в Атланта, като една от тях беше, с цел да избегна дупка по пътя. Опитах се да не мисля за картите и просто да се съсредоточа върху финалната линия.
Какъв съвет бихте дали на млад спортист, когато получи алена карта?
РК: Имам единствено един съвет. Вгледайте се в себе си. Фокусирайте се единствено върху личното придвижване и не се опитвайте да бъдете повлияни от външни фактори. Атлетите няма да научат още веднъж техниката в средата на надпреварата.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ