Дарин Стойков: Ако е храна, няма как да е нездравословна
С Дарин се познавам около следването ни във Факултета по публицистика и всеобщи връзки. След завършването ни сме се засичали през годините в областта на ПР и рекламата, където и двамата работехме, до момента в който не открихме... същинското си предопределение. Много се е писало и говорило по тази тематика, само че аз не преставам същински да се удивлявам на хора, които, като Дарин, съумяват освен да следват сърцето си, а и да създадат дребния ни свят по-хубав. Наскоро той откри своя пекарна и сладкарница под името " Даро " на ул. " Ангел Кънчев ".
Как съумя да превърнеш заниманието в специалност и бизнес?
Дълго време не мислех, че ще стигна дотук. Малко след първия сезон на MasterChef се причислих към екипа на доста добър ресторант ( " Преди 10 " ) и през март тази година спечелихме две награди " Ресторант на годината " – изборът на публиката и специфичната за предпазване и развиване на обичайна българска кухня. Това беше и моментът, който ми даде убеденост, че мога да върша нещата и да веселя хората с храната.
После всичко беше въпрос на стичане на събитията – имаше уместно място, концепцията беше избистрена. И по този начин на 15 август отворихме порти за гостите си – нямахме още лого, нямахме табела, само че работехме.
Променя ли се обстановката, когато започнеш да правиш обичаното си нещо към този момент по обвързване?
Много се трансформира – най-много виждаш от първо лице само число по какъв начин хората възприемат заниманието ти. Храната и опитите, необикновените съчетания постоянно са ми били пристрастеност и не одобрявам, че заниманието е станало обвързване. Ние дори в кухнята не споделяме, че работим, а че се забавляваме – през днешния ден ще пробваме постна торта с банани вместо яйца, на следващия ден някой от гостите ще ни учи на своите трикове. Храната и опитите, необикновените съчетания постоянно са ми били пристрастеност и не одобрявам, че заниманието е станало обвързване. Има си едни характерни нещица, които се трансформират, само че с тях се привиква – към този момент не мога да бръкна в купата с пръст и да го оближа с удоволствие, не мога два пъти с една и съща лъжица да опитам супата на сол, такива работи.
С какво се разграничава твоята пекарна от другите, които към този момент са на пазара?
В нито един артикул няма нито една добавка, консервант или подобрител. Това внезапно понижава периода на валидност и би трябвало да сме деликатни с продуктите на витрината. Но хората незабавно усещат разликата. Затова и постоянно чуваме от клиенти, че еклерът ни примерно е заслужен да размени палачинките на баба, че при нас е уютно и мирише на обич, или дама на 70 години да каже, че нашите мекици (правим ги до 10:30 ч. всяка сутрин) я връщат в детските й години.
Следваме съществени правила, а не предписания. Затова и в менюто ни няма " еклер с баварски крем и шоколад " да вземем за пример – през днешния ден е с маслен крем с кафе и желе от горски плодове, на следващия ден може да е с най-хубавия баварски крем и ганаш от белгийски шоколад.
Сами си месим и печем хляба, клиентите го усещат незабавно. Сандвичите са необикновени комбинации – имахме шунка с кафе, след това бирена шунка, в този момент заешко руло с хамон. Единствено тук може да се яде бургер от скариди.
Как съумя да превърнеш заниманието в специалност и бизнес?
Дълго време не мислех, че ще стигна дотук. Малко след първия сезон на MasterChef се причислих към екипа на доста добър ресторант ( " Преди 10 " ) и през март тази година спечелихме две награди " Ресторант на годината " – изборът на публиката и специфичната за предпазване и развиване на обичайна българска кухня. Това беше и моментът, който ми даде убеденост, че мога да върша нещата и да веселя хората с храната.
После всичко беше въпрос на стичане на събитията – имаше уместно място, концепцията беше избистрена. И по този начин на 15 август отворихме порти за гостите си – нямахме още лого, нямахме табела, само че работехме.
Променя ли се обстановката, когато започнеш да правиш обичаното си нещо към този момент по обвързване?
Много се трансформира – най-много виждаш от първо лице само число по какъв начин хората възприемат заниманието ти. Храната и опитите, необикновените съчетания постоянно са ми били пристрастеност и не одобрявам, че заниманието е станало обвързване. Ние дори в кухнята не споделяме, че работим, а че се забавляваме – през днешния ден ще пробваме постна торта с банани вместо яйца, на следващия ден някой от гостите ще ни учи на своите трикове. Храната и опитите, необикновените съчетания постоянно са ми били пристрастеност и не одобрявам, че заниманието е станало обвързване. Има си едни характерни нещица, които се трансформират, само че с тях се привиква – към този момент не мога да бръкна в купата с пръст и да го оближа с удоволствие, не мога два пъти с една и съща лъжица да опитам супата на сол, такива работи.
С какво се разграничава твоята пекарна от другите, които към този момент са на пазара?
В нито един артикул няма нито една добавка, консервант или подобрител. Това внезапно понижава периода на валидност и би трябвало да сме деликатни с продуктите на витрината. Но хората незабавно усещат разликата. Затова и постоянно чуваме от клиенти, че еклерът ни примерно е заслужен да размени палачинките на баба, че при нас е уютно и мирише на обич, или дама на 70 години да каже, че нашите мекици (правим ги до 10:30 ч. всяка сутрин) я връщат в детските й години.
Следваме съществени правила, а не предписания. Затова и в менюто ни няма " еклер с баварски крем и шоколад " да вземем за пример – през днешния ден е с маслен крем с кафе и желе от горски плодове, на следващия ден може да е с най-хубавия баварски крем и ганаш от белгийски шоколад.
Сами си месим и печем хляба, клиентите го усещат незабавно. Сандвичите са необикновени комбинации – имахме шунка с кафе, след това бирена шунка, в този момент заешко руло с хамон. Единствено тук може да се яде бургер от скариди.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ