Великобритания: Около половината НПО ще колабират
Рос Андерсън посещава от 8 месеца курсовете на благотворителната организация Action Mental Health в Лисбърн, покрай Белфаст в Северна Ирландия. Младият мъж страда от меланхолия и обезпокоително разстройство, написа немската обществено-правна медия АРД в публикация за неправителствените организации (НПО) във Англия.
Занятията, които предлага организацията в Лисбърт, покриват тематики като справяне със напрежението, базови компютърни умения и образование за хора, които не могат да четат и пишат. Рос споделя, че без курсовете на благотворителната организация са щели да му липсват доста неща: " Бих имал по-малко убеденост да приказвам с хората, бих имал по-малко конструкция и дисциплинираност в живота си. Що се отнася до психологичното ми здраве, към момента щях да съм на ръба и всеки миг можеше да ми е последният. Това ми дава бъдеще. "
Обещанията на Джонсън и действителността
След Брекзит обаче бъдещето на неправителствените организации на Острова е неразбираемо. В края на март завършва програмата на Европейския обществен фонд за Англия. Благодарение на нея, благотворителната организация, която оказва помощ на Рос Андерсън, е получила над 4 милиона евро през последните години. Борис Джонсън беше заречен пари на Неправителствени организации - бранша, напомня АРД.
Но единствено дни преди края на европейското финансиране, шефът на Action Mental Health Дейвид Бабингтън към момента не знае какъв брой средства ще получи организацията му, която поддържа 10 обекта в Северна Ирландия. Всъщност, не е изцяло ясно и дали въобще ще получи нещо. Той се притеснява, че ще се наложи дейностите им да бъдат съществено орязани.
Само от 2014 насам този вид организации във Англия са получили общо над 5 милиарда евро. " Има 1000 души, за които се грижим всеки ден, и съществува заплаха те да не могат да идват повече при нас. И доста от тях няма да знаят къде да отидат ", разяснява Бабингтън. Несигурността за бъдещето е голяма. Неговата организация не е единствената, която може да се окаже без финансиране. Опасността е надвиснала над много други. Само в Северна Ирландия става дума за 1700 души личен състав. Неизвестна остава и ориста на доста други в Уелс, Англия и Шотландия.
Андрю Ървайн, началник на East Belfast Mission, който е преговарял с държавните организации от името на към 22 неправителствени организации, споделя: " Правителството на Обединеното кралство под управлението на Борис Джонсън беше дало обещание, че английски фонд ще размени заплащанията от Европейски Съюз на 100 %. Сега ние към този момент знаем: Това няма да се случи. "
По-изгодно от обществените заплащания
Той изяснява, че през идната година за цяла Северна Ирландия ще има разполагаем единствено сред 22 и 26 милиона евро за тези действия от новия фонд. Това е 50-процентно понижение на финансирането, споделя Ървайн. Около половината от помощните организации ще колабират, притеснява се той. Ървайн признава, че самият той преди малко е трябвало да освободи 14 от общо към 100-те си чиновници. Напълно допустимо е да последват и още насилствени съкращения.
В организацията East Belfast Mission поддържат най-вече хора, търсещи жилище чартърен, нова работа или място за порфесионално образование - и то в квартал на Белфаст, в който безработицата е доста висока. Ървайн реагира с недоумение на реакцията на държавното управление. " Само за 700 евро разноски ние съумяваме да намерим работно място на незает човек от квартала. Няма логичност да спрат нашата работа. Та обществените помощи излизат на страната доста по-солено. " В този регион на Белфаст въздействието на паравоенни и незаконни групировки е доста съществено, споделя още Ървайн, представен от АРД. " И грижите за пандизчиите костват пари на страната. "
Дейвид Бабингтън от Action Mental Health е пресметнал, че работата на неговата организация икономисва на година към 80 милиона евро на страната. И той е отчаян от политиката. Това, че в Северна Ирландия не може да се сформира районно държавно управление затруднява още повече обстановката за НПО-тата. " Ако имаше държавно управление, може би щяхме да успеем да намерим най-малко краткотрайно решение ", споделя той. " Лондон гледа на нас като на странично събитие. Ние сме забравени - като тези, за които се грижим. Това е доста тъжно. "
