Защо се стигна до край на дипломацията между НАТО и Русия - доц. Георги Цветков пред ФАКТИ
Русия закрива непрекъснатото си посланичество в НАТО, стана ясно при започване на тази седмица. Закрито ще бъде и представителството на алианса в Москва, като с това се поставя завършек на дипломацията по оста НАТО-Русия.
За следящите случвалото се на интернационалната сцена това е значимо събитие, само че може би и не толкоз ненадейно, поради непрекъснато вербално, информационно напрежение сред Запада и Руската федерация.
И с цел да разчетем и детайлите на този акт, от ФАКТИ потърсихме коментара на доцент Георги Цветков, политолог и специалист по национална сигурност и защита.
Интервюто ни с него четете в идващите редове:
- Има ли нещо особено сега, в който дипломатическите връзки сред Русия и НАТО прекъсват, и за какво това нещо не се случи да вземем за пример след анексирането на Крим?
- Генерално може би би трябвало да се върнем една седмица обратно и да обърнем внимание на това, че спирането на дипломатическите връзки става след решение да бъде понижен съставът на съветското посланичество в НАТО. Според мен основната причина - в отговор на това Русия да приключи дипломатическите връзки с алианса, е обвързвана с обстоятелството, че тя вижда, че към този момент има една доста по-консолидирана позиция на НАТО като цяло. След 2014 година може би към момента нямаше толкоз ясна и безапелационна обединена позиция на блока. Докато сега се вижда, че алиансът стартира да приказва от името на всичките си членове. Друго, което би трябвало да имаме поради, е, че някъде от година сме в развой на одобряването на идната стратегическа идея на НАТО - НАТО 2030 година. Там в заканите преди всичко е посочена Русия, а на второ място е посочен Китай. До момента не сме имали случай, от 90-те години насам, толкоз непосредствено обособени страни да бъдат посочвани като опасност за сигурността и това е един доста явен сигнал за Руската федерация.
Мисля, че другата причина за тяхното деяние в този момент, е те да се опитат oтново да трансферират диалога на междунационално ниво. Тоест да си поддържат връзка с обособени страни, а не с алианса като цяло, тъй като виждат, че на ниво НАТО има много консолидирана позиция.
- От позиция на блока, това разкъсване неприятно ли е или по-скоро е позитивно?
- Не бих могъл да кажа, че е неприятно. Според мен без значение от това, че Русия към този момент ще се пробва да води диалози с обособени страни, на двустранно ниво, при всеки подобен опит за обособени диалози ще идва увещание от НАТО, че в последна сметка съответната европейска страна е в последна сметка член на съюза.
Мисля, че моментът, в който НАТО и Европейският съюз бяха най-разединени, е може би година-две обратно. Струва ми се, че сега имаме много по-монолитна позиция в връзките с Русия.
- Може ли това разкъсване на връзките сред НАТО и Русия да се преглежда като някаква фаза на изостряне на Студената война, която, въпреки и да не е обявявана публично и съвремието ни да не се преглежда като обстановката през XX в., сякаш продължаваме да сме в подобен вид война сред Запада и Изтока?
- Да, само че персоналното ми мнение е, че тази Студена война надали ще ескалира. В последна сметка несъответствието в силата - на НАТО от една една и Русия въпреки това, е прекомерно огромен. Смятам, че Руската федерация може да се опита да прави демонстрации по границите, свързани с военни учения, вероятно могат да се опитат да ескалират напрежението в Източна Украйна, само че не ми се има вяра да посмеят да създадат решителна крачка, обвързвана с влизане в някаква форма на по-открит спор. Не приказвам изобщо за стандартна нуклеарна война, несъмнено, и нямам доверие, че биха посмели да имат провокации непосредствено към страни-членки на блока.
По връзки на бъдещето на връзките сред НАТО и Русия считам, че ще отнеме прочут интервал от време, може би даже още едно десетилетие преди от съветската страна да се убедят, че действително видяно те нямат интерес от тази борба. Когато Русия споделя, че НАТО има нападателна позиция, би трябвало да се каже ясно, че няма натовска страна, която да има някакви териториални искания към Руската федерация или да има желание да откъсва територии от нея. Това са парадокси. В един миг, когато назрее в действителност времето, може би след мандата на Путин, считам, че ще се доближи до едно нормализиране на връзките сред НАТО и Русия.
- Когато приказваме за стратегическата идея " НАТО 2030 ", обръща ли се задоволително внимание на хибридните закани, идващи от Русия?
- Това не е нещо ново. Хибридните закани са категорично подчертани и вървят дружно с тези в киберпространството. Със сигурност се регистрира това, че като е ясно, че във военно отношение страните от НАТО имат много съществено предимство, в действителност методът да бъдат отслабени ще бъде търсене основно на подкопаване на вътрешната непоклатимост. Това е едно държание от страна на Русия, което не е от през вчерашния ден и не се отнася единствено за НАТО, а и за Европейския съюз.
Да, осъзнава се, че има такива въздействия. Въпросът е, когато става въпрос за страни като България, какви са инструментите, с които може да се влияе върху обособените страни, тъй като в последна сметка би трябвало да имаме поради, че НАТО не може да ни наложи някакъв курс на държание. За страдание, в случай че се види, че ние не сме задоволително сигурни, просто може да не ни бъде предоставяна задоволително информация, да има ограничавания по отношение на технологиите, които ние бихме могли да придобиваме, да няма на територията на страната ни по директно военно наличие. Защото знаете, че когато стана анексирането на Крим, България зае една много двояка позиция, разкрачена, и когато започнаха самодейностите за усилване на съюзното военно наличие в Източна Европа, в последна сметка водещата роля беше поета от една страна от Румъния, а напоследък и от Гърция. Може да се каже, че Румъния и Гърция са двата съществени хъба за съюзно и в това число американско въздействие тук на Балканите. България просто остава настрана като незадоволително сигурна зона.
За следящите случвалото се на интернационалната сцена това е значимо събитие, само че може би и не толкоз ненадейно, поради непрекъснато вербално, информационно напрежение сред Запада и Руската федерация.
И с цел да разчетем и детайлите на този акт, от ФАКТИ потърсихме коментара на доцент Георги Цветков, политолог и специалист по национална сигурност и защита.
Интервюто ни с него четете в идващите редове:
- Има ли нещо особено сега, в който дипломатическите връзки сред Русия и НАТО прекъсват, и за какво това нещо не се случи да вземем за пример след анексирането на Крим?
- Генерално може би би трябвало да се върнем една седмица обратно и да обърнем внимание на това, че спирането на дипломатическите връзки става след решение да бъде понижен съставът на съветското посланичество в НАТО. Според мен основната причина - в отговор на това Русия да приключи дипломатическите връзки с алианса, е обвързвана с обстоятелството, че тя вижда, че към този момент има една доста по-консолидирана позиция на НАТО като цяло. След 2014 година може би към момента нямаше толкоз ясна и безапелационна обединена позиция на блока. Докато сега се вижда, че алиансът стартира да приказва от името на всичките си членове. Друго, което би трябвало да имаме поради, е, че някъде от година сме в развой на одобряването на идната стратегическа идея на НАТО - НАТО 2030 година. Там в заканите преди всичко е посочена Русия, а на второ място е посочен Китай. До момента не сме имали случай, от 90-те години насам, толкоз непосредствено обособени страни да бъдат посочвани като опасност за сигурността и това е един доста явен сигнал за Руската федерация.
Мисля, че другата причина за тяхното деяние в този момент, е те да се опитат oтново да трансферират диалога на междунационално ниво. Тоест да си поддържат връзка с обособени страни, а не с алианса като цяло, тъй като виждат, че на ниво НАТО има много консолидирана позиция.
- От позиция на блока, това разкъсване неприятно ли е или по-скоро е позитивно?
- Не бих могъл да кажа, че е неприятно. Според мен без значение от това, че Русия към този момент ще се пробва да води диалози с обособени страни, на двустранно ниво, при всеки подобен опит за обособени диалози ще идва увещание от НАТО, че в последна сметка съответната европейска страна е в последна сметка член на съюза.
Мисля, че моментът, в който НАТО и Европейският съюз бяха най-разединени, е може би година-две обратно. Струва ми се, че сега имаме много по-монолитна позиция в връзките с Русия.
- Може ли това разкъсване на връзките сред НАТО и Русия да се преглежда като някаква фаза на изостряне на Студената война, която, въпреки и да не е обявявана публично и съвремието ни да не се преглежда като обстановката през XX в., сякаш продължаваме да сме в подобен вид война сред Запада и Изтока?
- Да, само че персоналното ми мнение е, че тази Студена война надали ще ескалира. В последна сметка несъответствието в силата - на НАТО от една една и Русия въпреки това, е прекомерно огромен. Смятам, че Руската федерация може да се опита да прави демонстрации по границите, свързани с военни учения, вероятно могат да се опитат да ескалират напрежението в Източна Украйна, само че не ми се има вяра да посмеят да създадат решителна крачка, обвързвана с влизане в някаква форма на по-открит спор. Не приказвам изобщо за стандартна нуклеарна война, несъмнено, и нямам доверие, че биха посмели да имат провокации непосредствено към страни-членки на блока.
По връзки на бъдещето на връзките сред НАТО и Русия считам, че ще отнеме прочут интервал от време, може би даже още едно десетилетие преди от съветската страна да се убедят, че действително видяно те нямат интерес от тази борба. Когато Русия споделя, че НАТО има нападателна позиция, би трябвало да се каже ясно, че няма натовска страна, която да има някакви териториални искания към Руската федерация или да има желание да откъсва територии от нея. Това са парадокси. В един миг, когато назрее в действителност времето, може би след мандата на Путин, считам, че ще се доближи до едно нормализиране на връзките сред НАТО и Русия.
- Когато приказваме за стратегическата идея " НАТО 2030 ", обръща ли се задоволително внимание на хибридните закани, идващи от Русия?
- Това не е нещо ново. Хибридните закани са категорично подчертани и вървят дружно с тези в киберпространството. Със сигурност се регистрира това, че като е ясно, че във военно отношение страните от НАТО имат много съществено предимство, в действителност методът да бъдат отслабени ще бъде търсене основно на подкопаване на вътрешната непоклатимост. Това е едно държание от страна на Русия, което не е от през вчерашния ден и не се отнася единствено за НАТО, а и за Европейския съюз.
Да, осъзнава се, че има такива въздействия. Въпросът е, когато става въпрос за страни като България, какви са инструментите, с които може да се влияе върху обособените страни, тъй като в последна сметка би трябвало да имаме поради, че НАТО не може да ни наложи някакъв курс на държание. За страдание, в случай че се види, че ние не сме задоволително сигурни, просто може да не ни бъде предоставяна задоволително информация, да има ограничавания по отношение на технологиите, които ние бихме могли да придобиваме, да няма на територията на страната ни по директно военно наличие. Защото знаете, че когато стана анексирането на Крим, България зае една много двояка позиция, разкрачена, и когато започнаха самодейностите за усилване на съюзното военно наличие в Източна Европа, в последна сметка водещата роля беше поета от една страна от Румъния, а напоследък и от Гърция. Може да се каже, че Румъния и Гърция са двата съществени хъба за съюзно и в това число американско въздействие тук на Балканите. България просто остава настрана като незадоволително сигурна зона.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ