Когато майките вече не издържат на стреса...
Родителски срещи, извънкласни действия, надпревари и участия. Пазаруване, циркулиране в сравняване на цени, ровене в интернет, куриери - за облекла, играчки, обувки и всякакви безусловно наложителни дреболии, без които децата явно не могат да дишат. Къщна работа - готвене, почистване, шетане, пералня и така нататък А, да, работа, от която се изкарват пари за бюджета. Това, дамите да работят, от дълго време не е доказване на нещо и равноправност - в България това е метод на икономическо оцеляване на фамилията.
В старанието към перфекционизъм и в очакване на някакво самопризнание може би, а евентуално усещаме, че това се изисква някак от нас и желаеме да си го свършим сами, тъй като го вършим най-добре, дамите се нагърбваме с прекалено много. В обичай, който разделяме с различен човек, нашия сътрудник, ние сме на всички места - домакинстването, грижата за дома, грижата за децата, фамилния бюджет, организирането на всичко, което визира фамилията. Освен това работим на цялостни обороти. Не желая да нагнетявам напрежение по какъв начин вземат участие мъжете в разпределението на отговорностите, тъй като тук става дума единствено за нас. За тези от нас, които са на лимита на силите си от стрес.
Промята стартира от това да обърнем взор към себе си и да разберем, че би трябвало да спрем и нещо да се промени. Да осъзнаем, че виновността е наша, тъй като щастието и нещастието са у нас. А от време на време мъжете даже не подозират по какъв начин се усещаме, а не биха желали да сме тъжни, неразбрани и ядосани. И преди да задълбаем в самосъжаление, мрънкане и засилващо се възприятие за виновност - да стартираме да действаме.
Мъжете не са отговорни. Човек не се измъква от нещастна обстановка, като хвърли виновността на различен, нали? Много от тях са били гледани и обгрижвани от майките си и предходни партньорки, и наследявайки патриархалния модел, те имат същите упования и към нас. Не всички, несъмнено, има мъже, които на драго сърце се включват допълнително отговорности от " отивам на работа ", " завъртам крушката " и " подкрепям колата ". Какъвто и да е казусът, не би трябвало да се настройваме срещу тях и да бъдем признателни за това, което въпреки всичко вършат.
Трябва да поговорим. Седнете с цялото си семейство, изключително в случай че децата са по-големи и им обяснете по какъв начин се чувствате. Обяснете им, че в случай че желаят съответна, усмихната, щастлива майка и партньорка, би трябвало да се включват по-активно и да лишават част от отговорностите й. Помислете дружно кой какво би могъл да прави, дайте повече отговорности на децата - по този начин те ще са и по-самостоятелни.
Помислете кое може да рационализирате дружно.Не се нагърбвайте толкоз непринудено Да плащате сметките си онлайн, да пазарувате един път седмично по-значително и с колата, всеки да има съзнанието да разтребва и почиства след себе си. Съботното почистване да се включват всички, с цел да имате повече време един за различен и други такива, само че както е комфортно за всички.
Заявете търдо, че вие имате право също на време за себе си. Обичайно вечер, откакто се навечеряме, мъжът отива на дивана пред тв приемника, а дамата продължава къщните неща. Защо това е по този начин? мъжът също може да се включва към разтребването на масата, чиниите, към вечерните ритуали на децата. Делите дружно един дом и всекидневие, значи делите всичко. Вашето време може да е спорт, излизане по женски, усамотяване с разходка. Погрижете се вие самите за себе си и отделете това време, без значение от всичко.
Бъдете твърди в новите правила и не отстъпвайте под никакъв претекст. Нагаждането може да е мъчно, само че новите привички изискват време и изпитание. Не се поддавайте на операция и отстоявайте уговореното. Ако вие не покажете неизменност, значи не го желаете задоволително мощно.
Не забравяйте, че този, който се грижи за всички и всичко от самото начало, остава незабележим. Забелязваме неналичието му, когато него към този момент го няма. Но кой би желал да живее като незабележим и личният му живот да премине в битовизъм, стрес, липса на ентусиазъм. Децата са адаптивни и вие сте за тях престиж, ще ви последват и ще желаят да ви създадат щастлива. Остава и този, който ви е дарил с тях, да го направи. Защото където има обич, има и грижа, взаимност.
В старанието към перфекционизъм и в очакване на някакво самопризнание може би, а евентуално усещаме, че това се изисква някак от нас и желаеме да си го свършим сами, тъй като го вършим най-добре, дамите се нагърбваме с прекалено много. В обичай, който разделяме с различен човек, нашия сътрудник, ние сме на всички места - домакинстването, грижата за дома, грижата за децата, фамилния бюджет, организирането на всичко, което визира фамилията. Освен това работим на цялостни обороти. Не желая да нагнетявам напрежение по какъв начин вземат участие мъжете в разпределението на отговорностите, тъй като тук става дума единствено за нас. За тези от нас, които са на лимита на силите си от стрес.
Промята стартира от това да обърнем взор към себе си и да разберем, че би трябвало да спрем и нещо да се промени. Да осъзнаем, че виновността е наша, тъй като щастието и нещастието са у нас. А от време на време мъжете даже не подозират по какъв начин се усещаме, а не биха желали да сме тъжни, неразбрани и ядосани. И преди да задълбаем в самосъжаление, мрънкане и засилващо се възприятие за виновност - да стартираме да действаме.
Мъжете не са отговорни. Човек не се измъква от нещастна обстановка, като хвърли виновността на различен, нали? Много от тях са били гледани и обгрижвани от майките си и предходни партньорки, и наследявайки патриархалния модел, те имат същите упования и към нас. Не всички, несъмнено, има мъже, които на драго сърце се включват допълнително отговорности от " отивам на работа ", " завъртам крушката " и " подкрепям колата ". Какъвто и да е казусът, не би трябвало да се настройваме срещу тях и да бъдем признателни за това, което въпреки всичко вършат. Трябва да поговорим. Седнете с цялото си семейство, изключително в случай че децата са по-големи и им обяснете по какъв начин се чувствате. Обяснете им, че в случай че желаят съответна, усмихната, щастлива майка и партньорка, би трябвало да се включват по-активно и да лишават част от отговорностите й. Помислете дружно кой какво би могъл да прави, дайте повече отговорности на децата - по този начин те ще са и по-самостоятелни. Помислете кое може да рационализирате дружно.Не се нагърбвайте толкоз непринудено Да плащате сметките си онлайн, да пазарувате един път седмично по-значително и с колата, всеки да има съзнанието да разтребва и почиства след себе си. Съботното почистване да се включват всички, с цел да имате повече време един за различен и други такива, само че както е комфортно за всички. Заявете търдо, че вие имате право също на време за себе си. Обичайно вечер, откакто се навечеряме, мъжът отива на дивана пред тв приемника, а дамата продължава къщните неща. Защо това е по този начин? мъжът също може да се включва към разтребването на масата, чиниите, към вечерните ритуали на децата. Делите дружно един дом и всекидневие, значи делите всичко. Вашето време може да е спорт, излизане по женски, усамотяване с разходка. Погрижете се вие самите за себе си и отделете това време, без значение от всичко. Бъдете твърди в новите правила и не отстъпвайте под никакъв претекст. Нагаждането може да е мъчно, само че новите привички изискват време и изпитание. Не се поддавайте на операция и отстоявайте уговореното. Ако вие не покажете неизменност, значи не го желаете задоволително мощно. Не забравяйте, че този, който се грижи за всички и всичко от самото начало, остава незабележим. Забелязваме неналичието му, когато него към този момент го няма. Но кой би желал да живее като незабележим и личният му живот да премине в битовизъм, стрес, липса на ентусиазъм. Децата са адаптивни и вие сте за тях престиж, ще ви последват и ще желаят да ви създадат щастлива. Остава и този, който ви е дарил с тях, да го направи. Защото където има обич, има и грижа, взаимност.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ