Трябва ли Русия да се застъпва за Армения
„ Русия се изтегля от Южен Кавказ, защото губи единствения си районен съдружник Армения ”. Подобни изречения се чуват все по-често от арменски специалисти, които са извънредно недоволни от позицията на Москва в арменско-азербайджанския спор, в това число и по време на неотдавнашното му изостряне.
И на пръв взор думите им не са прочувствена оценка, а изцяло трезво разумно умозаключение, направено от разбор на държанието на съветската страна и следствията от него. Припомняме, че Руската федерация е военно-политически съдружник на Армения и в границите на двустранни и многостранни (ОДКС) съглашения се задължава да пази териториалната целокупност на Армения.
През 2020 година - по време на Карабахската война - съветската страна не извърши отговорностите си да отбрани Армения по две напълно рационални правни аргументи. Първо, войната не беше на територията на Армения (която е обект на публични съветски гаранции), а на територията на Нагорни Карабах, която както Русия, по този начин и самата Армения (въпреки всички йезуитски формулировки на Ереван) считат за азербайджанска. Да, по време на тази война Азербайджан нанесе серия от удари на територията на Армения и даже призна тези удари, само че освен това – и това е второто нещо – арменският министър председател Никол Пашинян целеустремено отхвърли да потърси военна помощ от ОДКС. Тоест, най-просто казано, той не е извършил нужните процедурни точки.
През 2022 година обаче и двете условия бяха изпълнени. Азербайджан нападна територията на Армения. В Баку могат да приказват колкото си желаят, че това е направено поради „ неделимитираната граница “ или „ дейности на арменски диверсанти “ - всичко това няма правно значение. Всъщност имаше директно нахлуване против територията, приета от страните от ОДКС за арменска, с бомбардировки на обитаеми места и убиването на повече от 100 арменски военнослужещи. След това министър председателят Никол Пашинян публично се обърна към ОДКС и задейства четвъртия член от Договора за групова сигурност.
„ Ако една от страните участнички бъде подложена на експанзия от която и да е страна или група страни, то това ще се смята за експанзия против всички страни участнички в този контракт. В случай на акт на експанзия против някоя от участващите страни, всички други участващи страни ще ѝ дават нужната помощ, в това число военна помощ, както и поддръжка със средствата, с които разполагат, с цел да упражни правото на групова защита в сходство с член 51 от Устава на Организация на обединените нации ”. Точно по този начин звучи текстът. И съгласно разбиранията на арменците, Русия трябваше да им се притече на помощ с цялата мощност на своята войска и да отбрани територията на Армения, както в този момент пази Донбас. Не условно Казахстан и Беларус (към които арменците не хранят вяра, а точно Москва).
Нищо от това обаче не беше направено. Вместо да изпрати бойци, Русия предложи да изпрати специфична задача в Армения отпред с генералния секретар на организацията. Неговата задача е да " оцени обстановката в зоната на спор с Азербайджан, да приготви отчет до държавните глави и да създаде оферти за деескалация на напрежението ". Тоест, в действителност Кремъл, вместо военна помощ, изпраща задача за определяне на случая на офанзивата (която никой не крие), а също по този начин се лимитира до апели за мир от страните (които безусловно не охлаждат плама на Азербайджан да завземе арменска територия). И арменците не харесаха това деяние на съдружниците. „ Обществото към този момент е готово за разкъсване с Русия. Вярвай ми. През последните няколко дни антируските сили направиха финален съдбоносен подтик и унищожиха вярата в Русия. С дейното присъединяване или по-точно безучастие на самата Русия “, написа прочут арменски публицист до създателя.
И на кого да се помогне?
Формално, несъмнено, претенциите са основателни. Има обаче и друга страна на медала. И това е обвързвано с държанието на самата Армения – както на управляващите, по този начин и на гражданското общество на тази страна.
Фактът, че арменският министър председател Никол Пашинян е насочен към Запада, не е огромна загадка за никого. Той се образува като публицист и политик благодарение на западни структури, а когато беше опозиционер, настояваше Армения да излезе от интеграционните структури, следени от Русия. След като пристигна на власт, той публично се отхвърли от тези претенции, само че в действителност се занимаваше с организирането на това излизане. Той почисти арменското държавно управление от забележителен брой проруски политици и военни, интензивно разви връзките със западните „ сътрудници “, поддържа антируските осведомителни запаси и сили, съобщи изцяло проруския Нагорни Карабах на Турция (фактически давайки до Азербайджан през 2020 г.). Според слуховете той даже е обидил два пътилично Путин. Тогава за първи път по време на срещата на високо ниво попитах за отношението на Путин към някогашния президент Роберт Кочарян (личен зложелател на Пашинян), получих отговор за другарство сред двамата политици, след което Кочарян незабавно беше задържан. Вторият път беше, когато арестуваха сегашния общоприет секретар на ОДКС Юрий Хачатуров. И когато водачите на ОДКС на закрито съвещание го попитаха за какво е направил това, Пашинян не можа да отговори нищо разбираемо.
Сега в действителност Пашинян още веднъж желае да злепоставиРуската федерация. Логично, в случай че страната е атакувана от външен зложелател (който е и по-силен), тогава управляващите първо би трябвало да се защитят, а по-късно да търсят външна помощ. Тоест, най-просто казано, Никол Пашинян трябваше първо да разгласи готовност, а по-късно да изиска помощ от ОДКС. Вместо това арменският министър председател желае Русия всъщност вместо Армения да се бори за Армения. И когато Москва разумно се въздържа от сходна чест (предпочитайки да реши въпроса по дипломатически път), околните до Пашинян структури стартират да надуват мита, че Русия не оказва помощ. И, видите ли, оказва помощ Франция, чието управление недвусмислено изисква Азербайджан да напусне територията на Армения и привиква Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по този мотив (тоест приказва доста по-красиво от Русия, само че в това време даже не може да даде същата икономическа и военна помощ като Москва).
Добре, ще кажат арменците, има въпроси към Пашинян. Но Москва не би трябвало да поддържа него, а жителите на Армения, които са проруски настроени.
И тук обаче има тънкости. Не става въпрос даже за това, че през последните години арменското общество непрестанно роптаеше, че Русия не прекъсва връзките с Азербайджан поради Армения (което не трябваше да прави) и че руско-арменските връзки са неравностойни (което няма по какъв начин да е друго сред велика мощ и дребна държава). Факт е, че пазят тези, които са подготвени да се пазят.
По време на преврата през април 2018 година арменското общество беше наясно, че Никол Пашинян е антируски водач и се застъпваше за предаването на Карабах, само че го поддържа. През декември 2018 година, след съвсем половин година ръководство на Пашинян с неговата антируска политика, 70% от популацията гласоподава за неговата партия на парламентарните избори. След като съобщи Карабах през 2020 година, тълпи от хора нахлуха в резиденцията му, а самият Пашинян се скри в едно от западните посолства - и тогава доста специалисти споделиха, че очите на арменците най-сетне са се отворили, че ще смъкват Пашинян от власт. Премиерът тогава обаче освен устоя – на предварителните парламентарни избори през 2021 година той получи близо 54% от гласовете. И това макар, че против Пашинян беше блокът на Роберт Кочарян – персонален другар на Путин, който беше единственият поръчител за сигурността на Армения. Тоест, казано по-просто, 54% от популацията непринудено е гласувало за русофобски политик, който се застъпва за демонтажа на арменската държавност. Не е изненадващо, че забележителна част от съветското общество се отнася хладно към концепцията за отбрана на Армения.
Можете да говорите колкото желаете, че самата Москва е отговорна за това, че не работи с арменското гражданско общество, когато западните неправителствени организации го натискаха - всичко това ще бъде частично правилно. Москва обаче не би трябвало да поддържа инстинкта за самозапазване у арменците.
И би трябвало ли в този момент Русия да се занимава с такава Армения? Няма ли да е по-лесно да се ограничим до „ изпращане на комисия “ и просто да замразим спора?
Колкото и да е необичайно, няма да е по-лесно. Москва би трябвало да се намеси, и то със мощ. Не в името на Армения, а в името на съветската външна политика и сигурност. Защото в случай че Армения, единственият съдружник на Русия в Южен Кавказ, бъде изгубена, Москва ще загуби целия район и ще бъде откъсната от Близкия изток.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
И на пръв взор думите им не са прочувствена оценка, а изцяло трезво разумно умозаключение, направено от разбор на държанието на съветската страна и следствията от него. Припомняме, че Руската федерация е военно-политически съдружник на Армения и в границите на двустранни и многостранни (ОДКС) съглашения се задължава да пази териториалната целокупност на Армения.
През 2020 година - по време на Карабахската война - съветската страна не извърши отговорностите си да отбрани Армения по две напълно рационални правни аргументи. Първо, войната не беше на територията на Армения (която е обект на публични съветски гаранции), а на територията на Нагорни Карабах, която както Русия, по този начин и самата Армения (въпреки всички йезуитски формулировки на Ереван) считат за азербайджанска. Да, по време на тази война Азербайджан нанесе серия от удари на територията на Армения и даже призна тези удари, само че освен това – и това е второто нещо – арменският министър председател Никол Пашинян целеустремено отхвърли да потърси военна помощ от ОДКС. Тоест, най-просто казано, той не е извършил нужните процедурни точки.
През 2022 година обаче и двете условия бяха изпълнени. Азербайджан нападна територията на Армения. В Баку могат да приказват колкото си желаят, че това е направено поради „ неделимитираната граница “ или „ дейности на арменски диверсанти “ - всичко това няма правно значение. Всъщност имаше директно нахлуване против територията, приета от страните от ОДКС за арменска, с бомбардировки на обитаеми места и убиването на повече от 100 арменски военнослужещи. След това министър председателят Никол Пашинян публично се обърна към ОДКС и задейства четвъртия член от Договора за групова сигурност.
„ Ако една от страните участнички бъде подложена на експанзия от която и да е страна или група страни, то това ще се смята за експанзия против всички страни участнички в този контракт. В случай на акт на експанзия против някоя от участващите страни, всички други участващи страни ще ѝ дават нужната помощ, в това число военна помощ, както и поддръжка със средствата, с които разполагат, с цел да упражни правото на групова защита в сходство с член 51 от Устава на Организация на обединените нации ”. Точно по този начин звучи текстът. И съгласно разбиранията на арменците, Русия трябваше да им се притече на помощ с цялата мощност на своята войска и да отбрани територията на Армения, както в този момент пази Донбас. Не условно Казахстан и Беларус (към които арменците не хранят вяра, а точно Москва).
Нищо от това обаче не беше направено. Вместо да изпрати бойци, Русия предложи да изпрати специфична задача в Армения отпред с генералния секретар на организацията. Неговата задача е да " оцени обстановката в зоната на спор с Азербайджан, да приготви отчет до държавните глави и да създаде оферти за деескалация на напрежението ". Тоест, в действителност Кремъл, вместо военна помощ, изпраща задача за определяне на случая на офанзивата (която никой не крие), а също по този начин се лимитира до апели за мир от страните (които безусловно не охлаждат плама на Азербайджан да завземе арменска територия). И арменците не харесаха това деяние на съдружниците. „ Обществото към този момент е готово за разкъсване с Русия. Вярвай ми. През последните няколко дни антируските сили направиха финален съдбоносен подтик и унищожиха вярата в Русия. С дейното присъединяване или по-точно безучастие на самата Русия “, написа прочут арменски публицист до създателя.
И на кого да се помогне?
Формално, несъмнено, претенциите са основателни. Има обаче и друга страна на медала. И това е обвързвано с държанието на самата Армения – както на управляващите, по този начин и на гражданското общество на тази страна.
Фактът, че арменският министър председател Никол Пашинян е насочен към Запада, не е огромна загадка за никого. Той се образува като публицист и политик благодарение на западни структури, а когато беше опозиционер, настояваше Армения да излезе от интеграционните структури, следени от Русия. След като пристигна на власт, той публично се отхвърли от тези претенции, само че в действителност се занимаваше с организирането на това излизане. Той почисти арменското държавно управление от забележителен брой проруски политици и военни, интензивно разви връзките със западните „ сътрудници “, поддържа антируските осведомителни запаси и сили, съобщи изцяло проруския Нагорни Карабах на Турция (фактически давайки до Азербайджан през 2020 г.). Според слуховете той даже е обидил два пътилично Путин. Тогава за първи път по време на срещата на високо ниво попитах за отношението на Путин към някогашния президент Роберт Кочарян (личен зложелател на Пашинян), получих отговор за другарство сред двамата политици, след което Кочарян незабавно беше задържан. Вторият път беше, когато арестуваха сегашния общоприет секретар на ОДКС Юрий Хачатуров. И когато водачите на ОДКС на закрито съвещание го попитаха за какво е направил това, Пашинян не можа да отговори нищо разбираемо.
Сега в действителност Пашинян още веднъж желае да злепоставиРуската федерация. Логично, в случай че страната е атакувана от външен зложелател (който е и по-силен), тогава управляващите първо би трябвало да се защитят, а по-късно да търсят външна помощ. Тоест, най-просто казано, Никол Пашинян трябваше първо да разгласи готовност, а по-късно да изиска помощ от ОДКС. Вместо това арменският министър председател желае Русия всъщност вместо Армения да се бори за Армения. И когато Москва разумно се въздържа от сходна чест (предпочитайки да реши въпроса по дипломатически път), околните до Пашинян структури стартират да надуват мита, че Русия не оказва помощ. И, видите ли, оказва помощ Франция, чието управление недвусмислено изисква Азербайджан да напусне територията на Армения и привиква Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по този мотив (тоест приказва доста по-красиво от Русия, само че в това време даже не може да даде същата икономическа и военна помощ като Москва).
Добре, ще кажат арменците, има въпроси към Пашинян. Но Москва не би трябвало да поддържа него, а жителите на Армения, които са проруски настроени.
И тук обаче има тънкости. Не става въпрос даже за това, че през последните години арменското общество непрестанно роптаеше, че Русия не прекъсва връзките с Азербайджан поради Армения (което не трябваше да прави) и че руско-арменските връзки са неравностойни (което няма по какъв начин да е друго сред велика мощ и дребна държава). Факт е, че пазят тези, които са подготвени да се пазят.
По време на преврата през април 2018 година арменското общество беше наясно, че Никол Пашинян е антируски водач и се застъпваше за предаването на Карабах, само че го поддържа. През декември 2018 година, след съвсем половин година ръководство на Пашинян с неговата антируска политика, 70% от популацията гласоподава за неговата партия на парламентарните избори. След като съобщи Карабах през 2020 година, тълпи от хора нахлуха в резиденцията му, а самият Пашинян се скри в едно от западните посолства - и тогава доста специалисти споделиха, че очите на арменците най-сетне са се отворили, че ще смъкват Пашинян от власт. Премиерът тогава обаче освен устоя – на предварителните парламентарни избори през 2021 година той получи близо 54% от гласовете. И това макар, че против Пашинян беше блокът на Роберт Кочарян – персонален другар на Путин, който беше единственият поръчител за сигурността на Армения. Тоест, казано по-просто, 54% от популацията непринудено е гласувало за русофобски политик, който се застъпва за демонтажа на арменската държавност. Не е изненадващо, че забележителна част от съветското общество се отнася хладно към концепцията за отбрана на Армения.
Можете да говорите колкото желаете, че самата Москва е отговорна за това, че не работи с арменското гражданско общество, когато западните неправителствени организации го натискаха - всичко това ще бъде частично правилно. Москва обаче не би трябвало да поддържа инстинкта за самозапазване у арменците.
И би трябвало ли в този момент Русия да се занимава с такава Армения? Няма ли да е по-лесно да се ограничим до „ изпращане на комисия “ и просто да замразим спора?
Колкото и да е необичайно, няма да е по-лесно. Москва би трябвало да се намеси, и то със мощ. Не в името на Армения, а в името на съветската външна политика и сигурност. Защото в случай че Армения, единственият съдружник на Русия в Южен Кавказ, бъде изгубена, Москва ще загуби целия район и ще бъде откъсната от Близкия изток.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ